Р Е Ш Е Н И Е
№ 1384
гр.Пловдив, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2066/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото по делото е образувано по
въззивна жалба от съделителя Г.Д.Д. против решение № 245/15.06.2018 год.,
постановено по гр.д. № 1170/2017 год. на РС- гр.Карлово в частта, с която
поземленият имот, предмет на делбата, с идентификатор 36498.506.40 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед
№ РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; без издадени
заповеди за изменение на КККР, адрес на имота: гр.****; площ на имота: 649
кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 40, кв.4, парцел VI- 40; съседи: 36498.506.29, 36498.506.656,
36498.506.39, 36498.506.37, 36498.506.30; ведно със сгради попадащи върху
имота: 1. Сграда с идентификатор 36498.506.40.1; застроена площ: 89 кв.м.; брой
етажи: 2; предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2. Сграда с
идентификатор 36498.506.40.2; застроена площ: 12 кв.м.; брой етажи: 1;
предназначение: селскостопанска сграда; 3. Сграда с идентификатор
36498.506.40.3; застроена площ: 35 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение:
селскостопанска сграда, на осн. чл.349, ал.1 от ГПК е възложен в дял на Д.П.Д.; както и в частта,
с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за подобрения на основание
чл.346 от ГПК за сумата от 4790 лева.
В жалбата се излагат съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и едностранчиво. Иска се отмяната
на решението и връщане на делото на РС- Карлово с указания да бъде извършена
повторна експертиза, която да предложи варианти за поделяемост на процесния
имот, въз основа на която да се извърши делбата. В случай, че се приеме, че
делото не следва да се връща на първоинстанционния съд, се иска от настоящият
съд да отмени атакуваното решение и да извърши необходимите процесуални
действия за разпределяне на дялове на собствеността, като за целта допусне СТЕ,
която да посочи възможни варианти за поделяемост на имота.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемите Д.П.Д.
и Х.Д.Д.. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Иска се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Производството, в което е постановено обжалваното
решение, е във фаза по извършване на делбата. С решение № 420 от 08.12.2017г.
по гр.д.№ 1170/2017г. на РС- гр.Карлово е допусната съдебна делба на гореописания
ПИ и сградите в него при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Д.П.Д., 1/6 ид.ч. за Х.Д.Д.
и 1/6 ид.ч. за Г.Д.Д.. В хода на производството по допускане на делбата жалбоподателят
по настоящето дело Г.Д.Д. е заявил претенция за това да му бъде възложен
делбения имот при условията на член 349, ал.2 от ГПК. Същият е предявил и претенция
по сметки по чл.346 от ГПК. Ищцата- въззиваема в настоящето производство, Д.П.Д.
също е направила възлагателна претенция при условията на член 349, ал. 1 от
ГПК.
Относно поделяемостта на дворното място и жилищната
сграда в него по настоящето дело са приети две заключение на в.л.М.К.. С
първото той заявява становище, че делбеното дворно е поделяемо. Заключение в
същия смисъл в.л.К. е представил и пред първоинстанционния съд. Във второто
заключение по настоящето дело вещото лице мотивира неподеляемост на дворното
място, като сочи, че е налице придаваемо место от ПИ № 36498.506.40 към съседен
УПИ V- 39 и макар придаваемото место да не е платено, т.е. макар регулацията да
не е приложена, настоящата площ на отредения за делбения имот УПИ ІV- 40, кв.4
не е достатъчна за обособяване на два УПИ с площи, съответстващи на минималните
по чл.19 от ЗУТ. От това заключение става ясно, че е налице разминаване между
границите на ПИ № 36498.506.40 и отредения за него УПИ ІV- 40, кв.4, като
площта на последния е по- малка. Всъщност предмет на делбата би следвало да е
УПИ, а не ПИ, но, тъй като решението по допускане на делбата, не е предмет на
обжалване и контрол в настоящето производство, следва да се има предвид площта
на допуснатия до делба имот. Дори и да е налице възможност от площта на ПИ да
бъдат обособени два УПИ, не е достатъчно имотът просто да е поделяем, а и да
може да бъдат обособени самостоятелни обекти за всеки един от тримата
съделители и то такива, съответстващи на квотите им. Очевидно е, че от
кадастралния имот с площ от 649 кв.м. не могат да бъдат обособени две части,
съответстващи на 1/6 ид.ч., които части да съответстват на възможно най-
минималната площ от 240 кв.м. по чл.19, ал.4 от ЗУТ / 300 кв.м., намалени с
1/5/. Невъзможно е дори да бъдат обособени три УПИ с равни площи / 649: 3=
216,33/.
Гореизложеното важи и по отношение на двуетажната
жилищна сграда. В първото заключение на в.л.К. по настоящето дело е отразено,
че тя може да бъде разделена на две жилища при извършване на определени
преустройства. Както по отношение на дворното място, така и по отношение на
сградата не бяха представени одобрен проект за изменение на дворищно-
регулационния план и одобрен инвестиционен проект. В резултат от предприетите
от жалбоподателя действия в тази насока той самият се е убедил, че това е
невъзможно и окончателното му становище е, че делбеният имот ще следва да бъде
изнесен на публична продан като неподеляем.
Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК,
ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият
или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово
искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на
останалите съделители с други имоти или с пари. Безспорно е, че
процесният имот е бил в режим на СИО, а също така, че тя е прекратена със
смъртта на съпруга на въззиваемата и баща на жалбоподателя и въззиваемия- Д. Д..
Изискването за предоставяне упражняването на родителските права важи само при
прекратяване на СИО с развод, защото при прекратяване на СИО със смъртта на
единия съпруг е невъзможно да бъде постановено решение за упражняване на
родителските права, освен, ако съпрузите не са били във фактическа раздяла,
какъвто не е настоящият случай. Освен това упражняването на родителските права
е от значение само до навършване на пълнолетие от децата, а Х. и Г. Д. са били
пълнолетни и към датата на постановяване на обжалваното решение, и към датата
на завеждането на делото, включително и към датата на прекратяване на СИО. Ето
защо ще следва да се направи преценка само по отношение на това, дали
въззиваемата Д.Д. притежава друго собствено жилище. Всъщност, макар едва в хода
на настоящето дело от жалбоподателя да беше заявено възражение, че двуетажната
сграда е незаконен строеж и не представлява жилище, предвид императивния
характер на изискването неподеляемият имет да е жилище, за да бъде възложен при
наличие на останалите условия по чл.349, ал.1 от ГПК, то ще следва да бъде
взето отношение и по този въпрос.
Безспорно
е, че Д.Д. не притежава друго собствено жилище, освен идеални части от бившето
семейно жилище. Нито се твърди, нито се установява нещо друго. От първото
заключение на в.л.К. по настоящето дело се потвърждава, че сградата се състои
изцяло и само от помещения, предназначени за жилищни нужди. В последното по
делото съдебно заседание страните заявиха, че въпросната сграда е построена
през 1975г. или 1979г.. На л.6 по първоинстанционното дело е налице скица-
виза, на която е положен печат от 24.04.1975г. за разрешаване проучването и
проектирането на жилищна сграда в процесното дворно място. Ето защо, следва да
се приеме, че, тъй като няма как проектирането и строителството да са
приключили през същата година, годината на изграждане на сградата е 1979г.. Към
онзи момент е била в сила Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, обн. в Д.в., бр. 69 от 2.09.1977г.. Съгласно чл.35 от
наредбата, жилището се състои от помещения, които териториално и функционално
са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните
нужди на гражданите. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2, помещенията в жилището са
жилищни и обслужващи; към жилището има и складови помещения. Двуетажната
жилищна сграда отговаря на тези основни изисквания, за да се квалифицира като
жилище. Дали строителството й е законно- извършено въз основа на всички
необходими строителни книжа и в пълно съответствие с тях, не е от значение за
възлагането по чл.349, ал.1 от ГПК, тъй като така или иначе сградата съществува
като обект на право на собственост, с предназначение за жилище, нанесена е на
действащата кадастрална карта и не е постановено премахването й по предвидения
в закона ред. Противното би означавало, че тя въобще не е следвало да бъде
допусната до делба и не подлежи на изнасяне на публична продан.
Делбата
във втора фаза може да бъде извършена чрез следните способи: чрез
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по чл.353 от ГПК, чрез
възлагане по чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан.
Съответният способ се прилага в зависимост от това, дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите, дали стойността на съществуващите
самостоятелни обекти- предмет на делбата, или такива, които могат да бъдат
обособени чрез разделяне, съответства на квотите на съделителите. Основният
принцип при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да
получи своя дял в натура. В конкретния случай, при трима съделители с различни
квоти и неподеляеми дворно място и жилищна сграда в него няма възможност
делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределяне. При
наличие на предпоставките за възлагане по чл.349 от ГПК следва този вариант да
бъде предпочетен пред изнасянето на имота на публична продан. Ето защо,
обжалваното решение, в частта, с която делбените дворно място и сгради в него
са възложени на въззиваемата Д.Д., следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Претенцията на жалбоподателя за извършени
подобрения в имота е заявена от него с молба на л.61- 62 по първоинстанционното
дело. В молбата са описани следните работи: изкопаване и изграждане на септична
яма в двора през месеците юни и юли 2014г. на обща стойност 300 лева;
изграждане през м.юли 2015г. на бетонна площадка пред жилищната сграда в
западната част на обща стойност 250 лева; прекарване през м.юли 2015г. на ВиК-
тръби за чиста и обратна вода в баня и тоалетна и перално помещение на
приземния етаж на обща стойност 150 лева; наливане на бетон през месеците юли и
август 2015г., като основа, в югозападната стоя на приземния етаж с размер 12
кв.м. и стойност 100 лева; поставяне през м.август 2015г. на паркет в
югозападната стая на приземния етаж на стойност 250 лева; поставяне на
алуминиева дограма в приземния етаж през м.юли 2015г. на стойност 980 лева;
мивка и шкаф за баня на стойност 300 лева, монтирани в банята на приземния етаж
през м.август 2015г.; моноблок за тоалетна, ведно с тоалетно седало,
водосъдържател, маркучи и тръби, монтирани през м.август 2015г., на стойност
120 лева; плочки и теракот за банята на приземния етаж, закупени и положени
през м.юли 2015г., на стойност 350 лева; прекарване през м.юли 2015г. на
ел.инсталация в югозападната стая на приземния етаж на стойност 60 лева;
гипсокартон, 4 бр. по 3 кв.м., закупен през юни 2015г., на стойност 48 лева;
лепене и шпакловка на гипсокартон в югозападната стая през м.август 2015г. на
стойност 350 лева; замазка на подовете на югозападната стая, банята и пералното
помещение на приземния етаж през м.август 2015г. на стойност 300 лева;
поставяне през м.август 2013г. на две алуминиеви врати на кухнята и на входа за
първи жилищен етаж на обща стойност 440 лева; поставяне през м.август 2013г. на
прозорец на кухнята на първи жилищен етаж на стойност 250 лева; поставяне през
м.август 2014г. 4 бр. прозорци на две стаи на първия жилищен етаж на обща
стойност 1200 лева; поставяне през м.юни 2016г. на един прозорец на северната
стая на първия жилищен етаж на стойност 320 лева. С писмено становище от Д. и Х.
Д. / л.68 по делото на РС- гр.Карлово/ същите заявяват, че, ако са правени
някакви подобрения, това е станало без тяхното знание и съгласие. Заявено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции за
подменена дограма. Твърди се, че в посочените в т.3 и т.10 от молбата на л.61-
62 помещения и преди 2015г. е имало ВиК- инсталация и ел.инсталация.
Относно твърдените подобрения по първоинстанционното дело са разпитани
свидетелите К. С. К. и И. Х. П. От
показанията им се установява, че от години горният / първи жилищен/ етаж от
къщата се ползва от жалбоподателя и семейството му, половината от долния / приземния/
етаж се ползва от сина му, а другата половина- от брат му Х.. Жалбоподателят
поставил дограми- прозорци и врати на ползваните от него и от сина му
помещения. Преди това приземния етаж не се ползвал. Тъй налял бетон на пода,
защото преди това подът бил „на земя“. Направил баня и тоалетна на приземния
етаж. Изкопал септична яма в двора и направил бетонна площадка до къщата,
където поставяли маса. С оглед неоспореното твърдение на ищците по
първоинстанционното дело, че каквито и работи да са извършени в делбения имот,
то това е станало без тяхно знание и съгласие, правилна се явява квалификация
на претенцията по сметки по чл.61, ал.2 от ЗЗД. Съобразно с тази правна
квалификация, останалите съсобственици дължат на съсобственика, извършил
подобренията, увеличената стойност на имота съразмерно с техните квоти. В този
смисъл са и мотивите към Решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр.д.№ 1012/2012 г. на ВКС, в които се
сочи, че „ако някой от съсобствениците подобри общата вещ, без съгласието на
останалите съсобственици, съгласно чл.61, ал.2 от ЗЗД, той може
да претендира от тях само съответната част от направените разноски до размера
на обогатяването им и то ако работата е била предприета уместно.”
В т.ІІ.6
от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр.д. № 9/74 г., Пленум на ВС, подобрение
на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му. В мотивите към посочената точка от
постановлението е записано следното: „Често се смесват увеличената стойност на
имота с разходите за това увеличение. Поради тази грешка се присъжда заплащане
на разходите, макар те да не са довели до увеличаване стойността на имота.
Необходимо е във всички тези случаи съдилищата да изследват каква би била
цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане
на спора и постановяването на решението по него“. По първоинстанционното дело е
прието и заключение на в.л.К. относно разходите за материали и труд, необходими
за извършване на претендираните от жалбоподателя подобрения. Налице е и най-
общ извод, че тези подобрения се отразяват положително на пазарната цена на
делбения имот „с една сума около 5000 лева“. Не се сочи с колко точно е
увеличена пазарната стойност на имота в резултат от всяко едно подобрение
поотделно. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че жилищната
сграда е обитавана непрекъснато поне от 1980г., при което тя несъмнено е имала
дограми- прозорци и врати, и преди такива да бъдат монтирани от жалбоподателя.
Липсват каквито и да било данни за състоянието на старите дограми преди
подмяната им, поради което не е налице основание да се счита, че те са били на
100 % амортизирани. Съответно не е налице и основание да се приеме, че
разходите за поставяне на нови дограми съответстват напълно на увеличената
стойност на жилищната сграда. На база на свидетелските показания не може с
категоричност да се приеме, че преди извършването на подобренията приземният
етаж е бил изцяло негоден за ползване за жилищни нужди. В частност не се
установява с категоричност от кой момент синът на жалбоподателя се е нанесъл да
живее в западната половина от приземния етаж и дали преди извършване на
подобренията в тази част от сградата не е имало някакви подови настилки и
функционираща баня- тоалетна. Не са изложени твърдения и съответно липсват и
доказателства относно състоянието на стените в югозападната стая на приземния
етаж и причините, поради които се е наложило да бъде лепен гипсокартон и да се
прави шпакловка. Не е обоснована и доказана нуждата от изграждането на септична
яма и бетонна площадка. При това положение не може да бъде направена обоснована
преценка относно това „каква би била цената на вещта без подобрението и каква е
тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по
него“. Съответно не е и налице категорично основание да стойността на разходите
за извършване на подобренията да се възприеме изцяло или до определен размер
като увеличена стойност на имота. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлена заявената от жалбоподателя
претенция по сметки.
Съобразно
с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемите
ще следва да бъдат присъдени по 400 лева- съдебни разноски за процесуално
представителство във въззивното производство.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245/15.06.2018 год., постановено
по гр.д. № 1170/2017 год. на РС- гр.Карлово в частта, с която поземленият имот,
предмет на делбата, с идентификатор 36498.506.40 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; без издадени заповеди
за изменение на КККР, адрес на имота: гр.****; площ на имота: 649 кв.м.; трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 40,
кв.4, парцел VI- 40; съседи: 36498.506.29, 36498.506.656, 36498.506.39,
36498.506.37, 36498.506.30; ведно със сгради попадащи върху имота: 1. Сграда с
идентификатор 36498.506.40.1; застроена площ: 89 кв.м.; брой етажи: 2;
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 2. Сграда с идентификатор 36498.506.40.2;
застроена площ: 12 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска
сграда; 3. Сграда с идентификатор 36498.506.40.3; застроена площ: 35 кв.м.;
брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда, на осн. чл.349, ал.1 от ГПК е възложен в дял на Д.П.Д.; както и
в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя по чл.346 от ГПК Г.Д.Д.
за заплащане на съответна част от извършени от него подобрения в имота в общ
размер от 4790 лева.
ОСЪЖДА Г.Д. ***, ЕГН: ********** да заплати на Д.П.Д.,
ЕГН: ********** и на Х.Д.Д., ЕГН: **********-***, сумите от по 400 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: