№ 9
гр. ... , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20205530103506 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
Искът е предявен от И. Д. И. от гр...., като майка и законен представител на детето ...
срещу В. К. Д. от ..., общ..... В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето
.... Упражняването на родителските права над детето е било предоставено на майката с
Решение №1267/23.12.2015г. по гр.дело №4197/2015г. по описа на РС-.... Ответникът не
контактувал с детето, не полагал грижи за него. Ищцата имала желание да води детето на
екскурзии и почивки в страните-членки на ЕС и в Република .... Същата имала приятел,
който живеел в Гърция и ищцата искала да посещава тази страна заедно с детето. Счита, че
тези пътувания ще се отразят благоприятно на детето, което било със заболяване. Ищцата
счита, че е в интерес на детето да пътува и да посещава различни места. Това породило за
нея правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да разреши издаването на необходимите документи на детето ..., както и да
бъде издадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува извън
страната само със своята майка до държавите-членки на ЕС и Република ... до два пъти в
рамките на една календарна година, като продължителността на всяко пътуване да бъде до
14 дни, които дни са извън режима на лични контакти на детето с бащата, за срок от 5
години.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока за писмен отговор
1
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но частично основателен. Не оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства, че упражняването на родителските права над
роденото от съжителството на страните дете е предоставено на ищцата. Счита, че искането
за издаване на паспорт на детето е основателно, доколкото обратното би било необосновано
ограничаване на правата му. Що се отнася до разрешението за пътуване на детето в чужбина,
счита искането за неоснователно. Ищцата изложила аргументи единствено в подкрепа на
искането си за пътуване на детето в Гърция, но не и за останалите държави, за които иска да
й бъде издадено разрешение. Ответникът счита, че евентуалните пътувания зад граница на
детето не са съобразени със специфичните потребности на детето, предвид неговото
заболяване. Счита, че пътуванията във Великобритания и Република ..., доколкото същите са
извън ЕС, не са съобразени с интереса на детето. Освен това не ставало ясно как ищцата
щяла да обезпечи финансово тези пътувания и дали била в състояние да се грижи
самостоятелно за детето без помощта на своите родители предвид нейното заболяване.
Предвид изложеното моли предявеният иск за издаване на разрешение на детето да пътува в
чужбина само със своята майка да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето
Дирекция “Социално подпомагане” гр.... представя социален доклад, който съдът е
приложил към делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие от
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1966/29.09.2014г. на
гр...., страните са родители на детето ..., роден на 21.09.2014г.
От представеното копие на Решение №1267/23.12.2015г. по гр.дело №4197/2015г. по
описа на РС-... се установява, че упражняването на родителските права върху детето е
предоставено на майката, като на бащата е определен режим за лични контакти и същият е
осъден да заплаща месечна издръжка.
От представените по делото копия на Експертно решение №2088 от 116/05.1002017г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД-..., Експертно решение №1526 от
098/30.06.2014г. на ТЕЛК към ЦПЗ-... ЕООД се установява, че ищцата е със заболяване
„Лека умствена изостаналост“ и със 72% неработоспособност, а детето е със заболяване
„Друга детска церебрална парализа – квадрипаретичен синдром. Епилепсия –
генерализирани тонично клонични пристъпи – много редки. Умерена умствена
изостаналост“ и с 91 % инвалидност с чужда помощ.
При насрочване на делото съдът в разпоредителното си заседание на 06.01.2021г. е
разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцата, че в нейна тежест е
доказването на наличието на основанията налагащи издаване на разрешение за пътуване на
2
детето само с единия родител съобразно претенцията си, и че пътуването на детето е в негов
интерес. Макар първоначално ищцата да е заявила искане за допускане на гласни
доказателства в подкрепа на твърденията й, впоследствие не изпълни указанията на съда за
водене на свидетели в първото по делото открито съдебно заседание, поради което съдът
отмени определението си за допускане на гласни доказателства. Така наличието на
основания налагащи издаване на разрешение за пътуване на детето само с единия родител
съобразно претенцията на ищцата, и че пътуването на детето е в негов интерес останаха
недоказани.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 3.07.2017г. на ВКС по т. д. №1/2016г., ОСГК,
производството по чл.127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските
правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът
на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. Преценката, която съдът следва да направи в
производството по чл.127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път, не само относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето
извън границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. На следващо място, в мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено,
че законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в
чужбина. Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да
променя местоживеенето си извън България, а може и да е с цел промяна на местоживеенето
на детето в чужбина. Конкретизирано е, че определянето на местоживеене на детето е израз
на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на
установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с
други лица или институции - например при обучение в чужбина) е необходимо да се
съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се
подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-
благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в
местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да
изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при
определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и
родителите, съответно – нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на
интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна на местоживеенето на
родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее
при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е
различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е
комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето
ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен
режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или
преместването – отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване на
разпоредбите на чл.59, ал.2 и чл.127, ал.2 СК.
3
В ППВС №1/12.11.1974г. е посочено, че под интерес на детето се има предвид
всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, създаване на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин, като е посочено, че в това понятие
влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други.
Подчертано е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранно развитие на личността.
Разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето съдържа легално
определение на понятието "най-добър интерес на детето", което понятие изисква да бъдат
преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и
психо-емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на
родителите да се грижат за него, а така и последиците, които ще настъпят за детето при
промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена
при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на
децата трябва да се оценяват и да се вземат предвид конкретните интереси на детето, които
се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най-
добре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците
от това разрешение върху детето.
В конкретния случай от ищцовата страна не бяха представени достатъчно и
категорични доказателства, че пътуването в чужбина ще бъде в интерес на детето. Касае се
за дете на 6 години, което съобразно българското законодателство подлежи на задължително
образование. Освен това детето е с увреждане, а и майката е с увреждане. Не бяха
представени доказателства от страна на ищцата при какви условия детето ще пътува и ще
пребивава в чужбина. Не на последно място, следва да се отбележи, че както в България,
така и в цяла Европа е налице епидемиологична обстановка, която все още не е ясно докога
ще продължи и която е свързана с редица ограничения при пътуване и пребиваване в
чужбина, както и с изразен риск от пътуване.
Съдът намира с оглед изложеното, че исканото разрешение за издаването на
необходимите документи на детето ..., както и разрешение, заместващо съгласието на
бащата, детето да пътува извън страната само със своята майка до държавите-членки на ЕС и
Република ... до два пъти в рамките на една календарна година, като продължителността на
всяко пътуване да бъде до 14 дни, които дни са извън режима на лични контакти на детето с
бащата, за срок от 5 години, не е в интерес на детето. Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Воден от горните мотиви и на основание чл.127а, ал.2 от СК съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И. от гр...., ..., ЕГН **********, срещу В. К. Д. от ...,
общ...., ЕГН **********, иск за издаване на разрешение за снабдяването с необходимите
документи на детето ..., ЕГН **********, както и за издаване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да пътува извън страната само със своята майка до държавите-
членки на ЕС и Република ... до два пъти в рамките на една календарна година, като
продължителността на всяко пътуване да бъде до 14 дни, които дни са извън режима на
лични контакти на детето с бащата, за срок от 5 години.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ... в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
5