Решение по дело №61/2019 на Окръжен съд - Видин

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-№5

 

Гр.В.

 

 

17.02.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на  четвърти февруари    две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                             Председател : Г. Й.

                                                     Членове :1.

                                                                    2.

при секретаря      В. У.................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 61    по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 

Делото е образувано по исковата молба на М.Ц.Т. с ЕГН **********,действащ лично и със съгласието на баща си  Ц. Т. Г. с ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр.В. против: ЗК" Л. И."АД гр.С. с правно основание правно основание  чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ .

В исковата молба се твърди ,че ищецът е  племенник на починалия в резултат на  ПТП В. Т. Г., на 51 години.

Твърди се ,че на  17.07.2018 г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/ при км. 67+000  настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген Шаран" с рег.№СВ .. МС, управляван от Г. ***, ЕГН: **********  нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка забранена за пресичане „М1", навлязъл в лявата пътна лента и блъснал челно насрещно движещият се л.а. „Тойота Пикник" с рег.№ ВН…ВВ, управляван от водача Е. В. В., в резултат на което настъпило ПТП. Вследствие на инцидента били причинени телесни увреждания на водача на л.а. „Тойота Пикник" и била причинена смъртта на В. Т. Г., който  бил пътник, возещ се на предната дясна седалка до водача на автомобила.

По случая било образувано ДП №ЗМ-131/2018г. по описа на ОД МВР-В., пр.пр. №1679/2018г. по описа на ОП-В., което към настоящия момент било висящо и не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпилото ПТП били допуснатите от водача Г.Н.Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Г.Г. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на В. Т. Г..

Сочи се ,че за увреждащия л.а „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ … МС, управляван от водача Г.Н.Г., имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п.№ ВG/22/118001965256/08.07.2018г., със срок на валидност една година, считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. със ЗК „Л. И." АД, гр. С. По силата на този договор  застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер   на   обезщетението   за   неимуществени   вреди   по   задължителната   застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2018 г.

В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът бил предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л. И." АД, като били представени всички документи, с които разполагал. По заведената преписка застрахователят не се бил произнесъл в законоустановеният срок за това. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Л. И." АД за причинените неимуществени вреди на ищеца.

В резултат на инцидента бил загинал В. Т. Г., на 51 години, чичо  на ищеца. Същият бил получил тежки и несъвместими с живота телесни увреждания.

Твърди се ,че ищецът  М.Ц.Т. е племенник на загиналия В. Г. и че изключително тежко преживял смъртта на своя чичо, с когото са живеели в едно и също домакинство в гр.В., от раждането на детето до смъртта на чичо му на 17.07.2018 г., били са сплотено и задружно семейство, чичо му го е обичал като родно дете, а ищецът  го е приемал като свой втори баща. Връзката между племенника и чичото е била изключително силна и дълбока, били са в  постоянни близки отношения, разбирали са се много , помежду им е имало чувство на обич, любов и взаимна привързаност. Починалият е бил мъж на 51 г., в работоспособна възраст, работещ и активен човек, в добро здравословно състояние. Никой не е очаквал смъртта му и несвоевременната загуба била огромен шок и трагедия за неговия племенник, който не можел да приеме случилото се и да преодолее нелепата загуба на чичо

си.

Кръгът на лицата ,имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди ,бил посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., а с разясненията, дадени в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, този кръг бил разширен, поради което ищецът М.Ц.Т. безспорно бил от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на В. Т. Г. негов чичо, с когото са имали трайна и дълбока емоционална връзка, поради близките  родствени отношения, имали са съвместното съжителство в едно домакинство и са поддържали близки и трайни отношения до нелепата смърт на В. вследствие на ПТП.  

С оглед на изложеното  причинените болки и страдания на пострадалия следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените  морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Г.Н.Г., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗК „Л. И." АД. За ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Предявените искове били съобразени от една страна с принципа на справедливост  с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

 

Представен е отговор на исковата  молба  от З. К. "Л. И." АД,вписана в Търговския регистър с ЕИК….

с адрес в гр. С.,представлявана заедно от М. М. – Г. и П. Д. -изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В..

В отговора се оспорва изцяло предявената искова претенция за неимушествени вреди - по основание и по размер.

Оспорват се  всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимушествени вреди.

Ищецът твърдял, че за него са настъпили неимуществени вреди поради смъртта на В. Т. Г. - негов чичо, настъпила при ПТП, осъществило се на 17.07.2018 г., на път I-1 /Е-79/, км. 67+000, на територията на общ. Б. между лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ .. МС и лек автомобил марка „Тойота Пикник'" с рег. № ВН.. ВВ.

С оглед заявените по основанието на предявените искови претенции фактически твърдения  се  оспорва за ищеца  да е възникнало материално притезание -право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. От сторените с исковата молба фактически твърдения не се установявало, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия родственик - брат и вместо най-близките роднини на пострадалия, доколкото били направени общи и оценъчни изявления, без конкретно съдържение и не се твърдяло най-близките родственици на пострадалия да са били в обтегнати отношенията с него или пък такива да не съществуват. От така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установявало  това,че  ищецът следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение нарео с най-близките му родственици. Не се твърдяло ищецът да няма собствено семейство и родители, от което или поради конкретни житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост с пострадалия, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между чичо и племенник. Не се твърдяло също така ищецът да е бил зависим изключително от грижите на пострадалия поради изключителни, различни от обичайните за фамилна общност житейски обстоятелства и след смъртта му да няма кой да полага грижи за него.

Не се твърдяло и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищецът и пострадалият да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между чичо и племенник или да са довели до проявление на неимуществени вреди ,различни от обичайните, присъщи на добри отношения в тази родствена връзка.

Във връзка с изложеното горе се поддържа,че не е установено и не може да се счита ищецът да е безспорно от кръга лица с право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, както се поддържа с исковата молба.

Твърди се ,че ищецът не бил наследник на пострадалият по права линия.

Съгласно представеното копие от удостоверение за съпруга и родствени връзки на Ц. Т. Г. - баща на ищеца и от известното по повод на други съдебни производстви, образувано по претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на М. М. и Т.Т., подсъдни на Окръжен съд - гр. В. съответно под №372/2018г. и №371/2018г., пострадалият бил оставил наследници от първи ред - майка и син, легитимирани като лица с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди по реда на ППВС №4/1968г. - същото приложимо като материално право към момента на настъпване на процесното произшествие.Ищецът - племенник на пострадалия не бил сред най-близкия кръг на пострадалият, като не били налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им като чичо и племенник да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищеца до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения. Не били налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищеца и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.

Сочи се ,че както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърдяло и не установявало от доказателствата) друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания е справедливо да бъде обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства.

Във връзка с предходно изложеното се  оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца М.Т. за предявяване на настоящата искова претенция, като се оспорва ищецът да има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно -да има материално притезание, основано на собствени права, вкл. към момента на настъпване на произшествието. Във връзка с предходното и с твърденията по основанието на иска се  оспорва настъпването на риск, покрит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ…МС.

         Оспорва се  твърдението ищецът в настоящето производство да има качеството трето лице с право на обезвреда за неимуществени вреди във връзка с настъпване на произшествие от 17.07.2018г. и поради настъпил за него граждански деликт.

По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК се оспорват  твърденията в исковата молба за осъществено от Г.Н.Г., като водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ … МС виновно противоправно поведение, изразило се в нарушение на установени правила за движение по пътищата, по причина от което да се осъществило процесното  произшествие,  и  за родственика на ищеца да е  настъпил летален  изход.

Оспорва се  твърдението,че  заявените като предмет на настоящето производство нематериални вреди на ищеца  са настъпили по причина от виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил,,Фолксваген Шаран" с рег. №СВ.. МС. Вината била задължителен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, като предвид функционалния характер на договорната отговорност на застрахователя, следвало вината да е установена по безспорен начин. От друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 17 ГПК, определяща компетентността на гражданският съд по обуславащите въпроси, съдът вземал становище по всички въпроси от значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. С исковата молба не се представяли доказателства за етапа, на който се намира образувано по случая досъдебно производство, съответно - за преминаването му в съдебна фаза, поради което обстоятелствата, при които  настъпило процесното произшествие и причините за осъществяването му не били  установени.

Оспорва се твърдението за настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ.. МС.

Оспорват се твърденията в исковата молба за механизъм на пътно-транспортно произшествие от 17.07.2018 г. Конкретните данни за фактическата обстановка, при която се е осъществило процесното произшествие, вкл. състоянието на пътя и пътната обстановка, съответно - причините за настъпване на транспортния инцидент ,не били изяснени и за същите не били приобщени относими доказателства. Представеният констативен протокол за ПТП отразявал обстоятелството, че на посочената дата и място е настъпил транспортен инцидент при управление на посочените в този протокол превозни средства, но нямал материална доказателствена сила в частта относно причините и обстоятелствата за настъпване на произшествието. В тази връзка се оспорват твърденията в исковата молба, че транспортния инцидент е настъпил по причина от нарушение на правилата за движение от водача Г., и по- конкретно - поради навлизане на лек автомобил „Фолксваген Шаран" в лява пътна лента при нарушаване на забрана, установена с пътна маркировка.

На самостоятелно основание се оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди се изключителен принос на пострадалият за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент  поради извършени като пътник в лек автомобил „Тойота Пикник", нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа се, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия, от които е последвал летален изходе е извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му и че травмите са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият  като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Тойота Пикник" бил създал предпоставките за настъпването на травми при   осъществяване   механизма   на  произшествието   и   бил   улеснил   тяхното   възникване.

Поддържа се, че телесните травми в конкретният им морфологичен характер и тежест били настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалият  не е било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите, обусловили леталния изход.

Твърди се, че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и че били настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа се, че при използване на предпазния колан от пострадалия, то той не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер с реална възможност да бъде избегнат летален изход. Твърди се, че травмите на пострадалият са настъпили в резултат от липсата на поставен предпазен колан, от което е бил възможен контакта с елементи от вътрешното оборудване на автомобила, предвид на което травмите били възникнали само по причина от собствено поведение на пострадалия и в тази връзка се твърди, че възникналият летален изход бил при условията на самоувреждане.

Във връзка с разпоредбата на чл. 131 ГПК и предвид съдържанието на представените по делото доказателства се твърди също така, че пострадалият отделно е съпричинил настъпването на заявените неимуществени вреди чрез себепоставяне в риск, тъй като е бил в известност за превоза му от водач под влияние на алкохол и/или на наркотици, съгласил се бил доброволно и без оказване на принуда за превоза си като пътник в автомобил, управляван от алкохолно и/или наркотично повлиян водач, съответно бил приел риска от превоза при посочените условия.

Твърди се ,че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като въпреки, че е възприел употребата на алкохол и/или наркотици от страна на водача на МПС ,не е отказал да бъде превозван от него, доброволно и без оказване на натиск или принуда се бил качил в превозното средство, управлявано от лице, намиращо се под влияние на упойващи вещества, което обстоятелство  могъл да възприеме и оцени като заплаха за собствените си здраве и живот. С това си поведение пострадалия сам себе си е поставил в опасност и бил приел за рисковете от превоза при посочените условия  и за настъпване на вреди, поради което заявеният вредоносен резултат бил  настъпил при съпричиняване.

Оспорват се  твърденията за естеството и за съществуването на описаните в исковата молба отношения между ищеца и пострадалото лице. Оспорват се твърденията за наличие на отношения, различни от нормално присъщите за родствената връзка, които да са поради проявление на особени житейски обстоятелства, които да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия. Ищецът имал собствен бит, семейство и личностна среда, като не били налице обективни данни за особени обстоятелства, определящи на посочената възраст, зависимост на ищеца в личностен или социален аспект от пострадалия и за наличие на връзка между тях, различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема посочената родствена връзка или заместваща връзката между пострадалия и ищеца, с лице от най-близкия собствен родствен кръг на ищеца.

Оспорвам всички твърдения за търпене на неимуществени вреди, които да са възникнали за ищеца в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и относно период на търпене за време извън нормалната реакция на скръб.

Оспорвам твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковите претенции.

Оспорвам претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорвам размерът на предявената по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането искова претенция за неимуществени вреди, като поддържам, че същата е недължима, а отделно -прекомерна и заявена в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Поддържам, че исковата сума се претендира в колизия с обективните критерии, определящи понятието ..справехтивост". Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4 1968г. на Пленума на ВС. понятието ..справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се имат предвид от съда, вкл. с оглед приложението на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - дата на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, възраст на търсещия обезвреда, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата и икономическата конюктура.

Към датата на осъществяване на процесното произшествие, ищецът нямал материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не бил сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №4/68г. и Постановление №5/69г. а Пленума на ВС.

Действащият към момента на предявяване на претенцията на ищеца § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: ,До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.", но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016п, постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Във връзка с изложеното по-горе се поддържа, че исковата претенция е неоснователна и че претендираното обезщетение е недължимо.

На самостоятелно основание, исковата сума била недължима и поради собствения принос на пострадалото лице за настъпване на вредите по изложените вече възражения.

Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователна.Съобразно Кодекса за застраховането, застрахователят дължал законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързвала допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, като в посочения срок давност по отношение на претенциите не течала.Претенцията на ищецът е била предявена пред застрахователя на 12.12.2018г., като с молбата не  били предоставени документи, установяващи осъществяването на деликт спрямо ищеца и такива относно механизма на произшествието, вкл. протоколи за оглед на местопроизшествие, скици, фотоалбум и др. С оглед липсата на предпоставки за уважаване на претенцията, поради недоказаност на основанието, същата била приключена с отказ, за което заявителят бил уведомен надлежно. В тази връзка, изявленията за липса на произнасяне по извънсъдебно предявената претенция не били съответни на действителното.

Към датата, от която се претендира присъждане на лихва - 25.07.2018 г., претенцията на ищеца не била предявена пред застрахователя, поради което и срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ не бил започнал да тече. С оглед предходното твърдението, че застрахователят не се е произнесъл по претенцията на ищеца в законоустановения за това срок не съответствала на обективното. В установения от чл. 498, ал. 3 КЗ тримесечен срок, застрахователят се бил произнесъл по претенцията на М.Т., за което неговият пълномощник бил надлежно уведомен с писмо изх.№314/09.01.2019г.

За установяване на изложеното по-горе се  представя заверено копие от писмо изх. № 314/09.01.2019г.

С оглед гореизложеното се  оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва, вкл. относно началния момент, от който се претендира - като незаконосъобразна и по същество -предявеният акцесорен иск бил неоснователен.Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца  на направени по делото разноски  поради заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски  в случай на уважаване на това искане.

Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради непосочено основание. Оспорва се  и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери по Наредба №1/2004г. на ВАС.

От друга страна, заплащането на адвокатско възнаграждение, вкл. и над размерите, определени от Наредба №1/2004г. на ВАС означава, че съответното лице не отговаря на критериите за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и че не е материално затруднено, съответно ,че  не следва и да бъде освобождавано от задължението за заплащане на държавни такси и от разноски в производството.

Възразява се исковата молба да се счита за списък по реда на чл. 80 ГПК поради изричната процесуалноправна уредба, касаеща процесуалния способ за предявяване на претенциите за разноски.

Претендират се  съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Депозирана е допълнителна искова молба /л.55-58 от делото/ от адв. В. М. от АК-гр.П. ,пълномощник на М.Ц.Т. с ЕГН **********,действащ лично и със съгласието на баща си Ц. Т. Г. с ЕГН: **********,*** с адрес за призоваване: гр.В. /л.55-58/.

Оспорват се  всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни, и недоказани.

Изразяват се доводи,че ответникът  неоснователно  оспорва правото на обезвреда за неимуществени вреди и активната материално-правна легитимация на М.Ц.Т.  вследствие смъртта на неговия чичо В. Г.. Кръгът на лицата ,имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди ,бил посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък,бил разширен. Това можело  да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания". Като се изхожда от мотивите на Тълкувателното решение ,следвало да се приеме, че ищецът М.Ц.Т. е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на В. Т. Г., който е негов чичо. В мотивите на решението било посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение нямало да е достатъчна само формалната връзка на родство, а щяло да е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В случая се поддържа,че  между ищеца М.Ц.Т. и починалия е била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка" предвид близките им семейни отношения като чичо и племенник, характеризираща се с взаимна обич. морална подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на своя чичо ищецът търпял продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени.

Сочи се ,че неоснователно ответникът  оспорва фактическия състав на деликта и   механизма и вината на водача за настъпване на процесното ПТП. Същият не бил част от фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежал на доказване в настоящето производство.Независимо от посоченото,  видно  от  всички  приложени  по  делото  писмени  доказателства,  както  и  от обстоятелствената част на ИМ ,бил достатъчно ясно посочен механизмът на ПТП. По делото бил представен   протокол за ПТП, който съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК след като е съставен  съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който документ се ползвал не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. Л» 768/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО,решение № 73/'22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО/. Доколкото протоколът за ПТП бил изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият, се ползвал  с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и на щетите по автомобила.

Поддържа се ,че възражението на ответника, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат ,е неоснователно и недоказано. Видно от представените писмени доказателства, нямало данни, от които да се направи извод, че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Известно от практиката било, че и при поставен предпазен колан в резултат на действие на инерционните сили при удар пострадалите получават наранявания от удари във вътрешната част на автомобилното купе.

Относно знанието у пострадалия, че водачът е употребил алкохол/ наркотици и качването му в автомобила, в случая липсвали каквито и да е данни за наличие на алкохол/ наркотици у водача на л.а, в който се е превозвал пострадалия;твърди се ,че  ответникът прави безпочвени предположения и произволен анализ на „действителната" фактическа обстановка по реализирането на ПТП.

Твърди се ,че  неоснователно ответникът навежда довод за липса на негативно отражение на събитието върху здравословното и емоционално състояние на ищеца.

Твърди се ,че неоснователно ответникът оспорва причинените на ищеца неимуществени вреди и възразява, че предявеният иск за неимушествените вреди е в завишен размер. Предявените искове били съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца от причинената смърт на неговия чичо, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Несъстоятелно било и  възражението на ответника, че обезщетението, което се полага на ищеца, е ограничено от разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) до 5 000 лева.Действително в § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) бил определен максимален размер от 5000 лева за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадали братята и сестрите. В случая обаче, тази разпоредба противоречала на правото на ЕС, доколкото била предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвиждал следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко събитие. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допускала национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, застъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания били част от позитивното европейско право и били задължителни за всички съдилища и учреждения в страниете членки, в т.ч.- Р Б. съгласно чл.633 ГПК.

При констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът бил длъжен в рамките на своята компетентност да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Сочи се ,че неоснователно и незаконосъобразно ответникът оспорвал иска за присъждане на лихва. Претендирала се  законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2018г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

         Депозиран е допълнителен отговор /л.63-66 от делото/ от З. К. "Л. И." АД,вписана в Търговския регистър с ЕИК…,с адрес в гр. С.,представлявана заедно от М. М.– Г. и П. Д. -изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В. /л.63-66 от делото/.

Поддържа се  изразеното становище по основанието на претенцията.

Поддържа се оспорването на предявената от името на М.Ц.Т. искова претенция за неиму ществени вреди - по основание и размер.

Поддържа се оспорването на твърденията, заявени по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Поддържа се оспорването за ищеца М.Т. да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди поради загуба на негов родственик -чичо.

В допълнителната искова молба, депозирана от името на ищеца, се заявявало оспорване на възраженията на ответника като незаконосъобразни, без да се сочи в колизия с коя норма на процесуалния или материален закон насрещната страна поддържа такова възражение. Във връзка с предходното и поради формалният характер на заявеното в посоченият смисъл възражение, се иска същото да се  остави без разглеждане.

Поддържат се  правоизключващите възражения за липса на материално-правна легитимация на ищеца по предявените искови претенции като се поддържа оспорването за ишеца М.Т. - племенник на пострадалия В. Г. да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък по аргумент от възраженията за липса на особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение за неимуществени вреди.

С Постановление № 4/25.У.1961 г. Пленумът на ВС се бил произнесъл, че материално легитимирани за обезщетяване за неимуществени вреди са само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), като това тяхно право не било абсолютно, а проявлението на вреди следвало да бъде установено пълно и главно.С Постановление № 5/24.Х1.1969 г. Пленумът на ВС бил признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, при прилагане на разрешенията на ППВС №4/61г.

 Както било посочено в Тълкувателно решение №1/2016 г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК, най-близките на починалия (по смисъла на ППВС №4/1961г. И ППВС №5/1969г.) се ползвали с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка било логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.За да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън този кръг от лица с право на обезвреда, то същите следвало да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. В същото Тълкувателно решение изрично се посочвало, че обезщетение следвало да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение ,е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Във връзка с изложеното се поддържа,че е необосновано твърдението в исковата молба, че поради мотивите на ТР №1/2016 г., постановено по ТД №1/2016г. - ОСНГТК следвало да се приеме, че ищецът М.Т. е лице от кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като спрямо него не можело да се приеме обосноваващото Постановление № 4/25.У.1961 г. разбиране, че поради естеството на „.съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му“. Ищецът М.Т. бил племенник на пострадалия Валентин Генов, като нямало данни, нито фактически твърдения същият да е бил отглеждан от чичо си вместо някой от родителите му - поради невъзможност или дезинтересираност на лицата, на които законът възлага това задължение. Не се твърдели, но и не се установявали обстоятелства, че поради лични качества на някой от субектите в тази родствена връзка или особени обстоятелства е полагал за другия грижа, която е различна от съдържанието, в която обичайно същата тази връзка се възприема. Остоятелствата, че между чичо и племенник е съществувала взаимна обич, морална подкрепа и близост не били необичайни, вкл. с оглед българската народопсихология, дух и традиции. Поддържа се ,че за отношения на особена близост между пострадалия и ищеца не се сочели доказателства, поради което и мотивите на ТР №1/2016г. - ОСНГТК не предпоставяли, нито създавали презумпция за основателност на претенцията.

Във връзка с предходното се  оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца М.Т. за предявяване на исковата претенция, като се оспорва ищецът да има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да има материално притезание, основано на собствени права.

Поддържа се оспорването относно настъпването на риск, покрит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ.. МС.

Поддържа се оспорването с аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като се оспорват твърденията в исковата молба за осъществено от Г.Н.Г. като водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. №СВ .. МС виновно противоправно поведение, изразило се в нарушение на установени правила за движение по пътищата, по причина от което да се осъществило процесното произшествие, и за родственика на ищеца да е настъпил летален изход Поддържа се  оспорването на твърденията в исковата молба за механизъм на пътно-транспортно произшествие от 17.07.2018 г.

Сочи се ,че насрещната страна оспорвала предходното възражение на ответника с аргумент, че механизмът на ПТП не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и поради това не следвало да бъде доказван в настоящето производство. Поддържа се ,че при липса на основание за прилагане на хипотезата на чл. 300 ГПК пълно и главно следвало да бъде установено проявлението на деликтно поведение. Извод за осъществяване на деликтно поведение се обосновавал при изследване на правнорелевантни обстоятелства, определящи обстоятелствата, при които се е осъществило конкретно събитие. Поради предходното се поддържа ,че  обосноваването на заявеното оспорване с аргумент от материалната доказателствена сила на протокола за ПТП било неоснователно. Материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП се отнасяла само до удостоверителните изявления на длъжностното лице - държавен служител, който го е съставил и само по отношение на установеното от него на място или относно факти, които е възприел лично, т.к. „....налице е оборима презумпция за описаните в протокола факти (Р. №85/28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.

Твърди се ,че налице бил официален документ, но тъй като нямало данни съставилият Протокола за ПТП да е очевидец на произшествието, то материалната доказателствена сила се разпростирала единствено върху констатациите на длъжностното лице на мястото на ПТП при съставянето на документа, но не и относно удостоверения в съдържанието механизъм на произшествието.

Поддържа се  оспорването на твърденията за естеството и за съществуването на описаните в исковата молба отношения между ищеца и пострадалото лице, както и за наличие на отношения, различни от нормално присъщите за родствената връзка.

Поддържат се  и възраженията, основани на разпоредбата на § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., с която се определя лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ,съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв ", но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Намира се  за недопустимо оспорването под формата на възражение за несъстоятелност  на  правозащитно възражение, основано на действаща материално-правна норма, тъй като процесуалния ред не регламентирал такава възможност.

Поддържа се ,че § 96. (1) от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е действаща материално-правна норма, поради което и нейното приложение било недопустимо да бъде дерогирано с аргумент от твърдяно противоречие с правото на ЕС. Цитираната практика не била източник на правото, а от друга страна Директивите на ЕС не намирали директно приложение, а с оглед приложение на техните разпоредби, същите следвало да бъдат инкорпорирани в националното законодателство. Разпоредбата на §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането била действаща материалноправна норма, като съгласно ЗНА нейното приложение не можело да бъде дерогирано с аргумент от приложение на Директива или противоречие с Решение от практиката на СЕС, за разлика от случаите, при които при наличие на противоречие между материална норма и регламент  намирал директно приложение регламента на ЕС.

Що се отнася до позоваването на решение на СЕС по запитване на Л. съгласно чл. 628 ГПК решението би имало посоченото действие в случай на запитване на българския съд относно тълкуването на разпоредба на правото на ЕС и тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС.

Поддържа се  оспорването на иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди  като неоснователна.

         Постъпило е становище от  Г.Н.Г. *** - трето лице - помагач на страната ответника.Поддържа ,че непълнолетният ищец като племенник на загиналия при ПТП В. Т. Г. не бил посочен в лицата изброени в ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 / 1961 г. и ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

При конкретните фактически обстоятелства ищецът не можел да се включи в разширения кръг от лица С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Ищецът имал родители, които са го издържали и възпитавали без прекъсване.Те и в момента съвместно живеели, бащата участвал в процеса като негов родител.Загиналият Г. имал свои деца и отделно домакинство и той не участвал в отглеждането и възпитаването на ищеца.

Сочи ,че живеенето на двете семейства и домакинства на един адрес не променяло тяхната обособеност и неповторима индивидуалност.

Поддържа ,че отношенията между ищеца и чичо му са били в рамките на традиционните родови отношения в българския етнос.И внезапната смърт на член от този етнос била съпроводена със стрес и скръб за неговите роднини и приятели.

Последното тълкувателно решение на ВКС не визирало такива нормални родови отношения, а създадени трайни житейски и емоционални отношения, различни от обикновените родови и битови връзки.

Към становището са приложени  копия от застрахователната полица и от заявление от 27.07.2018 г., с което е уведомил ответника за ПТП ,настъпило на 17.07.2018 г. .

         След като взе предвид постъпилата искова молба ,отговорите на ответника и събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 16.07.2018г.около 00.30 часа, на главен път Е-79, при километър 67+000 при управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ ..МС, лична собственост с посока на движение от гр.В. към гр.С. третото лице-помагач Г.Н.Г. нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и нарушил чл. 16,ал.1, т.1 от ЗВП, съгласно която разпоредба на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти  да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като загубил контрол над управлявания от него автомобил и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната непрекъсната линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти съобразно разпоредбата на чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДП и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, с което реализирал ПТП - блъснал се челно ексцентрично в предната част на насрещно движещия се лек автомобил „ Тойота Пикник“ с рег. № ВН . ВВ, собственост  и управляван от Е. В., при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. ***, както и средна телесна повреда на Е. В. В. ,изразяващи се в трайно затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението на снагата и контузия на белите дробове двустранно и с наличие на кръв в двете гръдни половини, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Извършената по досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза на труп е дала заключение, че непосредствената причина за смъртта на В. Г. е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на травматичен шок вследствие на множествената /съчетана черепно-мозъчна и гръдно- коремна/ травма. Смъртта на В. Г. е в пряка и непрекъсната причинна връзка с травматичните увреждания получени при ПТП.

Другата съдебно-медицинската експертиза за телесните увреждания на Е. В. е дала заключение, че счупването на големия пищял на левия долен крайник е довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник. Счупените ребра и гръдна кост са довели до трайно затруднение на движението на снагата, а наличната белодробна контузия, както и наличието на кръв в двете гръдни половини реализира медико-биологичния признак- разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупените напречни израстъци на поясните прешлени са от характер да причинят трайно затруднение в движението на снагата.

Автотехническата експертиза и допълнителна такава е дала заключение, че причина за ПТП  е навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ в лентата за насрещно движение в непосредствена близост пред лекият автомобил „Тойота Пикник“, вследствие на което е блъснал челно ексцентрично в предната част лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег.№ВН  ВВ/том2,л.137 ДП/.

Горната установената фактическа обстановка се приема за доказана от наказателния съд  от свидетелските показания, огледния прототокол, съдебно-медицинските експертизи, автотехническата и допълнителната експертизи, фотоалбума и приложените писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка наказателният съд е намерил, че подсъдимият Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.4, във вр. с чл. 343, ал.З, б“б“, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 и чл.16, ал1,т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2,т.1 отППЗДП.

Съдът приел ,че  от обективна страна - след полунощ около 00.30 ч. на 17.07.2018г. подсъдимият управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ . МС, по главен път Е-79 посока В.-М.. По същия път в обратна посока се е движел лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег.№ВН…ВВ управляван от пострадалия Е. В.. Двата автомобила са могли да се възприемат на разстояние около 400 метра. В близост до разклона за с.Плешивец на път Е-79 на километър 67+000, обвиняемият Г.Г. нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства ,които управляват  и чл. 16,ал.1, т. 1 от ЗВП, съгласно който на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като загубил контрол над управлявания от него автомобил и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната непрекъсната линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2,т.1 от ППЗДвП, с което реализирал ПТП- блъснал челно ексцентрично в предната част на насрещно движещия се лек автомобил „ Тойота Пикник“ с рег. № ВН . ВВ, собственост и управляван от Е. В. ,при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. ***, както и средна телесна повреда на Е. В. В. ,изразяващи се в трайно затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението на снагата и контузия на белите дробове двустранно и в наличието на кръв в двете гръдни половини, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Наказателният съд приел,че  от субективна страна деянието е извършено по непредпазливост: подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а именно: безспорно е доказано, че подсъдимият се е връщал от дълъг курс извън страната, бил е уморен и въпреки, че двама души са му предложили да остане да преспи на територията на о. В., същият е отказал с мотив, че има неотложна работа. Именно това обстоятелство доказвало непредпазливостта, имайки предвид, че всеки водач на МПС следва да управлява съответното средство отпочинал, в състояние годно да управлява безопасно съответното моторно средство. Въпреки че  се е връщал от дълго шофиране по международни пътища, подсъдимият не бил преценил правилно състоянието на умора и бил предприел не само дълго пътуване до столицата, но и в тъмната част на деня, като е тръгнал след 22.00 часа, а пътнотранспортното произшествие е станало около 00.30 часа.

Изхождайки от гореизложеното, с присъда №65/24.11.2020 г. по НОХД  171/2020 г. по описа на Окръжен съд-В. съдът признал подсъдимия Г.Н.Г. - роден на *** ***, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, работи в автокъща „ОNG“-С., постоянен адрес:***, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 17.07.2018 г. около 00,30 часа, на главен път Е-79, при километър 67+000 при управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ. МС, лична собственост с посока на движение от гр.В. към гр.С. нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДП-На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средства е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната непрекъсната линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти съобразно разпоредбата на чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДП и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, с което реализирал ПТП-блъснал челно ексцентрично в предната част на насрещно движещия се лек автомобил - „Тойота Пикник“ с рег. № ВН . ВВ, собственост и управляван от Е. В. ,при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. ***, както и средна телесна повреда на Е. В. В. ,изразяващи се в трайно затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението на снагата и контузия на белите дробове двустранно и наличието на кръв в двете гръдни половинки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на основание чл.343, ал.4, във вр.с чл.343, ал.3,б.“б“, предл.1, във вр.с ал.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДП, във вр.с чл.58а, ал.1, във вр.с чл.36 и чл.54 от НК го осъдил като му наложил наказание  4/четири/ години и 6/шест/ месеца, което наказание намалява с 1/3, като окончателното наказание е 3/три/ години „Лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.57, т.З от ЗИНЗС следва да изтърпи при условията на „общ“ режим.

