№ 1772
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110105365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК, образувано по молба вх. № 24963 от
13.04.2022г. от ответника П. М. П., чрез адв. В.Д., с която съдът е сезиран с:
- искане за допълване на постановеното по делото решение № 727/18.03.2022г. като
се отхвърли предявеният от ищеца иск по чл.537, ал.2 ГПК, доколкото в решението съдът е
формирал мотиви, по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, че същият иск не следва да се уважава,
но не е постановил отхвърлителен диспозитив в тази насока.
- искане за изменение на постановеното по делото решение № 727/18.03.2022г. в
частта за разноските, като се редуцира размерът на присъдените в полза на ищеца разноски,
съответно на размера на прекратената част от исковата претенция и неуваженото искане по
чл.537, ал.2 ГПК и се осъди ищцовата страна да заплати реципрочната част от сторените от
ответника разноски.
В предоставения й срок, насрещната страна е изразила становище за неоснователност
на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка с
оглед наведените в същата твърдения в мотивите на съдебния акт да формирана воля, която
не е намерила отражение в диспозитива на решението, доколкото при непълното решение
съдът изобщо не е формирал воля (нито в мотивите, нито в диспозитива) по определена част
от спорния предмет (в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
475/26.10.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 881/2010г., ІІ г.о.).
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото, а разгледана по същество
съдът намира същата за основателна.
Видно от постановеното по настоящото дело решение № 727/18.03.2022г., съдът в
мотивите на съдебния акт е формирал извод за неоснователност на искането по чл. 537, ал. 2
ГПК. Видно обаче тази воля на съда не е намерила отражение в диспозитива на съдебния
акт. Последното налага извода, че е налице несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване. Това несъответствие подлежи на саниране по
реда на чл. 247 ГПК.
1
По молбата по чл. 248 ГПК.
Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането
за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Пропускът да
стори това се преодолява по молба на заинтересованата страна в рамките на производство
по реда на чл. 248 ГПК.
В настоящия случай, съдът с решението си е разпределил отговорността за разноски
съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждайки в полза на ищеца такива в рамките
на пълния доказан размер на разходите по повод водене на делото – 1595 лева, без обаче да
съобрази заявения частичен отказ от иска, в който случай съобразно правилото на чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът също има право на разноски.
С оглед горното и разноските присъдени в полза на ищеца следва да бъдат
редуцирани до сумата от 1317.05 лева ((1595 х 373) / 308).
Ответникът в представения списък по чл. 80 ГПК е посочил, че претендира разноски
в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, извършените от адвоката процесуални действия и съобразявайки се с нормата на чл.
7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано
до сумата от 800 лева. От тази сума, съразмерно на прекратената част от иска, в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 139.41 лева ((800 х 65) / 373). Само тази сума
обаче се дължи на ответника, доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2
ГПК, поради което отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от
изхода от иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата
по чл. 537, ал. 2 ГПК (така решение № 123 от 12.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4730/2019г., ІІ
г.о. и цитираното в него решение № 69 от 16.07.2020г. по гр.д. № 3841/2019г. на ВКС, І г.о.).
Поради изложеното искането по чл.248 ГПК се явява основателно за посочените по-
горе суми.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в решение
№ 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по описа на ВРС, 34 състав, като в
диспозитива на същото, наред с постановеното се чете и „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет.
2, ап. 13, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на
13.09.2021г. за отмяна на констативен нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело №
17/1999г.“.
ИЗМЕНЯ решение № 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по описа
на ВРС, 34 състав, с което П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10, е
осъден да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет. 2, ап. 13,
заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на 13.09.2021г.,
сумата от 1595.00 лева, представляваща разноски по делото, като НАМАЛЯВА размера на
дължимите от П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10 разноски от
1595.00 лева на 1317.05 лева, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДОПЪЛВА решение № 737/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г., по
2
описа на ВРС, 34 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В, ул. „Св. К.О.“ № 12, ет. 2, ап. 13,
заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса И. Б. Д., поч. на 13.09.2021г.,
да заплати на П. М. П., ЕГН **********, от гр. В, ул. „П.Р.“ 12, ет. 2, ап. 10, сумата от
139.41 лева (сто тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
разноски по делото, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3