Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 26.10.2015 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Б.Ш.,
като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 6625 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, вх. № 114760/07.10.2014 г., предявена от „А.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище *** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******** за заплащане на сумата 29037
лева, представляваща цена на закупена от ответника електрическа енергия и
сумата 359,99 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
13.07.2014 г. – 06.10.2014 г..
Ищецът
твърди, че с ответното дружество са в търговски отношения, възникнали от
сключен на 31.03.2009 г. договор за изкупуване на електрическа енергия №66, по
силата на който ответникът изкупувал цялата електрическа енергия, произведена
от МВЕЦ „Петрово”, собственост на ищеца. Съгласно договора заплащането на
цената на закупената електроенергия следвало да се извърши до 12-то число на
месеца, следващ отчетния, като неизпълнението на това задължение пораждало за
продавача акцесорно вземане за законна лихва върху непогасената главница. Така
в изпълнение на договора през м.юни 2014 г. ищецът продал 494631,00 кВтч
електроенергия на обща стойност 66763,31 лева, за която издал фактура №
**********/30.06.2014 г., която била заплатена частично и останал непогасен
остатък от 2715,22 лева, върху който се дължало и обезщетение за забава в
размер на законната лихва до предявяване на исковата молба, възлизащо на 65,06
лева. За м. юли 2014 г. закупената електроенергия по договора била на стойност
61730,46 лева, като издадената фактура №**********/31.07.2014 г. също била
частично заплатена и неиздължена останала сумата 13768,91 лева, върху която се
дължало и обезщетение за забава в размер на 210,99 лева. Съответно през м. август
2014 г. закупената електроенергия възлязла на стойност 56411,46 лева, за която
била издадена фактура **********/31.08.2014 г., след частичното плащане по
която непогасеният остатък бил 12553,38 лева, а обезщетението за забавеното му
плащане до предявяването на исковата молба – 83,94 лева.
Поради
липсващо доброволно изпълнение за задълженията за заплащане на цената на
електрическата енергия и обезщетението за забавеното й плащане, ищецът
претендира съдебно установяване и реализиране на неудовлетворените му
субективни права.
В
срока за отговор ответното дружество оспорва исковете, с твърдението, че
претендираните непогасени вземания по процесните фактури са погасени чрез
прихващане с дължимата от ищеца на основание ЗЕ и подзаконовите актове по
приложението му месечна стойност за балансиране. Ответникът твърди, че „А.” ЕООД в качеството му на собственик на
МВЕЦ „Петрово” дължи цена за балансиране, тъй като не е избрал друг координатор
на балансираща група и е присъединен само към електроразпределителната мрежа.
Ответното дружество като краен снабдител е координатор на специална баласираща
група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които
не са избрали друг координатор, затова на него се дължи цена за балансиране,
която е задължителна предпоставка за участие на ищеца в пазара на електрическа
енергия. Отношенията между страните са уредени от договор при общи условия, които
ги обвързват при възникване на условията за прилагането му, без да е необходимо
изричното им писмено приемане. Съответно от 01.06.2014 г. ответникът като
координатор на специална балансираща група е започнал да начислява цена за
услугата балансиране, която за м.06.2014 г. е в размер на 6168,61 лева, за
м.07.2014 г. – 10315,52 лева и за м.08.2014 г. – 12553,38 лева. За дължимите
суми били издадени фактури, изпратени по електронен път на ищеца. Съгласно
чл.12, ал.3 от договора при общи условия, координаторът на балансираща група
прихваща стойността на издадена от него фактура за небаланс от стойността на своето
задължение като краен снабдител. Към момента на прихващането са били налице
всички материално-правни предпоставки за това и компенсацията е настъпила към
момента, в който е могло насрещните задължения да бъдат компенсирани до размера
на по-малкото от тях. С извършеното прихващане главниците по фактурите,
издадени от ищеца за цената на доставената електроенергия, са погасени и не са
дължи престиране на обезщетение за забава.
В
допълнителна искова молба, „А.” ЕООД оспорва да е настъпил ефекта на извънсъдебното
прихващане, тъй като вземането на ответника е спорно. А прихващане със спорни
вземания може да се извърши само по съдебен ред. Оспорва да е член на специална
балансираща група, координирана от „Ч.Е.Б.” АД, както и да се дължи стойността,
твърдяна от последното. Отделно ВЕЦ „Петрово” била централа с горен изравнител
и било възможно да подава електроенергия по график, при което не се получавали
небаланси.
В
допълнителен отговор ответното дружество излага подробни съображения относно
дължимостта на сумата за небаланс и разяснява методиката за определяне на
месечната цена за балансиране на групата производители, като счита, че
прихващането се извършва автоматично, без необходимост от договаряне между
страните.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно в производството и от представения договор за
изкупуване на електрическа енергия № 66 от 31.03.2009 г.
се установява, че между ответника в качеството му на краен снабдител и ищеца в
качеството му на производител на електрическа енергия от ВЕЦ „Петрово”
възникнало търговско правоотношение с типичното за договора за продажба
съдържание – задължение на крайния снабдител да купува произведената от
производителя електрическа енергия по цени и при условия, определени в
сключения договор, като продавачът издава до 4-то число на месеца фактура за
предходния месец, цената по която купувачът бил длъжен да заплати до 12-то
число на месеца, следващ отчетния – чл.12, ал.3 от договора. При забавено
изпълнение на парично задължение по договора, неизправната страна дължала
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата. В чл.13
на договора страните уговорили при наличие на насрещни изискуеми и ликвидни
вземания за определени суми, без значение на основанието им, да се извършва
прихващане до размера на по-малкото от тях, за което да се подписват протоколи
за взаимни прихващания.
Сключеният договор
бил срочен и по волята на страните действал до 31.12.2009 г., но в чл.23 била
уговорена възможност за автоматично продължаване на действието му за всяка
следваща календарна година, при липса на волеизявление от някоя от страните за
прекратяването му, отправено до 15-ти декември на текущата година. Не се твърди
някоя от страните да е възразила срещу подновяване действието на договора,
поради което за процесния период – м. юни – м. август 2014 г. същият е
представлявал валиден източник на търговско правоотношение между страните.
Не е спорно и от представените фактура
№**********/30.06.2014 г. и двустранно подписан отчетен протокол за м. юни 2014
г., се установява, че била генерирана 494631 кВтч електрическа енергия за
фактуриране на стойност 66763,31 лева, която фактура, в съответствие с
уговореното в договора, била изпратена на купувача „Ч.Е.Б.” АД чрез експресна
куриерска пратка, получена от С. на 04.07.2014 г.. Между страните липсва спор и
относно факта на частично погасяване на задължението чрез плащане, извършено на
21.07.2014 г. в размер на 64048,09 лева, съответно ответникът не оспорва, че не
е заплатил разликата от 2715.22 лева.
През м. юли 2014 г., видно от отчетен протокол и фактура
№**********/31.07.2014 г., получена от купувача на 06.08.2014 г., стойността на
генерираната и закупена електроенергия с количество 457344 кВтч, била 61730,46
лева, като на 19.08.2014 г. от ответното дружество, съгласно представеното
извлечение за движение по банкова сметка *** „А.” ЕООД, е извършено плащане на
сумата 47961,55 лева, с което частично е погасено задължението, при остатък в
размер на 13768,91 лева.
По отношение на генерираната и закупена електрическа
енергия за м. август 2014 г. от 417937 кВтч, също са представени двустранно
подписан отчетен формуляр, фактура №**********/31.08.2014 г., служебен бон за
доставяне на пратка, получена от С. и извлечение за движението по банкова
сметка ***, които установяват, че стойността на закупената енергия възлиза на
56411,46 лева, частично погасена чрез плащане чрез банков превод до размера от 12553,38 лева.
Не е спорно и видно от решение № И1-Л-135-11 от
16.12.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(наименование на органа към момента на издаване на решението) издадената на
ответното дружество лицензия за извършване на дейността „обществено снабдяване
с електрическа енергия” е допълнена с права и задължения за дейността
„координатор на специални балансиращи групи”.
Представени са общи условия на договорите за участие на
производители в специална балансираща група с координатор „Ч.Е.Б.” АД, в чл.4 на
които е предвидено, че страни по същите са ответното дружество и производителите на електрическа енергия, които
отговарят на условията за участие в специалната балансираща група, а именно:
производител на енергия от възобновяеми източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа, сключил договор за изкупуване и не избрал
координатор на комбинирана балансираща група, на когото да е прехвърлил
отговорността си за балансиране.
Представени са и общи принципи за разпределение на
небалансите на „Ч.Е.Б.” АД, в качеството му на координатор на специална
балансираща група, които са одобрени от управителния съвет на ответното
дружество и са валидни за производителите, членове на групата.
Ответното дружество издало на „А.” ЕООД за извършеното балансиране
фактура № **********/14.07.2014 г. на стойност 6168,61 лева, фактура
№**********/14.08.2014 г. на стойност 10315,52 лева и фактура
№**********/11.09.2014 г. на стойност 12553,38 лева. Към фактурите са
представени и приложения с отчетените показания, въз основа на които е
определена стойността за балансиране.
