Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
единадесети февруари
година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Х. - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2159 по описа за 2018 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са установителни искове с пр. основание чл.26, ал.1, предл. I ЗЗД, вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД, при обективно и субективно
съединяване.
По изложените в исковата молба,
както и в молби уточнение вх.№ 52837/16.04.2018г. и вх.№61368 от 02.05.2018г. обстоятелства
ищците В.П. Д. ЕГН ********** и Р.С.Д. ЕГН
********** чрез адв.Н.И. САК, са предявили против „Ю.Б.“ АД ЕИК*********,
обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл. I ЗЗД , за признаване за установено спрямо
ответника, че конкретизирани клаузи в Допълнително споразумение от
22.04.2009г., в Допълнително споразумение от 05.12.2012г., Допълнително
споразумение от 21.02.2014г. и в Допълнително споразумение от 29.10.2014г.,
всички към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
24978 от 03.08.2007г., са нищожни поради противоречие със закона – чл.294 от ТЗ, като предвиждащи анатоцизъм, капитализиране на просрочени главница и
просрочени лихви, чрез натрупването им към редовна главница. Претендират се още сторените по делото
разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
В исковата молба и уточняващите молби се твърди, че на 03.08.2007г.
между ищците и ответната банка е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот с № HL 24978, с който е предоставен банков кредит от 47 110 евро.
Сочи се, че договорът бил сключен с цел покупката на недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул.„*********, с настоящ адрес:***. Твърди се, че за обезпечение
на вземанията на ответната банка по кредита, страните сключили договор за
учредяване на ипотека върху посочения недвижимия имот.
Твърди се, че на 22.04.2009г., между страните е подписано Допълнително
споразумение към договора за кредит, в което е упоменато, че главницата се
преобразува на 47 817,64 евро, като в тази главница влизат остатъчна главница,
просрочена главница, просрочена лихва и редовна лихва. В клаузата на т.IV
от Допълнително споразумение от 22.04.2009г., било договорено, че : „ сумата
представляваща разликата мужду погасената сума по т. III и общия сбор
от сумата по т. I.1
и т. I.2
може да бъде преоформена чрез натрупване към редовна главница по т. I.3 от
споразумението“. Според т. I.1 е просрочена главница от 68,57 евро;
т. I.2
просрочената лихва е 1028, 69 евро, по т. I.3 редовната главница е 46 969,33
евро.
Твърди се, че на 05.12.2012г. е подписано Допълнително споразумение от
05.12.2012г. към договора за кредит, като клаузата на чл. 2 от същото, е посочено че просрочената
лихва е в размер на 88,05 евро, просрочената лихва е 1 433,36 евро,
просрочените такси са 26,09 евро, просрочени плащания по застраховки са 117,10
евро и редовната главница е 52 221,47 евро. Твърди се нищожност на клаузата
на чл. 3, т.3 от Допълнително споразумение от 05.12.2012г.,
според която: „Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита
по чл. 2, ал. 1, т. 1—4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се
преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната, усвоена, непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит /в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”.
Сочи се, че в Допълнително споразумение от 21.02.2014г. към договор за кредит от
03.08.2007г., било е упоменато, че
просрочената главница е 31, 35 евро,
просрочената лихва е 1 557, 06 евро, просрочените такси са 90, 48 евро,
просрочените плащания по застраховки са 117,10 евро, а редовната главница е 53
889,25 евро /чл.2, ал.1/. Твърди се нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 3 от
допълнителното споразумение от 21.02.2014г. според която: „Страните се
съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от
Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната,
усвоена, непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит /в
размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”.
Сочи се, че в Допълнително
споразумение от 29.10.2014г. към договор за кредит от 03.08.2007г., било упоменато , че просрочената главница е в
размер на 32,04 евро, просрочената лихва е в размер на 708,87 евро,
просрочените такси са 188,87 евро, просрочените плащания по застраховки са
117,10 евро, редовната главница е в размер на 55 748,57 евро/чл.2, ал.1/. /.
Твърди се нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, според която: „Страните се
съгласяват, че всички плащания във връзка е кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4
след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от
Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната,
усвоена, непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит /в
размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”.
Излагат съображения, че всички изброени
клаузи в допълнителните споразумения,
са нищожни, като с тях се договаря натрупването на главницата по договор
за кредит, сключен между ответната банка и ищците В.Д. и Р.Д.. Наведен е довод, че в процесните
допълнителните споразумения, е договорено, че остатъчните суми по първоначалния
договор, дължими съответно за главница, лихви, такси и разноски се
трансформират в една сума, която занапред ще се счита за дължима главница по
договора за кредит и върху нея ще се начисляват допълнителни лихви и такси. Сочи
се, че това е уговорено в споразуменията и така четири пъти се е трансформирала
сума за главница, като в нея са влезли остатъчна главница, лихви и такси,
което е
недопустимо, доколкото не може да се начислява лихва върху лихва между страна -
търговец и страна - физическо лице по договор, сключен между тях.
Твърди се, че на 23.05.2017г. бил издаден изпълнителен лист и заповед по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 31104/2017г. на СРС, ГО, за сумите както следва: 59
180,84 евро за предсрочно изискуема главница , договорна лихва в размер на 1
055,38 евро за периода от 02.09.2015г. до 15.05.2017г., неустойка за забава в
размер на 6 724,95 евро за периода от 02.09.2015г. до 15.05.2017г., дължими
такси по договора за кредит в размер на 549,10 евро за периода от 04.09.2015г.
до 15.05.2017г. и 5 653,46 лева разноски по гражданското дело, от които 2
640,77 лв. държавна такса и 3 012,69 лв. възнаграждение за адвокат.
В исковата молба е релевирано искане, съдът да установи каква е
давността по отношение на претендираните от ответника за дължими суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 24978 от 03.08.2007г. и да установи точно кога кредитът е станал
предсрочно изискуем.
С разпореждане постановено в
з.с.з. на 20.06.2018г. по реда на чл.130 ГПК, исковата молба на В.П.Д. и Р.С.Д.
е върната в частта, в която е предявен иск за установяване на факт с правно
значение - каква е давността за погасяване на сумите по договор за кредит № HL 24978 от 03.08.2007г.
и за установяване на датата на настъпване на предсрочна изискуемост по сщия
договор.
В законоустановен едномесечен срок по чл.131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Ю.Б.“ АД.
В съдебно заседание ищите чрез
пълномощика си адв.Н.И. поддържат
предявените искове. Представят писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответника
чрез пълномощника адв.В. оспорва предявения иск, като поддържа, че процесните
клаузи са индивидуално уговорени, в интерес на ищците, като кредитополучатели. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от
ищците.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установетно от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL24978
от 03.08.2008г., по силата на който „Б.П.Б.“ АД предоставила на В.П.Д. и Р.С.Д.,
в качеството на кредитополучатели кредит в размер на 47 110 евро за покупката
на недвижим имот – апартамент №2, находящ се в гр. София, ул.„*********. Съгласно
чл.2, ал.1 от договора разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като съгласно
ал.2 кредитополучателя В.П../л.14-л.18
от делото/ Съгласно чл. 3,
ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на ответника за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 3,95 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е бил в размер
на 6 % процента. Съгласно чл. 3, ал.3 от договора, при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Чл. 3, ал. 5 предвижда действащият базов лихвен процент на банката за жилищни
кредити да не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката се задължава да уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в Банковите
салони.
Срокът за погасяване на кредита съобразно чл.5 от договора е 396 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл. 6, ал. 1,
кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни /месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на 406.05 евро.
Безспорно е, че ответникът „Ю.Б.“ АД ЕИК*********
е правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, като това се установява и от справка по реда на
чл.23 от ЗТРРЮЛНЦ.
Не се спори, че кредита в размер на в размер
на 47 110 евро е усвоен на 20.08.2007г. , което е видно и от приетите искане за
услояване на суми от 20.082007г. и преводно нареждане на „БПБ“ АД от
20.08.2007г. в полза на В.П.Д. с основание – покупка на недвижим имот./л.123 - л.124 от делото/
С нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №190 по н.д.№1500 от 2007г. на нотариус И.Н.с рег.№ 040 от НК за обезпечение на вземанията на „Б.П.Б.“ АД по
договор за кредит от 03.08.2007г., кредитополучателите учредили ипотека върху апартамент
№2, находящ се в гр. София, ул.„*********.
Видно от приетото кредитно досие, с молба вх.№
283/ 09.04.2009г. до ответната банка,
ищецът В.П. заявил искане за предоговаряне чрез намаляване на погасителната
вноска до 185 евро, за период не по-малко от 12 месеца./л.131/
Не се спори, че на 22.04.2009г., е
подписано Допълнително споразумение към договор за кредит № HL24978 от
03.08.2008г., в което е уговорено, че дължимите от кредитополучателите суми са
в размер на 47 817,64 евро, като в тази в тази сума са включни остатъчна
главница, просрочена главница, просрочена лихва и редовна лихва. В клаузата на т.IV от Допълнително споразумение
от 22.04.2009г., е договорено, че : „ сумата представляваща разликата мужду
погасената сума по т. III и общия сбор от сумата по т. I.1 и т. I.2 може да
бъде преоформена чрез натрупване към редовна главница по т. I.3 от
споразумението“. Според т. I.1 е просрочена главница от 68,57 евро;
т. I.2 просрочената лихва е 1028, 69 евро, по т. I.3 редовната главница е 46
969,33 евро./л.19-л.20 от делото/
Не се спори, че на 05.12.2012г. между
ответна банка и ищците, като кредитополучатели е подписано Допълнително
споразумение от 05.12.2012г. към договора за кредит № HL24978 от 03.08.2008г.,
в което е страните приели, че просрочената главниница е в размер на 88,05 евро, просрочената лихва е
1 433,36 евро, просрочените такси са 26,09 евро, просрочени плащания по
застраховки са 117,10 евро и редовната главница е 52 221,47 евро. В клаузата
на чл. 3, т.3 от Допълнително споразумение от 05.12.2012г., е
отразено, че: „Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита
по чл. 2, ал. 1, т. 1—4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се
преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната, усвоена, непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит /в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”. /л.21-л.23
от делото/
Установява се от приетото неоспорено Допълнително
споразумение от 21.02.2014г. към договор
за кредит № HL24978 от 03.08.2007г., че страните
приели за дължими от кридитополучателите следните суми: просрочената главница
е 31, 35 евро, просрочената лихва е 1
557, 06 евро, просрочените такси са 90, 48 евро, просрочените плащания по
застраховки са 117,10 евро, а редовната главница е 53 889,25 евро /чл.2, ал.1
от допълнително споразумениение от 21.02.2014г./. В текста на клаузата на чл.
3, ал. 3 от допълнителното споразумение от 21.02.2014г. е уговорено следното:
„Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал.
1, т. 1-4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят
служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване
към редовната, усвоена, непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит /в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”./л.24-л.25
от делото/
Не спорно, че между ответна
банка и ищците е подписано и Допълнително споразумение от 29.10.2014г. към
договор за кредит № HL24978 от 03.08.2007г.,
в което страните приели за дължими от кридитополучателите следните суми:
просрочената главница е в размер на 32,04 евро, просрочената лихва е в размер
на 708,87 евро, просрочените такси са 188,87 евро, просрочените плащания по
застраховки са 117,10 евро, редовната главница е в размер на 55 748,57
евро/чл.2, ал.1/. /.В клаузата на чл. 3, ал. 1, от допълнително споразумение от
29.10.2014г. е прието следното: „Страните се съгласяват, че всички плащания във
връзка е кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от банката на датата на
Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната, усвоена, непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит /в размер съгласно чл.
2, ал. 1, т. 5/”./л.26- л.30 от делото/
От изслушаното по делото заключение на
Съдебносчетоводна експертиза /л.194 –л.202 от делото /, неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че
вследствие на сключените допълнителни
споразумения Допълнително споразумение от 22.04.2009г. към договор за кредит
03.08.2007г., Допълнително споразумение
от 05.12.2012г., допълнително споразуминие от 21.02.2014г. към договор за
кредит 03.08.2007г. и Допълнително споразумение от 29.10.2014г. към договор за
кредит от 03.08.2007г. практически се получава задължение за плащане на лихва
върху лихва. В отговора на задача 3 вещото лице е
проследило извършените от ответната банка след всяко допълнително споразумение
операции по капитализиране на просрочена главници и просрочена лихва чрез
натрупване, като е онагледило таблично изчисленията си.
Заключението на
съдебносчетоводна експертиза с в.л. Ю.Х., съдът възприема като обективно и
компетентно дадено.
Видно от приложеното ч.гр.д.№31104/2016г. по описа на СРС, ГО, 140
състав, на
23.05.2017г. в полза на„Ю.Б.“ АД и срещу
В.П.Д. и Р.С.Д., бил издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, за сумите както следва: 59 180,84 евро за предсрочно изискуема
главница , договорна лихва в размер на 1 055,38 евро за периода от 02.09.2015г.
до 15.05.2017г., неустойка за забава в размер на 6 724,95 евро за периода от
02.09.2015г. до 15.05.2017г., дължими такси по договора за кредит в размер на
549,10 евро за периода от 04.09.2015г. до 15.05.2017г. и 5 653,46 лева разноски
по гражданското дело, от които 2 640,77 лв. държавна такса и 3 012,69 лв.
възнаграждение за адвокат. Запооведта е влязла в сила а 25.07.2017г., като
срещу същата не е депозирано възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Искова претенция за прогласяване на нищожност
на клаузите на т.IV
от Допълнително споразумение от 22.04.2009г. към договор за кредит № HL24978 от 03.08.2007г., чл.3 т.3 от Допълнително споразумение от 05.12.2012г.,
чл.3, ал.3 от допълнително споразумение от 21.02.2014г. към договор за
кредит № HL24978 от 03.08.2007г. и чл.3, ал.1 от Допълнително споразумение от
29.10.2014г. към договор за кредит № HL24978 от 03.08.2007г., поради
противоречие със закона, е обусловена от правен интерес и заявена от активно
легитимирана страна, предвид
поддържаните в исковата молба твърдения.
Предявените
искове с пр.основание чл.26, ал.1, предл.I ЗЗД, вр.чл.10,
ал.3 ЗЗД са допустими, а правото на иск е надлежно упражено.
Действително в настоящия случай позоваване на
противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД не е налице, но то се извежда от доводите в
исковата молба и от съдържанието на самите допълнителни споразумения. Ищците се
позоват на нищожност на процесните клаузи от четири допълнителни споразумения към договор за кредит № HL24978 от 03.08.2007г.,
поради противоречие с нормата на чл.294 ТЗ, довело до анатоцизъм. Нормата на чл. 294 ТЗ регламентира, че между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, като лихва върху лихва се дължи,
само ако е уговорена. В случая допълнителните споразумения съставляват
едностранна търговска сделка, доколкото само едната страна по правоотношението
е търговец, поради което нормата на чл.
294, ал.2 ТЗ не намира приложение.
По същество:
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“ АД и В.П.Д. и Р.С.Д., е
възникнало правоотношение за представяне на кредит, по силата на което Банката
е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***.
По отношение на процесните сключени допълнителни
споразумения за преструктуриране на дълга, чрез разсрочване при определен
гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/,
съдът намира следното: Договорените клаузи, с които се постига съглашение за
капитализиране на суми, представляващи
просрочена главница и просрочена
лихва, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на
изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Към
момента на сключване на доп.споразумение от 13,07,2009год. е действаща Наредба
№9/03,04,2008год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии
за кредитен риск- /ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която
въобще липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на
Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от
управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014г./,
приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на Българската
народна банка горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и към настоящия
момент липсва нормативна възможност за извършване на соченото капитализиране на
лихвата.
Отговор на правния въпрос дали "Уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на
кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените
задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?" е даден в Решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н.,
постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитирания касационен акт ВКС е приел, че уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции
на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Съобразено е,
че предмет на регулация в чл. 13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и
класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.); на БНБ е дефиниране на
преструктурирането на рискови експозиции /носещи риск от загуби/, между които
попадат и кредитите, и условията за това. В ал. 1 от цитирания член е посочено,
че една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия
на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника,
предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност
да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала
при други обстоятелства. Съгласно ал. 2 от същия член, първоначалните условия
на споразумението се считат за изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на
дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост,
рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение
на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните
лихвени нива. Според ал. 3 на чл. 13 от Наредбата, не е преструктурирана
експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1 договорено е
удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или
лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по
условията на допълнителните споразумения; 2 банката има основание да счита, че
ще събере главницата и лихвите; 3 не са налице обстоятелства, показващи
влошаване във финансовото състояние на длъжника. ВКС е приел, че ключово за
наличието на преструктуриране по см. на чл. 13 от цитираната наредба е даването
на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в
срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние. В ал. 2
на чл. 13 от Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането се
изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им
изброяване. Прието е в касационния акт, че в нито една от разпоредбите на чл.
13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви,
поради което Наредба № 9 от 3.04.2008 г.
(отм.); не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, установяваща възможност за олихвяване на
изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта
на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените
в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва
приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 33Д.
Решаващия състав напълно споделя даденото от ВКС разрешение на
поставения правен въпрос.
В случая с подписаните допълнителни споразумения от 22.04.2009г., от 05.12.2012г., от 21.02.2014г. и от 29.10.2014г., изтеклите лихви са
прибавени към главницата, като по този начин са преобразувани в главница и
върху тях се начисляват лихви, в противоречие с чл. 10, ал.3 от ЗЗД. Извършено
е капитализиране - преобразуване на лихви в главница, която на свой ред носи
лихва. Такава договорка е допустима, само ако законът изрично я допуска и по
ред и условия, определени в нормативен акт.
Настоящият състав приема, че към момента на
сключване на допълнителни споразумения от 22.04.2009г., от 05.12.2012г., от
21.02.2014г. и от 29.10.2014г. към
договора за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за
изпълнение на законовата делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към
настоящия момент. Налице е действаща
материално правна норма, която следва да бъде съобразена. За разлика от
търговското право и нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху
лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско
правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между
двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателите и длъжници В.Д.
и Р.Д. безспорно има качеството
потребители по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение
следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10,
ал.3 ЗЗД.
Съобразно изложеното исковата
претенция за нищожност на клаузите на на клаузите на т.IV от Допълнително
споразумение от 22.04.2009г. към договор за кредит 03.08.2007г., чл.3 т.3 от
Допълнително споразумение от 05.12.2012г., чл.3, ал.3 от допълнително
споразумение от 21.02.2014г. към договор за кредит 03.08.2007г. и чл.3, ал.1 от
Допълнително споразумение от 29.10.2014г. към договор за кредит от
03.08.2007г., поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 ЗЗД е основателна.
По
разноските:
При този изход на спора, съгл. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищците доказват разноски в размер на
сумата от 10 480 лева, от които 80 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за
експертиза, и 10 000 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
основателно въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При
отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /200 лева по неоценяем иск/,
съдът намира, че на ищците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени 1480 лева – разноски, сторени пред СГС.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд, I ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по предявен от В.П.Д. ЕГН
********** и Р.С.Д. ЕГН **********
чрез адв.Н.И. САК срещу „Ю.Б.“ АД, с ЕИК*********, със седалище
и адрес ***, иск с пр. основание чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД, клаузата на т.IV от Допълнително
споразумение от 22.04.2009г. към договор
за кредит № HL24978 от 03.08.2007г., клаузата на чл.3 т.3 от
Допълнително споразумение от 05.12.2012г., клаузата на чл.3, ал.3 от
допълнително споразумение от 21.02.2014г. към договор за кредит № HL24978 от
03.08.2007г. и клаузата чл.3, ал.1 от Допълнително споразумение от 29.10.2014г.
към договор за кредит № HL24978 от 03.08.2007г., поради противоречие със закона - чл.10, ал.3 от ЗЗД, които клаузи
са със следното съдържание:„ сумата представляваща разликата мужду погасената
сума по т. III и общия сбор от сумата по т. I.1 и т. I.2 може да бъде
преоформена чрез натрупване към редовна главница по т. I.3 от споразумението“; „Страните
се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1—4
след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от
Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната,
усвоена, непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит /в
размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”; „Страните се съгласяват, че всички плащания
във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане на внесената по
чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната, усвоена, непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит /в размер съгласно чл. 2, ал.
1, т. 5/”; „Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка е кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се
преоформят служебно от Банката на датата на Допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната, усвоена, непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит /в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5/”.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес *** да заплати на В.П.
Д. ЕГН ********** и Р.С.Д. ЕГН **********, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 1480лв. - разноски по делото, пред СГС.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: