Р
Е Ш Е Н И Е №19
гр.Силистра, 06.04.2023 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор при ОП-Силистра Светослав
Раев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №12 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№278/13.12.2022г.,постановено по АНД №321/2022г., Силистренският районен съд е изменил Наказателно постановление №19-2200057/19.05.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра,с което на „Танатос“ООД гр.Добрич, за нарушение на чл.166 ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (Обн.ДВ,бр.88/99г.,посл.изм.ДВ, бр.95/16г.)-занапред Наредба №7/99г.,е било наложено
административно наказание,по вид „имуществена санкция“, в размер на 2500.00
лева, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.55 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ЗЗБУТ),като съдът е намалил
размера на санкцията до законоустановения минимум от
1500.00 лева и е присъдил и разноски съобразно изменената санкция.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра,подадена
от директора, представляван в съдебното производство от ст.юрисконсулт А., с искане
да бъде отменено оспореното въззивно решение и
постановено ново, потвърждаващо първоначално обжалваното НП в цялост. Поддържа
наличие на касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК като твърди, че
неправилно бил приложен материалният закон,защото обстоятелството, че на
дружеството не е налагана санкция за същия вид нарушение с влязъл в сила юрисдикционен акт,било съобразено при определяне размера на
наказанието,който гравитирал към нормативния минимум.Възразява,че само поради липса
на предходни наказания,не следва да бъде редуцирана наложената санкция до законоустановения долен праг, предвид тежестта на конкретно
установеното нарушение и неговата укоримост, вкл. при
отсъствие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че административнонаказващият орган стриктно бил съобразил
предпоставките от чл.27 ЗАНН при индивидуализиране на наказанието и съответно
на закона бил определил неговия размер, с една идея по-висок от законовия
минимум. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално
представителство.
Постъпила е и втора касационна жалба от “ТАНАТОС“ООД
гр.Добрич, представлявано от управителя Д.В.Д., подадена чрез представител
по пълномощие адв.М.Я. ***,с искане да бъде отменен обжалвания съдебен акт и след решаване на спора по същество от касационния
състав, да бъде отменено изцяло процесното пред СРС Наказателно постановление.В
съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощен адвокат И. от
АК-Добрич, която поддържа оплакванията от жалбата, поставяйки акцент върху
неправилно формиран извод от районния съд относно характера на учреденото
правоотношение с пострадалия С. И.. Счита, че неправилно съдът е приел наличие
на трудово-правна връзка, позовавайки се на невлязло в сила решение на
АС-Добрич по оспорено Постановление, издадено по реда на чл.405а ал.2 КТ за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение (ТПО) между касатора и пострадалия (приживе). Поддържа, че
Протокол №ПР 2208377/15.03.22г. (непредставен по делото),констатиращ нарушения
на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) при
извършена проверка от инспектори в ДИТ-Силистра, бил иманентно присъща част на
административно-наказателното производство,независимо от разпоредбата на чл.36
ал.1 ЗАНН и липсата, както в обстоятелствената част на АУАН,така и в процесното
пред районния съд НП,на позоваване на същия.С жалбата се твърди, че в съдържащите
се в протокола констатации и тези в АУАН и НП, имало съществено противоречие
относно мястото на извършената проверка,респ. на релевираното нарушение, а „мястото“
попадало в кръга на съществените обективни признаци на възведената
административна простъпка и при неговата неяснота, следвало да бъде отменен
санкционният акт.Противопоставя се категорично на установяването на СРС,че
Инструкция за безопасна работа с кран - главният съставомерен
факт,не била представена в административнонаказателното производство (същата не
била депозирана с преписката от АНО), каквато в съдебното заседание на
08.11.2022г. отново била предявена и съдът е следвало да обсъди нейното
наличие.В обобщение поддържа,че процесното пред районния съд НП било опорочено
в неговата основа поради неустановеност на важни обективни елементи от
фактическия състав на релевираното административно нарушение-непосочено точно
място на извършване на нарушението;липса на ТПО между оспорващото дружество и
пострадалия,сочещо на неприложимост към техните правоотношения на КТ и ЗЗБУТ;
наличие на Инструкция за безопасна работа с кран, попадащ в дефиницията за
работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на
работещите, каквато, обратно на приетото с НП, имало писмена. А щом липсвали
съществени елементи от състава на нарушението, следвало да се приеме, че такова
обективно не било извършено,поради което се настоява да бъде отменено като
незаконосъобразно НП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касация - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра,чрез упълномощения си представител, оспорва
изцяло касационната жалба на санкционираното дружество и моли същата да бъде
оставена без уважение. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС относно
установеността на нарушението и правилното ангажиране на отговорността на
дружеството касатор. Като ответник по касационната жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ Силистра,“ТАНАТОС“ООД чрез
процесуалния си представител адв.А. И. от АК-Добрич, оспорва същата, базирана
на отменителното основание за явна несправедливост на наложеното
наказание,чиято редукция дружеството намира за правилна.Настоява за оставяне
без уважение на жалбата на административнонаказващия
орган.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че решението на СРС е
законосъобразно, като и двете касационни жалби намира за неоснователни. Дава
заключение за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
двете жалби, доказателствата по делото и изразените становища от страните,прие
следното:Касационните основания, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон (и двамата касатори поддържат довод от този вид), както и за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,според жалбата на „Танатос“ООД,във
фазата на оценка на доказателствената съвкупност. Последните се изразили в непълна
и неправилна преценка на възраженията на дружеството,по отношение на част от
въведения в съдебния процес предмет, а именно- неустановеното място на
извършване на нарушението; лисата на ТПО между касатора и пострадалото лице,
въпреки което съдът е намерил за приложими КТ и ЗЗБУТ по повод на техните
правоотношения; игнорирането на съществения факт с наличието и представянето на
съставомерната Инструкция за безопасна работа с
кран,въпреки което съдът е счел,че такава няма и нарушението било консумирано. Предвид
така детерминирания предмет на касационния контрол,същият ще бъде извършен на
терена на възраженията за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в пределите на задължителната проверка от чл.218
ал.2 АПК.
Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен
върху спорните фактически въпроси - в каква правна връзка са се намирали
оспорващото дружество и пострадалото лице при извършване на товаро-разтоварни
дейности с кран; била ли е налице писмена Инструкция за безопасна работа със
същия кран и имал ли е задължение възложителят на работата да инструктира
работещия съобразно разписаното в същата.Съдът е установил фактическата
обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал
задълбочено доказателствената съвкупност и е извел законосъобразно фактическите
си изводи, постановявайки правилен по своя резултат съдебен акт. Предмет на касационната
проверка е решението на районния съд, а не НП, като контрол за приложението на
материалния закон, настоящата инстанция извършва и служебно,въз основа на
установените факти от въззивния съд, предвид забраната за нови фактически
установявания от чл.220 АПК.
СРС е приел
за безспорна следната фактическа обстановка: На 15.03.2022г. инспектори при ДИТ-Силистра
- актосъставителят М.Г.и св.Д.Т., извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в склад за съхранение на строителни материали,
намиращ се в гр.Силистра,Промишлена зона „Запад“,ул.“Република“ между №19 и
Кислородна станция, ползван от „Танатос“ООД гр.Добрич
- изпълнител по обществена поръчка с обект:“Реконструкция и доизграждане на ВиК
мрежа в село Айдемир,община гр.Силистра“. Повод за проверката бил настъпил на
същата дата в 11:30 часа инцидент със С.Г.И., ангажиран с товаренето на
цилиндрични бетонови пръстени - заготовки за шахти за канализация, с размери: височина
75 см.; външен диаметър Ф 120см.; вътрешен диаметър Ф 100см. и тегло от около
500 кг. На място установили товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№********, с монтиран кран между кабината и каросерията,в края
на който имало кука за закачване на товар посредством въже. Констатирали,че въпросният
кран на товарния автомобил представлява „работно оборудване“, съгласно
дефиницията от §1 т.4 ДР на Наредба №7/99г., тъй като е съоръжение, използвано
при работа. Контролните органи изискали от възложителя на товаро-разтоварните
дейности, извършвани посредством въпросния кран, да представи всички инструкции
за безопасна работа, каквито 14 на брой са били депозирани с писмо от
27.04.22г. от упълномощено от дружеството лице.Св.Г. установила,че в нито една
от тях не се съдържали предписания за безопасна работа при товаренето на
бетонови цилиндри за конкретния строителен обект в с.Айдемир,при използване на
работното оборудване.Тази констатация е легнала в основата на главния извод,че
работодателят не е осигурил прилагането на писмени инструкции при извършване на
товарене и разтоварване на бетонни пръстени за канализацията при използване на
работното оборудване - кран на товарен автомобил „Мерцедес“,при което съществува
опасност за здравето на работещите лица.Съдът е установил, че мястото на
посочване на инцидента е правилно отразено както в АУАН,така и в НП - склад за
съхранение на строителни материали в гр. Силистра, използвани за обект
„Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежата в с. Айдемир“ от „Танатос“ООД, поради което възражението в горния смисъл на
дружеството следва да бъде отклонено като неоснователно.
Нещо повече,
процесното нарушение е на чл.166 ал.2 Наредба №7/99г., чиито предпоставки са
сведени до следното - при използване на работно оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
осигурява прилагането на писмени инструкции.Както АНО, така и съдът, е следвало
да излязат извън релевирания инцидент,защото възведеното задължение е от
категорията на абсолютните (нормативно съществуващо вън и независимо от
настъпването или не на инциденти, злополуки и др.), а Инспекцията по труда е
контролният орган, с най-широка компетентност относно спазването на трудовото
законодателство (арг.чл.399,вр.с
чл.275 КТ), включително по ЗЗБУТ, съгласно чл.54 ал.2 от същия. Следователно,
без значение е повода за извършване на проверката,защото и без такъв
контролните органи на ДИТ гр.Силистра действат служебно и при констатиране на
нарушения както на КТ, така и на ЗЗБУТ,при условията на обвързана компетентност,
следва да разпоредят предвидените в закона последици.
Съдът е
приел,че правната връзка между оспорващото дружество и пострадалото лице попада
в регистъра на регламентираното с чл.1 ал.2 КТ, приемайки, че същото е престирало работната си сила срещу заплащане в интерес на
дружеството, за което имало издадено Постановление по чл.405а ал.2 (поради
настъпилата смърт на пострадалия) във връзка с ал.1 КТ,потвърдено от АС
гр.Добрич като законосъобразно при оспорването му.Вярно е,че са налице данни за
образувано производство пред ВАС по жалба на „Танатос“ООД
гр.Добрич срещу решението на АС-Добрич (т.е. няма влязъл в сила акт по чл.405а КТ ), но въззивната инстанция по настоящия спор е счела,че не може да ревизира
акта на специализирания съд и е приела релевираното правоотношение между
дружеството и С. И. (приживе) за трудово, неизлагайки мотиви относно
поддържаните пред него възражения за обратното. В този сегмент на спора се установява
дефицит на мотиви, който обаче, не може да бъде преценен за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, защото характера на процесното
правоотношение не е с определящо значение за съставомерността на нарушението.
Това е така,
защото по дефиниция „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание,което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение,вкл. за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, съгласно §1 т.1 ДР
КТ. Дори и да се приеме, че дружеството касатор не е
действало в горното точно качество, следва да бъде съобразено разширеното
понятие за „работодател“, дадено за целите на ЗЗБУТ с дефиницията от §1 т.2 ДР
ЗЗБУТ,а именно: „Работодател“ е понятието, определено с §1 т.1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието,кооперацията или
организацията.“ Както твърди оспорващото дружество, а видно и от представения
Договор за изработка,сключен между страните на 14.03.2022г. по реда на чл.258 и
сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), „Танатос“ООД
гр.Добрич е именно възложител на процесните товаро-разтоварни
дейности на строителни материали, а техен изпълнител е пострадалият (починал
впоследствие) С.Г.И.. Следователно, в разширения обхват на дефинираното понятие
„работодател“ за целите на ЗЗБУТ, несъмнено попада оспорващото дружество,поради
което е обвързано от нормативните изисквания както на този закон, така и на
нормативните актове, издадени за неговото прилагане,вкл. Наредба №7/99г. за
минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното
оборудване.Ето защо оплакването на касатора,че съдът като е приел за трудово
правоотношението, въпреки невлязлото в сила Постановление по чл.405а ал.2 КТ,
бил нарушил закона считайки, че по силата на учреденото ТПО, търговското дружество
е било обвързано (по отношение на пострадалото лице) изцяло от правилата на КТ
и ЗЗБУТ,като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Без значение за изхода на настоящия спор е
вида и характера на правоотношението между „Танатос“ООД
и С. И. (приживе),тъй като задължението от чл.166 ал.2 от Наредба №7/99г. не е
по отношение на конкретни лица, а базово, за всеки възложител на работа,без
значение по КТ, по ЗЗД или друго, щом при използването за същата тази работа на
работно оборудване, съществува риск за безопасността и здравето на работещите. В
крайна сметка, дружеството не е наказано за злополуката с конкретното лице (с
това конкретно НП), а защото няма писмена Инструкция за безопасна работа с
крана при товарене и разтоварване на въпросните бетонови цилиндри.
За да бъдат
изчерпени възраженията от горния порядък следва да бъде посочено още и това, че
писмени инструкции, в контекста на изискванията от Наредба № 7/1999г., с
разписани предупреждения за предпазване от потенциални опасности при товарене и
разтоварване на тежките строителни материали с въпросния кран, няма по
делото.Представената в съдебното заседание Инструкция е от типа „заводска“/ “фабрична“
инструкция за използването,вкл. безопасна работа с кран,която не е резултат на
усилията на възложителя на въпросното товарене и разтоварване, при съобразяване
на вероятните опасности, както изисква чл.166 ал.2 Наредба №7/99г.
В обобщение,
настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба на „Танатос“ООД гр.Добрич, тъй като с оглед на гореизложеното,
дружеството несъмнено е субект на процесната отговорност по чл.55 ЗЗБУТ,във
връзка с чл. 166 ал.2 Наредба №7/99г. и с чл.413 ал.2 КТ.Съответно на закона, обаче,
съдът е намалил размера на наложената санкция до законовия минимум,преценявайки
липсата на утежняващи отговорността обстоятелства (правилно спорът е изведен
извън въпросния инцидент), както и несъмнения факт, че до момента дружеството
не е било санкционирано за други нарушения от вида на процесното. В този ракурс
поставен административнонаказателният спор сочи на
неоснователност на касационната жалба на ДИТ гр.Силистра,с която неправилно се
настоява настъпилата смърт на пострадалото лице, 7 дни след въпросния инцидент
с крана, да бъде преценена като особено тежък вредоносен резултат от процесното
административно нарушение,тъй като подобна причинно-следствена връзка не е
установявана от СРС. А и с оглед характера на процесното деяние,което е
формално/безрезултатно,наличието или липсата на настъпили вредни последици не са
част от неговия фактическия състав. Ето защо, като е приел, че размер от 1500
лева на наложената имуществена санкция на дружеството, е справедлив и
съразмерен с естеството на осъщественото нарушение, съдът е приложил правилно
материалния закон.
С
оглед на горното, настоящият състав установи, че атакуваният съдебен акт
отговаря на изискванията от чл.339 НПК за неговото съдържание,приложим от
препращането на чл.84 ЗАНН, тъй като съдържа изводи относно базовите елементи
от фактическия състав на процесното административно нарушение.Не се установяват
касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което и съгласно
чл.221 ал.1 пр.1 АПК,във вр.с чл.63в ЗАНН,обжалваното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. При този
изход на процеса пред АС-Силистра не следва да бъдат присъждани разноски. В
обобщение, касационният състав намира,че атакуваното решение на СРС е валидно и
допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №278/13.12.2022г.,
постановено по АНД №321/2022г. по описа на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.