Решение по дело №2886/2010 на Районен съд - Пазарджик

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

    гр. Пазарджик, 04.11.2011  г.         

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  деветнадесети октомври , през две хиляди и  единадесета     година  в състав:           

                             Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА          

При секретаря П. К.  и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 2886  по описа за  2010  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

            Предявени са обективно и субективно съединени искове : за делба на недвижим имот с правното основание на иска  е чл.34 ал.1 Закона за собствеността и за възстановяване на накърнена запазена част от наследството с правно основание чл. 30 ал.1 Закона за наследството. Производството е в първа фаза по допускане на делбата .

            В исковата  си молба против В.А.К.  ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН ********** *** , П.Т.К. *** , Н.А.К. ***  и Т.А.К. ***, ищецът И.С.К. ЕГН ********** *** твърди, че всички са наследници на С.А.К. *** , починал на 24.09.1992 г.  и Н. Х  К. *** , починала на 19.08.2006 г. С  нот. акт № 36 , том ХХ, дело № 6219 / 1975 г. С.К.  дарил на брата на ищеца  и наследодател на първите трима ответници – Т.С.К.  втория етаж от фамилната им къща , ведно с 1/ 2 ид.ч. от дворното място , находящи се на ул. „В. Левски  №  в гр. Септември , парцел ХІІ-    ********** по тогавашния регулационен план, а по сега действащия план – имот № 1045 в кв. 70 . Твърди, че този имот е бил съпружеска имуществена общност  на неговите родители и тъй като за другите наследствени имоти делбите приключили , ищецът поддържа, че с посоченото по-горе дарение неговите наследодатели са накърнили запазената му част от тяхното наследство. Затова се моли съда да постанови съдебно решение с което да възстанови запазената част на ищеца и да допусне делба  на описания по-горе имот .Сочат се писмени доказателства.

            В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата В.К.,  която – лично и като пълномощник на своите деца – ответниците С.К. и С.К. – чрез назначения от съда особен представител поддържат възражения , че иска за делба е изцяло неоснователен , тъй като процесния имот е изключителна собственост на децата на В.К. , а освен това  неоснователен е  иска за възстановяване на запазена част. Поддържа се и се предявява възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск за възстановяване на запазена част. Сочат се писмени доказателства.

            В съдебно заседание  ищецът се явява лично и поддържа предявените искове , като моли същите да бъдат уважени.  

 Ответниците В. , С. и С.К. – лично и  чрез пълномощника си  и особеният си представител оспорват основателността на предявените искове, като поддържат, че процесният имот е загубил наследствения си характер и е индивидуална собственост на двама от ответниците. Сочат се доказателства.

Съдът  като съобрази доводите на страните  и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира  за установено следното от фактическа страна.

Видно  от представените  по делото удостоверения за наследници, общите наследодатели на страните С.А.К. ***  починал на 24.09.1992 г.  и Н. Х***** К. ***  починала на 19.08.2006 г.  са оставили след своята смърт следните наследници- ищецът И.С.К. – техен син и наследници от другите им двама починали синове – от техния син Т.С.К. *** , починал на 24.08.1995 г. – преживяла съпруга – В.          А***** К. / при наследяване от наследодателя С.К. /   и низходящи С.Т.К.  и С.Т.К. и от починал син А******* С.К. – преживяла съпруга П.Т.К. / при наследяване от С.К. / и низходящи – Н.А.К. и Т.А.К..

С представения по делото нот. акт № 36 , том ХХ, нот. дело  № 6219/ 1975 г. , С.А.К. е дарил на своят син Т.С.К. процесния имот – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда находяща се в парцел ХІІ-********* по плана на гр. Септември, като съгласно представената скица № 58 / 10.05.2010 г. , издадена от техническа служба при Община Септември , същият имот по действащия план на града от 1980 г.  е със следната идентификация – УПИ –********** в кв. 70 по плана на гр. Септември.

Не е спорно , а и от приложеното по настоящото гр.д. № 2349 / 1998 г. на ПРС се установява, че с влязло в сила съдебно решение , постановено по в.гр.д. № 106 / 2000 г. по описа на ПОС  е отхвърлен предявения иск за делба между същите страни и за същия имот. В това производство ищците са обосновали  и извели основанието на своята претенция за допускане до делба на този имот с твърдението , че извършеното  дарение на имота с посочения по-горе нотариален акт е нищожно поради възникналата върху имота съпружеска имуществена общност  и липсата на съгласие от страна на съпругата на дарителя  при извършването на дарствения му акт на разпореждане с този имот. В мотивите си съдът е приел , че имотът предмет на дарението действително е бил под режима на съпружеска имуществена общност, но също така е приел , че дарението му не е нищожно понеже били спазени действащите към момента на извършването му норми в СК / отм. / със съгласие на съпругата дадено в предписаната от закона форма.  

С представения по делото нот. акт № 84 , том ХІІ, нот. дело №  3920 / 1996  г. В.К. след смъртта на своя съпруг е продала на своя син С.К. собствената си 1/ 3 ид.ч. от процесния имот .

С нот. акт № 152 а , том ІІ, нот. дело № 633 / 1995 г. общата на страните наследодателка Н. Х*** К. е дарила на своя син Атанас С.К. собствените си 5/ 8 ид.ч.  от дворно място , находящо се в с. Горно Вършило – незастроено състоящо се от 986 кв.м. , съставляващо имот пл. № 292 за парцел VІІ-292 в кв.11.

С нот. акт № 153, том ІІ, нот.д. № 634 / 1995 г. А* С.К. е дарил на своя брат – ищеца в настоящото производство И.К. собствените си 6/ 8 ид.ч. от имота в с. Горно Вършило .

С влязло в сила постановление за възлагане от 09.10.2001 г. на съдия- изпълнителя при ПРС, недвижимия имот находащ се в с. Горно Вършило ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда  е възложен върху ищеца в настоящото производство И.С.К..

С нот. акт № 154, том ІІ, дело № 631 / 1995 г. Н. Х* К. е продала на своя син А* С.К.  1/ 2 ид.ч. от дворното място находящо се в гр. Септември, заедно с първият етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда.

Видно от представения по делото протокол за въвод във владение от 15.06.1999 г.  и решение от 10.06.2005 г. постановено по гр.д. № 2009 / 1996 г. по описа на ПРС , между наследниците на С.А.К. – преживяла съпруга и низходящи - е било заведено делбено дело с предмет – първият етаж от двуетажната жилищна сграда и 1 / 2 ид.ч. от дворното място , като с решение № 88 / 22.04.2002 г. постановено по същото дело съдът е уважил претенцията на Н. Х** К.  по чл. 288 ал.2 ГПК / отм. /  и  е поставил делбения имот в неин изключителен дял. Във връзка с това решение  е извършен и въвод във владение в полза на Н.К. , но същото съдебно решение  за възлагане в полза на преживялата съпруга е обезсилено по право  и е постановено имотът да бъде  изнесен на публична продан.

С влязло в сила постановление за възлагане от 25.09.2008 г. върху ищецът И.С.К.  е възложен  следния недвижим имот : 1/2 ид.ч. от дворно място в гр. Септември представляващо УПИ ХХVІІІ-1045  в кв. 70  ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда.

По делото не се оспорва , че делба на процесния имот между тези страни  и на това основание не е извършвана.

При така установената  фактическа обстановка, по отношение на предявения иск за възстановяване на запазена част и иск за делба на процесния недвижим имот,  съдът от правна страна приема  следното. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява , че  страните в настоящото производство са наследници по закон на С.А.К. и Н. Христова К. – съответно ищецът е син , а ответниците са наследници на другите двама починали синове.

В исковата молба  и след оставяне на същата без движение ищецът претендира , че с процесното дарение, неговите родители са накърнили запазената му част, като се поддържа, че към момента на извършването на дарението, недвижимият имот е бил съпружеска имуществена общност. Последното обстоятелство не се оспорва , а същото е прието за установено и в мотивите на представеното по делото съдебно решение по въззивно гр.д. № 106 / 2000 г. по описа на ПОС / гр. дело № 2349 / 1998 г. по описа на ПРС / , като освен това съдът е приел , че извършеното дарение  е валидно , тъй като в съответствие с нормите на действащия към този момент чл. 13 ал.3 СК / отм. /  е извършено от съпруга , но със съгласие в предписаната от закона форма дадено от неговата съпруга.

След преценка на конкретните данни по настоящото дело съдът намира за основателно възражението на ответниците В. , С. и С.К.  за погасяване на иска за възстановяване на запазена част по отношение на наследството на С.К.  за основателно. Действително според чл. 34 ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност, но искът по чл. 30 ЗН  не е иск за делба , а иск за установяване на точно определено право. Затова този иск се погасява  на общо основание  с изтичането на давностния срок по чл. 110 ЗЗД . Правото по чл. 30 ЗН възниква от момента на откриването на наследството  и упражняването му се погасява  с изтичането на петгодишна давност / Р -1138-68-І, Р -586а-86-І / . Наследодателят С.А.К. е починал на 24.09.1992 г. и към момента на предявяването на иска по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството през 2010 г. е изтекъл предвидения в закона давностен срок , което обосновава извода за неоснователност на този иск.

Този срок обаче не е изтекъл за другата наследодателка Н.К., тъй като същата е починала  на 19.08.2006 г. Искът за делба  е различен от иска с правно основание чл. 30 ЗН , обаче предявения в случая иск за делба  предпоставя преюдициално разрешаване на спор за възстановяване на запазена част. Ето защо в иска за делба се съдържа  и искът по чл. 30 ЗН , а настоящият иск за делба  е предявен в рамките на давностния срок  по чл. 110 ЗЗД , който тече за иска за възстановяване на запазена част от наследственото на Н.К..

В настоящия случай  и с оглед разпоредбата на чл. 29 ал.1 ЗН  - когато наследодателят е оставил само низходящи -  след смъртта на Н.К.   запазената част при две и повече деца / както в случая / следва да бъде в размер на 2/ 3 от имуществото. Не е спорно , че дареният имот е бил съпружеска имуществена общност при което наследодателката Н.К. се е разпоредила с 1/ 2 ид.ч. от своето имущество. Ищецът като низходящ  има запазена част от нейното наследство в размер на 2 / 9 ид.ч. / 1/ 3 от 2/ 3 /.

След анализ на събраните по делото доказателства и с оглед тежестта на доказване, която ищецът носи по така предявения иск  и  получените от него указания във връзка с доказателствената тежест, съдът приема , че по настоящото дело не са събрани категорични доказателства от които да се направи обоснован извод за основателност на претенцията за установяване на накърнена  с дарение запазена част и нейното възстановяване.  

Страните по делото не спорят относно факта, че след смъртта на първия наследодател – С.К. в неговото наследство са останали два недвижими имота, които са били под режим на съпружеска имуществена общност  с преживялата му съпруга Н.К. ***  и в с. Горно Вършило. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че съсобствеността между наследниците върху имота в с. Горно Вършило е прекратена окончателно и същият имот е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане от 09.10.2001 г. в полза на ищеца в настоящото производство  И.К.. Поради това съдът приема , че този имот към момента на смъртта на наследодателката Н.К. през 2006 г. вече не е бил включен в нейното наследство. Безспорно от писмените доказателства по делото се установява , че за първият жилищен етаж и 1 / 2 ид.ч. от дворното място в гр. Септември наследниците на С.К. също са водили делбено производство по гр.д. № 2009 / 1996 г. , като в това производство във втората фаза на делбата първоначално целият делбен имот е бил възложен на Н.К. като преживяла съпруга , а впоследствие решението за възлагане е обезсилено по право и едва с влязло в сила постановление за възлагане / влязло в сила на 11.12.2008 г. / този имот също е възложен на ищеца в настоящото производство И.К. , поради което следва да се приеме , че към момента на своята смърт през 2006 г. Н.К.  все още е била съсобственик в  прекратена със смъртта на съпруга й съпружеска имуществена общност на този имот. При липсата на доказателства за противното притежаваната от нея идеална част от този имот  се включва в наследствената маса и следва да бъде взета предвид при определяне на разполагаемата част от нейното наследство.

За да се определи размерът на разполагаемата и запазената част  е необходимо да се има предвид цялото имущество на наследодателя , такова каквото то е било по време на неговата смърт. Това се извършва по начин указан в чл. 31 ЗН. При оценка на наследствената маса  се взема предвид стойността на имуществото по време на откриване на наследството, а относно даренията на недвижими имоти чл. 31 ЗН – стойността по време на откриването на наследството. Доказателства по делото обаче за накърняване на запазената част на ищеца от така образуваната наследствена маса при спазване на посочените по-горе изисквания не са събрани по делото.

С оглед гореизложеното съдът приема , че предявените искове  за възстановяване на накърнена  с дарение , извършено с нот. акт  № 36 / 1975 г. запазена част от наследството на С.А.К. и Н. Х* К. се явяват неоснователни  и следва да бъдат отхвърлени .

Тъй като в настоящото производство с оглед на изхода по иска за възстановяване на запазена част не се събраха  доказателства за съсобствения характер на недвижимия имот  предмет на настоящия правен спор, то и предявения иск за допускането му до съдебна делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода от делото , ищецът  ще следва да заплати следващата се държавна такса върху отхвърлените искове общо в размер на 100,00 лв. Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни предявените  искове  от И.С.К. ЕГН ********** *** против В.А.К.  ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН ********** *** с правно основание чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на С.А.К. и Н. Х* К. накърнена с дарение извършено с нот. акт № 36 , том ХХ, нот. дело № 6219 / 1975 г. .

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения иск за делба   от И.С.К. ЕГН ********** *** против В.А.К.  ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН **********, С.Т.К. ЕГН ********** ***,  П.Т.К. *** , Н.А.К. ***  и Т.А.К. *** на  следния недвижим имот : втори етаж от двуетажна жилищна сграда , ведно с 1/ 2 ид.ч. от дворнотото място в което е построена , находящи се на ул. „В. Левски  № *в гр. Септември , като имота представлява   парцел ХІІ-2144 в кв. 46 по предходния  регулационен план, а по сега действащия план  от 1980 г. – имот № 1045 в кв. 70 .

 ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН ********** *** да заплати следващата се държавна такса в размер на 100,00 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :