№ 237
гр. Стара Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от Г.Г. Т. и
от П. Г. Д., Р. П. Г. и К. Г. П., чрез адв. М.Р. против решение № 137/10.03.2022
г., постановено по гр.д. № 2445/2021 г. на Старозагорския районен съд, с
което е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на теч в банята му.
Въззивникът Г. Г. Т. обжалва решението в частта, с която съдът е
отхвърлил претенцията му за заплащане на неимуществени вреди над сумата
от 1000 лв. Счита, че изводите на първоинстанционния съд относно размера
на дължимото обезщетение са неправилни и необосновани. Счита, че
определеният размер не е справедлив. Излага подробни аргументи в подкрепа
на становището си и иска въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното в обжалваната част и вместо него да постанови
друго, с което да уважи искането му за присъждане на неимуществените
вреди в посочения в исковата молба размер.
Въззивниците П. Г. Д., Р. П. Г. и К. Г. П., чрез адв. М.Р. обжалват
посоченото по-горе решение изцяло. Считат, че то е неправилно и
необосновано. Считат, че то е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, поради което съдът е достигнал до неверни и противоречиви
изводи. Считат, че причинно-следствената връзка не била безспорно
установена в хода на първоинстанционното производство. Не бил установен
1
безспорно произходът на теча, причинил вреди в жилището на ищеца, защото
не било обяснено как вещото лице от СТЕ е достигнало до извода, че водата
от теча е в резултат на непосредствено преди това използване на банята на
горния етаж, т.е. в жилището на ответниците. Вещото лице констатирало, че в
банята на ищеца не било направено необходимото запушване на отворите,
останали след подмяната на тръбите. Вещото лице признавало, че не може да
установи точната причина, поради която се стичала вода през плочата.
На следващо място считат, че определеното обезщетение за
имуществени вреди включва и редица материали и дейности, за които не било
установено, че представляват вреди. Такива не се твърдели и претендирали в
исковата молба. На СТЕ не била поставяна задача да се извършва
остойностяване на претърпените имуществени вреди и поради това
заключението в тази част въобще не е следвало да бъде приемано. Това
допълнително заключение е оспорено от процесуалния представител на
ответниците по иска, но то не било допуснато от съда в о.с.з. Съдът е
следвало да даде възможност на ответната страна да вземе отношение по
направеното в тази връзка искане от ищеца и като не е сторил това съдът е
поставил ответниците в неравностойно положение. Не било установено и
това по какъв начин вещото лице е направило остойностяване на
определените дейности и материали, както и каква част от сумата
представлява заплащане на материали, какво количество и по какви цени,
както и каква е стойността на труда. В заключението били включени
материали, за които съдът не бил приел да са повредени.
Въззивниците считат, че решението е необосновано и немотивирано и в
частта относно присъдените неимуществени вреди. Излага съображения в
подкрепа на становището, че този иск е неоснователен. Искат въззивният съд
да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните
жалби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими, но по същество - неоснователни.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Ищецът Г. Г. Т. е твърдял в исковата
си молба, че с ответниците са негови съседи - живеели в блок, намиращ се на
2
адрес: гр. С.З., ***. Той живеел в апартамент № ***, а ответниците - в
апартамент № ***. Първият ответник бил собственик на апартамент № 12, а
другите ответници - негова дъщеря и внучка.
На 23.10.2019 г. била установена авария с пукната обща захранваща
тръба за чиста вода в ап. 12. Седмица по-късно (на 30.10.2019 г.) аварията
била отстранена чрез смяна на пукнатата тръба за чистата вода от 4-ти етаж
(ап.8), до 6-ти етаж (ап.12) включително. Ищецът е твърдял, че на 03.11.2019
г. съседите от ап.12 го наводнили за първи път. Уведомил ги за това и те
обещали да отстранят теча. Промяна обаче не настъпила. Всяка неделя, а
понякога и през седмицата от плочата на тавана в банята му течала помийна
вода - водата, която трябвало да влиза в канализацията, не попадала в сифона,
а се стичала директно около сменената водопроводна тръба за чиста вода. Той
правил множество опити да разговаря с ответниците. Дори им заявил, че бил
готов да поеме цялата организация и всички разходи по извършване на
качествен ремонт в банята им. Ответниците обаче му заявили, че викали
майстор и той им казал, че си бил свършил работата, така че нямало повече
какво да се прави и искали той да го оправил отдолу. Това се оказало
невъзможно. Ответниците от пролетта на 2020 г. престанали да отговарят на
молбите му за съдействие. Наложило се да купува огромни количества
почистващи и дезинфектиращи препарати; вентилаторът в банята трябвало да
работи непрекъснато. Бил принуден да се обърне за помощ към различни
институции, но до ден днешен нямало решение на проблема. Дъщеря му
отказвала да му идва на гости у дома му с детето си под страх от зараза. На
практика бил лишен от възможността да се вижда често с внука си. Заради
влагата започнали да се отлепят плочките и в момента една част били
паднали, а друга част били видимо отлепени. Пак заради влагата започнало да
се въдят разни буболечки и да мирише на мухъл. Банята станала за основен
ремонт. В края на октомври 2020 г. се разболял от вирусна двустранна
пневмония в комбинация с Ковид-19 и се съмнявал, че пневмонията била от
теча на мръсните води. Заради непрестанните течове често получавал
сърцебиене, неспокойство и имал нарушен сън. Налагало се да пие
успокоителни лекарства и сънотворни. Имал проблеми и с високо кръвно
налягане. Заради тези усложнения понякога имал проблем в работата си, като
не успявал да си върша добре служебните задължения. Налагало се било да
взема отпуск по болест. Имуществените вреди за него се изразявали в това, че
в резултат на теча били отлепени и се нуждаели от смяна около 16 кв.м
плочки в банята му на стойност 800 лева (50 лв. за кв.м.); трябвало да се
постави 3,5 кв.м. хънтър - около 350 лева, трябвало лепило за поставянето на
плочките - 150 лева; за къртене на старите плочки и извозването на
строителните отпадъци услугата била 500 лева и труда на майсторите щял да
бъде не по-малко от 800 лева. Това правело имуществени вреди за него в
3
размер на 2600 лева. Неимуществени вреди, освен пневмонията, която си
мислел, че имала пряка връзка с течовете, се изразявали в получено състояние
на тревожност и безсъние, съчетани с нервност, безпокойство, също с лесна
дразнимост, а като последица търпял липса на концентрация, перманентно
главоболие, шум в ушите и световъртеж. Тези симптоми периодично били
затихвали и се обостряли, продължавали и към настоящия момент. И всичко
това въпреки приема на предписаните му от лекарите лекарства.
Неимуществените вреди, които търпял оценявал на 2000 лева. Искал е съдът
да постанови решение, с което да осъди ответниците при условията на чл.53
ЗЗД да му заплатят посочените суми.
Ответницата Р. П. Г. твърдяла, че ищецът е собственик при равни части
с брат си и нямало как ищецът да претендира пълна обезвреда само в своя
полза на евентуално причинени на жилището вреди. Възразява срещу
твърденията, че описаните имуществени вреди били причинени от някакво
виновно поведение от нейна страна или от страна на другите двама
ответници, изразяващо се в действие или бездействие. Бил извършен ремонт
и подмяна на повредена тръба за чиста вода от четвъртия до шестия етаж на
жилищния блок, като майсторите, извършили ремонта, били осигурени и
ангажирани изцяло от ищеца. Тя и дъщеря й осигурили достъп до жилището
и съдействали за извършването на ремонта. След ремонта се наложило да
ангажира майстор за собствена сметка, за да запълни дупките, оставени след
подмяната на тръбата. За този извършен ремонт ищецът представил бележка
със сумата от 147,21 лева, представляваща цялата стойност на извършения
ремонт, като поискал от тях да платят сумата изцяло. Тя отказала, като
платила само сумата от 50 лева, съответстваща на нейната част от ремонта.
Твърдяла е, че била подложена на постоянно звънене на вратата, от
домофона, думкане, викане по коридора, обиди към цялото семейство и
заплахи. Въпреки извършения ремонт и подмяна на тръбата ищецът споделил,
че отново бил наводнен апартаментът му. Тя поискала да повика майстор и
уведомила ищеца, като го помолила майсторът да извърши оглед и в двете
жилища. Ищецът се съгласил да осигури достъп, но на следващата сутрин не
отворил. Майсторът установил, че в нейния апартамент всичко било наред.
Счита, че поведението й било напълно добросъвестно, тъй като тя осигурила
компетентен специалист, който обаче нямал възможност да извърши оглед в
жилището на ищеца и евентуално да отстрани повреди, ако такива били
налице. Счита, че ако при извършването на подмяната на тръбата била
допусната някаква друга повреда, довела до течове в ап.10, то отговорността
затова била само и единствено на самия ищец. Оспорила е твърденията за
претърпени неимуществени вреди. Нямало как да се ангажира тяхната
отговорност за всички болежки и страдания на ищеца, тъй като било
невъзможно да се установи наличието на причинна връзка между тях и
4
някакво противоправно поведение от страна на ответниците. Искала е съдът
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца.
Ответниците П. Г. Д. и К. Г. П. не са представили отговор.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че ищецът Г. Г. Т. е собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.
С.З., ***. Ответникът П. Г. Д. бил собственик на апартамент, находящ се в гр.
С.З., ***. От разпитаните по делото свидетели Я.П.Т. и Г.И.Г. е приел за
установено, че в апартамента на П. живеели и Р. и К.. Свид. Т. твърди, че
влизала в банята на ищеца няколко пъти, където видяла много сериозни
проблеми - течала вода, в десния ъгъл имало мухъл, плочките били
подпухнали и всичко било черно. За първи път влязла в банята му преди
около две години, а последно влязла на 14.09.2021 г., когато проблемите били
същите. Приел е, че през 2019 г. бил правен ремонт на тръбите на
апартаментите от 4, 5 и 6 етаж, преди възникване на самия теч, който
започнал от 6 етаж. Преди този ремонт в банята на ищеца нямало течове.
Свид. Г. твърдял, че от около две години ищецът имал голям проблем в
банята около тръбите в десния ъгъл – имало мухъл, било черно и грозно.
Дъщерята на ищеца не ходила там заради мръсотията. От този проблем с
банята ищецът се изнервял, постоянно бил притеснен и се ядосвал. Когато
чувал как тече в банята, се променяло настроението му, ядосвал се, вдигал
кръвно, за което приемал медикаменти. Ищецът имал и дихателни проблеми.
Приел е за установено от показанията на свидетелите К.Г.Д. и В.Д.Ф., че през
месец септември 2019 г. в апартаментите бил извършен ремонт, но ищецът
уведомил ответницата Г., че продължава да има проблем в банята. Тя
ангажирала майстор, но ищецът отказал достъп. Св. Ф. твърдяла, че ремонтът
през 2019 г. бил довършен от ответницата Г., но ищецът я уведомил, че след
довършителните работи на ремонта, при който е запълнена дупка около
тръбите, в неговата баня продължило да тече. В тази връзка ответницата
ангажирала майстор, който да отстрани проблема в банята на ищеца, но той
отказал достъп.
Първоинстанционният съд е приел за установено от заключението на
съдебно – техническата експертиза, че в банята на ищеца е налице влага,
черен мухъл, подкожушване на мазилката на стените и тавана (под окачения
таван), както и отлепяне на фаянса по стената в зоната на водопроводните
тръби, като при един от огледите, на 09.10.2022 г. е констатиран очевиден теч.
Източник на теча бил банята на ап.12 на шестия етаж. Мухълът и миризмата
била от около две години. Приел е, че общата стойност на нанесените щети
възлиза на 2350,78 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза е приел за установено по отношение на ищеца високи нива на
психичен стрес, тревожност, продължителни депресивни епизоди, безсъние и
5
е налична психосоматична симптоматика преди и към датата на проведените
изследвания, като част от тези състояния е възможно да са във връзка с теча и
че преживяванията на ищеца във връзка с настоящото производство са довели
до засилени депресивни епизоди и са създали сериозен дискомфорт на
психоемоционалното здраве.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че правната
квалификация на иска е по чл.50 ЗЗД и че за вреди, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират. Приел е, че фактът на наличието на собственическа легитимация по
отношение на определена вещ сам по себе си е достатъчен, за да се ангажира
при описания случай отговорността; че, за да се освободи от отговорност,
собственикът на вещта или лицето, под чийто надзор се намира тя, е
необходимо да се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на
изключителна вина на пострадалия или на трето лице. По делото били
установени имуществените вреди, изразяващи се в повреди по окачен таван,
мазилка, фаянсови плочки и образуване на мухъл по стените на банята на
апартамента, собственост на ищеца, и тези вреди са причинени от теч от
банята в ап.12, настъпил на 03.11.2019 г. и продължаващ до настоящия
момент. Приел е, че ответниците носят отговорността, тъй като първият от
тях е собственик на апартамента, а втората и третата – ползватели. Приел е, че
искът за обезщетение на причинени имуществени вреди е основателен за
сумата от 2350,78 лева.
По отношение на неимуществените вреди районният съд е приел, че
ищецът е претърпял такива, изразяващи се в стрес, трайно установен като
част от ежедневието на ищеца, във високи нива, тревожност, продължителни
депресивни епизоди, безсъние, неудобства, излизащи извън нормалните при
обитаване на едно жилище, социално-битов дискомфорт за повече от 2
години. Прилагайки критерият за справедливост, е определил като
обезщетение сумата от 1000 лева.
Въззивният съд намира, че правната квалификация на предявените
искове е по чл.45, ал.1 ЗЗД, а не както неправилно е приел
първоинстанционният съд по чл.50 ЗЗД. Относно разграничаването на
отговорността по чл.45 и чл.50 ЗЗД има задължителна съдебна практика,
която не е съобразена от първоинстанционния съд. Така в ППлВС № 17/1963
г., допълнено с ППлВС № 4/75 г., т.3 са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на двете отговорности. За разлика от
хипотезата на чл.45 ЗЗД, респ. чл.49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на
предписани и общоприети правила при ползване на вещта, отговорността по
чл.50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойството на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, както и
6
когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване.
В случая обаче в исковата молба е релевирано като основание за дирене на
отговорност обстоятелството, че водата при ползването на банята на
ответниците се стича около водопроводната тръба вместо да попада в сифона
поради некачествено извършване на довършителните работи след смяната на
тръбата за чистата вода и на второ място отказът на ответниците за
съдействие. С други думи твърди се виновно и противоправно поведение, от
което са произлезли вреди. Затова, въпреки че единият ответник е собственик
на апартамента над този на ищеца, а другите две ответници са ползвателки, е
налице твърдение за виновно противоправно деяние, поради което и
отговорността следва да бъде ангажирана по чл.45 ЗЗД.
От друга страна в исковата молба не се твърдят факти и обстоятелства
за това, че увреждането е настъпило от самата вещ. Когато се твърди, че
увреждането е настъпило в резултат на виновното поведение на лицето, което
борави с вещта, то за вредите отговаря това лице и то по чл.45 ЗЗД. В
конкретния случай по делото се твърди, че течът е при ползване на банята, за
което ответниците са знаели, а това е действие, изискващо целенасочено
човешко поведение. С други думи, в исковата молба са наведени твърдения и
доводи за допуснати от ответниците нарушения на предписаните и общо
приети правила за надзор и отстраняване на некачествено извършени
довършителни СМР в банята им, довели до теч в долустоящата баня на
ищеца. Затова и в съответствие с ППлВС № 4/1975 г. правната квалификация
на предявените искове е по чл.45 ЗЗД.
Правната квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда
от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Предметът на спора
се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и
от отправеното до съда искане. Принципът на диспозитивното начало ще бъде
нарушен, когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран;
когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала. В този случай решението би било недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче в решението си
съдът разглежда спорното материално субективно право, съобразно
въведените от ищеца твърдения, но определя погрешна правна квалификация,
решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон. Ето защо, след като въззивният съд, при непроменени
фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприема различна
правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши
спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи
собствени мотиви.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет
7
елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки
отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинилия
вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и
противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена
връзка с това деяние.
В случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени съвкупно със заключението на съдебно-техническата експертиза, е
установено категорично, че след извършения ремонт на тръбата за чистата
вода са останали довършителни работи, свързани със затваряне на получените
поради смяната на тръбата отвори в плочата над банята на ищеца. По делото
не е спорно, че ответниците живеят и ползват апартамента, който се намира
над този на ищеца и над плочата на банята му се намира банята, която ползват
те. Установено е при извършения от вещото лице инж. Велчева оглед, че при
ползване на банята на ап. № 12 видимо има силен теч. Иначе при пипане се
констатира влага на тавана и стените, както и черен мухъл, подкожушване на
мазилката на стените и тавана и отлепяне на фаянса, което също показва
наличието на теч. При огледа на банята на ответниците вещото лице не е
констатирало пукнатини на теракотната настилка, а в зоната на тръбите,
слизащи към долния етаж, има излята циментова замазка. Вещото лице дава
заключение, че течащата вода при ползване на банята на ап. № 12 пада върху
пода и прониква или през пукнатини на теракотната настилка и подовия
панел или през замонолитващата отворите циментова замазка. Вещото лице
дава заключение и за това, че щетите и повредите върху мазилката на тавана
и стените са от около 2 години. Този извод на вещото лице, преценен
съвкупно с безспорния факт, че през октомври 2019 г. е правен ремонт чрез
смяна на тръбата за чистата вода, дават основание на съда да приеме, че
причината за теча е проникване на вода под циментовия разтвор за
замонолитване, излят в зоната на тръбите в банята на ответниците. С други
думи, вредите обективно произтичат от ползването на банята на ответниците
и са вследствие на некачествено извършени довършителни работи, като това
положение е било поддържано от ответниците в продължение на 2 години. С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че оплакването във
въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е постановено
при неизяснена фактическа обстановка и че произходът на теча не е установен
безспорно, е неоснователно.
От техническата експертиза се установява, че размерът на нанесените
вреди от теча са в размер на 2350,78 лв. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че остойностяване на претърпените имуществени вреди,
като задача на експертизата, не е искано, поради което в тази част
заключението не е следвало да бъде приемано като доказателство.
Действително задачата на вещото лице е поставена в с.з. от 07.12.2021 г., но
8
чрез препращане към поставените от процесуалните представители на
страните въпроси. Допълнително, с молба от 02.02.2022 г., преди с.з., в което
е било изслушано заключението на вещото лице, ищецът е поискал и съдът е
допуснал допълнителна задача, касаеща именно цената на СМР, нужни за
възстановяване на вредите, причинени на ищеца към м. юли 2020 г. Значение
обаче, дали това допълнително заключение ще бъде изготвено преди или след
с.з., няма. Съдът може и без направено нарочно искане от страните както да
назначи експертиза, така и да формулира задачата й, когато за изясняване на
делото от фактическа страна са нужни специални знания, с които той не
разполага (Р-10-2022, ІІІ г.о.).
Неоснователно е и оплакването, че не е ясно вещото лице по какъв
начин е направило остойностяване на определените дейности и материали,
тъй като в заключението е посочено изрично, че стойността на щетите се
базира на средните пазарни цени в строителството, взети от „Справочник за
цените в строителството“. Посочено е и това, че цените в справочника са без
ДДС и печалба. Не е вярно твърдението, че било известно, че при посочване
на необходимите средства за стойност на извършените СМР в количествено-
стойностна сметка, посочената стойност на труда включва и съответния
процент печалба. Такъв общоизвестен факт не е констатиран досега в
съдебната практика.
В случая е налице деяние под формата на действие, изразяващо се в
ползване на банята, въпреки оплакванията на ищеца за наличие на теч, и на
бездействие, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за
отстраняване на причината за теча. Вредите са установени от съдебно-
техническата експертиза. Неоснователно е възражението във въззивната
жалба за липсата на причинна връзка между деянието на ответниците и
настъпилия вредоносен резултат. Неотстраняването на причината за теча води
до стичането на водата, която пада на пода на банята на ответниците, по
тавана и стените на банята на ищеца, респ. до появата на мухъл, влага,
миризми и подкожушване стените и разлепяне на фаянсовите плочки. По
делото не е установена друга причина, а и такава не се твърди от ответниците.
Затова изводът за наличие на пряка причинна връзка не може да бъде
разколебан. Деянието е противоправно, защото ответниците са допуснали
нарушение на предписани и общоприети правила да ползват жилището си
така, щото да не пречат на съседите и да не причиняват вреди на жилищата
им.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното, като в гражданското право
вината се свързва с неполагането на дължимата грижа.
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Предвид задължителните за съдилищата указания,
9
дадени в ППлВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост” не е
абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета
и продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата
(Р-53-2012, ІІ т.о.; Р-211-2010, ІV г.о.).
В случая въззивният съд намира, че по делото е доказано и наличието
на претърпени неимуществени вреди. От показанията на свидетеля Г. Г. се
установява, че проблемът с банята изнервил ищеца. Той бил постоянно
притеснен и се ядосвал. От заключението на вещото лице психолог се
установява високи нива на психичен стрес, тревожност, продължителни
депресивни епизоди, безсъние и е налична психосоматична симптоматика
преди и към датата на проведените изследвания, като една част от тях е
възможно да са във връзка с претърпените вреди от теча. Преценено съвкупно
със свидетелските показания и установеното от медицинските документи и
другите писмени доказателства, установяващи усилията на ищеца, свързани с
случващото се в банята му, това заключение не изключва напълно и изцяло
причинната връзка между деянието и психичното състояние на ищеца. Освен
това е напълно нормално да се приеме, че при създалото се положение
ищецът изпитва неудобства да живее в нехигиенични условия и притеснения
от създалото се положение. Безспорно качеството му на живот се е влошило.
Нарушен е бил нормалният му ритъм на живот. Въпреки това обаче
претърпените страдания не са повече от обичайните. Когато се твърди
причиняване на страдания над обичайните за такъв случай или други
специфични увреждания на здравето, съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. В случая такова
доказване не е било проведено от ищеца, поради което съдът няма как да
приеме, че течът в банята му е причинил увреждане на здравето така, както се
твърди в исковата молба. В този смисъл е неоснователно възражението в
неговата въззивна жалба, че сумата от 1000 лв. не е достатъчна, за да покрие
изцяло претърпените неимуществени вреди. Въззивният съд намира, че тази
сума е съобразена с вида и характера на претърпените страдания, техния
интинзитет и преживените негативни емоции. Тя съставлява точният паричен
еквивалент на претърпените от ищеца непосредствени страдания, техният
характер и тяхното реално проявление във времето. Ищецът не е твърдял в
исковата си молба, че с деянието си ответниците са накърнили неговото
достойнство и добро име. Затова разсъжденията му във въззивната жалба за
това са напълно неотносими.
10
В заключение следва да се посочи, че желанието на ответниците за
отстраняване на проблема и липсата на съдействие от страна на ищеца не е
причина, която може да му се вмени във вина, тъй като по делото се установи,
че за отстраняването на теча следва да се извършат СМР в банята на
ответниците, а не в банята на ищеца.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че фактическият
състав на чл.45 ЗЗД е налице, поради което следва да се ангажира
отговорността на ответниците. Първоинстанционното решение, макар
съдържащо друга правна квалификация, поради което и неправилно, като
краен извод съвпада с този на настоящия състав относно основателността на
исковите претенции. Затова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора пред въззивния съд разноски не се дължат.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2445/2021 г. на Старозагорския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна
инстанция на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11