Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   180       /27.05.2019 година  град Хасково

 

                                           В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на двадесет и  четвърти април две хиляди и  деветнадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Павлина Николова

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 67 по описа за 2019 година, установи

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. 

          Образувано е по жалба от Д.Д.Р. с адрес *** подадена срещу Наказателно постановление № 26-000643/28.12.2018 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи се, че то било издадено  при съществени нарушения на административно процесуалните правила за установяване на административните нарушения и налагане на съответните административни наказания за тях, както и в противоречие с материално-правните разпоредби на КТ. Сочи се, че жалбоподателят не бил работодател по смисъла на КТ, а бил физическо лице собственик на недвижим имот за който било издадено строително разрешение за построяването на сграда по стопански начин. Твърди се, че жалбоподателят не бил регистриран като ЕТ и затова не отговарял на изискванията на КТ за работодател. Твърди, се и че констатациите в АУАН и НП не били верни и лицата не работели по време на извършената проверка. Именно във връзка с горното с жалбата се иска отмяната на НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя редовно призован, се явява лично. Чрез упълномощените по делото процесуални представител – адв. Х. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество, последният развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юриск. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 08.11.2018г., около10:40 часа била извършена проверката по работни места от свидетелите Г.А. и св.К.К. и двете на длъжност „инспектор” в Дирекция Инспекция по труда” – Хасково. Проверката била извършена на строителен обект: „Склад и магазин за авточасти", с местонахождение ПИ 77195.556.40 по KK на гр.Хасково /м.Кемера/. За този обект има издадено разрешение за строеж №139/04.06.2018г. на името на Д.Д.Р.. При тази проверка се установило, че Д.Д.Р., ЕГН:********** като работодател - физическо лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В.Н. с ЕГН:********** и адрес:г***, с национален документ №*********, издаден на 25.06.2018г. в гр.София и разрешително за пребиваване №********* преди постъпването му на работа като строителен работник на 08.11.2018г. на горния строителен обект. При пристигането на проверяващите св. Г.А. и св.К.К. на горният обект, В. Н. е бил заварен да работи като строителен работник заедно с още едно лице. Работата, която той е извършвал била свързана с връзване и подготовка на арматура. С оглед изясняване на установената фактическа обстановка В. Н.писмено е декларирал, че работи за Д.Р., на описания строителен обект от 04.11.2018г., на длъжност „строителен работник", с работно време от 08:00 до 17:00ч,, с почивни дни-събота и неделя и получава дневно трудово възнаграждение в размер на 50,00 лв. При поискване с Призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх.№18095605, издадена на 08.11.2018г., при проверката по документи в Д"ИТ"Хасково, на 09.11.2018г. Д.Р. не е представил трудов договор в писмена форма, сключен с В. Н.. Бил е представен граждански договор от 07.11.2018г., сключен между Д.Р. в качество възложител и В. Н. в качество изпълнител, с който страните по договора са се споразумели за следното: връзване и подготовка на 1000 кг. арматура на строителен обект: "Склад и магазин за авточасти" с местонахождение ПИ 77195.556.40 по KK на гр.Хасково /м.Кемера/, собственост на възложителя, за което В. Н. в качество изпълнител ще получи възнаграждение в размер на 250,00 лв., което ще му бъде изплатено в брой. С оглед горните констатации проверяващите приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по  чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда  за което му съставили и АУАН. Акта е бил съставен от св.Г.А. *** в присъствието на кв.К.К. и жалбоподателя, който след предявяването на акта е отказал да го подпише и да получи екземпляр от акта. Последният отказ е удостоверен с подписа на св.Н.Д.. Срещу констатациите в акта е постъпило възражение.

Въз основа на горният АУАН и издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, както и правната квалификация на нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 11.01.2019г. с писмо с обратна разписка.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. Г.А. и св.К.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. В подкрепа на начина на съставяне на АУАН са и показанията на св.Д..

           По делото се допуснаха и разпитаха като свидетели св. В. Н., които свидетелстват, че на процесната дата заедно с още един работник Д. Д. за били на процесният обект и са чакали арматурата за да я поставят на обекта. Той твърди, че работи за жалбоподателя но имали сключен граждански договор за полагане на арматурата. Твърди още че към момента на проверката не е работел. Освен това свидетеля е вписал в попълнената декларация, че работи от 04.11.2018г., като твърди, че на тази дата е подписал и гражданският договор, но видно от представения граждански договор той е с дата 07.11.2018г. всички тези противоречия и факта, че към момента на проверката е работел за жалбоподателя според съда дават основание да не се кредитират неговите показания. Те са вътрешнопротиворечиви и на практика с тях свидетелят се опитва да опровергае изнесеното лично от него, собственоръчно в попълнената декларация. Затова и съдът не кредитира показанията на този свидетел.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда – Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) ал.(1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

 По силата на чл. 414, ал. 3 КТ - чл.414, ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп., бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. На първо место както АУАН така и НП са съответно съставени и издадени от компетентен орган. Съгласно чл. 416 от КТ - (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Що се касае до твърденията, в жалбата, че жалбоподателят не присъствал присъставянето на АУАН и не бил виждал и не бил отказвал да подпише акта, съдът намира, за дадени „про кауза“ тези твърдения. Видно от свидетелските показания на свидетелите Г.А. и св.К.К. и най-вече на св.Д., всички са единодушни, че жалбоподателят е присъствал при съставянето на АУАН и е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него. Въпреки това в последствие видно от обратната разписка по делото на 12.12.2018г. на жалбоподателя е връчен екземпляр от акта. Именно на същата дата 12.12.2018г. е постъпило и възражението срещу АУАН. Тоест съда намира, че не са на лице нарушения при съставянето на АУАН в присъствието на жалбоподателя и по отказа му да подпише АУАН и да получи екземпляр от него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като според съда изцяло подробно и в пълнота е описано нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Посочена е и датата на нарушението и мястото на нарушението. Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Посочена е и правната квалификация на вмененото нарушение както в АУАН така и в НП.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят Д.Д.Р. не е изпълнил задължението си да сключи с лицето В. Н.  с адрес гр.Велинград, трудов договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването му на работа. Обстоятелство, по отношение на което всъщност не се възразява от страна на жалбоподателя, но спорен се явява предшестващият въпрос за наличието на основание съществуващото между него и свид. В.Н., отношение да бъде квалифицирано от съда като трудовоправно. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор. Извод, който се мотивира от характера на учреденото между жалбоподателя и лицето  В. Н. правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно, с оглед установените белези най - вече в приложената и попълнена от работника декларация. В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава например от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай са налице, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от В. Н.работа. Що се касае до работното време, работното място, организация на изпълнението, като основни елементи на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че те са подробно описани и анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в хода на проверката факти и в декларацията, попълнена от извършващо работата лице и не е налице необходимост от постановяване на нарочен административен акт - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните. Няма съмнение и относно качеството физическо лице - работодател на жалбоподателя, което се установява от самия факт на самостоятелно наемане на свид. Виталий Немков да извършва работа, без значение дали обектът в който се полага трудът ще има характеристики на магазин или не. Тук следва да се посочи, че жалбоподателя Д.Д.Р., изцяло отговаря на изискванията на легалната дефиниция на работодател физическо лице дадена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ - § 1. По смисъла на този кодекс: т. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 33 от 2011 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Тоест за да е работодател физическо лице КТ не поставя условието той да е търговец по смисъла на ТЗ, или да осъществява търговска дейност. Достатъчно условие е да наема самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение, какъвто според съда е настоящиятслучай.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като установено въз основа на гореизложеното е, че работникът В. Н. е предоставял работната си сила на работодателя физическо лице - Д.Д.Р., без да е бил сключен трудов договор преди това, с което е допуснато нарушение на цитираната норма.

 В същото време съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в минимален размер глобата от 1500 лева. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не единствено и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. от невнасяне на осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че правилно е определено наказанието глоба в неговият законов минимум от 1 500 лева, съобразно чл. 414, ал. 3 КТ, затова и НП следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000643/28.12.2018 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:  /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./