РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1335 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД,
представляван от изп. директор Александър Александров чрез процесуалния си
представител твърди, че ответницата В.К.А. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ относно имот, находящ се в гр. **********” №25, бл.
87, ет.4, ап.15, с абонатен №036879, като за периода от месец май 2015г. до
месец април 2017г. по общи фактури с №**********/31.07.2016г. и
№**********/31.07.2017г. му дължи сумата в общ размер 617.96 лв, от която
495.86 лв главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ и 89.26 лв лихва
за забава за периода от 15.09.2016г. до 23.04.2019г., както и 26.00 лв главница
за дялово разпределение за периода от м. май 2015г. до м. април 2017г., 6.84 лв
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2016г. до
23.04.2019г. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в
забава, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно ОУ от 2016г. обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Собствениците в сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответницата, са
сключили договор за извършване на услугата “дялово разпределение” на топлинна
енергия с “Техем Сървисис” ЕООД. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №7419/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, моли да се признае за установено по
отношение на В.К.А., че му дължи сумите 495.86 лв незаплатена топлинна енергия
за периода от месец май 2015г. до месец април 2017г. за реално потребена
енергия, отразена в общи фактури №№ **********/31.07.2016г. и
**********/31.07.2017г., заедно със законната лихва от 30.08.2019г. до
окончателното изплащане, 89.26 лв лихва за забава за периода от 15.09.2016г. до
23.04.2019г., както и 26.00 лв за дялово разпределение за периода от месец май
2015г. до месец април 2017г., заедно със законната лихва от 30.08.2019г. до
окончателното изплащане и 6.84 лв лихва за периода от 31.05.2016г. до
23.04.2019г. Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ГПК.
На основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал
участие на трето лице - помагач на ищеца - “Техем
Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *********.
Ответницата В.К.А., лично, в съдебно заседание взема становище за
неоснователност на иска. Прави възражение за недължимост на претендираните суми
за потребената топлоенергия, които се дължат от наемателката й Р О на основание
чл.232, ал.2 ЗЗД, според който разходите за ползване на вещта се дължат от
наемателя. Прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, съгласно
чл.111, б. “б” ЗЗД. Заявява, че е възможно да има суми за плащане за 2017г. Моли искът да бъде отхвърлен.
Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД не е
взело становище по иска.
По делото са
представени писмени доказателства, прието е заключение на счетоводна експертиза
и е приложено ч. гр. дело №7419/2019г. на Районен съд - Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №7419/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3590/10.12.2019г. срещу В.К.А.
за сумите 495.86 лв главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. май
2015г. – м. април 2017г., за аб. №036879 на адрес гр. *********, 89.26 лв лихва
за забава за периода от 15.09.2016г. до 23.04.2019г., 26.00 лв главница за
дялово разпределение за периода от м. април 2016г. до м. април 2017г., 6.84 лв
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2016г. до 23.04.2019г.,
заедно със законната лихва върху главниците от 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и за 75 лв разноски. Своевременно
е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
Няма спор по делото, че ответницата е собственик на имот,
намиращ се в гр. ***********.
Няма спор и относно обстоятелството, че описаният жилищен
имот - апартамент, е топлоснабден, респ. присъединен е към топлопреносната
мрежа на ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран с аб. №036879. Като
собственик, ответницата е купувач на доставената от ищеца топлинна енергия в
жилищния й имот, поради което и съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ е битов клиент на топлинна енергия за собствени битови нужди.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 08.06.2021г., се
установява, че отчитането на потребената топлинна енергия в сградата на ЕС,
където е жилището на ответницата, се извършва по електронен път чрез монтирано в
абонатната станция измервателно средство в началото на всеки месец. Потребеното
през съответния месец и отчитано като топлинна енергия за разпределение
количество ТЕ се разпределя от топлинния счетоводител между абонатите, съгласно
действащата към периода нормативна уредба и на база квадратурата на жилищата
поради липса на индивидуални измервателни уреди. В случая отопляемият обем на
апартамента на ответницата е 40.65 кв.м. Отчитането на потребената топлинна
енергия в сградата на ЕС, където е жилището на ответницата, регистрирано с аб.
№036879, се отчита по прогнозно месечно потребление, определено на база
потреблението на ТЕ през предходния отчетен отоплителен сезон, съобразно
Наредба №16-334/06.04.2007г. В края на всеки отоплителен сезон на база крайното
показание на общия топломер за изразходваната ТЕ се изготвя изравнителна сметка,
като на всеки потребител се издава фактура с изравнителните показания –
количество, цена и обща стойност. Ако е извършено текущо плащане по месечните
прогнозни сметки по издадените фактури, след края на отоплителния сезон се
изготвят изравнителни сметки от ФДР, с която ЕС е сключила договор, в случая - “Техем
Сървисис” ЕООД (договор №4179/25.09.2005г.), на база реален отчет. Ако
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, тя се прикачва към
първата дължима сума за процесния период, а ако резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, от нея служебно се приспадат следващите
задължения.
За периода от м. май 2015г. до 30 април 2016г.
ежемесечно са издавани фактури по прогнозни количества ТЕ, които след изтичане
на отоплителния сезон са анулирани чрез издаване на кредитни известия и се
издава обща изравнителна фактура за целия сезон с окончателно отчетените реално
установени количества и стойности – фактура №**********/31.07.2016г., на обща
стойност 338.33 лв. След извършени плащания в общ размер 251.59 лв по фактурата
остава дължима сума в размер на 86.74 лв. Дължимата лихва за забава за периода
от 15.09.2016г. до 23.04.2019г. е в размер на 22.94 лв.
За периода от м. май 2016г. до 30 април 2017г. след
анулиране на фактурираното прогнозно количество ТЕ и след издаване на
окончателните показатели за потребена ТЕ от топлинното счетоводство на ФДР се
издава обща изравнителна фактура за целия сезон с окончателно отчетените и
реално установени количества и стойности – фактура №**********/31.07.2017г., на
обща стойност 399.63 лв. След извършено плащане – 19.43 лв по фактурата остава
дължима сума в размер на 380.20 лв. Дължимата лихва за забава за периода от
15.09.2017г. до 23.04.2019г. е в размер на 22.94 лв. Извършено е и допълнително
изравняване с дебитни известия към отделни фактури в размер на 28.92 лв.
Или за исковия период от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.
дължимата сума по счетоводни данни (неплатеното задължение) възлиза на 495.86
лв, а лихвата за забава възлиза на 89.26 лв. Платената с приложената на л.76
разписка №0400010246539626/07.01.2020г. сума 435.55 лв се отнася за задължение
за отоплителен сезон 01.05.2017г. - 30.04.2018г., който е извън предмета на
делото.
По счетоводни данни ответницата дължи на ищеца
неплатени фактури за начислената от топлинното счетоводство на “Техем Сървисис”
ЕООД, задължението по които за периода от м. април 2016г. до м. април 2017г.
възлиза на 26 лв, а помесечно изчислените лихви за забава са в размер на 6.84
лв.
По допълнително поставена задача експертизата е
представила заключение за размера на дължимите суми за доставена/ползвана ТЕ и
за дялово разпределение на ТЕ между абонатите на база квадратурата на жилищата
при съобразяване на тригодишния срок по чл.111, б. “б” ЗЗД, потвърдено устно в
съдебно заседание на 29.06.2021г. от вещото лице Й. М.. От същото се
установява, че съобразявайки тригодишната давност назад от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 30.08.2019г.,
то считано от 30.08.2016г. по изравнителна фактура №**********/31.07.2016г.
задължението в размер на 86.74 лв, както и лихвата за забава за отоплителен
сезон м. май 2015г. – м. април 2016г. е недължимо поради изтекъл тригодишен
давностен срок. За отоплителен сезон м. май 2016г. – 30.04.2017г. при
съобразяване на тригодишния давностен срок общото задължение на ответницата за
периода от 30.08.2016г. до 30.04.2017г. възлиза на 345.93 лв, след приспадане
на фактури №№ **********/31.05.2016г. за сумата 2.66 лв, **********/31.06.2016г.
за сумата 2.66 лв и **********/31.07.2016г. за сумата 14.11 лв и след включване
на начислената допълнително сума по изравнителна фактура
№**********/31.07.2017г. – 34.27 лв с включен ДДС. Дължимата лихва за забава за
периода от 15.09.2016г. до 23.04.2019г. е в размер на 56.31 лв. Неплатеното
задължение на ответницата по отделните фактури за дялово разпределение за
периода м. април 2016г.-м. април 2017г. възлиза на 18 лв, след приспадане
задължението по фактури №№ **********/30.04.2016г. за сумата 2 лв,
**********/31.05.2016г. за сумата 2 лв, **********/30.06.2016г. за сумата 2 лв
и **********/31.07.2016г. за сумата 2 лв, а лихвата за забава, изчислена от
датата на изпадане в забава – първо число на следващия месец след издаване на
фактурата до 23.04.2019г. вкл. възлиза на 4.40 лв.
Заключението на счетоводната експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
Възражението на ответницата за погасяване по давност
на задължението за топлинна енергия, дялово разпределение и за лихвите за
забава е частично основателно.
Съгласно клаузите на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. (л.43-44),
доставената топлинна енергия е остойностявана от ищеца (продавач) всеки месец,
като сумите са били дължими от купувачите в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача (ищеца) – чл.33, ал.1 ОУ.
Моментът на издаване на обобщена
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да
промени момента на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност (чл.114 ЗЗД). В случая вземанията за периода от м. май 2015г. до 30.08.2016г. са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на топлинната енергия и за
всяко от тях са издавани ежемесечни фактури, съобразно чл.33 от Общите условия,
каквито са данните по делото. Издаването на обща фактура за тях по-късно – съобщение
към фактура №**********/31.07.2016г. и съобщение към фактура
№**********/31.07.2017г., които включват начислени задължения за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2016г., съотв. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., без да се
сочи конкретно потребление за всеки един от процесните месеци, не е от естество
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за тези
вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в конкретен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена от ищеца фактура за това вземане. Противното
би означавало да се допусне от поведението на кредитора по издаване на фактури
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да
тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането – чл.114, ал.2 ЗЗД. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат
и различни последици, като твърденията на ищеца за изискуемостта, обосновани с
изпадането в забава, са неоснователни. В случая разпоредбата на чл.33, ал.1 от
ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването на началния момент на погасителната давност
за месечните задължения с издаването на общи фактури по изравнителните сметки е
неоснователно.
Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, поради което и на основание чл.114,
ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.08.2019г.,
на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност
за вземания, станали изискуеми преди 30.08.2016г. Ето защо се налага изводът,
че периодът на потребление на топлинна енергия, за който е издадена фактура №**********/31.07.2016г.,
а именно м. 05.2015г. – 30.04.2016г., е погасен по давност.
За отоплителен сезон м. май
2016г. - м. април 2017г. е издадена фактура №**********/31.07.2017г. на обща
стойност 399.63 лв. Като съобрази периода, който не е погасен по давност: 30.08.2016г.
до 30.04.2017г., съдът намира, че ответницата дължи на ищеца 345.93 лв стойност
на незаплатена топлинна енергия.
За периода до 30.08.2016г. е
погасено по давност и вземането за дялово разпределение, поради което ответницата
дължи на ищеца 18 лв за дялово разпределение на ТЕ.
Практиката по въпроса за
приложимата погасителна давност е обобщена с ТР №3/18.05.2012г. по тълк. дело
№3/2011г. на ВКС, ОСГК, като вземанията на топлофикационните дружества са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
В чл.33, ал.1 от ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства
относно момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищеца, то следва да се приеме, че същият не е установил момента, от който
ответницата е поставена в забава, поради което и исковите претенции за
заплащане на лихва за забава върху главните задължения се явяват неоснователни.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответницата В.К.А. за сумите 345.93 лв стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 30.08.2016г. до 30.04.2017г. и 18 лв за дялово разпределение за периода от м. август 2016г. до м. април 2017г., заедно със законната лихва върху главниците от 30.08.2019г.
– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Искът следва да се отхвърли за разликата
до 495.86 лв стойност на незаплатена топлинна енергия и за разликата до 26 лв
за дялово разпределение, както и изцяло за 89.26 лв лихва за забава за периода от 15.09.2016г.
до 23.04.2019г. и 6.84 лв лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2016г. до 23.09.2019г. Ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 21.08 лв разноски
по ч. гр. дело №7419/2019г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 557.22 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Ястребец” №23Б,
представлявано от изп. директор Александър Александров, ЕИК
*********, към В.К.А. ***, ЕГН **********, за сумите 345.93 лв стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 30.08.2016г. до 30.04.2017г. и 18 лв
за дялово разпределение за периода от м. август 2016г. до м. април 2017г.,
заедно със законната лихва върху главниците от 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 495.86 лв стойност
на незаплатена топлинна енергия и за разликата до 26 лв за дялово
разпределение, както и изцяло за сумите 89.26 лв лихва
за забава за периода от 15.09.2016г. до 23.04.2019г. и 6.84 лв
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2016г. до 23.04.2019г.
ОСЪЖДА В.К.А.
да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумите 21.08 лв разноски по ч. гр. дело
№7419/2019г. на Русенски районен съд и 557.22 лв разноски по делото.
По делото е
привлечено трето лице “Техем Сървисис” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: