РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Варна, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5446/20.01.2025 г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Д. Б. А. (ответник в
първоинстанционния процес), действащ чрез адв. Б. А., срещу решение №
4671/23.12.2024 г. по гр.д. № 7535/2023 г. по описа на Районен съд – Варна,
53-ти състав, с което е осъден въззивникът да преустанови
неоснователните си действия, изразяващи се в прекъсване на
водоподаването на питейна вода към съсобствения на ищците Ю. Б. А. и
М. Д. А. недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4.4 по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, касаещо
самостоятелния обект, от 07.06.2018 г., представляващ жилище, апартамент,
находящ се на 2-ри етаж в сграда с идентификатор ***.4, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, построена в ПИ с идентификатор ***, с
адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, брой нива на обекта: 1, със застроена площ:
53,77 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта - ***.4.3, ***.4.6 и ***.4.2, над обекта – няма, както и към
собствения на ищеца Ю. Б. А. недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.4.2 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент,
находящ се на 1-ви етаж в сграда с идентификатор ***.4, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, построена в ПИ с идентификатор ***, с
1
административен адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, ***, брой нива на обекта: 1,
със застроена площ: 44,57 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – ***.4.1, ***.4.3, под обекта - няма, над обекта – ***.4.4, чрез
ограничаване достъпа до централния водомер на сграда с идентификатор
***.4, с които действия ответникът нарушава правото на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху горните
самостоятелни обекти, на основание чл. 109 ЗС.
Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на Ю. Б. А. и М.
Д. А. разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 1880
лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съгласно
КККР в имота с адм. адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, има пет самостоятелни
обекта със следните идентификатори, собственост на следните лица, а
именно: СОС с идентификатори ***.4.2 и ***.4.4 – първият лична
собственост на ищеца, вторият – придобит от ищеца и съпругата му в СИО,
СОС с идентификатори ***.4.3 и ***.4.5 - негова собственост и СОС ***.4.1 –
собственост на трети лица Г. и Р. М.и. Излага, че от СТЕ и показанията на св.
Р. М. се установява, че водомерната шахта в имота разполага с един главен
водомер и общо три контролни водомера, единият от които е за имота на
свидетеля с № ***.4.1. Сочи, че за другите два контролни водомера не е
изяснено кои самостоятелни обекти отчитат, съответно чрез кой спирателен
кран се спира водоподаването до обектите на ищеца. Отделно изтъква, че е
налице промяна в архитектурното разпределение на самостоятелните обекти,
вкл. СОС № ***.4.2 е обособен в две жилища със самостоятелни входове, към
застроения обем на същия обект е приобщен СОС № ***.4.3 без
самостоятелен вход и част от СОС № ***.4.1; в СОС № ***.4.4 е изградено
самостоятелно санитарно помещение, непредвидено по архитектурен план,
което е със затапени ВиК изводи. Изтъква, че в частта от собствения на ищеца
СОС № ***.4.2, до която той е предоставил достъп на вещото лице, е
установено наличие на течаща вода, а в кухнята, попадаща във владяната от
него част от СОС № ***.4.2, не е установена вода. Намира за доказана тезата
му, според която на практика след преустройствата страните ползват
обособени части от един СОС и е възможно чрез спирането на водоподаването
до собствените си обекти той да е спрял това и до обектите на брат му,
вероятно присъединени към ВиК инсталацията на първите. Поддържа, че от
събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за начина
на водоподаване на отделните обекти, съответно за спирането на същото към
тях. Намира иска за недоказан и неоснователен, понеже ищецът не е осигурил
достъп на вещото лице до процесния СОС № ***.4.2 за проверка относно
наличието на течаща вода там, а в СОС № ***.4.4 ВиК изводите са били
затапени при огледа. Отделно счита за незаконосъобразно решението, с което
на практика се предоставя достъп до чужд имот – в случая неговия собствен, в
който се намира централният водомер.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения иск.
Претендира и разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Ю. А. и М. А., действащи
2
чрез адв. Г. Я., депозират отговор на въззивната жалба, с който излагат
становище за нейната неоснователност. Поддържат, че оплакванията в
жалбата са неясни, каквато е и защитната теза на ответниците (въззивници).
Намират за ирелевантни обстоятелствата относно извършените преустройства
в сградата и отразяването на самостоятелните обекти в нея в КККР. Твърдят,
че сградата е във вида, оставен от родителите на страните, а след тяхната
смърт между наследниците е извършена съдебна делба и всеки от тях е
получил обособен самостоятелен обект, а таванът е изнесен на публична
продан и закупен от ищеца Ю. А., но на практика не може да се ползва поради
липса на водоподаване. Считат, че е без значение дали по архитектурен проект
в този таван е трябвало да има вода или не. Изтъкват, че в предмета на
негаторния иск не се включва правото на собственост. Намират за установено
по делото, че в продължение на три години ответникът самоволно е прекъснал
водоподаването до процесните два самостоятелни обекта, с което е
осъществил и състава на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, установено по
пр.пр. № 6450/2022 г. на ВРП.
По същество молят за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител адв. Б. А. предварително
депозира писмена молба, с която поддържа въззивната жалба и
обективираното в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Счита, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, предвид доброволното
възстановяване на фактическото положение, установено по ДП № 138/2021 г.
на ВРП.
Въззиваемите, чрез адв. Г. Я., поддържат отговора на въззивната жалба и
също представят списък на разноски. Твърдят, че от 2021 г. до настоящия
момент те живеят на квартира поради липсата на вода в имотите им, като за
този период ответникът периодично е пускал водата, с оглед воденото
наказателно производство, но след това отново я е спирал. Оспорват, че
понастоящем в обектите им има пусната вода.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ю.
Б. А. и М. Д. А. срещу Д. Б. А. активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в спиране на водоподаването на питейна вода до
собствения на двамата ищци недвижим имот, а именно: самостоятелен обект
с идентификатор ***.4.4 по КККР, представляващ жилище - апартамент,
находящ се на 3-ти (тавански) етаж в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.4, с административен адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***,
както и до собствения само на ищеца Ю. Б. А. самостоятелен обект с
идентификатор ***.4.2, представляващ жилище – апартамент, находящ се на
1-ви етаж в същата жилищна сграда.
В исковата молба и уточняващата я такава ищците твърдят, че двамата
са собственици на апартамент с идентификатор ***.4.4, придобит на
публична продан с постановление за възлагане от 09.12.2021 г. на ЧСИ Д. Я. с
рег. № 711 в КСИ, а само ищецът Ю. А. е собственик на апартамент с
3
идентификатор ***.4.2, придобит чрез дарение от 1987 г. и съдебна делба по
гр.д. № 1513/1987 г. на ВРС. Ответникът е брат на ищеца Ю. А. и собственик
на съседен самостоятелен обект в същата сграда, представляващ апартамент с
идентификатор ***.4.3, придобит чрез договор за дарение от 28.12.2004 г.
Всички обекти са разположени в една многофамилна жилищна сграда,
изградена от родителите на двамата братя, която разполага с един централен
водомер и контролни водомери на отделните обособени обекти. Централният
водомер е разположен в избеното помещение, прилежащо към собствения на
ответника апартамент. След делбата на самостоятелните обекти в сградата и
закупуването на публична продан на единия от тях от ищеца, ответникът
започнал да предприема редица действия, с които препятства нормалното
упражняване на правото на собственост на ищците по отношение на
самостоятелните им обекти в сградата, като прекъсна водоподаването до тях с
питейна вода и отказва да я възстанови. За тези неправомерни действия на
ответника ищците са сезирали в периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г. РП-Варна и
Първо РУ-Варна, като във връзка с жалбите им е образувано ДП № 1045/2022
г. за самоуправство. В същия период ищците са потърсили съдействие и от
ВиК-Варна и Община Варна, като при извършените проверки на място е
установено, че достъпът им до водомерната шахта и централния водомер е
ограничен/отнет. Въпреки множеството жалби и сигнали водоподаването до
собствените на ищците обекти не е възстановено и това ги е принудило да
напуснат къщата и да заживеят под наем.
Отправят искане (формулирано в уточнителна молба вх. №
52373/12.07.2023 г.) за осъждане на ответника да преустанови
неоснователното спиране на водоподаването на питейна вода до посочените
обекти с идентификатори №№ ***.4.4. и ***.4.2 и претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
собствеността върху отделните обекти в жилищната сграда. Поддържа, че
ищецът Ю. А., чрез разрушаване на гранична стена, е присъединил към своето
жилище с идентификатор № ***.4.2 част от съседното с идентификатор №
***.4.3 и ползва тази част, като е променил вътрешното разпределение на
помещенията и е изградил мокри помещения (баня-тоалет) в имота на
ответника. През май 2022 г. в сградата възникнала авария на водопроводната
система, като най-засегната била най-ниската част на сградата – собственият
на ответника сутерен, който се наводнил до около 50 сантиметра от нивото на
пода. Поради това ответникът спрял водоподаването до своите обекти –
***.4.5 (сутерен) и ***.4.3 (апартамент на първи етаж). На място пристигнала
аварийна група на ВиК – Варна и в присъствието на техни служители било
спряно водоподаването чрез затваряне на централния спирателен кран,
намиращ се в сутерена, а на 16.05.2022 г. служители на ВиК-Варна сменили
главния водомер, разположен в същия сутерен. Ответникът поддържа, че не
живее в къщата и няма информация за начина на протичане на ремонтните
дейности. Известно му е, че в началото на 2023 г. главният водомер отново е
сменен. Поради честите проблеми с водоподаването, както и понеже той не
обитава собствените си обекти ***.4.5 и ***.4.3, не е пуснал водоподаването
към тях, за да избегне евентуално ново наводнение. Отрича да е спирал
водоподаването към обектите на ищците. Счита, че ако те нямат вода, това се
4
дължи или на спирането на водоподаването от ВиК до отстраняване на
аварията или на неправомерното присъединяване на обектите към
водопроводната мрежа, обслужваща неговите имоти. Отделно сочи, че
процесният обект № ***.4.4 представлява надстройка, която по проект е
тавански етаж, състоящ се от три стаи, балкон и вътрешно стълбище, респ.
изобщо не е водоснабден. Счита, че ако този обект е водоснабден, то
присъединяването му към ВиК мрежата не е станало по законосутановения
ред, съответно за него няма нито индивидуален, нито контролен водомер.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
С първоинстанционното решение № 4671/23.12.2024 г. ВРС е уважил
предявените искове, като на основание чл. 109 ЗС е осъдил ответникът да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в прекъсване на
водоподаването на питейна вода към процесните самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори № ***.4.4 и № ***.4.2, първият собствен на двамата
ищци Ю. А. и М. А., а вторият – само на ищеца Ю. А., чрез ограничаване
достъпа до централния водомер на сграда с идентификатор ***.4, с които
действия ответникът нарушава правото на ищците да упражняват в пълен
обем правото си на собственост върху самостоятелните обекти.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а се потвърждава и от приобщените писмени
доказателствени средства – нотариален акт за дарение на недвижим имот №
30, том III, дело № 708/1987 г. на нотариус при ВРС и протокол от 11.06.1987 г.
по гр.д. № 1513/1987 г. по описа на ВРС, че ищецът Ю. А. е придобил по
дарение от родителите си М. и Б. А.и 1/16 ид.ч. от дворно място в гр. Варна,
ул. „А.Н.“ ***, цялото с площ 258 кв.м., заедно с 1/8 ид.ч. от построената в
мястото жилищна сграда и при извършена съдебна делба по гр.д. № 1513/1987
г. по описа на ВРС е получил в дял и станал изключителен собственик на
масивна жилищна сграда на един етаж от 44,57 кв.м, състоящ се от входно
антре, две стаи, кухненска ниша и тоалет в двора заедно с 0,246 % ид.ч. от
дворното място, идентичен с процесния СОС с идентификатор № ***.4.2 по
действаща КК.
С влязло в сила на 23.03.2022 г. постановление за възлагане от
22.12.2021 г. по изп. дело № 20217110400718 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,
вписано в Служба по вписванията гр. Варна с вх. рег. № 9560/31.03.2022 г., акт
№ 99, том XXIV, дело № 4129/2022 г., е възложен върху ищеца Ю. Б. А.
следният имот: ½ ид.ч. от жилище/апартамент с идентификатор № ***.4.4,
подробно описан в постановлението, като е отразено, че останалата ½ ид.ч. е
собствена на същото лице – купувач. Не е спорно, че при това възмездно
придобиване ищецът Ю. Б. А. е бил в брак с втория ищец М. Д. А..
С договор за дарение от 28.12.2004 г., обективиран в нотариален акт №
143, том II, рег. № 3717, дело № 343 от 2004 г. на нотариус при ВРС, М. и Б.
А.и са дарили на децата си Д. Б. А. и М. Б.а Димитрова, при равни части за
всеки от тях, посочени недвижими имоти, сред които и: жилище, находящо се
в гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, представляващо сутеренен етаж от масивна
жилищна сграда с площ 49,87 кв.м, състоящ се от: коридор, антре, две стаи,
баня и тоалет, както и жилище, находящо се на същия административен адрес,
5
представляващо масивна жилищна сграда на един етаж във вътрешната част
на двора, с площ 55,87 кв.м, състоящ се от: входно антре, коридор, две стаи,
баня, тоалет и изба от 24,40 кв.м. Безспорно е, че така дарените имоти в полза
на ответника и неговата сестра са идентични със СОС с идентификатори №№
***.4.5 (сутерен) и ***.4.3 (апартамент на първи етаж от жилищната сграда).
Видно от приложените схеми № 15-226885-01.06.2015 г. и № 15-899648-
14.08.2021 г., на първия етаж от многофамилната жилищна сграда № 4,
разположена в ПИ № ***, са разположени три самостоятелни обекта с
идентификатори №№ ***.4.1, ***.4.2 и ***.4.3, а на третия (последен) етаж от
сградата е разположен един самостоятелен обект с идентификатор №№
***.4.4.
Безспорно е също, че главният водомер на сградата и централният
спирателен кран се намират в избеното помещение, прилежащо към
самостоятелния обект на ответника, находящо се в сутерена.
С жалба вх. № 6450/30.05.2022 г. ищците са сезирали РП-Варна и Първо
РУ при ОД на МВР-Варна с твърдения, че на 27.05.2022 г., по време на
извършван от ЧСИ въвод във владение на закупения от тях на публична
продан СОС с идентификатор № ***.4.4, ответникът Д. А. е нанесъл повреди в
обекта и е спрял водоподаването до него и до семейното жилище на ищците,
намиращо се в същата сграда.
Въз основа на жалбата е образувано ДП № 1045/2022 г. по описа на 01
РУ при ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за
това, че на 27.05.2022 г., в гр. Варна, самоволно, не по установения от закона
ред, е осъществено едно оспорвано от Ю. Б. А. действително или
предполагаемо право, като е отказан достъп до помещение, в което са
ситуирани общите водомери на сградата, при условията на прекратено
водоподаване, и случаят не е маловажен.
Видно от приобщеното във въззивното производство прокурорско
постановление от 11.03.2025 г. (без данни да е влязло в законна сила),
досъдебното производство е прекратено при условията на чл. 323, ал. 3 от НК
– тъй като обв. Д. Б. А. е възстановил първоначалното фактическо положение
– възстановил е водоподаването на питейна вода, осъществявано посредством
главен водомер и централен спирателен кран, ситуиран в приземния етаж
(сутерен) на адрес: гр. Варна, ул. „А.Неделчев“ ***, към имотите –
собственост на св. Ю. и М. А.и.
Във връзка със спряното водоподаване до обектите на ищците на
30.05.2022 г. същите са сезирали „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД с жалба вх. № Ж-140/30.05.2022 г. Съгласно съставения констативен
протокол № ********** от 31.05.2022 г. на посочената дата служители на
дружеството са извършили проверка на жилищната сграда, при която не им е
осигурен достъп до водомерната шахта.
С жалба рег. № УСКОР22001049ОД/06.06.2022 г. ищците са потърсили
съдействие и от Община Варна. Видно от изпратеното в отговор писмо с изх.
номер от 08.07.2022 г., във връзка с жалбата е извършена проверка от
длъжностни лица на място, но не е имало достъп до главния водомер в имота.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице П. П., се установява, че средствата за търговско измерване на
водоподаването на питейна вода от централния водопровод – централни и
6
контролни, са разположени в самостоятелен обект с идентификатор ***.4.6 по
КК, достъпът до който се осъществява от вход с излаз на улицата. Налични са
три контролни водомера: № 028985 – на частен абонат № 1804008 с титуляр
Ю. Б. А., № 177159 – на частен абонат № 1115549 с титуляр Д. Б. А. и №
193355 – на частен абонат № 1709885 с титуляр Г. К. М.а. Отчитането и
водоподаването към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.2 е
през контролен водомер № 028985. Водоподаването до имотите на ищците се
осъществява чрез вътрешни (след контролните СТИ) водопроводни
инсталации, вкл. СОС № ***.4.4 има изградена такава.
Според заключението реалното архитектурно разпределение не
отговаря на посоченото застрояване в схемите на самостоятелните обекти в
сградата съгласно КК и КР. На място СОС с идентификатор ***.4.2 е обособен
в две жилища със самостоятелни входове, като към застроения му обем е
приобщен и СОС ***.4.3, който няма самостоятелен вход. Към другата част от
територията на СОС ***.4.2 е приобщен СОС с идентификатор ***.4.1,
представляващ санитарно помещение, до което се достига с няколко стълби
надолу и чийто под е на нивото на избеното помещение, като на място тази
част се ползва от ответника.
Посредством отваряне на съществуващите смесителни батерии
експертът е установил нормален дебит на течаща вода в санитарното
помещение ***.4.1, владяно от ответника Д. А., и липса на течаща вода в
частта от СОС ***.4.2, владяна пак от него (където се намира кухнята),
тръбопроводът на която част е към водомер № № 028985 на целия обект
(собственост на ищеца Ю. А.). При огледа на СОС ***.4.4 експертът е
установил наличие на санитарно помещение и кухня, като двете помещения са
водоснабдени, но „В“ излазите (за топла и студена вода) са затапени, при което
не може да се направи водна проба и извод за наличие или не на течаща вода.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 99-101)
експертът пояснява, че при огледа му е осигурен достъп до водомерното
положение от ответника. Пояснява още, че владяната от ответника на място
площ от СОС ***.4.2 е заключена между точки С, D, E и F, обозначени на
приложено към заключението на л. 137 от делото архитектурно етажно
разпределение на сградата (и площта между точки D, M и N, представляваща
коридор), както и че непосредствено под точка А се намира вратата към
санитарния възел (попадаща в площта на СОС ***.4.3). На място отв. Д. А. е
обяснил на вещото лице, че няма водоподаване до обекта (ползваната от него
част от СОС ***.4.2), защото кранът е затворен от водомерното положение.
При повторното му изслушване (л. 155-158) вещото лице обяснява, че
при огледа на помещението, където са поместени водомерите, е установил, че
крановете преди двата контролни водомера, отчитащи потреблението в
обектите на страните, са затворени. Отворен бил само кранът преди третия
контролен водомер, който е на трето за спора лице (Г. М.а). Според експерта
водоподаването до обектите на ищеца е прекратено от 25.07.2022 г., когато
последно е отчетено потребление по партидата с клиентски номер 1804008
при „ВиК-Варна“ ООД, на която титуляр е Ю. А. (л. 130), а последното
потребление по партидата на ответника Д. А. е от 23.06.2023 г. (л. 131-132).
За установяване на твърдяното неоснователно въздействие на ответника
по делото са допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на
ангажирани от ищците двама свидетели (л. 159 и сл.).
7
От показанията на св. Р. М. се установява, че същият е съпруг на Г. К.
М.а и съсобственик на страните по делото по отношение на поземления имот
на адрес: ул. „А.Н.“ *** в гр. Варна. Свидетелят разказва, че към момента в
имота живее само той. М., сестрата на Ю. и Д., се изнесла отдавна, Д. си
купил апартамент преди повече от 5 години и също се изнесъл, а последен,
преди 2 години, се изнесъл Ю., като причината била, че с брат му се карали за
имоти и нямал вода. По данни на свидетеля всички обекти в имота имат общ
главен водомер и освен това всеки има отделен, като водомерите се намират в
мазето, собственост на М. и Д.. Предполага, че преди всеки контролен
водомер има и отделен спирателен кран, а има и един централен, като всички
са в мазето и само от там може да се спре водата. Свидетелят няма ключ от
въпросното мазе. При необходимост се е обаждал на Д. и той е идвал да му
отключи. Предполага, че и М. има ключ, защото е виждал съпруга й да влиза
вътре. Преди около три години е имало голяма авария в имота, при която се
наводнило мазето и се наложило да викат ВиК. Всички собственици са били
засегнати, понеже при повреди, напр. развалена пералня, водата трябва да се
спре от мазето и е нужно съдействие на Д., който има ключ. Такива повреди са
се случвали във времето 2-3 пъти. Свидетелят твърди, че има вода в неговото
жилище. Доколкото му е известно, в обектите на Ю. няма вода. Последният
искал да изгради отделно водопроводно отклонение, за да е самостоятелен и
да не зависи от общия водомер, но, доколкото свидетелят знае, му било
отказано.
От свидетелските показания на св. Ж.Г. се установява, че същият е
приятел и колега на ищеца Ю. А., с когото се познават лично от 2016 г.
Известно му е, че в момента Ю. живее в апартамент на негов приятел в
близост до автогарата, където се преместил поради липса на вода в
собственото му жилище на ул. „А.Н.“, като свидетелят му помагал при
пренасянето на мебелите. В тази връзка е посещавал собствения на ищеца
апартамент два пъти – веднъж през късната есен на 2022 г., когато изнасяли
една тежка мраморна маса, и втори път през пролетта на 2024 г., когато
изнасяли голям диван. По данни на свидетеля и при двете посещения в
апартамента на ищеца нямало вода.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно, но недопустимо в частта, с която
ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия чрез
ограничаване достъпа до централния водомер на сграда с идентификатор
***.4. Аргументите за това са следните:
8
Според принципа на диспозитивното начално, регламентиран в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да
се произнесе в рамките на търсената защита, като всяко произнасяне в повече
от заявеното искане представлява нарушение на диспозитивното начало и има
за последица постановяване на недопустимо решение в тази част.
В случая в исковата молба ищците са заявили, че е налице
неоснователно въздействие от страна на ответника, изразяващо се в
ограничаване на достъпа до централния водомер на сградата и прекъсване на
водоподаването с питейна вода до собствените им обекти, като искането е за
осъждане на ответника са преустанови неоснователните си действия. С
последваща уточнителна молба, депозирана в изпълнение на дадени съдебни
указания, е формулиран прецизиран петитум за осъждане на ответника да
преустанови неоснователното спиране на водоподаването на питейна вода до
собствените на ищците имоти, подробно индивидуализирани в молбата.
Искане във връзка с достъпа на ищците до централния водомер на сградата не
е заявено в уточнителната молба. Такова не е отразено и в изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото, обективиран в определение №
14396/05.12.2023 г., в което коректно е докладвано искането, с което е сезиран
съдът, съобразно уточнителната молба. При това положение съдебното
решение в обсъжданата част относно достъпа до централния водомер на
сграда с идентификатор ***.4, е постановено плюс петитум и е недопустимо,
поради което следва да бъде обезсилено.
В останалата част решението е постановено в рамките на заявеното
искане по предявените искове и е допустимо. По отношение на неговата
правилност, настоящият въззивен състав намира следното:
Предявени са негаторни искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
Посочената разпоредба предвижда, че собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Според съдебната практика по приложението й не всяко
въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда
на чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се
създават пречки за установения правен режим на ползване на имота, като по
този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем (така - решение №
151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 87 от
23.03.2012 г. по гр.д. № 610/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 942/7.11.2008 г.
по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, I г.о., решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д.
№ 1132/2002 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Затова именно и в т. 3 от Тълкувателно
решение № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Касае се до
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването на иска се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
9
последиците от него.
Следователно за успешното провеждане на негаторния иск е
необходимо ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
следните обстоятелства: 1.) че е собственик на имота, чиято съдебна защита
цели чрез иска; 2.) че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), както и 3.) че това
въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот,
по-големи от обикновените.
В разглеждания случай не е спорно, а се потвърждава и от обсъдените
писмени доказателствени средства, че страните са собственици на отделни
самостоятелни обекти в една многофамилна жилища сграда с идентификатор
№ ***.4 по КК, находяща се в гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, както следва: ищците
Ю. и М. А.и са собственици в режим на СИО на СОС с идентификатор №
***.4.4 (тавански етаж), придобит по време на брака им, на публична продан с
влязло в сила постановление за възлагане от 22.12.2021 г.; ищецът Ю. А. е
едноличен собственик на СОС с идентификатор № ***.4.2 (апартамент на
първи етаж от сградата), придобит чрез договор за дарение и съдебна делба от
1987 г.; ответникът Д. А. – брат на ищеца, е съсобственик при равни квоти с
трето лице (сестра им М. Димитрова) на СОС с идентификатор № ***.4.3
(апартамент на първи етаж от сградата) и СОС с идентификатор № ***.4.5
(сутерен).
Безспорно е също, че главният водомер на сградата и централният
спирателен кран се намират в избеното помещение към сутеренния
апартамент в сградата, на който съсобственик е ответникът, съответно
последният има достъп до това помещение, а ищците - не. Тези обстоятелства
се потвърждават и от заключението на съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, правилно и обосновано.
От същото се установява още, че във въпросното избено помещение са
поместени, наред с главния водомер, още и три контролни водомера, като след
всеки от тях е разположен и отделен спирателен кран, чрез който се спира
водоподаването до съответните обекти. Според заключението процесните
самостоятелни обекти с идентификатори № ***.4.2 и № ***.4.4, собственост
на ищците, имат изградени вътрешни водопроводни инсталации и принципно
са водоснабдени.
От свидетелските показания на св. Р. М. и св. Ж.Г., които съдът цени
като достоверни, доколкото са конкретни, непротиворечиви и пресъздават
непосредствени лични впечатления на разпитаните лица, се доказва, че от
2022 г. водоподаването до тези обекти е спряно. И двамата свидетели знаят, че
именно поради липсата на вода през въпросната 2022 г. ищците са напуснали
къщата, в която е било и семейното им жилище, като по данни на св. М. и
понастоящем в обектите им няма вода. Липсата на такава е констатирана и от
св. Георгиев при двете му посещения на СОС № ***.4.2 през 2022 г. и през
2024 г. Свидетелските показания кореспондират и с приобщените писмени
доказателствени средства и в частност обсъдените по-горе жалби, с които
ищците са сезирали съответните органи през 2022 г. с оплаквания за спряно
водоподаване до обектите им. Прекъснатото водоподаване до последните се
доказва още и от експертното заключение - при огледа на водомерното
положение вещото лице е установило, че крановете преди двата контролни
водомера, отчитащи потреблението в обектите на страните, са затворени.
10
Освен това според заключението по партидата на ищеца Ю. А., разкрита при
ВиК оператора с абонатен № 1804008, изобщо няма отчетено потребление на
вода след 25.07.2022 г.
От друга страна, според заключението по партидата на ответника с
абонатен № 1115549 е начислявано потребление почти година след тази дата -
до 23.06.2023 г. При това положение се явяват неоснователни доводите на
въззивника, според които е възможно при спирането на водоподаването до
собствените му обекти той да е спрял и до тези на ищците, вероятно
присъединени към същата ВиК инсталация след извършените вътрешни
преустройствата в къщата. Последните са безспорни и потвърдени от
проведената експертиза, но данни за промяна във ВиК инсталацията няма.
Напротив – при огледа на място вещото лице е констатирало липса на течаща
вода в частта от СОС ***.4.2, владяна от ответника (където се намира
кухнята), и нормален дебит на течаща вода в санитарното помещение,
фактически приобщено на място към тази част от обекта. Според ексертизата
тръбопроводът на ползваната от ответника част от СОС ***.4.2 (в която е
намяло вода при огледа) е към водомер № 028985 на целия този обект по КК,
собственост на ищеца Ю. А., който водомер отчита потреблението по
партидата с абонатен № 1804008. Същевременно е видно от приложеното към
заключението архитектурно етажно разпределение на сградата, че ползваното
от ответника санитарно помещение (с врата между точки А и Б), в което при
същия оглед експертът е констатирал наличие на течаща вода, попада в
площта на СОС ***.4.3 по КК, а не на СОС ***.4.2, към който обект е
приобщено фактически. Следователно въпреки безспорно извършените
вътрешни преустройства в къщата, явно водоподаването до осъжданите два
самостоятелни обекта № ***.4.2 и № ***.4.3, разположени на първия й етаж,
се осъществява чрез различни тръбопроводи и се спира чрез различни
спирателни кранове, респ. тезата на въззивника в обратна насока не намира
опора в доказателствения материал. Водоподаването до процесните обекти не
е спряно и от централния спирателен кран, каквито доводи се поддържат в
отговора на исковата молба, тъй като според показанията на св. М. в неговия
самостоятелен обект, разположен в същия имот и свързан към същия
централен кран, вода има.
При така установените факти и доколкото затвореният спирателен кран
(разположен след контролния водомер), чрез който е преустановено
водоподаването до процесните самостоятелни обекти № ***.4.2 и № ***.4.4,
се намира в собствения на ответника сутеренен етаж от къщата, до който само
той има достъп, съдът приема за доказано, че именно той е осъществил
неоснователното въздействие върху посочените имоти, срещу което се търси
защита чрез предявените искове. Този извод се подкрепя и от приобщеното
прокурорско постановление от 11.03.2025 г. по ДП № 1045/2022 г., според
което ответникът Д. А., след като е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, и предупреден от съответния държавен
орган, незабавно е възстановил водоподаването до въпросните два обекта и
поради това не е наказан за самоуправните си действия, на основание чл. 323,
ал. 3 от НК. Няма данни така възстановеното положение да е актуално и
понастоящем, тоест в обектите да има вода, който факт изрично се оспорва от
ищците (въззиваеми), поради което становището на въззивника за
неоснователност на иска на това основание не може да бъде споделено.
11
Предвид предназначението на процесните самостоятелни обекти като
жилища (апартаменти), несъмнено липсата на водоподаване до тях създава за
ищците - техни собственици, пречки за използването им, по-големи от
обикновените. Без наличие на течаща вода на практика жилищата са негодни
за обитаване и ползване по предназначение на всички техни помещения (в
частност кухня и баня-тоалетна), което според свидетелските показания е и
принудило ищците да напускат къщата.
От гореизложеното следва, че са налице нормативно установените
кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на предявените
негаторни искове. Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от
ГПК решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е осъден
ответникът да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
прекъсване на водоподаването на питейна вода към процесните самостоятелни
обекти № ***.4.2 и ***.4.4, с които действия нарушава правото на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид изхода на делото и
направеното искане, в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., доказателства за реалното заплащане на което са представени по
делото – договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за
получено плащане в брой.
Съобразно изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4671/23.12.2024 г. по гр.д. № 7535/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 53-ти състав, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответникът Д. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „С.Д.“
***, да преустанови неоснователните си действия чрез ограничаване
достъпа до централния водомер на сграда с идентификатор ***.4.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4671/23.12.2024 г. по гр.д. № 7535/2023
г. по описа на Районен съд – Варна, 53-ти състав, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответникът Д. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „С.Д.“
***, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
прекъсване на водоподаването на питейна вода към собствения на ищците
Ю. Б. А., ЕГН **********, и М. Д. А., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.4.4 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД 18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
касаещо самостоятелния обект, от 07.06.2018 г., представляващ жилище,
апартамент, находящ се на 2-ри етаж в сграда с идентификатор ***.4, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в ПИ с
идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, брой нива на обекта: 1,
12
със застроена площ: 53,77 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – няма, под обекта - ***.4.3, ***.4.6 и ***.4.2, над обекта –
няма, както и към собствения на ищеца Ю. Б. А. с ЕГН **********
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.4.2 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, представляващ жилище, апартамент, находящ се на 1-ви етаж в сграда
с идентификатор ***.4, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
построена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„А.Н.“ ***, ***, брой нива на обекта: 1, със застроена площ: 44,57 кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***.4.1, ***.4.3,
под обекта - няма, над обекта – ***.4.4, с които действия ответникът
нарушава правото на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху горните самостоятелни обекти, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„С.Д.“ ***, да заплати на Ю. Б. А., ЕГН **********, и М. Д. А., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „А.Н.“ ***, сумата от
800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13