Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.03.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на деветнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
1893 по описа за
2019 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422
вр.чл.415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Русев и Ко“ ООД - Пловдив,
представлявано от управителя Бисер Емилов Русинов, чрез пълномощника адвокат С.Д. твърди, че с
ответника „Дина комерс“ ООД, със седалище и адрес на управление
Асеновград, предсталявано от К.Х.М. са били в търговски отношения. Ищецът е извършил редица СМР по поръчка на ответника. На 20.05.2015 г.
между страните е сключен договор за извършване на СМР, въз основа на които
ответника е възложил на ищеца, като изпълнител извършване на СМР на обект „Аквапарк Площадково ел.захранване
ГРТ и табла“. Ответника се е задължил да
приведе аванс на изпълнителя в размер на 25 000 лева, за извършените СМР е
съставен констативен протокол № 2/19.09.2015 г. От ищеца е била издадена
фактура № **********/06.07.2015 г. на стойност 41 086.33 лева без ДДС,
която е била получена от ответника, плащането по която е следвало да се извърши
по банков път. Ответникът е заплатил част от сумата по фактурата, като
неизплатена е останала сумата 11 260.60 лв. с включено ДДС. За събиране на претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1266/2019 г. по описа на РС
Асеновград, срещу нея е подадено възражение от длъжника. Ето защо моли да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата 11 260.60 лева с включено ДДС, представляваща част от
задължение по фактура № **********/06.07.2015 г., сумата 3 425.15 лв. представляваща лихва за
забава в/у главницата за периода от 13.06.2016 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и
тези, извършени в заповедното производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Дина комерс“ ООД, със седалище и адрес на управление Асеновград,
представлявано от К.Х.М., чрез пълномощника адвокат К.Г., които оспорва иска като
допустим и неоснователен. Твърди, че не е спорно, че между страните са били
налице правоотношения, свързани с възлагане на СМР на ищеца от ответника.
Твърди, че след издаване на фактурата той като възложител е направил незабавно
възражение за остойностените с фактурата видове СМР – работа и цена, тъй като
остойностяването на някои СМР е било различно от сключения между страните
договор. Ответното дружество прави възражение, че описаните видове работа не са
изпълнени в посочените количества, нито страните са уговаряли посочените в
протокола единични цени за работа и материали. Заявява, че е заплатил аванс от
25 000 лева без ДДС, които е следвало изцяло да покрие стойността на
материалите по обекта и да се доплати само положения труд. Ответникът заявява,
че ищецът претендира за плащане цена на труд и материали, които нито са
изпълнени и вложени, нито са уговорени като цени в договора, които страните са
сключили. Твърди, че той е направил възражение за това, веднага след получаване
на фактурата, а за изпълнената работа ответното дружество е заплатило изцяло
уговорената с договора цена на ищеца, с плащане на аванса и сумата след
издаване на фактурата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1266/2019 г. по описа на Асеновградския
РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на предявения установителен иск, че същата е връчена на длъжника на 30.07.2019
г. на управителя на дружеството. На 06.08.2019 г. е постъпило възражения, за
което заявителят е уведомен на 14.08.2019 г., а настоящият иск е предявен на
10.09.2019 г. - в предвидения
едномесечен срок, поради което е допустим.
Не се спори между страните, че са били в
търговски отношения. От ищеца е представен договор за
извършване на СМР от 20.05.2015 г., сключен между страните, въз основа на които
ответника е възложил на ищеца, като изпълнител извършване на СМР на обект „Аквапарк“ - Площадково
ел.захранване ГРТ и табла“. Ответникът
от своя страна се е задължил да приведе аванс на изпълнителя в размер на
25 000 лева, а за извършените СМР е съставен констативен протокол №
2/19.09.2015 г. Представена е и фактура № **********/06.07.2015 г. на стойност
41 086.33 лева без ДДС, за извършване на СМР (по поръчка на ответника), съгласно Акт 19
Площадково ел.захранване, по която е приспаднат аванс 25 000 лева. Представени
са още: констативен протокол № 2/19.09.2015 г. за действителните видове СМР –
подписан от представители на страните и Нотариална покана, изпратена от ищеца
до ответника – връчена на същия на 16.04.2018 г.
От приетата по делото и неоспорена ССчЕ на вещото лице
Марияна А., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че
ДФ № **********/06.07.2015 г. на стойност 19303.60 лева с
включен размер на ДДС е заведена в отчетните регистри, съгласно ЗДДС и
счетоводната документация на ищеца и ответника, както следва: В дневника за
продажба на „Русев и Ко“ за данъчен период м.юли 2015 г. и в месечната СДДС.
Начисления размер на ДДС по фактурата е внесен от ищеца в приход на РБ,
съгл.документи описани под номер и дата в раздел ІІІ на заключението. Фактурата
е осчетоводена на датата на издаването й в размер, посочен в нея при двете
страни. Има две платени суми по исковата фактура, по банков път с платежни
документи ,подробно описани в раздел ІІІ на заключението: на 06.08.2015 г. –
8043 лв., на 08.09.2015 г. - 3217.27 лв., общо 11 260.27 лева, като
остатъка по фактурата е 8043.33 лева. Към 30.11.2019 г. салдото по счетоводна
сметка 411 – Клиенти, аналитична партида „Дина Комерс“ ООД, водена от „Русев и
Ко“ ООД е с осчетоводено вземане на ищеца от ответника, в размер на сумата от
8043.33 лв. В дневник за покупки на „Дина Комерс“ ООД за данъчен период м.юли
2015 г., ответникът е приспаднал данъчен кредит в размер на начисления ДДС по
исковата фактура от данъчните си задължения, съгл.справка-декларация по ЗДДС и
уведомление за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на ДА за м.юли 2015
г., описана под номер и дата в раздел ІІІ на заключението. Към 30.07.2015 г.
счетоводна сметка 401 – Доставчици, аналитична партида „Русев и Ко“ ООД, водена
от ответника е с осчетоводено задължение в общ р-р на 19 303.60 лв.,
дължимо по ДФ № **********/06.07.2015 г., а
към 30.11.2015 г. осчетоводеното задължение по фактурата е 8043.33 лева. На
31.12.2015 г. задължението от 8043.33 лева на ответника по исковата фактура е
отписано служебно по давност, съгл.Протокол за отписани задължения по давност,
подписан и утвърден от управителя на ответника и е 0.00 лв. Отписването на
задължението по фактурата е преди изтичане на 3 годишната давност, съгл.чл.110
от ЗЗД и посочен в самия протокол до 2018 г. От данни на счетоводни, данъчни и
платежни документи, описани в раздел ІІІ на експертизата, неплатения остатък по
исковата фактура е 8043.33 лв. За времето от 13.06.2016 г. до 12.06.2019 г.
размерът на законната лихва в/у сумата от 8043.33 лв., изчислена по ОЛП на БНБ
плюс 10 пункта, съгл. ПМС 426/18.12.2014 г. е 2446.55 лева.
От приетата по делото и неоспорена СТЕ на вещото лице
инж.Н. И., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че
след направена проверка в счетоводството на ответника е установено, че са закупени материали: кабели, гофре от фирма
„ТМТ Елком“ ООД Пловдив по фактури в размер на 3076.95 лв. без ДДС или 3692.34
лв. с ДДС. Материалите са вложени за довършване на обект „Площадково
ел.захранване на обект Аквапарк“ – сключен договор с фирма „строел-инжинеринг“
ЕООД Асеновград от 21.03.2016 г. Извършените СМР са в размер на 5462.88 лв. без
ДДС или 6555.46 лв. с ДДС. Издадени са Актове, обр.19, както и фактури за
извършените работи. Предвид начина на формиране на единичните цени на отделните
СМР в т.5 от Договора от 20.05.2015 г. са определени цени на материали в колона
7, в приложена таблица – които са посочени по пера, като общата стойност на
същите, ведно с транспортни и доставно-складови разходи е 49 303.60 лв. Стойността на материалите
е 50 % от стойността на извършените СМР. В приложения по делото констативен
протокол № 2 са включени само строително-монтажни работи. От общата им стойност
във фактурата е приспадната сума 25 000 лв. – стойността на материалите по
договора. Остатъка до 22 727.27 лв. в размер на 3830.82 лв., в.л е
добавило по поз.16 10 % транспортни и доставно-складови разходи, които
начислява в/у цялата сума. Извършена е
била ревизия на дружеството „Русев и ко“ ООД за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2017 г., приключила с ревизионен доклад. В хода на ревизията са били
представени само част от документите, а след ревизията всички документи са били
върнати на ищцовото дружество /приложено е и писмо от НАП до вещото лице/.
По делото са представени фактури от „Веста Терм ИВ“ ОО,
издадени през 2015 г. с получател на стоката „Русев и ко“ ООД.
От показанията на свид.К.Ж.Ч.– работил на обекта, които
съдът кредитира се установява, че той е подписал договор с „Русев и Ко“ ООД за полагане кабели
на пет басейна на обекта на „Дина Комерс“ ООД, кабелите са за площадкова-външно захранване,
като изкопа предварително е бил изкопан от багер. Всяка една дейност, описана в
протокола е извършена, всичките кабели са били положени. С кабелите се захранвало
от трафопост/главно разпределително табло до: заведение за обществено хранене,
помпени станции, климатични инсталации, ресторанти. За извършените дейности
ищеца е заплатил на свидетеля, като договора е бил сключен м/у „Русев и Ко“ ООД
и „Крачер“ за полагане на площадкови кабели. Работа е извършена по проект,
даден от ответника на свидетеля през юни/юли 2015 г. Свидетелят не е купувал
кабелите, те са му били осигурени от ищеца.
От показанията на свид. С.Г.К.–
икономист/счетоводител при ответника, които съдът кредитира се установява че
между страните през годините е имало сключени няколко договора. Площадковото
ел.захранване е изпълнено до някъде от „Русев и Ко“ ООД, а довършено от друга
фирма, тъй като проекта не бил изпълнен изцяло. Имало е и договор, сключен за
трасе на минерална вода от водоизточник до аквапарка, захранване с питейна вода
на обекта от Горно воден, които проект е бил изпълнен докрай от ищеца. Фирмата
„Сроел“ довършила обекта, след като се е прекратила дейността на „Русев и Ко“
ООД. По време на работата е имало множество спорове между дружествата, тъй като
е имало уговорена надценка над покупните цени и ставка, а в изготвения протокол
е нямало фиксирани отделни цени на материалите и труда. До ден днешен ищеца не
е представил на ответника документи за покупните цени на материалите. От ищеца
е бил изготвен констативен протокол, с които ответника не е бил съгласен за това са възразили за цените и отклонението
в метрите. Фактурата е издадена на 06.07.2015 г., а констативния протокол е от
19.09.2015 г., по фактурата е бил платен аванс – които е приспаднат.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на предпоставките от нормата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:
валидно възникнало облигационно правоотношение; надлежно изпълнение на работата, съобразно
поръчката на възложителя в качествено, количествено и времево отношение; приемане на изработеното от възложителя, респективно
необоснования отказ на възложителя от приемане.
На първо
място, съдът приема, че сключеният
между страните на 20.05.2015 година договор, за извършване на СМР на обект: „Аквапарк Площадково ел.захранване ГРТ и табла” е валиден и надлежно обвързва страните по
него, а с оглед неговото съдържание, права и задължения, които
са уговорени, общата воля на страните и преследвани цели, същият има характеристиката на договор за изработка, чиято
регламентация е предвидена в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. С договора от 20.05.2015 год. възложителят /ответика/ е поръчал на изпълнителя /ищеца/ осъществяването на дадена
дейност-трудов резултат.
Посоченото в чл. 4
от договора възнаграждение за изпълнителя е определяемо съобразно
офертата, която е посочена като неразделна част от договора, но не е
представена по делото. Единичните цени съобразно чл.5 от договора са сформирани
при следните показатели: часова ставка 4.80лв./чч.; допълнителни разходи: труд -100%, механизация-50%, транспортни
и доставни, складови разходи - 10 % и печалба - 8%.
Стойността на СМР се
установява със замерване на извършените работи на място и двустранно подписан
протокол обр.19, с подробна количествена сметка. Уговорено е, че след
подписване на договора възложителя да приведе аванс в размер на 25 000 лв.
без ДДС, съставляващо цената на материалите. Страните са уговорили разплащането
на изпълнените СМР да се извършва на база двустранно подписан протокол обр.19 и
фактура, представени пред възложителя.
Не може
да се приеме становището на ищеца, че получаването на фактурата от ответника,
отразяването й в счетоводството си, включвайки я в дневника за покупко-продажби
и ползвайки данъчен кредит по тази фактура, ответникът недвусмислено е признал задължението си по фактурата. В сключения между страните договор ясно е посочено, че фактурата се издава след или едновременно с протокол обр.19,
а в конкретния случай, фактурата предхожда с повече от два месеца протокол
обр.19, т.е. фактурата не доказва изпълнение на възложената работа, а е само
счетоводен документ.
От ангажираните
доказателства по делото (показанията на св.Стоилка Костадинова, представения отговор изх. №
А-2647/26.04.2018г. от „Дина комерс” ООД по нотариална покана рег. № 660 том 1,
№ 32 по описа на Нотариус К.Б.) се установява,
че възложителят
е възразил за несъответствие между цени на фактурираните материали и методиката
на ценообразуване по договора.
Във връзка с
възраженията на ответника, наведени в отговора на исковата молба са изслушани и
приети няколко експертизи.
Според неоспореното
заключение на вещото лице М.А., неплатеното парично задължение по фактура
**********/06.07.2015 г. на стойност 41 086.33 лева без ДДС, след
приспадане на платения аванс в размер на 25 000 лв. и след приспадане на
платените на 06.08.2015 г. – 8043 лв., на 08.09.2015 г. - 3217.27 лв. /общо
11 260.27 лв./ остатъка по фактурата е 8 043.33лв., а не
претендираните от ищеца 11260.60лв.
Протокол обр.19 е
съставен след извършените плащания по фактурата, т.е. плащанията са извършени
преди да са изпълнени и приети съответните СМР. След съставяне на протокола
възложителят е повдигнал своите възражения пред изпълнителя, но последния не е
аргументирал единичните цени по ценообразуването. Тук отново следва да се
повтори приетото по-горе, че не е представено приложението по договора което следва да съдържа оферта с единичните
цени.
От неоспореното
заключение на вещото лице инж. Н.И.,
прието в с.з. на 22.07.2020 г. се
установява, че ответникът е закупил материали, кабели и гофре от фирма „ТМТ-Елком“
ООД - гр.Пловдив, по фактури на стойност 3 692.34 лв. с ДДС, вложени за
довършване на обект „Площадково ел. захранвяне на обект Аквапарк”. По сключен
договор с фирма „СтроЕл-инженеринг” ЕООД гр.Асеновград от 21.03.2016 г. са
извършени СМР в размер на 6 555.46 лв. с ДДС, за което са издадени актове
обр.19 и фактури. От това заключение съдът прави извода, че ищеца не е изпълнил
изцяло възложеното му от ответника СМР на обект„Аквапарк Площадково ел.захранване ГРТ и табла”.
Във връзка с възраженията на ответника, свързани с
ценобразуването по фактурата и протокола са приети представените от трето по
делото лице- „Веста Терм Ив” ООД фактури, от които е видно, че през 2015 г.
„Веста Терм Ив” ООД е продало на ищеца „Русев и Ко” ООД стоката описана във
фактурите.
На база на единичните цени посочени в представените от
„Веста Терм Ив” ООД фактури и на база информацията получена от ищеца, в
последното заключение на в.л. И., прието в с.з. на 19.01.2021 г. , в табличен
вид е направена съпоставка между цената на материалите, актувани в акт. 19 от
„Русев и Ко” ООД и цената на търговеца
„Веста Терм Ив” ООД. В проведеното съдебно заседание вещото лице поясни,
така както и в предходните заключения, че над цената на материалите актувани в
акт 19 са начислени печалба, доставни разходи и ДДС. Печалбата е уговорена да е 8%, а
транспортно-доставните разходи 10%.
От изброените доказателства може да се направи извод,
че в акт обр.19 изпълнителят не е спазил разпоредбата на чл.5 от договора.
Страните са договорили, че материалите се остойностяват като покупната цена за
изпълнителя с увеличение 10% транспортно-доставните разходи и 8% печалба.
От направената съпоставка се установява разлика в
няколко пункта:
Полагане на
кабел в гофре ф 75: вложени 1 110
метра, при единична цена на материали купени от търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 1.31 лв.,
материалите са актувани по 2 лв., т.е.
в акт 19 е начислено в повече с
765.90 лв.;
Полагане на кабел CABT 4x70: вложени 100 метра, при единична цена на
материали купени от търговеца „Веста
Терм Ив” ООД - 6.14 лв., материалите са актувани по 11.38 лв., т.е. в акт
19 е начислено в повече с 524 лв.;
Полагане на
кабел CABT 4x25:
вложени 410 метра, при единична цена на
материали купени от
търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 2.52 лв. средно, материалите са актувани по 4.63 лв., т.е. в акт
19 е начислено в повече с 865.10 лв.;
Полагане на
кабел CABT 4x16: вложени
380 метра, при единична цена на
материали купени от
търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 1.83 лв. средно, материалите са актувани по 3.14 лв., т.е. в акт
19 е начислено в повече с 497.80 лв.;
Полагане на кабел CABT 4x10: вложени 320 метра, при единична цена на
материали купени от
търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 1.15 лв., материалите са актувани по 2.14 лв., т.е. в акт
19 е начислено в повече с 316.80 лв.;
Полагане на 2
броя CBT 5x2,5 до тех.
Помещения басейн: вложени 1 880 метра,
при единична цена на материали купени от
търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 1.78 лв., материалите са актувани по 3.36 лв., т.е. в акт 19
е начислено в повече с 2970.40 лв.;
Полагане на
временен кабел 4х25: вложени 100 метра,
при единична цена на материали купени от
търговеца „Веста Терм Ив” ООД - 2.52 лв. средно, материалите са актувани по 4.63 лв., т.е. в акт
19 е начислено в повече с 211 лв.
Установената
разликата по тези позиции е 6 151 лв., върху които
са начислени от ищеца: транспортни и доставни, складови разходи 10 % и печалба
8%, общо 1 107.18 лв., /общо става 7 25818
лв./ и ДДС в размер 1 451.64 лв. или общо начислената в
повече цена за материали е в размер на 8 709.82 лева.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора
работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално
предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и
одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме.
Възнаграждение се дължи само за извършената и приета работа
– чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Установява се, че
ищецът е актувал извършената работа като е начислил в повече цена за
материалите в размер на 7 258.18 лв. без
ДДС. Дължимото от ответника парично задължение за реално вложените
материали и труд е в размер на 33 828.15 лв. без ДДС /41086.33 - 7 258.18/, от които са платени авансово 25 000 лв. Разликата
от 8 828.15 лв. без ДДС, или сумата 10 593.78 лв. с ДДС
е била дължима от ответника. Според заключението на в.л. М.А. след
издаване на фактурата ответника е платил на ищеца сумата 11 260.27 лева, поради което
задължението на ответникът към ищеца е
погасено с плащане, дори е надплатена сумата 666.49 лева. По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли, а на ответника съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ще следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1470 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Русев и Ко“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Лъки, обл. Пловдивска, ул.“Възраждане“ № 26,
ап.8, представлявано от Б.Е.Р., против „Дина Комерс“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Асеновград, обл. Пловдивска, кв.Горни
Воден, ул.“Македония“ № 9, представлявано от К.Х.М., за признаване на установено, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сумата
от 11 260.60 лева (единадесет хиляди
двеста и шестдесет лева и шестдесет стотинки) с включен в тази сума ДДС, по
фактура № **********/06.07.2015 г., издадена от „Русев и Ко“ ООД,
ведно с мораторна лихва за забава в/у сумата от 11260.60 лв. в размер на 3425.15 лева (три хиляди четиристотин
двадесет и пет лева и петнадесет стотинки), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
в/у главницата, считано от подаване на заявлението в съда 14.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед
за изпълнение № 723 от 20.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 1266/2019 г. по описа на
Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА „Русев и Ко“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лъки, обл. Пловдивска,
ул.“Възраждане“ № 26, ап.8, представлявано от Б.Е.Р., да заплати на „Дина
Комерс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Асеновград,
обл. Пловдивска, кв.Горни Воден, ул.“Македония“ № 9, представлявано от К.Х.М.,
сумата от 1470 лева (хиляда
четиристотин и седемдесет), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: