Определение по дело №98/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №41/29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 39/2013г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от М. Р. М. от Г. срещу А. Д. Х. от С., общ.К., иск с правно основание чл.59,ал.9 от СК за изменение мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето И. М. М. с ЕГН *, определени с решение № 73/23.07.2010 г., постановено по гр.д. №155/2010 г. по описа на РС, гр.Кърджали. Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от недоволния от решението ищец в първоинстанционното производство, бащата М. М.. Жалбодателят изтъква, че постановеното решение e неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено,вместо което въззивният съд решавайки въпроса по същество да постанови решение, с което уважи изцяло предявената от него искова претенция. Във възивната жалба се твърди, че неправилни били изводите на съда относно това, налице ли е промяна в обстоятелствата, при които е било присъдено упражняването на родителските права по отношение на детето. Вярно било,че ответницата по делото още към момента на развода им и към първоначалното определяне на мерките за упражняване на родителските права работела в чужбина, но към онзи момент тя по никакъв начин не демонстрирала намерение това да бъде трайно,но към настоящия момент ответницата по жалбата вече демонстрирала именно такова намерение. За разлика от нея, жалбодателят трайно се бил установил в Г.. Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд по въпроса дали са променини условията, при които детето се отглеждало и възпитавало, и дали условията на живот при бащата са по-добри. В жалбата в този аспект се сочи, че преимуществено детето се отглеждало от прабабата по майчина линия на детето в с.Ч., и че поради недобрите грижи то претърпяло злополука- натравяне с лекарства.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответницата по същата, ответница и в първоинстанционното производство, майката А. Д. Х..

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответницата по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

По делото е депозиран и С. д.на Д. „С. п.”, гр. К., ведно с приложение -информация от Д. „С. п.”, Г..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, с който ищецът - баща М. Р. М. желае да бъде допуснато изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето И. М. М., с ЕГН *, определени с Решение № 73/ 23.07.2010 г. по гр.д. № 155/2010 г. по описа на Районен съд , гр.К., като същите бъдат предоставени на него- бащата, същите да бъдат упражнявани на адрес : Г.,У.С. С. № 22, бъде определен режим на лични отношения на детето с неговата майка и тя бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си в размер на 120 лв. месечно, до настъпване на причини, налагащи нейното изменение или прекратяване.

Разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК предписва възможност при изменение на обстоятелствата, съдът по искане на единия от родителите, по искане на Д. „С. п.” или служебно да може да измени постановените мерки за упражняване на родителските права и да определи нови такива. Безспорно е, че в производството искането е направено от единия от родителите-бащата М.. В този смисъл основен за производството остава само въпросът налице ли е изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на така постановените вече мерки. Изискуемото се от закона изменение на обстоятелствата може да съставлява както изменение на предишни приети обстоятелства, така и наличие на нови обстоятелства, влияещи на предприетата мярка и на нейната рационалност. В процесния случай, предвид спецификата на предходното съдебно производство, в което брачният съд не е изследвал кой от двамата родители е по-подходящ да упражнява родителските права по отношение на детето И., защото по този въпрос е било налице споразумение между съпрузите, бащата М. твърди наличие на нови обстоятелства, водещи до исканата промяна в одобрената от съда мярка. В този смисъл той твърди, че и след постановяване на съдебното решение, с което било одобрено постигнатото споразумение за прекратяване на брака им, ответницата –майка А. Х. заминала отново за Белгия, и че същата заминавайки, възложила изцяло задълженията по упражняване на родителските си права по отношение на детето И. на майка си в С.,а тя от своя страна на своята майка- прабабата на детето, живуща в с.Ч..

За да отхвърли предявения от бащата М. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, първоинстанционният съд обсъждайки даденото в Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, легално понятие за „изменение на обстоятелствата”, е приел чÕ от доказателствата по делото не се установявало такова изменение на обстоятелствата, защото не се установявали нови, настъпили след постановяване на решението, водещи до съществени промени в обстановката и начина на отглеждане и възпитание на детето.

По делото не е спорно, че гражданският брак между страните в производството – съпругата А. Д. М. и съпругът М. Р. М., е бил прекратен с влязло в сила решение № 73/ 30.06.2010 г., постановено по гр.д. № 155/ 2010 г. по описа на КРС. С цитираното решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И. са предоставени на майката А. М. / след развода с предбрачното си име Х./,с местоживеене на детето в С.,У.К. № 1; дадена е възможност на бащата –ищец в настоящото производство да вижда детето неограничено и да го взема при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа в неделята, както и един месец през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата,ако не съвпада с този на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката.Съдът е осъдил бащата да заплаща на детето си И., чрез неговата майка и законна представителка до всяко 25 число на месеца ежемесечна издръжка в размер на 70.00 лв.

Доколкото непосредственото изслушване на родителя в настоящото производство по своя характер не е факултативно, а задължително, то настоящата инстанция следва да обсъди преди всичко, събраните от изслушването непосредствени данни в производството. Или от извършеното изслушване на ответницата в производството –майката А. Х., се установява, че майката, на която е възложено упражняването на родителските права по отношение на детето Илиян живее и работи в Белгия, че се прибира в България поне на три месеца веднъж, че връзка с детето си осъществява всеки ден по интернет, както и че когато не е в България грижите за детето се полагат от майка й. Установява се, че същата работи в Белгия и реализира добри доходи в размер на 1 400 евро, с които финансово обезпечавала издръжката на детето си.

От изложеното от ищеца-баща се установява, че той е трайно установен в Р.Б., по постоянния си адрес в Г., У.С. С. № *, и че желае там да се грижи за детето си.

В производството от приложените от ответницата Х. писмени доказателства, в частност от заверен превод на Удостоверение от 18.12.2012 г. за членство в Свободната каса за С. осигуряване на самоосигуряващите се, и от приложения заверен превод на извлечение от Публичния регистър относно обстоятелството, че ответницата Х. ще бъде активен член на дружество с ограничена отговорност „Л.” със седалище С., придобивайки 10 дяла от капитала на същото, се установява в производството не само твърдяното пребиваване на майката в Б., но и твърдяната от бащата М. демонстрирана тенденция за трайност на това установяване в К. Б.

Установено е в производството от представените и пред двете инстанции Социални доклади, изготвени от Д. „С. п.” в с. К. и в Г., че и двамата родители разполагат с добри материални и битови условия, достатъчни да задоволят нуждите на детето си, че и двамата поотделно желаят да осъществяват родителските права по отношение на детето си. От свидетелските показания на св.С. К. –баба на детето по майчина линия се установява, че на посочения от съда адрес в С., тя се грижи за детето И., подпомагана и от нейната майка-прабаба на детето, живуща в с.Ч., в което село детето е записано в първи клас в Основно училище „ И. В.”, в което пък училище работи и бабата С.К .

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Противно на първоинстанционния съд, окръжният съд счита, че така събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават наличие на изменение на обстоятелствата, водещи до необходимост от промяна на мерките за осъществяване на родителските права по отношение на роденото от прекратения между страните брак, малолетно дете И. Безспорно е в производството обстоятелството, че след постановяване на бракоразводното решение, с което е било одобрено постигнатото между страните споразумение, вкл. и по отношение на мерките за упражняване на родителските права, на личните отношения и издръжката, с·пругата е напуснала страната, като е заминала в К. Б. Макар същата и преди постановяване на тези мерки да е пребивавала в тази страна, това обстоятелство с оглед спецификата на съдебния акт, с който е било одобрено постигнатото между родителите споразумение, не е било обсъждано в брачното производство.Поради което това обстоятелство може и следва да бъде прието като ново такова, обуславящо настоящото обсъждане и произнасяне. Нещо повече от обсъдените в предходен абзац,представени от майката писмени доказателства, се налага извода за формирани у нея намерения за едно по-продължително установяване там. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от СК, носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е родителят, а не бабата и прабабата на детето. В този аспект съдът действително приема за ноторно твърдяното от майката обстоятелство, че икономическата обстановка в страната ни е наложила заминаването й за Б., но и съобрази, че правото на избор /на приоритет/ принадлежи на всеки родител. Действително приобщените по делото социални доклади налагат извода за положени от бабата по майчина линия на необходимите грижи за детето, същото е добре облечено и хранено дете, разполагащо с необходимите материално-битови условия и средства за израстването си. Но и при това положение, при изразено от другия родител-баща желание лично и непосредствено по местоживеенето си в Г., да отглежда детето си, при установени в социалния доклад/информация/ на ДСП-Г., материално-битови възможности и необходим родителски капацитет за това, и при отсъствие в производството на данни за морални или други отклонения, вредни за интересите на детето, не може настоящият съд да приеме, че отглеждането на едно дете следва да бъде осъществявано от бабите му, а не от рождения му баща.

За да изгради така формулирания в предходния абзац извод, настоящата инстанция съобрази и изложеното в цитираното, не загубило сила и при действащия Семеен кодекс, Постановление № 1/ 12.XI.1974 г., постановено по гр. д. № 3/74 г. на Пленума а ВС, в частност в неговата т.ІV, б.”б” , съгласно които към промените, засягащи положението на детето спадат и обстоятелствата, изразяващи се в изпадане в реална невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради напускане пределите на страната. И това е така, защото определено реалното упражняване на родителските права предполага полагането на грижи по-големи по обем от ежедневните разговори по интернет или изпращането на определена сума пари.

Казано в заключение, следва в производството да се приеме,че са налице основанията за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето И., като същите бъдат предоставени на бащата М. Р. М. от Г.,ул. С. С. № *. Следва на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето, а именно: да вижда детето неограничено и да го взема при себе си всяка първа и втора събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа в неделята, както и един месец през лятната ваканция по време на годишния отпуск на майката,който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и по пет дни през зимната и пролетната ваканция на детето, които също да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето става от дома на бащата. Прочие следва майката да бъде осъдена да заплаща на детето И., чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в поискания размер от 120 лв., считано от влизане в сила на решението относно родителските права, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Размерът на дължимата се месечна издръжка, съдът определи съобразявайки разпоредбата на чл.142 от СК. Съобрази потребностите на получаващия издръжката –детето Илиян и възможностите на даващия издръжката. Ответницата-майка А. Х. установи в производството, че получава месечни доходи, съществено надхвърлящи размера на минималната работна заплата за страната, а именно в размер на 1 400 евро. Следва същата да бъде осъдена да заплати по сметка на КОС и дължимата се за определения размер на месечната издръжка държавна такса.

И при този изход на делото, доколкото изрично не са поискани, не сÕ и следват разноски на жалбодателя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 41/ 29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 39/2013г. описа на Момчилградския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 от СК, във вр. с чл.51, ал.4 от СК, утвърденото с Решение №73/23.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 155/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд споразумение, в частта му относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето И. М. М., ЕГН *, по иск на бащата М. Р. М. против майката А. Д. М., КАКТО СЛЕДВА :

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.9, във вр. с чл.59, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето И. М. М., ЕГН *, на неговия баща М. Р. М., ЕГН *.

ПОСТАНОВЯВА детето И. М. М., ЕГН *, да живее при неговия баща М. Р. М. в Г., У.С. С. № *.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А. Д. Х., ЕГН *, с детето И. М. М., ЕГН *, както следва: майката има право да вижда детето неограничено и да го взема при себе си всяка първа и втора събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа в неделята, както и един месец през лятната ваканция по време на годишния отпуск на майката, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и по пет дни през зимната и пролетната ваканция на детето, които също да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето става от дома на бащата.

ОСЪЖДА А. Д. Х., с ЕГН *, с постоянен адрес в С., У.К. № *, да заплаща на малолетното си дете И. М. М., ЕГН *, чрез неговия баща и законен представител М. Р. М. от Г., У.С. С. № *, ЕГН *, месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от влизане в сила на решението относно родителските права, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДАА. Д. Х., с ЕГН *,с постоянен адрес в С., У.К. № 1, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер от 172.80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.