Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 23.12.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 17-1253-001080 от 27.10.2017 година на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОДМВР - Хасково, с което на Т.А.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

 Жалбоподателят Т.А.С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен, Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били издадени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – налично било противоречие между съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП, както и между фактическата обстановка, посочената като нарушена материална норма и санкционната разпоредба, по която била реализирана административнонаказателната му отговорност и процесното МПС не подлежало на регистрация съгласно българското законодателство (било с транзитни регистрационни номера). Оспорва се фактическата обстановка като се сочи, че придвижвал товарен автомобил марка „Марцедес” от митническата проверка до гишето за паспортен контрол. Сочи се, че била изтекла погасителна давност в размер на 2 години от съставяне на АУАН до връчването на НП.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т.А.С., се явява. За него се явява адвокат А.Й., която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, както и тъй като било налице противоречие относно мястото на деянието, посочено в НП (от една страна се сочело първокласен път № 8, а от друга страна ГКПП „Капитан Андреево”, което не било на посочения път) и тъй като нямало товарен автомобил с марка „Даймлер Крайслер” – това било наименованието на компания, която произвеждала автомобилите с марка  „Мерцедес”. Алтернативно от Съда се иска да приеме, че инкриминираното нарушение покрива белезите на маловажен случай..

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 08.30 часа до 20.30 часа на 15.08.2017 година свидетелите Ж.К.И. и А.О.К. (служители на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково) изпълняват служебните си задължения. Около 10.20 – 10.30 часа се намират на автомагистрала (АМ) „Марица”, на територията на област Хасково, когато получават сигнал от Оперативния дежурен в ОДМВР – Хасково, че служител на Главна дирекция „Гранична полиция”, работещ на ГКПП „Капитан Андреево”, е установил лице, което управлява МПС с транзитни табели с изтекъл срок на валидност. На место установяват, че при проверка от страна на свидетеля С.Х.Й. ***), работещ на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи камиони”, движещият се в посока от Република България за Република Турция товарен автомобил и по-специално влекачът е с гръцки транзитни регистрационни табели с номер У – 2076 и се управлява от жалбоподателя Т.А.С., като табелите са с изтекъл срок на валидност, отбелязан в придружаващите документи, касаещи регистрацията на МПС. Установяват, че срокът на валидност е до 11.08.2017 година.

  На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ж.К.И. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „Пътен контрол” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково  (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Т.А.С. и в негово присъствие АУАН серия Д с бланков № 008210. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите А.О.К. и С.Х.Й.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС с транзитни регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, т.е. не е регистрирано по надлежния ред, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията към ДВ, брой 58 от 2017 година, в сила от 18.07.2017 година), която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушителя Т.А.С., който не сочи възражение против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя С..

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля И..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 17-1253-001080 на 27.10.2017 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията към ДВ, брой 58 от 2017 година, в сила от 18.07.2017 година) и налага на жалбоподателя С. на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП (в редакцията към ДВ, брой 101 от 2016 година, в сила от 21.01.2017 година) административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.10.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Ж.К.И. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „Пътен контрол” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и фактът, че Здравко Тончев И. е заемал длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на свидетел лицето Али Мехмед Юсеин, което установи, че С. е управлявал процесното МПС от място, обособено като паркинг на ГКПП „Капитан Андреево”, намиращ се след митническата проверка до гишето за паспортен контрол, т.е. около 50 м. - 100 м. В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя, който допълва, че влекачът на товарния автомобил е марка „Мерцедес”, произведен от немската фирма „Драймлер Крайслер”.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 година свидетели – Ж.К.И., А.О.К. и С.Х.Й.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните (изключая АУАН и НП) и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж.К.И., А.О.К. и С.Х.Й., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на първите двама – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля Али Юсеин и на обясненията на жалбоподателя С., тъй като тези показания, съответно обяснения не са в противоречие с кредитираните от Съда доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е основателна.             

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП от фактическа страна, законовата разпоредба, която е била нарушена и санкционната норма, която е била приложена. Действително в НП е посочено на едно место, че жалбоподателят управлява лек автомобил и действително марката на процесния автомобил - влекач, който е управлявал жалбоподателя е „Мерцедес”. Вярно е също така, че е налице несъответствие в НП по отношение на частта от републиканската пътна мрежа, където е бил жалбоподателят С. (първокласен път № 8/АМ „Марица”), но в случая Съдът счита, че мястото на нарушението е точно и коректно посочено, а именно: ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, трасето за излизащи МПС от Република България за Република Турция, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Констатираните несъответствия не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 15.08.2017 година актосъставителят Ж.К.И. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І степен в Група „Пътен контрол” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Пътен контрол” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят актосъставителят Ж.И. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е работело към момента на издаването като Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Съгласно Тълкувателно постановление (ТП) № 1/27.02.2015 година, постановено по т.д.№ 1/2014 година на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като Държавата губи материалното  си право да наложи наказание  на дееца  и да изпълни вече наложеното му наказание като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави  наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото ТП изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава ІХ от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание. 

За извършване на визираното в санкционния акт   нарушение, както към момента на  довършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на  административно наказание „Глоба”. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по–голям от 3 години; а според чл. 81, ал. 3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай,  деянието е извършено на 15.08.2017 година, АУАН е съставен на същата дата - 15.08.2017 година,  а  НП е издадено на 27.10.2017 година. Следователно отнесена към датата на извършването на твърдяното нарушение – 15.08.2017 година,  абсолютната погасителна давност  изтича на 15.02.2022 година.  Ето защо настоящият Съдебен състав намира, че  към настоящият момент не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.

Не са налице и предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на процесното НП – 27.10.2017 година,  от който момент давността е била прекъсната и  е  започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчване на НП на наказаното лице – 31.10.2019 година, не е изтекъл срок по–голям от 3-годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.чл. 11 от ЗАНН,  т.е. относителната погасителна давност  за административнонаказателно преследване също не е изтекла.

Само за пълнота на Мотивите следва да се посочи, че разпоредба на чл. 82 от НК не намира приложение в случая, тъй като същата касае изпълнението на наложено наказание, което предполага влязъл в сила акт за налагането му. В Мотивите на горецитираното ТП № 1 от 27.02.2015 година изрично е посочено, че т.нар. изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция, понастоящем е регламентирана в чл. 82 от ЗАНН. След като този въпрос е уреден в ЗАНН, то чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК не намира субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, тъй като препращането към разпоредбите на Общата част от НК е извършено с чл. 11 от ЗАНН само относно непредвидените в този закон случаи.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

        Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Установи се по делото, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая е безспорно, че именно Т.С. е бил водач на процесния автомобил, тъй като той го е придвижил от местото, където е бил паркиран след извършената митническа проверка до гишето за паспортен контрол и той е бил на шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. За пълнота на настоящото изложение и във връзка с наведените твърдения в Жалбата, Съдът намира за уместно да посочи, че митническите органи нямат задължение да проверяват дали МПС – предмет на митническа проверка е регистрирано по надлежния ред. В съответствие с Раздел ІІІ от Закона за митниците – Правомощия на митническите органи, техните правомощия са свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на ГКПП и на цялата територия на страната. Задълженията, свързани с регистрацията на МПС са в компетентността на полицейските органи и по-специално на длъжностните лица на службите за контрол, чийто задължения са посочени в чл. 165 от ЗДвП.

НП е издадено при правилно изведена правна квалификация. Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав, с квалификация по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (към датата на нарушението и към настоящия момент) гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ...”. Релевантните за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП факти са два – положителен: управлението на превозно средство по отворен за обществено ползване път и отрицателен: неналичието на регистрация на МПС, респ. табелите с регистрационен номер, не са поставени на определените за това места.

В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрационните табели са с изтекъл срок на валидност. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с временни (транзитни) регистрационни табели, издадени от Гърция. Датата 11.08.2017 година е била записана в представените документи за регистрация на МПС, като именно тази дата проверяващите са възприели като краен срок на валидност на регистрационните табели на автомобила. Т.С. е управлявал процесното МПС, като датата на проверката е 15.08.2017 година, т.е. след изтичане на посочения срок - до 11.08.2017 година, възприет от полицейските служители като срок на валидност на регистрационните номера. Управлението на МПС с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на регистрация по надлежния ред. След изтичане на срока на валидност, издадените транзитни регистрационни табели загубват своята правна стойност, което налага тяхната подмяна. Без правно значение в случая е чия собственост  е товарният автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че пътното средство е регистрирано. Наказанието не е за собственика на МПС, а за всеки „водач” на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят Т.С. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение  и управлявал товарния автомобил. Според Съда правилно и свидетелят И., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че към момента на проверката регистрацията на товарния автомобил е била изтекла не се отрича и от самия жалбоподател, а показанията на свидетелите в тази насока са категорични. В случая е ирелевантно обстоятелството, че регистрационните табели са били гръцки, тъй като задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП важи за всички МПС, които се движат в Република България по пътищата, отворени за обществено ползване, независимо от факта, че са регистрирани в друга Държава. В подобен смисъл е и Решение № 10 от 18.02.2008 година, постановено по КАНД № 4/2008 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова и др.

Видно от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН по реда на този закон има доказателствена сила до доказване на противното. С посочената разпоредба се създава оборима законова презумпция за истинност на отразените в редовно съставения АУАН факти, която прехвърля тежестта на доказване върху наказаното лице за нуждите на този закон и игнорира общото правило, че в тежест на наказващия орган е да установи всички фактически основания, обуславящи отговорността. В случая Т.С. не е оборил приетото от АНО в съставения му АУАН и НП. Не се установява, че към момента на проверката С. е управлявал процесното МПС и същото да е било регистрирано по надлежния ред. Поставените табели с регистрационен № У – 2076 са с изтекъл срок на валидност - до 11.08.2017 година видно и от представените документи за регистрация на МПС.

Осъщественото от Т.С. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с транзитни регистрационни табели е бил длъжен и е следвало да знае изискването, че не следва да го с управлява когато табелите са с изтекъл срок на валидност,  съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че жалбоподателят е професионален шофьор, като едно от задължението му преди да предприеме управление на МПС е да провери изправността му, включително надлежната регистрация, което е можел лесно да установи проверявайки срока на валидност на регистрационните табели в документите, касаещи регистрацията на процесното МПС.

Водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, която предвижда Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и Глоба от 200 лв. до 500 лв.

         Наложените на жалбоподателя наказания са определени на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата санкционна норма  - чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани в минималните установени размери, което налага извод за невъзможност за намалянето им.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни точки.

Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред ... (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в редакцията на заглавието към настоящия момент). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.

Независимо от изложеното по-горе НП следва да бъде отменено, както вече бе посочено, по следните съображения:

Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 година на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Следва да са посочи, че Съдът не споделя практиката при формални нарушения a priori да се изключва възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Изобилна е практиката на административните съдилища в страната, че формални административни нарушения като процесното могат да представляват маловажен случай. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на НК не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Да се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Използването на понятието „последици” в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от ДР на НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, не обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. В тази връзка законодателят борави с понятието „последици” на деянието и при очертаването на признаците на умишлените и на непредпазливите деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от НК като същевременно безспорно е, че формалните административни нарушения могат да бъдат както умишлено извършени, така и по непредпазливост. Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици”, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства”. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или” недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или само на смекчаващите обстоятелства.

Тъй като в настоящия случай Съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, то НП следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона. В този ред на мисли е основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че АНО неправилно не е квалифицирал деянието като маловажен случай на административно нарушение. Тази преценка, както вече бе посочено, се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка Съдът съобрази на първо място, че жалбоподателят С. за период близо от 5 години и половина, предхождащ датата на процесното деяние има издаден само един Фиш, няма издадени НП и няма наложени принудителни административни мерки във връзка с нарушения на правилата за движение. Тези факти ясно показват, че процесното деяние се явява изолирана проява за жалбоподателя, който в един значителен по своята продължителност период се е доказал като дисциплиниран водач на МПС, който трайно спазва установените правила поради което и степента на обществена опасност на дееца се установи по делото като ниска.

На следващо място Съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното деяние също се явява значително по-ниска от обикновените хипотези на нарушения от този вид. От необорените по делото обяснения на жалбоподателя и показания на свидетеля Юсеин се установи, че управлението на процесното МПС е било на разстояние не повече от 100 м. Това обстоятелство съобразно своята относителна тежест, очертава една значително по-ниска степен на обществена опасност както на конкретното деяние, така и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Явно при издаване на НП АНО не е проверил дали са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност по чл. 28 от ЗАНН не е изключена и при нарушения по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. При извършване на една обективна и задълбочена преценка по реда на чл. 53 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да отчете наличието на тези установени от Съда факти, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН и да не налага наказания на нарушителя, а да го предупреди устно или писмено, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.  Предвид неприлагането на тази разпоредба от наказващия орган и с оглед правомощията на Съда в настоящото производство – да провери  изцяло правилността на  обжалвания акт, включително да подложи на съдебен контрол законосъобразността на преценката му по чл. 28 от ЗАНН, обжалваното НП подлежи на отмяна поради неправилно приложение на закона при издаването му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  НП № 17-1253-001080 от 27.10.2017 година на Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, с което на Т.А.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)