На 20.08.2014 г. ищецът поканил ответното дружество да му
изплати незаплатените суми по фактурите за м.06 и м.07.2014 г., като възразил да
дължи стойност на услугата балансиране, тъй като ВЕЦ „Петрово“ била с горен
изравнител и не създавала дисбаланс, а напротив - балансирала системата, докато
„Ч.Е.Б.” АД не полагало никакви усилия за балансиране на
електроразпределителната система.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, поради което и го
кредитира, се установява, че издадените от „А.” ЕООД 3 процесни фактури №**********/30.06.2014
г., №**********/31.07.2014 г. и
№**********/ 31.08.2014 г., са осчетоводени в счетоводствата на всяка от
страните, като по същите са извършени частични плащания. Обезщетението за
забава върху непогасените главници вещото лице е изчислило за част от процесния
период, поради което в тази част заключението му не установява релевантни факти,
още повече че изчисляването на размера на законната лихва не изисква специални
знания и представената от ищеца справка по чл.366 ГПК за размера на акцесорното
вземане не е оспорена.
Стойностите за месечно балансиране, за които от ответното
дружество са издадени фактури, съответстват на методиката, описана в общите
принципи за разпределение на небаланси и са правилно определени от „Ч.Е.Б.” АД.
Ищецът признава, че в счетоводството му е отразена
първата от издадените фактури за небаланс на стойност 6168,61 лева.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на иска, с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл.79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД.
Предявеният осъдителен иск е с
правна квалификация чл.327, ал.1 вр. чл. 318, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ вр. с чл. 200, ал. 1
вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 29037,51
лева – незаплатена част от цена на произведена и изкупена електрическа енергия
по договор № 66/31.03.2009 г.. Основателността на иска, се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията
за доставяне на определена движима вещ (електроенергия, произведена от
възобновяем източник), срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално престиране на цената на произведената и закупена от „Ч.Е.Б.”
АД електрическа енергия.
Безспорен е факта на сключен договор
за търговска продажба, с предмет продажба на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ „Петрово“ срещу цена, която купувачът
се е задължил да заплаща до 12-то число на месеца, следващ отчетния, за който
му е издадена фактура. Волеизявленията на ищеца като производител и
волеизявлението на ответника „Ч.Е.Б.” АД, за изкупуването
на енергията срещу съответната цена са обективирани в документ, т.е. налице е
формален договор за продажба, който именно е породил правоотношение, с
характерното за търговската продажба съдържание.
В производството ищецът е ангажирал
доказателства за осъществено точно изпълнение на възникналото от договора
правно задължение да произведе и достави на ответника електрическа енергия, тъй като последният е извършил частични
погасителни плащания на цената, като не оспорва фактурираното му количество.
Действително, представените фактури не са подписани от представител на
купувача, но задължението за заплащането на сумите, посочени в тях произтича от
сключения договор за продажба и генерирането на съответното количество енергия.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга,
когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този
факт. В случая, фактурите са отразени в счетоводството на търговеца-купувач, по
които същият е извършил частично плащане, което означава, че в правната му
сфера е породено задължение за заплащане на пълния размер на закупената
електроенергия. Задълженията за плащане са с настъпил падеж, тъй като са
уговорени като срочни – до 12-то число на месеца, следващ този, за който се
отнасят отчетените количества закупена енергия.
Следователно, в полза на ищеца са
налице неудовлетворени вземания за цена на произведена електроенергия по всяка
от издадените фактури, които са с настъпил падеж. Необходимо е да се отбележи,
че източник на задълженията е договора от 31.03.2009 г., което обуславя извод
за предявен един главен иск с цена общия размер на непогасените остатъци по
фактурите, който иск е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 29037
лева - цена на закупена електрическа енергия, дължима за периода м.06 -
м.08.2014 г.. Действително, общият размер на непогасените задължения по
процесните фактури е 29037,51 лева, но кредиторът е свободен да избере в какъв
обем да потърси защита на накърненото си право, като с оглед диспозитивното
начало, съдът следва да се произнесе до размера на вземането, с който е
сезиран.
При извод за породено главно задължение, съдът следва да обсъди
погасено ли е това задължение в резултат на извършено от ответника извънсъдебно
прихващане с вземания за балансиране на електрическата система.
Тук е необходимо да са направи уточнението, че ответникът
се позовава на настъпил погасителен ефект на изявлението за прихващане, като не
прави процесуално възражение за прихващане в настоящото производство.
Съгласно
Решение № 113 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за
съдилищата, за да настъпи правопогасяващият ефект на извънсъдебно
изявление за прихващане по реда на чл. 104, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 103, ал.
1 ЗЗД изисква, вземането с
което се прихваща да е изискуемо и ликвидно. В случая, ответникът се позовава
на погасителен ефект, произведен от извънсъдебно изявление за прихващане, което
означава активното вземане да е ликвидно
– установено по основание и размер. Вземането обаче не отговаря на това
условие, тъй като „А.” ЕООД оспорва да е носител на задължение за заплащане на сумата
29037,51 лева, представляваща цена на предоставена му услуга балансиране,
включително е оспорил извънсъдебно в писмо от 20.08.2014 г. да е обвързан от
задължението, с оглед особеност на притежаваната от него ВЕЦ „Петрово“, като е
възразил и по отношение качеството на извършената услуга по балансиране.
От друга страна, не се
установява и от страна на ответното дружество да е обективирано едностранно
изявление за прихващане, с което да е упражнено потестативното право на
компенсиране. Издаването и изпращането на фактурите за балансиране, макар и
съчетано с незаплащане на насрещни задължения с идентичен размер, не
представлява едностранно компенсационно волеизявление, съответно това поведение
на ответника не може да породи претендирания материалноправен ефект на
прихващането. Още повече, че сключеният договор за изкупуване на електрическа
енергия предвижда прихващането да се извършва с двустранен протокол. Дори да се
приеме, че тази клауза е дерогирана от приетите след сключването му общи
условия, то и съгласно последните не може да се приеме, че е отпаднало
изискването за отправяне на едностранно изявление за прихващане, тъй като не е
предвидено прихващането да настъпва автоматично - без изявление на координатора
на специална балансираща група, както неоснователно „Ч.Е.Б.” АД твърди.
В обобщение, при
наличието на спор относно вземането на ответника, не е настъпил ефектът на
компенсацията и вземанията на „А.” ЕООД от „Ч.Е.Б.” АД не са погасени.
Извод за обратното не
следва от предвидената в чл.12, ал.3 от Общите условия възможност за уреждане
на финансовите отношения между координатора на балансиращата група и
производителя-член на групата, чрез прихващане до размера на по-малкото от
двете вземания, без да са необходими други писмени договорености между
страните. Предвиденият способ за погасяване на насрещни задължения не дерогира
общото изискване на чл.103, ал.1 ЗЗД вземането, с което се прихваща (активното
вземане) да е ликвидно. Действително, уредбата на прихващането е диспозитивна,
но уговарянето на нещо различно трябва да е недвусмислено изразено и да е резултат на взаимната воля на страните. Да се
приеме, че чрез общи условия, приети от едната страна по правоотношението - „Ч.Е.Б.”
АД и обвързващи другата, без изразена от нея воля за това, е допустимо
погасяване на вземанията на производителите на електрическа енергия с насрещни
неликвидни вземания на координатора на специалната балансираща група, означава
да се наруши принципа на равнопоставеност на страните в частноправните
отношения, което е недопустимо. Въпреки това, в клаузата от общите условия не
изрично предвидена неликвидност на активното вземане.
Същественото в случая
е, че съдът не е сезиран с правен спор за съществуването на вземането на
ответното дружество и не следва да обсъжда спорните отношения, възникнали във
връзка със стартиралия на 01.06.2014 г. в Република
България пазар на балансираща енергия. След
като вземането, с което ответното дружество твърди да е извършено прихващане, е
спорно (неликвидно), то не е погасило насрещното вземане на „А.” ЕООД, но това неликвидно
вземане не е въведено като предмет на настоящия спор чрез възражение за
прихващане или насрещен иск, затова настоящото решение не формира сила на
пресъдено нещо и „Ч.Е.Б.” АД може да потърси принудителното му осъществяване по
общия ред.
Относно
акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Задължението за заплащане на непогасената
част от трите процесни фактури, е с настъпила с изтичане на срока за изпълнение
изискуемост, от който момент купувачът
дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е
парично, е в размер законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД.
Размерът на законната лихва е нормативно определен
на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от Постановление № 100 от 29 май
Относно разноските за производството.
С оглед
изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
който представя списък за извършени такива в общ размер от 2961,50 лева,
включващ адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. За претендираното адвокатско
възнаграждение от 1500
лева обаче не са представени доказателства да е уговорено, нито пък да е реално
заплатено от ищеца, а съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. Ето защо, в полза на „А.” ЕООД следва да се
присъдят разноски в размер на 1461,50 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати на „А.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище ***, на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 29037,00
(двадесет и девет хиляди тридесет и седем) лева, представляваща цена на
закупена електрическа енергия по договор №66/31.03.2009 г., съгласно издадени
фактури №**********/30.06.2014 г., №**********/31.07.2014 г. и
№**********/31.08.2014 г., заедно със законната лихва за забава от предявяване
на исковата молба – 06.10.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 359,99 лева (триста петдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за
периода 13.07.2014 г. – 06.10.2014 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1461,50 лева (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и петдесет
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: