Р Е Ш Е Н И Е
Номер 548 Година 12.10.2012 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На седемнадесети септември Година две хиляди и дванадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ
КОСТАДИНОВА
Секретар Б.К.
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 518 по описа за 2010 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.135 от ЗЗД.
„ЛИБРА” ЕАД ЕИК *********
София иска от съда да обяви за недействителна спрямо него извършената на 07.06.2010г. покупко – продажба,
изповядана с НА № 152, том първи, рег. № 2237, дело № 141/2010г. на Нотариус
К.Б. с рег. № 277 на НКРБ, Акт № 13, том 6, дело № 878/2010г. на СВ, между С.К.Ч. и М.А.Ч. от една страна в
качеството им на продавачи и Кооперация „Тупси” ЕИК ********* от друга страна
като купувач, на правото на собственост върху недвижим имот: ПИ с идентификатор
№ 00702.536.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Асеновград ЕКАТТЕ 00702, община Асеновград, Област Пловдив, одобрен със Заповед
№ 300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АГКК, целият имот с площ от 5 375 кв.м.,
с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за
друг вид застрояване, стар идентификатор квартал 6 по плана на стопански двор
ИИЗ Асеновград парцел VIII, при граници на имота: ПИ
00702.536.44, ПИ 00702.536.10, ПИ 00702.536.9, ПИ 00702.536.34, ПИ 00702.536.36
и ПИ 00702.536.53.
Твърди, че на 10.11.2009г. между него и търговските дружества „Фармахит”
ЕООД, „Фармахит Комерс” ЕООД, „Аптекар” ООД, „Фармахит Дуе” ЕООД, „Фармахит
Плевен” ЕООД, „Фармахит Сливен” ЕООД, „Фармахит Хасково” ЕООД и „Фармахит Хит
Младост” ЕООД е сключен писмен договор за стоково – паричен кредит с
погасителен план № 58/09-ЛГ, според чл.5.1 от който за обезпечаване на плащане
на сумите по договора и лихвите, „Фармахит” ЕООД е издал запис на заповед в
полза на ищеца, авалиран от „Фармахит Комерс” ЕООД, „Аптекатр” ООД, „Фармахит
Дуе” ЕООД, „Фармахит Плевен” ЕООД, „Фармахит Сливен” ЕООД, „Фармахит Хасково”
ЕООД, „Фармахит Хит Младост” ЕООД и ответника С.К.Ч. в качеството му на
физическо лице. Записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана на
30.07.2010г. Въз основа на него ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. С.Ч. е собственик на 50% от капитала на „Велпак” ООД до
12.05.2010г. заедно със съпругата си М.Ч.. „Велпак” ООД и ЕТ Света Варвара –
Д.Ч. притежават капитала на „Аптекар” ООД, който е собственик на капитала на
„Фармахит” ЕООД. На 14.06.2010г. договора за стоково – паричен кредит е
прекратен едностранно от ищеца с нотариална покана поради грубото му нарушаване
от дружествата, в резултат на което цялата сума по него е станала изискуема,
ведно с лихви и неустойки. С.Ч. е член – кооператор, член на управителния съвет
и представляващ ответната кооперация към 07.06.2010г., когато той и съпругата
му в качеството си на физически лица продават на кооперацията ПИ с
идентификатор 00702.536.8. При сделката Ч. действа и в качеството на законен
представител на кооперацията. Продажната цена на имота е 22 500лв. при данъчна
оценка от 53 302.40лв. Сделката го уврежда, защото има качеството на
кредитор по отношение на С.Ч. по записа на заповед. Страните по сделката са
знаели за увреждането, защото Ч. е бил и законен представител на купувача. Ч. е
съпруга на длъжника. Сделката уврежда ищеца като кредитор, защото намалява
имуществото на длъжника му и оттук платежоспособността му. Цената на продажбата
е занижена и е половината от данъчната оценка.
След намаляване на имуществото, останалото не е достатъчно да
удовлетвори кредитора. Твърди, че Ч. е извършил и други разпоредителни сделки с
имуществени права, в резултат на което имуществото му е намаляло. На
07.06.2010г. с НА № 153, том първи, рег. № 2238, дело № 142/07.06.2010г. на
същия нотариус, Ч. е дарил на сина си К.Ч. притежаваната по наследство ¼
идеална част право на собственост върху друг недвижими имот – апартамент № 19 в
гр.Асеновград. На 27.04.2010г. продава на синовете си К.Ч. и А. Ч.