На основание чл.343г от НК във вр.с чл.37, ал.1,т.7 от НК съдът  постановил „Лишаване от право да упражнява определена професия - шофьор на МПС“ за срок от 3/три/ години.

С решение №28.04.2021 г. по ВНОХД №170/2021 г. на Апелативен съд-С. присъдата е изменена,като  изтърпяването на наложеното наказание е отложена за срок от 3 години.

                Присъда №65/24.11.2020 г. по НОХД  171/2020 г. по описа на Окръжен съд-В. е влязла в законна сила.

По делото е назначена и изпълнена съдебноавтотехническа експертиза,изпълнена от  инж. Р.П.И. .

Вещото лице дава заключение ,че произшествието е реализирано на 17.07.2018 г. около 00:30 часа на главен път I-1 /Е .79 /В. М./ на км. 67 + 000. Платното за движение е било сухо, времето топло, видимостта - добра. Пътното платно е двупосочно с ширина 7,40 метра, с наличие от двете страни на ограничителна непрекъсната линия М1. Платното за движение е разделено с единична непрекъсната разделителна линия М1 в две еднопосочни ленти: лява с ширина 3,60 метра и дясна с ширина 3,60 метра.

Участъкът от пътя, където е станало ПТП е прав, с низходящ надлъжен наклон по посока на движение на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ.. МС от 2° (посока от гр. В. към гр. М.).

Пътното покритие е сравнително новоположено със запазен едрозърнест асфалтов слой. Липсват напуквония и разрушения по платното за движение.

От двете страни на платното за движение има банкети на нивото на пътя и канавки с ширина 1,70 метра и дълбочина 1,50 метра.

От дясната страна по посока от гр..В. за гр. М. е монтирана двувълнова еластична ограда (мантинела).

На 17.07.2018 г. около 00:30 часа лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ. МС се е движел по път Е-79 в посока от гр. В. към гр. М. със скорост около 87 км/ч.

По същото време, по същия път, но в срещуположна посока, се е движел лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № ВН .. ВВ със скорост от 71 км/ч.,наближавайки км. 67 + 000 на праволинеен участък от пътя, на който лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ е спускал, а „Тойота Пикник“ изкачвал надлъжен наклон от 2 %.

Малко преди да достигнат мястото на разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг, лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ рязко е завил наляво и се е блъснал челно ексцентрично в предната част на лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № ВН . ВВ.

В резултат на удара, поради чувствителната разлика в количествата на движение на двата автомобила, лекия автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № ВН .. ВВ е променил посоката си на движение, като се е повърнал назад, завъртял се е на около 45° по посока на движението на часовниковата стрелка и изминавайки около 6,10 метра от мястото на удара ,се е установил косо на платното за движение.

Лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ .. МС се е установил в лентата за насрещно движение и частично върху левия банкет.

Вследствие на ПТП водачите на двата автомобила са получили травматични увреждания, конкретизирани в СМЕ, пътникът от лекия автомобил „Тойота Пикник“ е починал по-късно в болница, а двата автомобила са получили значителни повреди и деформации.

Причина за произшествието спаруд вещото лице е внезапното навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ .. МС е лентата за насрещно движение.

В.л.дава заключение ,че е известно , че при процес на изменение на движението на автомобил (изменение по големина, направление и посока), на телата в него, следствие възникващите ускорения действат инерционни сили с определени големини и посоки. При интензивна промяна на движението на автомобила (особено в случай на удар), върху телата действат инерционни сили, получени от сумирането на различни компоненти, променящи се по големина,направление и посока. В общия случай инерционната сила, действаща върху тяло в автомобила ,е векторна сума от преносна и королисова инерционни сили. И двете са функция на скоростите - линейна и ъглова на лекия автомобил и положението на тялото в автомобила. При удар на автомобили или удар на автомобил в неподвижна преграда, основно е действие на инерционните сили при удара. Поради малкото времетраене на удара ( обикновено 0,06-         0,15 сек.) се получават много големи преносни ускорения следствие изменението на скоростта при удара, а оттам и големи инерционни сили. По време на удара меродавните преносни инерционни сили за всяко от телата са насочени обратно на изменението на скоростта (обратно на действащия ударен импулс). Тези инерционни сили предизвикват относително движение на телата в указаната посока, а оттам и възникване на относителна скорост на телата спрямо автомобила и кориолисови инерционни сили, които са перпендикулярни на възникналите релативни скорости.

В последващото движение на автомобила след удара меродавни са преносната инерционната сила следствие ротацията на автомобила, преносната инерционна сила при закъснителното движение, а при нарастване на релативната скорост на преместващото в купето тяло- кориолисовата инерционна сила.

При протичането на произшествието, най-големи натоварвания на возещите се в лекия автомобил се получават, следствие на въздействията на преносните инерцинни сили поради много голямото изменение на ускорението на масовия център на този автомобила при осъществяване на удара.

Направлението на значимите по стойност сили, действащи върху тялото на предната дясна седалка, при този удар са показани принципно на изготвената фигура. При този удар, сумарното инерционното въздействие ще се стреми да измести тялото на пътника напред и малка наляво и да го завърти наляво.

При отчитане на ударните въздействия, трябва да се има предвид и деформирането на елементите от купето в зоната на арматурното табло на автомобила, в посока, практически обратна на посоката на действащите ударни сили.

Съгласно свидетелските показания тялото на пострадалия пътник от предната дясна седалка се е намерило притиснато в купето на автомобила и е било освободено от служители на Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението” – Б.

При действие на посочените в предишната точка инерционни сили не е възможно странично изпадане, пониже силите са насочени навътре към купето.

Процесният автомобил „Тойото Пикник“ е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани - за всеки пътник и водач по един.

Този тип колани се състои от надбедрен и диагонален колан (ленти) с осигуряваща ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които се закрепват към МПС. Те са стандартни и отговарят напълно на НАРЕДБА № 105 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани (обн. - дв, бр. 56 от 2006 г.).

В.л.обяснява предназначението на предпазния колан ,като сочи ,че последният цели да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч - когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира.При завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удря във вътрешните части на купето.

Стандартните триточкови предпазни колани, с които са оборудвани серийните автомобили, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната област към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от удар отзад от облегалката над седалката.

Предпазният колан при високи скорости може да придобие качествата на твърд тъп предмет и да причинява гръдна травма.

Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при което може да се счупят вратните прешлени.В случай на челен удар този тип колани се задействат при наличие на спирачно закъснение и след движение напред на тялото на ползвателя до 50 мм. и да блокират преди достигане на тялото му до детайлите от кабината на автомобила.

Нормално се допуска свободно движение (разтягане) на колана до 30 см. от тялото на ползвателя Конструирани са да издържат натоварване от минимум 455 кг.

При правилно поставен обезопасителен колан е невъзможно ползвателят да изпадне от купето на автомобила, а при синхронизирано действие с въздушните възглавници и в случай, че не се деформира купето, тялото няма допир с детайли от него.

 

 

По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза по писмени данни от  д-р А.П.И.,нач.отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ“С. П.-В.“АД .

В.л.дава заключение ,че на 17.07.2018 г. в 11 часа в секционната зала на МБАЛ „Д-р Ст.И."АД гр.М. е извършено съдебномедицинско изследване на трупа на пострадалия от д-р И. Д.,нач.отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Ст.И."АД гр.М.

Видно от съдебно медицинска експертиза за изследване на труп №40/18 г е установено при външния оглед :от устната кухина се вижда стекла се кръв ,слуховите проходи са зацапани обилно с кръв.На 5 см над лява ушна мида има хоризонтално разположена линейна рана с неравни ,зеещи ръбове,дълга 6 см.

На лява раменна става има кръвонасядане с размери 5/2 см.Охлузвания по кожата на корема.Над дясна колянна става има деформация на бедрото-счупване.Кръвонасядане на лява мишница в горната трета 3,5/2 см.Охлузвания на дясна предмишница,дясна китка.Рани по предната повърхност на лява колянна става,разкъсно-контузни рани по предната повръхност на дясна колянна става.

При вътрешния оглед за констатирани :кръвонасядане на меките черепни покривки в лява тилно- теменна -слепоочна области 8/6 см,субарахноидален кръвоизлив/кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/,оток на мозъка ,мозъчно вклиняване в големия тилен отвор на черепа. Счупване на дясна пирамидна кост-6 см.

Констатирани са леко колабирали бели дробове,разкъсвания и кръвонасядани в областта на хилусите,кръв в двете гръдни половини по 50 мл.,счупване на 6-то ребро в ляво по предна  мишнична линия и на 10 -то ребро в близост до гръбначния стълб с кръвонасядания на меките тъкани.

Здрава слезка с набръчкана капсула,напуквания под капсулата на черния дроб с кръвоизливи под нея,кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек.

Вещото лице дава заключение,че гореописаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп,твърд,ръбест предмет и отговарят да са причинени по начина и времето,съобщени в делото.Касае се за ПТП с челно удряне между двата автомобила,при което травмите са причинени при странично удряне в седалките ( травмите по главата,ляво рамо ),както и от притисналите го части на автомобила (гръдната и коремна травми и тези на долните крайници ).Пострадалият не се е ударил напред в стъклото,не е изпадал от автомобила.

Налице е съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма,довела до шоково състояние,оток на мозъка и вклиняване.Това състояние е водещо в генезата за смъртта,която настъпва в комбинация със сърдечно-съдова и дихателна слабост на фона на останалите сериозни травматични увреждания.

Не са установени следи от коланна травма при външния и вътрешен оглед на трупа.

Не е отразено при изваждането на пострадалия бил ли е с предпазен колан.

Подробни разяснения за ролята на предпазен колан и травмите без него са описани в приложената авто-техническа експертиза.В конкретния случай вследствие на рязкия челен удар,смачкване на колата и притискане на пострадалия,същият не е имал възможност за силно изместване напред и встрани и за получаване на допълнителни травми в колата или навън.

Лисват данни за извършени изследвания за наличие на алкохол и наркотици в кръвта на водача на лекия а-л „Фолксваен Шаран".

Видно от Протокол за химическо изследване № 305/24.07.2018 г.,в изследваната кръв,взета от Е. В. В., не се доказва наличие на етилов алкохол.

Смъртта на В. Т. Г. според в.л.е в пряка причинна връзка с преживяното ПТП.

По делото е назначена и изпълнена съдебнопсихиатрична  експертиза ,изпълнена от д-р Н.Н.  .

В.л.дава заключение ,че ищецът  М.Ц.Т., ЕГН ********** не  страда от психично заболяване, умствена изостаналост или психопатия. Няма документални данни да е консултиран или лекуван по повод психично здравен проблем.Вследствие преживяна загубата на неговия чичо ищецът  М.Ц.Т. в качеството си на непълнолетен е преживял психическа емоционално травма, която се е отразила върху психическото му му състояние и поведението и функционирането му. Към момента на инцидента ОСВ. Т. в качеството си на непълнолетен е бил в стресирано състояние - остра реакция на стрес / Ф43.О по МКБ- X /. В последвалите дни и месеци е преминало в реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията /Ф43.2. по МКБ-X/.Към момента на преглед- 07.02.2020г. у ищеца  са налице клиничните признаци и за протрахирана депресивна реакция с преобладаващо нарушение на емоции и поведение / Ф 43 21 по МКБ- X /. С оглед изминалото време и поради подкрепата на семейните  симптомите  са с ниска интезивност и актуално са във фаза на отзвучаване .

По делото са разпитани свидетелите Ю. А. П., В. Н. И. и Т.В.Т..Тримата свидетелстват за това ,че семействата на двамата братя Ц. Т. и пострадалия В. Т. живеели в общо домакинство ,включващо братята,съпругите им и децата им и майка им М..Между всички посочени по-горе съществувала много силна връзка и привързаност.Силна връзка съществувала и между ищеца и починилия му чичо В. Т..Чичото като бивш боксьор запалил ищеца по този спорт като го записал в секцията по бокс,заедно ходели на тренировки .В къщи също обсъждали спорта ,чичото показвал на племенника различни тънкости на бойното изкуство.В резултат на тази помощ ищецът постигнал високи спортни резултати на състезания.Родителите на ищеца се доверявали на починалия В. Т. да се грижи за детето когато те са извън дома.Чичото често купувал подаръци на племенника си ,вкл. И велосипед.

След смъртта на чичото ищецът изпаднал в тежък емоционален срив,затворил се в себе си ,много плачел и страдал ,демотивирал се да тренира.Появили се няколко бели косъма в косата му.

Показанията на свидетелите са достоверни ,подробни и непротиворечиви,поради което съдът изцяло ги кредитира.

                                                                                                                                                            

         При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

         Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по  чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ

 обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил писмена  претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.

Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ

,  съдът намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л. а.  „Фолксваген Шаран" с рег.№СВ.. МС, управляван от Г. *** , е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност",  както и валидността на полицата към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.

Доколкото  е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, настоящият състав на съда не дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат.Тези въпроси са и безспорти с оглед задължителността на присъдата за гражданския съд.

         С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В конкретния случай се установява ,че между ищеца и  починалия му чичо е имало нормалната  емоционална привързаност ,изразяваща се в полагане на грижи за племенника при отсъствие на родителите ,правене на подаръци ,мотивиране на племенника да спортува и оказването на всестранна подкрепа в тази насока .Не се установява обаче наличието на конкретни обстоятелства ,които да са направили привързаността между чичото и племенника  толкова силна, така че смъртта на първия да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.Категорично не се установява наличието на емоционална връзка ,която да надхвърля естествената житейска привързаност между чичо и племенник .Ищецът е живеел в пълно семейство ,като за отглеждането и възпитанието му са се грижели родителите му.Не се установява по делото наличието на житейско обстоятелство ,което да обоснове особена връзка между чичо и племенник /смърт на единния родител,разпад на семейството ,при който починалият да изпълнява функцията на родител и пр./.Съществуващата привързаност между чичо и племенник е стандартна за едно българско семейство  и не отговаря на изискванията за особена връзка ,изисквани от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищецът има собствено семейство и родители,които се грижат за него и не са налице доказателства  за особени обстоятелства, определящи на посочената възраст  зависимост на ищеца в личностен или социален аспект от пострадалия и за наличие на връзка между тях, различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема посочената родствена връзка .

В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./ се приема ,че изключение е налице не само когато е налице близка родствена връзка ,но и др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка  през целия  съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта , обстоятелството, че са сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И.,се приема ,че връзката между ищеца и неговия дядо, загинал при процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало трайни отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща за внука си поради развода на родителите.

В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в резултат на редица житейски обстоятелства като незначителна разлика във възрастта, рано настъпил развод между родителите, последвала го необходимост двамата сина, упражняването на родителските права по отношение на които са предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между двамата братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и силна обич, че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно интензивен и продължителен емоционален шок у преживелия, който не само видимо е променил характера си, но без конкретна друга причина е напуснал професията си на военен, професионалната си реализация до момента и обезпеченост, изменяйки изцяло начина си на живот и подчинявайки го на дейността, осъществявана от загиналия му брат. Загърбил е също и любимото си дългогодишно хоби, което двамата са споделяли и силно е ограничил социалните си контакти.С оглед на гореизложеното ВКС приема ,че е налице изключението ,предвидено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .

В Решение №372/14.01.2019 по дело №1199/2015 на ВКС, ТК, II т.о.съдът е приел ,че е налице  трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата сестра и за понесени от ищеца сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта на сестра му. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между него и сестра му, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич. От свидетелските показания може да се направи категоричен извод, че поради конкретна житейска ситуация - ангажираност на техните родители с работа в чужбина, между ищеца и сестра му е създадена особено близка връзка, която е надхвърляла обичайната за този вид родствени отношения и дори е наподобявала по съдържание връзката родител - дете. Заради отсъствието на родителите ищецът е поел непосредствено грижите за сестра си, когато тя е била на възраст 12 - 13 години, и се е грижил ежедневно и непрекъснато за нея до смъртта й. По причина на тази особено силна привързаност ищецът е изживял болезнено загубата на сестра си, претърпял е личностна промяна и се е затворил в себе си, отказвайки да приеме, че сестра му вече я няма. Ищецът продължава да страда за своята сестра и не може да преодолее липсата й, което сочи  на продължителен характер на търпените морални болки и страдания. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотеза, при която според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 2.1.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на лице, което не попада в ограничения от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. родствен и семеен кръг.

В Решение №92 / 17.11.2020 г.по т. д. № 1275/2019г. на ВКС , Търговска колегия, Второ отделение ,  докладвано от съдия К. Е. се приема ,че обжалваното решение е в отклонение от задължителната съдебна практика. Напълно необосновано въззивният съд е приел, че между ищцата и починалата й внучка е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства Споделеното от свидетелите, че: ищцата се е грижила за внучката си в детските й години; че последната е прекарвала летните ваканции на село при баба си; че и след като е създала свое семейство ,починалата е продължила да поддържа контакт с баба си – обаждала й се е по телефона и я е посещавала често; че ищцата е помагала понякога за децата на внучката си и че е изживяла много тежко загубата й – не позволява да се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внуче. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от обсъждане приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./.

В Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И. се приема ,че  връзката между ищеца и неговия дядо, загинал при процесното ПТП, е била изключителна и че между двамата имало трайни отношения на обич и близост. Дядото е бил като баща за внука си поради развода на родителите.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК ищецът М.Ц.Т. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр.В. следва да бъде осъден  ДА ЗАПЛАТИ на  ЗК" Л. И."АД гр.С. направените по делото разноски : на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение,200 лв.възнаграждение на в.л. по назначената съдебномедицинска експертиза, 300 лв.възнаграждение на в.л. по назначената съдебноавтотехническа  експертиза и 15 лв.Д.Т.за частна жалба.

Водим от горното   Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ц.Т. с ЕГН **********,действащ лично и със съгласието на баща си  Ц. Т. Г. с ЕГН: **********,*** с адрес за призоваване: гр.В. против: ЗК" Л. И."АД гр.С. за заплащане на  сумата от 25 000 лева, частичен иск от сумата 50 000 лева за причинените му неимуществени вреди, настъпили от смъртта на неговия чичо В. Т. Г. на в резултат на ПТП ,настъпило на  17.07.2018 г. около 00:40 часа на път I-1 / Е-79/ при км. 67+000  между  л.а. „Фолксваген Шаран" с рег.№СВ.. МС, управляван от Г. ***, ЕГН: ********** и  л.а. „Тойота Пикник" с рег.№ ВН .. ВВ, управляван от водача Е. В. В..

ОСЪЖДА  М.Ц.Т. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на  ЗК" Л. И."АД гр.С. направените по делото разноски : на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение,200 лв.възнаграждение на в.л. по назначената съдебномедицинска експертиза, 300 лв.възнаграждение на в.л. по назначената съдебноавтотехническа  експертиза и 15 лв.Д.Т.за частна жалба.

         Делото е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Г.Н.Г. *** с  ЕГН: **********  .

         Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :