РЕШЕНИЕ
№ 19852
гр. *, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110136828 по
описа за 2024 година
Т. Д. П. е предявил срещу В** установителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 1 ЗЗДиск. за установяване на дискриминационни действия, извършени от ответниците
спрямо ищеца, по признак „обществено положение“ и „лично положение“, изразяващи се в
задържане на ищеца на * г. в **, при което ищецът не бил призован за задържането, не бил
запознат с правото си да обжалва заповедта за задържане пред съда, негова молба не била
препратена до съда, не му било разрешено да съобщи на близък за задържането, не му било
позволено да се храни 24 часа, да получава колетни пратки и да му идват на свиждане, не му
било разяснено правото да се обади на консулските власти на съответната държава,
доколкото бил и американски гражданин, не му било разрешено да обжалва заповедта за
задържане, не бил разпитан при задържането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. П. С. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете, като недопустими, недоказани и неоснователни. С отговора се
прави правопогасяващо възражение за давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. П. Я. е подал отговор на исковата молба, с
който намира предявените искове за недопустими с оглед чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. и
неоснователни. Счита, че изложените от ищеца обстоятелства относно извършена
дискриминация са субективни и изопачени. Сочи, че задържането на ищеца е било
съобразено със законовите изисквания. Излага, че е изготвил единствено заповед за
задържане по ЗМВР. Релевира твърдения, с които опровергава посочените от ищеца
дискриминационни действия. Намира, че ищецът е бил третиран като всеки друг задържан
гражданин.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Ю. А. К. и А. Л. Г. са подали отговори на
исковата молба, с които намират предявените искове за недопустими и неоснователни.
Сочат, че по същата фактическа обстановка било заведено от ищеца дело за неимуществени
вреди, като исканията му били отхвърлени от съда. Излагат, че твърденията за осъществени
от тях дискриминационни действия по неосигуряване на храна и на възможност за обаждане
по телефон са неверни. Намират, че образуването от страна на ищеца на множество дела
срещу едни и същи ответници по същество представлява тормоз. Считат, че по отношение
на ищеца не са осъществяване действия, които могат да се определят като дискриминация.
Ответниците Д**. не са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Съдът е приобщил по делото материалите по пр. пр. № */2016 г. на СГП и пр. пр. №
**/2015 г. на СРП, от които се установява, че срещу ищеца е образувано ДП № 997/2015 г. за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В Заповедта от * г., с
която ищецът е бил задържан за 24 часа по ЗМВР за времето от 16:10 часа на * г. до 15:40
часа на 29.05.2015 г. и в която последният се е подписал, е посочено, че е уведомен за
правото му да обжалва законността на задържането. В справка от 05.04.2017 г. се посочва, че
в декларация ищецът е посочил, че не желае член на семейството му или друго
заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане, като впоследствие
коригирал отговора си и посочил, че желае телефонен разговор с посолството на САЩ, но
не разполага с тел. номер и не може да се обади. Посочил е още, че е запознат с правото му
на свиждания и да получава храни и колети, както и че няма нужда от специална диета. По
време на задържането ищецът не е искал негова жалба да бъде администрирана до съдебна
инстанция. След извършена проверка в АИС „БДС“ е установено, че ищецът притежава само
българско гражданство. В Постановление от 25.06.2015 г. е разпоредено да се снемат
подробни сведения от ищеца във връзка с изложеното в сигнала му. В докладна записка от
09.07.2015 г. е посочено, че при опит за връчване на призовка на ищеца на адрес в гр. *, ж. к.
„Дружба“, бл. 5, вх. А, ап. 20, същият не е бил установен на адреса, а при разговор с него по
телефона е посочил, че извън страната и при завръщането си ще извести органите на МВР. С
призовката се призовава ищеца да се яви на 15.07.2015 г. в 10 часа за разпит. С
Постановление от 08.02.2017 г. е разпоредено да бъдат снети обяснения на ищеца, който да
отговори на всички въпроси, обективирани в жалба от 19.01.2017 г., както и да бъдат
изяснени обстоятелствата по администриране на молбата му до съдебна инстанция относно
задържането му за срок от 24 часа.
В писмо от СДВР-МВР се посочва, че храна за задържани лица не е получавана в
периода 01.01.2015 г. – 10.06.2015 г., респ. не е имало налични продукти в периода 28.05. –
29.05.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е
2
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице факти, които обуславят
вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци, както и че
негови права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., доказателствената тежест
се прехвърля на ответниците, които следва при условията на пълно и главно обратно
доказване да опровергаят твърденията за дискриминация или да установят, че извършените
действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за
подходящи и необходими.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания (в този
смисъл решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, решение №
153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС и др.). Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред
които и твърдените от ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране
подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна.
В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран по признак „лично
положение“ и „обществено положение“, изразяващо се в непризоваване за задържането му,
незапознаването му с правото да обжалва заповедта за задържане пред съда, непрепращане
на негова молба до съда, неразрешаване да съобщи на близък за задържането си,
непозволяване да се храни 24 часа, да получава колетни пратки и да му идват на свиждане,
неразясняване на правото за обаждане на консулските власти на съответната държава,
доколкото бил и американски гражданин, неразрешаване да обжалва заповедта за задържане,
неразпитване при задържането му.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи от законовата норма, а именно: различно третиране на лицето/лицата при
наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между спорното третиране и
съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява
основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Неблагоприятно третиране
според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят
до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците
по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. При извършването на
преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен
3
признак съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се
третира едно лице, в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата в
сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по
отношение на ищеца да са налице предвидените в закона признаци, поставящи го в по-
различно лично или обществено положение във връзка със задържането му. Настоящият съд
приема, че доказване на съмнение за наличие на дискриминационен признак по делото не е
осъществено. Това е така, тъй като по делото не се събраха доказателства ответниците да са
осъществявали действия, представляващи дискриминация по отношение на ищеца и
последният да е бил по-неблагоприятно третиран от други задържани лица. Видно от
събраните писмени доказателства няма данни да са осъществени дискриминационни
действия по повод задържането на ищеца за 24 часа, като своевременно са били
осъществени съответните необходими действия и ищецът е бил запознат надлежно с всички
свои права. От събрания по делото доказателствен материал съдът намира за недоказани
твърденията в исковата молба, че спрямо ищеца са извършени от ответниците
дискриминационни действия по признак „обществено положение“ и „лично положение“.
Съдът не достигна извод за това ищецът да е носител на защитен признак съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи и да е третиран по различен начин. Съдът намира, че по
делото не се установи ищецът да е бил поставен в по-неравностойно положение в сравнение
с други лица. От събраните по делото доказателства, не се доказа ищецът да е бил подложен
на дискриминационно отношение въз основа на признак лично или обществено положение,
да не е бил уведомен за съответни права по закон, с които разполага или да не му е била
дадена възможност да упражни същите.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора разноски се дължат на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Ответникът Ю. А. К. е пртендирал адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА по отношение на В. П.
С., което съдът определя в размер от 1000 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, срещу В. П. С., ЕГН
**********, Д. Ж. П., ЕГН ***, В. П. Я., ЕГН *, Б. Ц. А., ЕГН **********, А. Л. Г., ЕГН
**********, Ю. А. К., ЕГН **********, Г. К. *, ЕГН *, Л. Л. А., ЕГН ********** и Г. М. Н.,
с адрес: гр. *, ул. „*“ № 141, установителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДиск. за установяване на дискриминационни действия, извършени от ответниците спрямо
ищеца, по признак „обществено положение“ и „лично положение“, изразяващи се в
4
задържане на ищеца на * г. в **, при което ищецът не бил призован за задържането, не бил
запознат с правото си да обжалва заповедта за задържане пред съда, негова молба не била
препратена до съда, не му било разрешено да съобщи на близък за задържането, не му било
позволено да се храни 24 часа, да получава колетни пратки и да му идват на свиждане, не му
било разяснено правото да се обади на консулските власти на съответната държава,
доколкото бил и американски гражданин, не му било разрешено да обжалва заповедта за
задържане, не бил разпитан при задържането.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на адв. В. Г. Б., личен № **********,
на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, да заплати на Ю. А. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева – сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5