№ 882
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100500858 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5820/23.01.2024г., подадена от К.
Е. Й., ЕГН **********, срещу решение № 4054/13.12.2023г., постановено по
гр.д. № 14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частите с които:
1) е определен е режим на лични контакти на бащата К. Е. Й., ЕГН
********** с детето А. К. Й., ЕГН **********, както следва: всяка първа
седмица от месеца от 18:00 ч. в сряда до 10:00 ч. в неделния ден с
пренощуване при бащата, както и всяка трета седмица от месеца от 18:00 ч. в
петък до 18:00 ч. в неделния ден с пренощуване при бащата; петнадесет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четните
години: на Коледните празници – от 18:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на
26-ти декември; през нечетните години: на Новогодишните празници – от
12:00 ч. на 31-ви декември до 12:00 ч. на 1-ви януари и на Великденските
празници – от 18:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник с
пренощуване при бащата; рожденият ден на А. 04.01 родителите ще
отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата
родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден -
29.01 на бащата и 19.07 на майката, като в случай, че датата на рождения на
бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от
дома на майката в 10:00 ч. на 29.01 с преспиване и да го върне в нейния дом до
10:00 ч. на 30.01 в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в
случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на
1
бащата, детето ще бъде със своята майка от 10:00 ч. на 19.07 до 10:00 ч. на
20.07; бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката при всяко
осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява
на майката възможност да провери състоянието на детето по телефон,
включително с видеовръзка при техническа възможност за това;
2) бащата К. Е. Й., ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето А. К. Й., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е. Д. Г., ЕГН ********** в размер на 220,00 лв. от подаване на
исковата молба до молба в съда - 04.11.2022 г. до 30.06.2023 г. и в размер на
350,00 лв. от 01.07.2023 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като е постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивникът сочи, че от събраните доказателства са направени погрешни
правни изводи. Счита, че определеният от съда режим на лични контакти е
неясно определен и създава възможност за превратно тълкуване от страните,
както и не е в интерес на детето. Излага, че режимът следва да бъде съобразен
с обстоятелството, че майката не го изпълнява доброволно и ограничава
правата на бащата. Въззивникът счита, че определеният от съда размер на
издръжката не е съобразен с възрастта на детето и неговите обичайни нужди.
Твърди, че след постановяване на решението бащата е освободен от работа във
„В.Е.“ ООД и към настоящия момент работи на минимална работна заплата.
Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено решение, с което да бъде определен по-широк режим на
лични отношения с бащата и да бъде намален размера на присъдената
издръжка. Прави доказателствено искане да му бъде предоставена
възможност в кратък срок да представи трудов договор, доколкото
понастоящем не разполагал с оригинал от договора, който бил изпратен при
работодателя в гр. София или да му бъде издадено съдебно удостоверение,
което да послужи пред НОИ-Варна за снабдяване с информация дали
въззивникът е назначен по трудов договор, в кое дружество и на каква
длъжност, какво е трудовото му възнаграждение, както и да се представи
препис от договора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Е. Д. Г., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като недопустима поради подаването й извън законоустановения
срок, а по същество – като неоснователна. Счита определения от съда режим
на лични отношения за ясен, като именно въззивника злоупотребява, като не
връща детето на майката в определеното време. Твърди, че бащата е напуснал
квартирата, наета временно за изготвяне на социалния доклад, като
понастоящем не е ясно къде гледа детето. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Формулира доказателствено искане да бъде задължен въззивника
да посочи къде живее и къде ще осъществява режима на лични контакти с
детето, като в случай че е наел ново жилище, да представи доказателства за
това. Отправя искане да бъде изготвен нов социален доклад относно
условията за отглеждане на детето в новото жилище на бащата.
2
В срока за отговор Е. Д. Г., ЕГН ********** е подала и насрещна
въззивна жалба с вх.№ 19930/11.03.2024г. срещу Решение №
4054/13.12.2023г., постановено по гр.д. № 14655/2022г. по описа на РС-Варна,
20 състав, в частта за постановения режим на лични отношения. Счита, че
решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че режимът е
прекомерно завишен с оглед нуждите на детето и неговата възраст, а
решението е едностранчиво, без в него да са изложени всички релевантни за
режима на лични отношения обстоятелства. Моли решението да бъде
отменено в частта за режима на лични контакти и вместо него да се постанови
друго, с което да се определи режим както следва: за срок от една година от
влизане в сила на решението – от 10:00 часа до 14:00 часа всяка нечетна
събота и неделя без преспиване, а след изтичане на една година от влизане в
сила на решението – всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в
петък до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и десет дни през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
В законоустановения едноседмичен срок К. Е. Й. не е депозирал отговор
на насрещната въззивна жалба.
В останалите му части – относно предоставянето на родителските права
на майката и определянето на местоживеенето й при нея, отхвърлянето на
иска за издръжка за разликата над сумата от 220 лв. до пълния претендиран
размер от 450,00 лв. за периода от 04.11.2022 г. – до 30.06.2023 г. и за
разликата над сумата от 350,00 лв. до пълния претендиран размер от 450,00
лв. от 30.06.2023 г., като неоснователен, решението не обжалвано, както и в
частта, с която бащата е осъден да заплати сумата от 440 лева, представляваща
издръжка за м. септември и м. октомври 2023г. и искът за издръжка за минал
момент е отхвърлен за разликата над 440 лева до 900 лева.
Въззивната и насрещната жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1
ГПК, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Е. Д.
Г., ЕГН ********** срещу К. Е. Й., ЕГН **********, с която е предявен
искове както следва: иск по чл.127, ал.2 от СК за предоставянето на
родителските права по отношение на детето А. К. Й., ЕГН ********** на
3
майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, за
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и за осъждане
на бащата да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка от 450
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2022 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване, както и иск по чл.149 от СК за заплащане на
сумата от 900 лева, представляваща дължима издръжка за месеците септември
и октомври 2022 г. /преди подаване на исковата молба/.
В исковата молба за изложени твърдения, че страните са живели на
семейни начала година и половина, като от съвместното им съжителство е
родено детето А. К. Й., родено на 04.01.2022 г. Твърди се, още след раждането
поради болезнената ревност на ответника, той събрал багажа на ищцата и
детето и ги закарал в дома на нейните родители в с. Ц.. Поддържа, че за да
съхрани семейството си ищцата се върнала в дома на ответника, но след
пореден скандал от ревност той я стиснал за врата и тя заедно с детето се
изнесли, като от август 2022 г. заедно с детето живеят под наем в гр. Варна, ул.
„П.Я.“ № ***. Ищцата поддържа, че от раждането на детето единствена полага
грижи за него и поема ежедневните и извънредни нужди на детето от храна,
облекло, обувки, консумативи, играчки и лекарства. Сочи се, че ответникът е
касиер в чейндж бюро и получава средно нетно възнаграждение около 2000
лева като от септември 2022 г. не е плащал издръжка. Ищцата сочи, че плаща
месечен наем в размер на 350 лева, като ответникът не разрешил тя да отиде
при родителите си в с. Ц., тъй като нямало да може да вижда детето. Обещал,
че ще плаща наема, но това не се случило. Ищцата сочи, че може да
предостави по-добри условия за детето от бащата, притежава по-добри
родителски качества и разполага с необходимия капацитет да задоволи
емоционалните, биологичните и жилищните му нужди. Твърди, че между нея
и детето има силна привързаност. Поддържа се също, че с оглед полът и
възрастта на детето то се нуждае повече от майчина грижа. Ищцата сочи, че
личният контакт на детето с баща му следва да е без преспиване поне в
началото, защото е много малко и не е отделяно от нея. Поддържа, че три пъти
ответникът взел детето и не спазил уговорката вечерта да го върне, а го
връщал на другия ден към 18:00 ч. След тези срещи детето било раздразнено,
плачело, било силно подсечено и не можело да заспи, а единият път е върнато
болно, не заспивало по режим, а чак в 12 вечерта, силно превъзбудено и
изнервено. Предлага се следният режим на лични отношения на бащата с
детето: до навършване на две години на детето всяка първа, трета и пета
седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в събота, без преспиване,
както и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск; след навършване на две години на детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, за времето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в
неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника К. Е. Й., ЕГН **********, с който се изразява становище, че
родителските права следва да се предоставят на майката, като при нея се
4
определи и местоживеенето на детето. Оспорва, че само майката полага грижи
за него, като до раздялата на страните той също е полагал непосредствени
такива, като е способен да се грижи за детето не по-лошо от ищцата.
Поддържа, че А. е силно привързана към него и двамата прекарват
пълноценно времето си заедно. Сочи, че в определени периоди е бил
препятстван от майката да се вижда с детето съобразно режима по
привременните мерки, което е повлияло негативно на отношенията на
страните. Поддържа се, че бащата следва да има възможност да надгради
връзката с детето, което следва да остава с преспиване при него. Излага, че то
е свикнало с него, а той познава навиците и нуждите му и е способен
правилно и адекватно да се грижи за детето, за отглеждането на което е създал
отлични условия в дома си. Предлага следният режим на лични отношения с
детето: всяка сряда от седмицата от 09:00 ч. до 19:00 ч. като взима и връща
детето в дома на майката; на рожденния ден на бащата 09:00 до 20:00 ч., като
ще взима и връща детето в дома на майката; 30 дни през лятото; на коледните
празници всяка нечетна година за периода от 23.12 до 25.12 до 10:00 ч.
сутринта, а на всяка четна от 25.12 до 28.12; всяка четна година от 29.12 до
31.12, а на всяка нечетна от 30.12 до 02.01. Поддържа, че получава месечно
трудово възнаграждение около 750 лева. Излага, че детето няма специфични
нужди, а нормалните и обичайни за възрастта потребности, поради което
дължимата издръжка не следва да надвишава законоустановения минимум. В
хода на първоинстанционното дело ответникът е релевирал искане за
разширен режим на лични контакти с детето - всяка първа и трета сряда от
месеца от 09:00 ч до 19:00 ч като бащата ще взима и връща детето на адреса
на който се отглежда то, а всяка втора и четвърта седмица от петък в 18:00 ч с
преспиване до неделя 18:00 ч.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане детето А. К. Й. е
родено на 04.01.2022 г. от родители Е. Д. Г. и К. Е. Й..
От представения по делото договор за наем от 12.08.2022г. се
установява, че Е. Г. е наела имот на ул. „П.Я.“ ***, за който заплаща месечен
наем от 350 лева.
От писмо и справки от НАП, ТД – Варна за периода 25.11.2020 г. –
25.11.2022 г., се установява, че считано от 02.07.2021 г. Е. Д. Г. има регистиран
трудов договор със СМДЛ „Н.“ ЕООД при основна заплата от 960,75 лв.,
като в периода от м.11.2021г. до м.10.2022г. има вписан в справката
осигурителен доход от 650 лева до м.03.2022г., вкл. и 710 лева от м.04.2022г.
К. Е. Й. има регистриран трудов договор с „В.Е.“ ООД от 15.07.2022г. с
основана заплата от 710 лева, а преди това – в периода от 29.12.2012г. до
23.06.2022г. е имал трудов договор със същото дружество, но при основана
заплата от 650 лева, като в периода от м.12.2021г. до м.10.2022г. има вписан в
справката осигурителен доход между 135,45 лева до 888,37 лева.
Приет по делото е социален доклад от 07.12.2022г. , съгласно който
детето се отглежда от своята майка Е. Г., която познава добре потребностите
му и ги задоволява адекватно. Същата не ограничава контактите на детето с
5
бащата, тъй като счита, че за правилното му развитие е добре да поддържа
редовни контакти с баща си. Към този момент среща с бащата не е
осъществена.
Изготвен е и социален доклад от 19.04.2023г., при който отново не е
осъществена среща с бащата поради отказ от негова страна за провеждане на
такава. Посочено е, че към този момент режим а налични контакти се спазва,
но родителите са във влошени отношения и общуват помежду си.
В последващ социален доклад от 27.06.2024г. вече е отразено и
становище по отношение на бащата. В заключението на същия се сочи, че г-н
Й. притежава необходимите родителски качества и е в състояние да задоволи
основните потребности на дете си, има и подкрепа от разширеното си
семейство – родителите и братята си. Отразено в доклада е, че след раздялата
бащата е осъществявал редовни контакти с дъщеря си, но след това
комуникацията между родителите била нарушено, което понякога се оказвало
пречка за осъществяване на срещите на бащата с детето. Становището на
социалните работници е че, в интерес на детето А. е да продължи да се
отглежда от своята майка, а на бащата да бъде предоставен разширен режим за
личен контакт с детето, с цел да се съхрани и надгражда емоционалната
връзка и да се минимизира риска от родителско отчуждение, което би се
отразило неблагоприятно върху правилното развитие на детето.
От представения по делото договор за наем от 12.08.2022г. се
установява, че Е. Г. е наела имот на адрес: гр. Варна ул. „П.Я.“ ***, за който
заплаща месечен наем от 350 лева.
Съгласно представен договор за наем от 03.09.2023г. К. Й. също е наел
жилищен имот, на адрес: гр. Варна ул. „Г.С.“ 11 срещу месечен наем от 700
лева.
Представени от ответника са 6 бр. разписки от EasyPay за платени от
него суми за издръжка на детето от по 220 лева за период м.12.2022г.-
м.05.2023г., вкл.
Видно от приетата от въззивния съд справка актуално състояние на
трудови договори за периода от 21.08.2023г. до 09.05.2024г. договорът на К. Е.
Й. с „В.Е.“ ООД от 15.07.2022г.е прекратен на 01.01.2024г. Действащи след
този момент са два нови трудови договора – договор с „Н.“ ЕООД от
02.01.2024г. с основана заплата от 470 лева и договор с „Х.С.“ ЕООД от
29.04.2024г. с основна заплата от 504 лева. От актуалната справка-данни за
осигуряването се установява, че за периода м.януари –м.април 2024г.
осигурителният доховд на К. Й. при „Н.“ ЕООД е в размер между 445,30 лева
до 599,78 лева.
Пред първоинстанционния съд страните са ангажирали гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на
ищцата – И.В. и Д. Й. и двама свидетели на страната на ответника – Ц.Н.
/съпруг на майката на ответника/ и Ж.Ж..
Съгласно показанията на св. В. и Й. грижи за детето полага неговата
майка, а бащата го вижда в определени дни. Имало е периоди, в които не го е
виждал, тъй като майката не го е давала, защото понякога бащата го връщал
след посочения час, дори към 21 часа и детето се прибирало разстроено, както
6
и при проява на агресия от страна на бащата в някои случаи, когато идвал да
вземе детето. Също така бащата често връщал детето със счупени или
липсващи вещи, като играчки, бутилки, биберони и др.
Съгласно показанията на св. Н. К. е полагал грижи за детето след
раждането. След раздялата винаги е искал да вижда детето колкото се може
повече. Първоначално преди да се определи режим от съда, личният контакт
се случвал трудно за около 1-2 часа на седмица в близост до адреса на
майката. Според свидетеля връзката между бащата и детето е много силна,
като в негово присъствие А. се чувства спокойна и щастлива, храни се, играе,
спи, има си режим. К. живеел сам на квартира, в която имало обособена стая за
детето с всичко необходимо за него. Родителите на бащата виждали детето
само в неговата квартира, но не у тях, защото имали домашен любимец, а
майката се притеснявала от това. За да бъде с детето в определените му дни К.
пренастройвал графиците си, затова понякога се налагало и той да смени
някой колега. Имало два такива случая, когато свидетелят и майката на К. му
помагали, като седели в близост до офиса му в Пикадили Парк и разхождали
детето из морската градина. Свидетелят сочи още, че определеният от съда
режим на лични контакти не се спазва от майката. Първоначално давала
детето, когато на нея й е удобно. Когато бащата отидел да го вземе, то все не
било готово. Често я нямало на адреса, като се случвало да е заминала при
своите родители и се налагало да се подават сигнали на 112. Имало и периоди,
в които бащата не бил виждал детето по цял месец. Св. Н. твърди, че винаги е
с К. при приемането и предаването на детето.
Според показанията на св. Ж., който е близък приятел на ответника и е
излизал многократно с К. и А., бащата и детето имали нормални отношения и
детето винаги било щастливо. Не се било случвало да пита за майка си или да
плаче за нея. От К. знаел, че майката често закъснява при предаване на детето,
че не иска да го дава, че е блокирала бащата.
Пред въззивния съд на страната на въззивника /ответник в
първоинстанционното производство/ отново е разпитан св. Ц.Н. относно
обстоятелства, настъпили след постановяване на решението, а на страната на
въззиваемата /ищца в първоинстанционното производство/ е разпитан св. Н.Н.
/лице, с което въззиваемата живее на семейни начала/. Св. Н. споделя, че след
съдебното решение има затопляне в отношенията между родителите на детето.
К. вече по-често вземал дъщеря си. Гледал я понякога и когато била болна, а
майката е на работа. В такива случаи вземал детето сутрин и вечер го връщал,
докато оздравее. Когато се наложело, водел А. на лекар, купувал лекарства.
Случило се дори веднъж през м. март да влезе в болница с детето за една
седмица. К. вече живеел в апартамента на баба си, където първоначално
живеели с Е. и детето. Наложило му се да напусне квартирата, след като
загубил работата си и нямал възможност да заплаща наема. В апартамента
живеел сам – същият бил след основен ремонт и пригоден за отглеждане на
малко дете. Свидетелят сочи, че знае, че в неделя К. закъснява и връща детето
след 10 часа, но мислел, че така са се разбрали с майката.
Според показанията на св. Н. бащата не е имал проблеми с вземането на
детето, като Е. винаги е била изрядна. От своя страна К. винаги връщал детето
по-късно, отколкото трябва. Веднъж през октомври трябвало да върне детето в
сряда, а го върнал чак в неделя, за което пуснали жалба в полицията. Освен
7
това, когато А. била с баща си в болницата, майката не била уведомена. Тя
звъняла на К. многократно, за да разбере как е детето, а той й отговорил чак в
събота като й казал, че А. е в болница, при което Е. много се притеснила.
Първоначално бащата дори не искал да каже къде е детето и трябвало няколко
пъти Е. да се обажда да го пита. Наскоро имало случай, когато К. върнал А.
чак в 21:30 часа. Свидетелят сочи, че с майката се опитват да изградят режим
на детето, който е съобразен с възрастта му. Също така предимно те купували
лекарства, а се било случвало и бащата да не даде дава лекарство навреме.
Споделя, че майката два-три пъти е давала детето на бащата да го гледа, когато
е болно и е нямало кой друг да се грижи за него, защото свидетелят и
родителите на майката също помагали в такива ситуации. Н. сочи още, че е
виждал бащата да вози детето в колата без детско столче.
При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от ЗЗД пред
първоинстанционния съд майката Е. Г. е заявила, че след постановяване на
привременни мерки е спазван режима на лични контакти с бащата до м.
февруари 2023г., но бащата започнал да връща детето много късно. Сочи, че
той всеки път идвал да взема дъщеря си заедно с родителите си, а те не
полагали добри грижи за А.. Споделя, че не знае къде и по какъв начин се
отглежда детето й. Оплаква се, че бащата не проявява нормално отношение
като идва да взема детето.
Ответникът К. Й. също е изслушан от първоинстанционния съд, като
споделя, че всеки път като взема детето има някакво обстоятелство, което
води до закъснения, както и че винаги има разногласия.
Бащата е изслушан и повторно от въззивния съд с оглед наведените в
жалбата му твърдения за новонастъпили обстоятелства. Заявява, че е започнал
работа в „Г.“ като доставчик на храна и взема нетно по договор минимална
работна заплата от 933 лева. Организира работния си график спрямо режима
на лични контакти. Споделя, че тъй като няма достатъчно доходи е напуснал
жилището под наем и вече живее в жилището на баба си, с което за кратко са
живели с Е., като условията там за нормални за отглеждане на едно дете.
Сочи, че преди с майката са имали проблеми с комуникацията, но вече не и си
правят взаимни компромиси. Притесненията му са свързани с липсата на
личен контакт според определения от съда режим през петата седмица от
месеците, в които има такава, когато се получавал дълъг период от време без
контакт и дори само дете започвало да чувства нужда да го види и го търсело.
Също така трудно било и връщането му в неделя в 10:00 часа , тъй като докато
стане от сън детето чувствало, че трябва ад си тръгне и ставало неспокойно.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Предмет на въззивното обжалване е само режима на личен контакт на
бащата с детето, определен с първоинстанционното решение и размера на
присъдената издръжка.
Не е спорно между страните, че същите са се разделили скоро след
раждането на детето, като непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието му са поети от майката.
8
От събраните по делото гласни доказателствени средства, изготвените
социални доклади и данните от изслушването на страните става ясно, че
първоначално комуникацията между родителите е била силно затруднена.
Същите не са си говорели и не са комуникирали по между си по никакъв
начин. Майката блокирала контакта с бащата по телефон и други електронни
средства за комуникация, което изключително затруднявало осъществяването
на срещите му с детето. Преди постановяване на привременни мерки в
рамките на първоинстанционното дело, бащата контактувал с детето по 1-2
часа седмично. Впоследствие след определяне на временен режим, бащата
започнал да осъществява регулярни контакти с дето в изпълнение на
определението на съда от м. декември 2022г. Около месец февруари 2023г.
майката започнала да създава пречки за осъществяване на определения режим
– понякога не давала детето, друг път се оказвало, че е заминала при
роднините си, а в дните, в които било предавано на бащата обикновено имало
закъснения по различни причини. От друга страна, се установява, че бащата,
когато е вземал детето често не го е връщал в указания час, а понякога дори
извън определения ден, включително имало случай, в който следвало да върне
детето в сряда, а го върнал чак в неделя. Много често детето било връщано
при майката късно вечер, което разваляло режима му на сън. Майката се
притеснявала още от обстоятелството, че не знае точно къде и по какъв начин
се отглежда детето, с какво се храни, дали спи на обяд и т.н. Бащата често се
държал по-нетолерантно с майката при вземане на детето, което било още
една причина да ограничи контактите му. Очевидно и двете страни са
изпитали трудности в този период, като всеки от тях е бил загрижен за детето,
но липсата на комуникация и крайно влошените им отношения, са създали
пречки за нормалното и безпрепятствено осъществяване на контактите между
детето и бащата.
Установи се още, че след постановяване на първоинстанционното
решение отношенията между родителите са се подобрили, което е дало
благоприятно отражение на провеждането на определения режим на лични
контакти. Стана ясно още, че освен в рамките на изрично посочените от съда
дни, майката дава детето на бащата и допълнително, когато е болно и тя и
семейството й са ангажирани. В такива случаи бащата вземал детето сутрин и
го връщал вечер на майката. Въпреки това, между страните все още
съществува напрежение, породено от собствените притеснения на всеки от
родителите за детето, което се явява пречка и за постигане на споразумение
помежду им. Майката продължава да е в неизвестност как точно с отглежда
детето и смята, че се нарушава режимът му, за изграждането на който тя и
партньорът й полагат усилия. Възникват и други неясноти, като дали и какви
лекарства се дават на детето при необходимост, тревоги относно състоянието
му, когато бащата не отговаря на обажданията й, както и в случаи, когато се
констатира друго негово притеснително поведение, като возенето на детето
без детско столче в колата. Бащата от своя страна счита, че полага всички
необходими и адекватни грижи за детето, като неговите притеснения са
досежно краткия контакт и неспокойствието на детето, когато трябва да си
тръгне рано в неделя. От всичко изложено, става ясно, че всеки от родителите
по свой начин преживява случващото се и действията му са мотивирани от
загрижеността за благосъстоянието на детето. В създалата се ситуация е
9
важно родителите да пренебрегнат личния си конфликт, да осъзнаят и
приемат, че в интерес на детето е да общува пълноценно и с двама им, а по
отношение на всички подробности по отглеждането и възпитанието им следва
да комуникират помежду си, по възможност без излишно напрежение.
Действително за дете на две години и половина установеният режим на
хранене, сън, игра и други занимания е от изключителна важност, като същият
следва да бъде максимално близък при единия и другия родител. Предвид, че
основно грижите се осъществяват от майката, то тя следва да даде подробни
разяснения на бащата в тази насока, а той да се опита да се придържа към
установения режим на детето, като също й дава навременни и адекватни
обяснения за състоянието и местоположението на детето, когато тя го
потърси. Липсата на общуване между двамата родители е довело до
положението, в което макар и същите да нямат сериозен конфликт, да не
могат да намерят „общ език“ по отношение на детето.
Установено по делото е още, че постепенно между бащата и детето е
изградена емоционална връзка, въпреки известните прекъсвания на
общуването им, като в интерес на детето е същата да се надгражда, за да може
А. да израсне с ясно оформена представа, че има двама родители, които се
грижат за нея и я обичат, въпреки че са разделени и не живеят като едно
семейство. От свидетелските показания, социалния доклад и писмените
доказателства става ясно още, че бащата разполага както с необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, така и с битовите
условия за това. В допълнение се установи, че същият може да бъде
подпомаган от разширеното си семейство, по отношение на които не се
доказа, че не могат да полагат адекватни грижи за детето, както е изложила
майката при изслушването си пред съда. На следващо място, бащата има
възможност да определя работния си график при съобразяване на
ангажиментите му с детето, от което обстоятелство дори майката се възползва
при необходимост. Обстоятелството, че детето е малко не е достатъчно да се
приеме, че не следва да остава с преспиване при баща си. Освен това в
рамките на продължителността на процеса започнал през ноември, 2012г.
детето значително е пораснало и понастоящем е на две години и три месеца.
От показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че детето се
чувства спокойно и щастливо в присъствие на баща си. Доколкото съобразно
ТР на ВКС споделено родителство е допустимо, само когато страните
постигнат съгласие за това, а такова няма, подходящ в случая се явява
разширения режим на лични контакти между бащата и детето.
Действително определеният от първоинстанционния съд режим е доста
широк, като оплакванията на въззивника са свързани с липсата на контакт в
петата седмица на някои от месеците в годината и определения краен час за
връщане в неделя на първата седмица от месеца.
Съобразно установената практика на ВКС режимът на личен контакт в
определени седмици от месеца, било то първа и трета, втора и четвърта или в
друго съотношение, се отнася към съответната седмица, чийто понеделник се
явява първи/втори/трети/четвърти на съответния месец. Доколкото някои
месеци имат пет понеделника /около 4 пъти годишно/, то за целите на
определянето на режим на лични контакти те включват пет седмици, а не по-
близките до календарното броене четири седмици. В такива случаи
10
определеният стандартно режим на виждане през първа и трета или втора и
четвърта седмица от месеца, не е задължително режим през седмица, а се
получават междинни периоди без контакти от около две седмици. Именно в
рамките на тези периоди въззивникът счита, че детето започва да усеща
липсата на баща си и в негов интерес е да няма такова продължително
отделяне. Възможност да се избегне това, е като се определи режим на лични
контакти, който да се осъществява всяка четна или нечетна седмица от
годината съгласно официалния календар. В настоящия случай съдът намира
посоченото разрешение за удачно, с оглед всички гореизложени обстоятелства
досежно необходимостта от разширен контакт, както и предвид възрастта на
детето, за което е добре да има регулярни контакти с бащата през еднотипни
периоди от време. По този начин детето ще има възможност от една страна да
се адаптира по-добре към ежедневието си при бащата и от друга страна, да не
се чувства отделено от другия родител за дълъг период от време. Предвид
изложеното съдът намира за подходящ режим на лични контакти с детето
вместо определения от съда всяка първа и трета седмица от месеца, такъм
който да се провежда всяка нечетна седмица от месеца.
По отношение часа на връщане на детето в седмицата, която детето се
взема в сряда, съдът намира, че действително по-подходящо е малко по-
късното му предаване на майката от определения от първоинстанционния съд
час – 10:00 часа. Същият е твърде близо до часа на ставане и предпоставя
напрежение в ежедневието както на детето, така и на бащата. Същевременно
на бащата е определен достатъчно широк режим на лични контакти с вземане
на детето в сряда, поради което удачно се явява по-ранното му връщане в дома
на майката, а именно в 12:00 часа, за да може тя да пристъпи към дейностите,
свързани с обедно хранене и сън.
По гореизложените съображение настоящият въззивен състав намира, че
решението следва да бъде отменено в частта за определения седмичен личен
контакт на бащата с детето, като вместо него се постанови следният режим на
лични контакти: всяка нечетна седмица от календарната година, като през
първата нечетна седмица, считано от влизане на решението в сила, контактът
се осъществява от 18:00 ч. в сряда до 12:00 ч. в неделя, с преспиване, а през
следващата нечетна седмица - от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с
преспиване, и при последващо редуване на така посочения режим за
нечетните седмици.
По отношение на издръжката:
Съгласно чл.143 от СК всеки е родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Установи се по делото, че бащата понастоящем /след прекратяване на
трудовият му договор с „В.Е.“/ работи по трудово правоотношение, като по
данни на същия трудовото му възнаграждение е в размер на 933 лева –
минимална работна заплата. Бащата е в млада и трудоспособна възраст, без
данни за влошено здравословно състояние, с оглед на което за него не са
налице пречки да реализира доходи в по-висок размер – поне до средния за
11
страната. Същият няма алиментни задължения към други лица. Бащата
разполага с жилище, в което да живее, макар и да не е негова собственост.
Същевременно майката също получава минимално възнаграждение /а в
периода на майчинството – само обезщетение/, като заплаща и месечен наем
за жилището, в което живее с детето.
Детето А. от своя страна има обичайните нужди на дете на двегодишна
възраст от храна, облекло, лекарства, играчки, занимателни пособия и др.
Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че необходими минимални
средства за месечна издръжка на детето са в размер на 650 лева, от които след
приспадане на сумата от 50 лева помощи, получавани от майката за детето,
съобразно установеното за податните възможности на страните и при
съобразяване на обстоятелството, че майката е поела непосредствените грижи
за отглеждане и възпитание на детето, бащата следва да поеме 350 лева.
Предвид изложеното, искът за издръжка се явява изцяло основателен, а
обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
От страна на Е. Д. Г. е направено искане за присъждане на сторените във
въззивната инстанция разноски в размер на 12.50 лева за платена държавна
такса по депозираната от нея въззивна жалба и 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Доколкото въззивната жалба Е. Д. Г. не е уважена, не й се
следват разноските за държавна такса. По отношение на заплатения
адвокатски хонорар не става ясно каква част е за защитата й по въззивната
жалба, подадена от К. Й., и каква част е за защита й по подадената от нея
насрещна въззивна жалба, предвид което съдът намира, че възнаграждението
е по равно, или по 250 лева за жалба. Същевременно жалбата на К. Й. е
уважена в частта, касаеща личния контакт с детето и е отхвърлена в частта,
касаеща издръжката, поради което на въззиваемата Е. Г. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4054/13.12.2023г., постановено по гр.д. №
14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частта, с която е определен
режим на лични контакти на бащата К. Е. Й., ЕГН ********** с детето А. К.
Й., ЕГН **********, както следва: всяка първа седмица от месеца от 18:00 ч. в
сряда до 10:00 ч. в неделния ден с пренощуване при бащата, както и всяка
трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделния ден с
пренощуване при бащата; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; през четните години: на Коледните празници – от
18:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември; през нечетните
години: на Новогодишните празници – от 12:00 ч. на 31-ви декември до 12:00
ч. на 1-ви януари и на Великденските празници – от 18:00 ч. на Разпети петък
до 18:00 ч. на Велики понеделник с пренощуване при бащата; рожденият ден
на А. 04.01 родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни
на всеки от двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува
рождения си ден - 29.01 на бащата и 19.07 на майката, като в случай, че датата
на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще има право да
12
вземе детето от дома на майката в 10:00 ч. на 29.01 с преспиване и да го върне
в нейния дом до 10:00 ч. на 30.01 в случай, че на последната дата няма режим
на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с
определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята майка от 10:00 ч. на
19.07 до 10:00 ч. на 20.07; бащата ще взима и връща детето от и в дома на
майката при всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко
време ще осигурява на майката възможност да провери състоянието на детето
по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К. Е. Й., ЕГН
********** с детето А. К. Й., ЕГН **********, както следва: всяка нечетна
седмица от календарната година, като през първата нечетна седмица, считано
от влизане на решението в сила, контактът се осъществява от 18:00 ч. в сряда
до 12:00 ч. в неделя, с преспиване, а през следващата нечетна седмица - от
18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, и при последващо редуване
на така посочения режим за нечетните седмици; петнадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; през четните години: на
Коледните празници – от 18:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти
декември; през нечетните години: на Новогодишните празници – от 12:00 ч. на
31-ви декември до 12:00 ч. на 1-ви януари и на Великденските празници – от
18:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник с пренощуване
при бащата; рожденият ден на А. 04.01 родителите ще отбелязват съвместно с
детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да бъде с този
родител, който празнува рождения си ден - 29.01 на бащата и 19.07 на майката,
като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му
РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10:00 ч. на 29.01 с
преспиване и да го върне в нейния дом до 10:00 ч. на 30.01 в случай, че на
последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на
майката съвпада с определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята
майка от 10:00 ч. на 19.07 до 10:00 ч. на 20.07; бащата ще взима и връща
детето от и в дома на майката при всяко осъществяване на режима на лични
отношения и по всяко време ще осигурява на майката възможност да провери
състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа
възможност за това.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4054/13.12.2023г., постановено по гр.д. №
14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частта, с която бащата К. Е.
Й., ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. К. Й.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. Д. Г., ЕГН
********** в размер на 220,00 лв. от подаване на исковата молба до молба в
съда - 04.11.2022 г. до 30.06.2023 г. и в размер на 350,00 лв. от 01.07.2023 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска.
В останалите части решение № 4054/13.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА К. Е. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.И.Б.“ №
***, да заплати на Е. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
13
„П.Я.“ № ***, сумата от 125 лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта за определения
режим на лични контакти пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14