притежаваните от него дружествени дялове във „Велпак” ООД на занижена цена; на
19.05.2010г. той и съпругата му даряват на Х.Д. поземлен имот с идентификатор
80371.242.598 с площ от 1 082 кв.м., ведно с построена в него жилищна
сграда с идентификатор 80371.242.598.1 със застроена площ от 83 кв.м., с НА №
143, том първи, рег. № 1060, дело № 134/19.05.2010г.; на 04.06.2010г. продава
на В. П. пралото на собственост върху 1/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор
49309.2.271 с площ от 10 823 кв.м. в с.Мулдава, ведно с построената в него
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 153 кв.м. и гараж
хангар депо със застроена площ от 48 кв.м. Твърди, че между ищеца и търговските
дружества е имало предходни договори, които са прекратени с договора от
10.11.2009г. По предходните договори Ч. е обезпечил парични задължения с лично
имущество като е учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху три имота
съответно с НА № 197, том първи, рег. № 1178, дело № 194 от 15.05.2008г.; №
198, том първи, рег. № 1181, дело № 195/15.05.2008г. и № 199, том първи, рег. №
1182, дело № 196/15.05.2008г., като обезпеченията са за сумата от
570 000лв. Твърди, че поради прекратяване на договорите, за чието
обезпечаване са учредени ипотеките, са прекратени и ипотеките. Ангажира
доказателства, претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
не представя справка по чл.80 от ГПК.
С.Ч. не признава иска. Възразява, че ищецът няма качеството кредитор спрямо
него. Договорът за стоково – паричен кредит е сключен с юридически лица.
Възразява, че в края на месец юни 2010г. чрез принуда е бил заставен да подпише
записа на заповед, поради което той е нищожен. Възразява, че от формална страна
липсват задължителни реквизити на записа на заповед – няма падеж, няма дата на
предявяване, има зачерквания и дописвания, не му е предявяван и не е определян
падеж за плащане. Поради това е негоден като документ и не е изпълнително
основание. Възразява, че атакуваната продажба е сключена преди подписване на
записа на заповед, поради което към момента на сделката не е имало подписан
запис на заповед и оттук липсва намерение за увреждане на ищеца. Възразява, че
договорна ипотека не се прекратява, а подлежи на заличаване въз основа писмено
съгласие на кредитора. Ипотеките не са заличени и продължават да тежат върху
имотите като обезпечение в полза на ищеца. Всяко разпореждане с имотите след
датите на учредяването им е непротивопоставимо на кредитора ищец. Прехвърлянето
на имотите е с вещни тежести, поради което липсва вреда за ищеца. Възразява, че
кооперацията не е знаела за задълженията му към ищеца. Ангажира доказателства.
М.Ч. не признава иска. Възразява, че към момента на сключване на сделката
нито тя, нито съпругът й са имали задължения към ищеца. Възразява, че няма
качеството длъжник спрямо ищеца за нейната ½ идеална част от имота.
Кооперация „Тупси” не признава иска. Възразява, че към момента на сключване
на сделката не е било известно С. и М. Ч. да са имали задължения към ищеца.
Закупеният имот е представлявал, както и представлява и сега интерес за
кооперацията с оглед дейността й. Твърди, че сделката не е целяла увреждане на кредитор.
Съдът, след преценка на доказателствения материал
по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Между страните няма спор, че ответниците С.Ч. и
М.Ч. са съпрузи. От представените разпечатки от търговския регистър се
констатира, че съпрузите са били съдружници и собственици на капитала до
12.05.2010г. на „Велпак” ООД. От своя страна „Велпак” ООД и ЕТ „Света Варвара –
Д.Ч.” са собственици на капитала на „Аптекар” ООД. Това дружество от своя
страна е едноличен собственик на капитала на „Фармахит” ЕООД.
„Фармахит” ЕООД и „Аптекар” ООД поотделно са
еднолични собственици на капитала в няколко дружества със седалища в различни
градове – „Фармахит комерс” ЕООД; „Фармахит Дуе” ЕООД; „Фармахит Плевен” ЕООД;
„Фармахит Сливен” ЕООД; „Фармахит Хасково” ЕООД; „Фармахит хит Младост”
ЕООД. На 10.11.2009г. между ищеца и тези
дружества е сключен Договор за стоково – паричен кредит с погасителен план №
58/09 – ЛГ, с който установяват, че ищецът е предоставил на „Фармахит” ЕООД
лекарствени и козметични продукти, парични кредити и дълготрайни материални
активи в общ размер на 2 200 000лв. по предходни договори, също за
стоково – парични кредити, чието действие прекратяват. Уреждат изплащане на
задълженията с договора от 10.11.2009г. Встъпили в дълга за главницата, за
лихви и неустойки като солидарни съдлъжници стават останалите дружества,
посочени общ като „аптеки”. Поети са задължения за обезпечаване на задълженията
– чл.5, които са издаване на запис на заповед от „Фармахит” ЕООД за главницата
от 2 200 000лв. и авалирането й от останалите дружества, както и
учредяване на залог върху стоки и на ипотека върху недвижим имот.
Предходните прекратени договори за стокови
кредити и за стоково – парични кредити, сключени между ищеца и „Фармахит” ЕООД,
са представени с допълнителната искова молба – от лист 143 до лист 217. За
тяхното обезпечаване „Фармахит” ЕООД е издавал в полза на ищеца записи на
заповед за задълженията по договорите, които са авалирани от ответника С.Ч..
Също за обезпечаването им са учредени договорни ипотеки на 15.05.2008г. както
следва: с НА № 197, том І, рег. № 1178, дело 194/2008г. на Нотариус А, В, с
рег. № 531 на НК, с НА № 198, том І, рег. № 1181, дело 195/2008г. на Нотариус
А. В. с рег. № 531 на НК и с НА № 199, том І, рег. № 1182, дело 196/2008г. на
Нотариус А, В, с рег. № 531 на НК,
от С.Ч. и М.Ч. като трети
задължени лица – ипотекарни длъжници, върху поземлен имот с единтификатор
80371.242.598 в гр.Чепеларе. Ипотеките към момента не са заличени.
По повод договора от 10.11.2009г., с който се
прекратяват и преуреждат отношенията между ищеца и „Фармахит” ЕООД от една
страна, и останалите дружества като встъпили съдлъжници от друга, и казаните
поети задължения за обезпечаване на кредитора, на 10.11.2009г. „Фармахит” ЕООД
издава в полза на ищеца „Либра” ЕАД Запис на заповед, без протест, с който
безусловно и неотменно се задължава при представянето му да плати на падежа
сумата от 2 200 000лв. по банкова сметка. За падеж в горен ляв ъгъл
на документа няма дата. Има ръкописно изписване „на предявяване”.
Записът на заповед е подписан на лицевата страна
срещу волеизявлението „Авалирам този Запис на заповед при условията, при които
е издаден” от търговските дружества, встъпили в дълга по договора от
10.11.2008г., и от ответника С.К.Ч.. Същият се е подписал след това под
бланковия израз „Този запис на заповед ми беше предявен за плащане на ..” без
поставена дата.
С Нотариална покана от 14.06.2010г. до всички
дружества, страни по договора от 10.11.2009г., ищецът е заявил, че поради
грубото и постоянно нарушаване на задълженията им по договора и на основание
чл.6.2 от него, го прекратява едностранно и обявява цялата сума за изискуема с
лихви и неустойки. Нотариалната покана не е връчена с отбелязване, че по данни
на служител от аптеката управителя на дружествата В. Н. рядко посещава
Асеновград и служителят отказва да получи поканата, а С.Ч. като управител на
„Аптекар” ООД не желая да я получи.
На 07.06.2010г. с НА № 152, том І, рег. № 2237,
дело № 141/2010г. на Нотариус К.Б. с рег. № 277 на НК, С.Ч. и М.Ч. продават на
Кооперация „Тупси” поземлен имот с идентификатор 00702.536.8, срещу цена от 22
5000лв. Имотът се продава като такъв в режим на СИО. Представлява терен с площ
от 5 375кв.м. в урабанизирана територия, незастроен. Данъчната оценка,
посочена в НА към датата на сделката, е 53 302.40лв. Според нотариалния
акт, кооперацията – купувач се представлява от С.Ч. в качеството му на
Председател и представляващ юридическото лице. По данни на приложената справка
от Търговския регистър към онзи момент, С.Ч. е Председател на кооперацията и
член на Управителния съвет заедно с П.В. и И.И., последният настоящ
председател.
В същия период на 2010г. ответникът Ч. и
съпругата му извършват няколко разпоредителни сделки с имуществото, което
притежават. Така на 27.04.2010г. с Договор за покупко – продажба на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите /лист 126/ С.Ч. продава на сина си
К.Ч. 13 дяла от капитала н на „Велпак” ООД и на сина си А. Ч. 12 дяла от
капитала на същото дружество, по номинална цена на дяловете от по 100лв. всеки
дял. Ищецът прилага към договора Баланс към 31.12.2009г. на „Велпак” ООД,
според който дружеството има активи на значителна стойност и оттук пазарната
стойност на дяловете от капитала е над номинала им.
На 19.05.2010г. с НА № 143, том І, рег. № 1060,
дело № 134/2010г. С.Ч. и М.Ч. даряват на Х.Г.Д. недвижим имот в режим на СИО –
ПИ с идентификатор 80371.242.598. На 04.06.2010г. с НА № 150, том І, рег. №
2218, дело № 139/2010г. С. и М. Ч. продават на В.М.П. 1/5 идеална част право на
собственост върху застроен поземлен имот с идентификатор 49309.2.271. На
07.06.2010г. с НА № 153, том І, рег. № 2238, дело № 142/2010г. С.Ч. и майка му
Т.Ч. даряват на К.Ч. правата си на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 00702.512.219.1.9.
С Нотариална покана от 02.07.2010г. ищецът е
предявил за плащане записа на заповед на издателя му и на авалистите,
включително на Ч.. По делото няма данни за връчването й.
На 07.09.2010г. ищецът подава Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК – записа на заповед, срещу издателя по него и срещу всички
авалисти, включително С.Ч.. Образувано е ч.гр.д. № 1448/2010г. по описа на
Районен съд Асеновград, по което е издадена Заповед № 692 от 07.09.2010г. Срещу
нея е подадено възражение, в резултат на което ищецът предявява установител иск
по чл.124 във вр. с чл.422 от ГПК пред Окръжен съд гр.Сливен, където е образувано
гр.д. № 111/2010г. По него е постановено Решение № 18 от 18.07.2012г., влязло в
сила на 13.08.2012г., с което е признато за установено по отношение на издателя
и авалистите на записа на заповед, че дължат по него на ищеца солидарно сумата
от 2 200 000лв. По това дело е представен договора от 10.11.2009г.,
по повод на който е издаден записа на заповед, и са направени и обсъдени
възражения по него. От мотивите на решението се констатира, че ответникът Ч.
там е направил защитните си възражение, изложени и тук в отговора му, относно
това, че няма качеството кредитор към ищеца, както и че е подписал записа на
заповед при упражнена принуда и на друга дата.
На съда се представя и Решение № 98 от
06.12.2010г. на Районен съд Чепеларе, постановено по гр.д. № 177/2010г., в сила
от 28.02.2012г., с което е уважен иск по чл.135 от ЗЗД, предявен от ищеца
против С.Ч., М.Ч. и Х.Д., с който е обявено за относително недействително
спрямо ищеца извършеното между тези лица дарение на недвижим имот с НА № 143,
том І, рег. № 1060, дело № 134/19.05.2010г.
При тези данни искът е доказан и ще се уважи.
Според чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание. Съгласно
чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Чл.135
ал.2 от ЗЗД създава оборима презумпция – знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Със силата на пресъдено нещо на Решение № 18 от
18.07.2012г. на Окръжен съд Сливен по гр.д. № 111/2010г. , влязло в сила на
13.08.2012г., между ищеца и ответника Ч. е установено качеството му на длъжник
по записа на заповед от 10.11.2009г. за сумата от 2 200 000лв., който
той е аварилал. С това решение са разгледани и преклудирани от обективните му предели всичките възражение
на Ч. касателно записа на заповед, поради което и с оглед чл.297 и чл. 298 ал.1
от ГПК то е задължително за съда и страните и установява качеството длъжник на
този ответник спрямо ищеца.
Атакуваната продажба е разпоредително действие с
имущество на длъжника, което според чл.133 от ЗЗД служи за удовлетворяване на
кредитора, поради което и в резултат на сделката имущественият патримониум на
длъжника е намалял и оттук е намаляло имуществото, което обезпечава ищеца и от
което той може да се удовлетвори. Както се посочи, през пролетта на 2010г. Ч. е
извършил и други разпоредителни сделки, чрез които е отчуждил от патримониума
си имуществени права върху дружествени дялове и върху недвижими имоти. В
резултат на това имуществото му, което по смисъла на чл.133 от ЗЗД обезпечава
кредиторите му и може да го удовлетвори, е намаляло значително.
Разпоредителните сделки в една част са дарения,
поради което срещу отчуждените права Ч. не е получил нищо, т.е. той е обеднял.
По процесната сделка, която е покупко – продажба, има плащане. Според
нотариалния акт получената цена в пари е по – ниска от данъчната оценка на
имота към момента на сделката и приблизително е половината от нея. Това
означава, че имуществото на Ч. в резултат на продажбата е намаляло повече от
половината, защото срещу вещните права той е получил пари, които не са
равностоен еквивалент на отчужденото – цената е под данъчната оценка и не е
пазарната за момента, от една страна, а от друга паричните средства много по –
лесно могат да се укрият от кредиторите.
По делото не се твърди и няма данни ищецът да е
обезпечен надлежно за вземането си от 2 200 000лв., което е на много
голяма стойност, или да е получил плащане. Възражението, че в негова полза има
учредени ипотеки от ответниците, които като вещни тежести следват имотите,
независимо от отчуждаването им, не е съобразено с обстоятелството, че ипотеките
са учредени за обезпечаване на договори за стоково – парични кредити, чието
действие е прекратено изрично съгласно Договора от 10.11.2009г. Ипотекарните
длъжници не са страна по договора от 10.11.2009г. и не са дали писмено съгласие
ипотеките да обезпечават новите задължения при новите условия, нито такова съгласие
е вписано, с оглед изискването на чл.171 от ЗЗД, поради което възраженията в
тази част са неоснователни. Фактът, че ипотеките не са заличени, не означава,
че обезпечават ищеца за новите вземания.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
атакуваната продажба уврежда ищеца като кредитор, защото намалява имуществото
на Ч., от което има право да се удовлетвори според чл.133 от ЗЗД.
Както се посочи в Определение 1597 от
22.10.2010г., съгласно НА № 152 от 07.06.2012г., отчужденото право на
собственост е било в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между С.
и М. Ч., което обосновава задължителното им другарство по Павловия иск. Вярно
е, че съпругата не е длъжник на ищеца, но предявяването на отменителен иск не е
правно основание за прекратяване на съпружеската имуществено общност по време
на брака и за определяне на квоти в режим на дялова съсобственост. Уважаването
на иска води до възстановяване на правното състояние преди сделката спрямо
кредитора. Законът в случая не изисква знание за увреждане у Ч., но тя е
съпруга на длъжника и по аргумент от чл.135 ал.2 от ЗЗД за ней действа
презумпция за знание за увреждането. В случая са налице и конкретни факти,
обосноваващи извода, че Ч. е била запозната с паричните задължения на
дружествата, в които участва съпруга и, защото е учреди заедно с Ч. като трето
задължено лице – ипотекарен длъжник, ипотеки върху имотите в режим на СИО по
предходните договори за стоково – паричен кредит, прекратени с настоящия от
10.11.2009г.
Авалирането на записа на заповед е от
10.11.2009г. за обезпечаване изпълнение на задължението по договор от
10.11.2009г., по който страни са дружества, в които Ч. е имал капитали и е
управлявал. Атакуваната продажба е от 07.06.2010г. Това означава, че към датата
на сделката Ч. вече е имал качеството кредитор спрямо ищеца. Без правно
значение за настоящия иск е дали към датата на сделката вземането е ликвидно и
изискуемо с настъпил падеж. Законът в чл.135 от ЗЗД изисква само едно – придобито качество длъжник,
а не изискуемост на вземане с настъпил падеж и изпадане в забава. Поради това е
без значение за настоящото дело кога е предявен записа на заповед и кога е
падежа му.
Съдът приема, че длъжникът е знаел за увреждането
на кредитора си. Той дължи парична сума в много голям размер. В период, в който
е изповядал процесната продажба, за кратко врече е отчуждил чрез дарения и
продажби и други свои имуществени права – право на собственост върху
дружествени дялове и върху други недвижими имоти, поради което е бил наясно, че
имуществените му права са намалели значително и оттук че не са достатъчни да
гарантиран евентуално изпълнение на задължение от 2 200 000лв. Знаел
е, че цената, на която продава процесния недвижим имот, е на половината на
данъчната оценка, а не е пазарна, поради което разменените права не са
еквивалентни и равностойни като полученото от него е по – малко от даденото.
Доколкото разпоредителното увреждащо действие е
възмездно по основание – покупко – продажба, законът изисква знание за
увреждането и у купувача. То е налице, защото купувачът е юридическо лице,
чийто представител по закон, формиращ волеизявленията му – Председател, към
датата на сделката е бил длъжника С.Ч.. Ч. е изповядал сделката като е направил
волеизявленията както за продавача, така и от името на купувача. Той е бил и
член на управителни съвет към онзи момент. Това съвместяване на качествата
означава, че законният представител на купувача е знаел за задълженията на
продавача, за нееквивалентността на имущественото разместване на блага и за
обедняването на продавача в резултат на сделката.
С оглед изложеното, съдът приема, че са доказани
елементите от фактическия състав на Павловия иск, поради което сделката е
относително недействителна спрямо кредитора и ще се обяви за такава. Защитните
възражения на ответниците не се подкрепят от събрания доказателствен материал и
не кореспондират по смисъл на относимите правни норми.
При този изход на делото на ищеца се дължат
разноски от: 1 257.75лв. платени ДТ за иска и 1 078.88 лв.
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 от ГПК и НМАВ при цена на
иска от 31 443.80лв. съгласно данъчната оценка на имота, представена по
делото. В полза на юрисконсулт не се уговаря възнаграждение, което да бъде
намалявано при условията на чл.78 ал.5 от ГПК, ако има възражение за това,
каквото по делото няма, поради което не важи защитния праг на пар.2 от ДР на
НМАВ. Този защитен праг не е основа за изчисляване възнаграждението на
юрисконсулта по чл.78 ал.8 от ГПК. Общо разноските са 2 336.64лв. като се
дължат от тримата ответници разделно, т.е. по 778.88 лв. от всеки. Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на „ЛИБРА” ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1700, община Столична,
Район Студентски, ул.”Акад. Стефан Младенов” № 3, на извършената на 07.06.2010г. покупко – продажба между
С.К.Ч. ЕГН: ********** и М.А.Ч. ЕГН: **********, и двамата от ****, със съдебен адрес ****, от една страна в качеството
им на продавачи и Кооперация „Тупси” ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Александър Стамболийски” № 39, от друга страна
като купувач, изповядана с НА № 152, том първи, рег. № 2237, дело № 141/2010г.
на Нотариус К.Б. с рег. № 277 на НКРБ, Акт № 13, том 6, дело № 878/2010г. на
СВ, на правото на собственост върху недвижим имот: ПИ с идентификатор №
00702.536.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Асеновград
ЕКАТТЕ 00702, община Асеновград, Област Пловдив, одобрен със Заповед №
300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АГКК, целият имот с площ от 5 375 кв.м., с
трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за
друг вид застрояване, стар идентификатор квартал 6 по плана на стопански двор
ИИЗ Асеновград парцел VIII, при граници на имота: ПИ
00702.536.44, ПИ 00702.536.10, ПИ 00702.536.9, ПИ 00702.536.34, ПИ 00702.536.36
и ПИ 00702.536.53.
ОСЪЖДА С.К.Ч. ЕГН: ********** и
М.А.Ч. ЕГН: **********, и двамата от **** , със съдебен адрес **** и Кооперация „Тупси” ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.” Александър
Стамболийски” № 39, да заплатят на „ЛИБРА” ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1700, община Столична, Район Студентски,
ул.”Акад. Стефан Младенов” № 3, направените по делото разноски общо от
2 336.63лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Окръжен
съдия: