№ 90
гр. гр. Лом, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102468 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от Б. Н. М., с ЕГН: **********, с
адрес: ****, чрез пълномощника му Н.И. А., адрес за призоваване: ****,
срещу Търговско дружество „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. ****,
област Монтана, ул. ****, при условията на обективно първоначално
съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в общ размер на 1221,20 лева неиздължени
арендни вноски за стопански години: 2014/2015 година, 2015/2016 година,
2016/2017 година, 2017/2018 година и 2018/2019 година по договора за аренда
на земеделска земя от 11.01.2013 година и анекс към него от 10.11.2016
година, по повод на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №394 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. №1529/2021 г. по описа на РС –
Лом. Претендират се разноските, направени в заповедното производство, и
разноските направени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител.
Ответникът намира, че исковата молба е нередовна в частта на петитума,
тъй като, според процесуалния му представител, не отговаря на изискванията
на чл. 422 от ГПК. Оспорва изцяло основателността на исковата молба, като
1
се правят възражения относно неизпълнение от страна на ищеца на
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЕ. В тази връзка процесуалният
представител на ответника намира предявения иск за недопустим, тъй като не
е налице идентичност между предмета на издадената Заповед №
394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа са РС – Лом срещу ответника – длъжник за
сумата от 1221,20 лева и петитума на исковата молба. Претендират се
разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева за процесуално
представителство от адвокат.
Прави се възражение по отношение на претендирано заплащане на
арендни вноски за два имота – един в землището на с. Златия и втори с
местонахождение землището на с. Долни Цибър. Твърди се, че при извършена
справка за сключени арендни договори или договори за наем на земеделска
земя в землището на с. Долни Цибър, не са открити такива със страни
наследодателя на ищеца и ответника, а такива в землището на Горни Цибър.
Ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от
процесуалния си представител, който поддържа исковата молба и пледира за
уважаване на предявените искове. Относно направеното възражение за
недопустимост на предявения иск, процесуалният представител на ищеца
намира същото за неоснователно. Релевира, че единственото разминаване в
тази насока е несъществен елемент, който няма отношение, дори да не беше
посочен, както в Заявлението, така и в ИМ, а именно: къде се намира нивата и
дали е в землището на с. Долни Цибър или на с. Горни Цибър. Основанието е
неиздължени арендни плащания по сключен договор между наследодателя на
ищеца и ответника и Анекс към него, които са дали основание за подаване на
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и същите са основание за
предявяване на иска, а именно: неплащанията по този Договор и Анекса към
него. На следващо място процесуалния представител намира, че не е изтекла
погасителната давност, тъй като вземанията не са периодични.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
процесуалния си представител. Поддържа отговора на исковата молба и
пледира за недопустимост на предявените искове, а в условията на
евентуалност при основателност отхвърляне на предявените искове. Намира
за съществено разминаването между Заповед № 394/26.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021
по описа са РС – Лом и петитума на исковата молба.
По делото са представени следните писмени доказателства: копие от
Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка
на подписите с рег. № 262 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег.
№ *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх.
рег. № 344 от 16.01.2013 г.; заверено копие от Анекс от 10.11.2016 г. към
Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район РС гр. Лом, с рег. №
2
*** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв.
вх. рег. № 7607 от 11.11.2016 г. и заверено копие от Удостоверение за
наследници № 271/23.04.2021 г. издадено от Община Козлодуй, област Враца.
Приложено е ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа са РС – Лом, по което е
издадената Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г.,
с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д. М. – нотариус в район
РС - гр. Лом с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. №
252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г. е сключен между Е. Н. М., в
качеството на арендодател, и „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. ****
област Монтана, ул. **** в качеството на арендатор, по силата на който
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно
ползване 8,723 дка. (осем декара и седемстотин двадесет и три кв. м.) в
землището на с. Златия и с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, от
които
Нива, находяща се в землището на с. Златия, област Монтана,
местността „Кол градеж“, с площ от 4,560 дка. (четири декара, петстотин
и шестдесет кв. м.), съставляваща ПИ № **** по действащия при
сключване на договора за аренда план за земеразделяне землището на
селото и
Нива с площ от 4163 дка. (четири декара, сто шестдесет и три кв. м.) в
землището на с. Горни Цибър, област Монтана, представляваща ПИ №
**** по действащия по време на сключване на договора за аренда план
за земеразделяне землището на селото.
Договорът е сключен за срок от седем стопански години, и е започнал
да тече от 01.10.2012 г.
Договорената между страните арендна вноска е по 35 лева за един декар
за една стопанска година. Договорено е арендното плащане от страна на
арендатора към арендодателя да се извършва след приключване на
стопанската година, но не по-късно от 30.12. на съответната година.
По делото се установява, че Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за
аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите
с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на
Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег.
№ 7607 от 11.11.2016 г., срокът на договора е удължен с още седем години,
считано от 01.10.2019 г.
От удостоверение за наследници № 271/23.04.2021 г., издадено от
Община Козлодуй, област Враца, се установява, че Е. Н. М. е починал на
09.02.2017 г., като негов единствен наследник е Б. Н. М., с ЕГН: **********, с
адрес: ****.
Релевира се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на
3
арендодателя арендни вноски за стопанските години: 2014/2015 г., 2015/2016
г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018 / 2019 г., като общият размер на
паричното задължение възлиза на 1221,20 лева.
По повод на твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на
арендатора задължение да заплаща договорената арендна цена, е подадено
заявление с вх. № 1475/21.07.2021 г. (по описа на РС – Лом) за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод заявлението е издадена
Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата в размер на 1221,20 лева, която да бъде платена от „АКРОС
2008“ ЕООД с ЕИК: ****, с. **** област Монтана, ул. **** на Б. Н. М., с
ЕГН: **********, с адрес: ****.
ТД „АКРОС 2008“ ЕООД е депозирало възражение, в което е посочено,
че не дължи вземането по издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
По повод на депозираното възражение е предявена искова молба, по
повод на което е образувано и настоящото дело.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По наведеното възражение за допустимост настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно поради следното:
Не се установява несъответствие между предмета на заповедта по чл.
410 от ГПК и иска по чл. 422 от ГПК. Посоченото възражение, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, че се дължат арендни
вноски за имот, находящ се в землището на с. Долни Цибър, а в исковата
молба за имот, находящ се в землището на Горни Цибър, не формира петитум
в исковата молба. В настоящия случай петитумът е формулиран в
съответствие с издадената Заповед № 394/26.07.2021 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа на
РС – Лом, тъй като вземането произтича от Договор за аренда на земеделска
земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д.
М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара,
вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г. и
Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от
11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 7885 пред Д. М. –
нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в
СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег. № 7607 от 11.11.2016 г.
Посочването на административния адрес на един недвижим имот в заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане се явява допълнително
обстоятелство, което не индивидуализира основанието и съответно вземането.
Последните се индивидуализират с посочените договори.
По основателността на иска, съдът намира същия за частично
основателен, поради следните съображения:
Направено е възражение за погасяване по давност за всички
претендирани арендни вноски за всички стопански години, посочени в
исковата молба.
За основателността на искoвете ищецът следва да докаже сключването
4
на валиден договор за аренда с предмет процесните земеделски земи, по
който е изправна страна, че претендираният размер на арендното плащане е
този, който е уговорен в договора за аренда.
От страна на ответника следва да бъде установено, че е погасено по
давност задължението за заплащане на арендната цена за всички стопански
години.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че са сключили процесния договор за аренда и анекса към него, че
арендодателят, а в последствие и ищецът, в качеството на универсален
правоприемник на ареднодателя, е собственик на отдадените под аренда земи,
че арендното плащане е в размер на 35 лева на 1 декар и се дължи до 30.12. на
съответната година. Ответникът като арендатор дължи, по силата на договора,
сключен между страните, заплащане на арендна цена.
Ответникът не успя да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на арендна цена по арендния договор.
По възражението за изтекла погасителна давност за всички
претендирани арендни вноски за всички стопански години, посочени в
исковата молба, съдът го намира за частично основателно. На основание чл.
111, б. „в” от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
възприетото общо официално тълкуване, обективирано в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. ,
понятието „периодични плащания“, по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, се
характеризира с:
– изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари […];
– имащи единен правопораждащ факт, […];
– чийто падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, […]; а
– размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В съобразителната част на цитирания тълкувателен акт се приема
становището, че не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични
плащания поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да
бъдат различни и че законодателят е посочил примерно две от тях в
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – вземанията за наем и лихви.
Заплащането на арендната цена по договора за аренда е периодично плащане,
тъй като е повтарящо се задължение за предаване на пари, които имат единен
правопораждащ факт – процесния договор за аренда и съпътстващия го анекс,
падежа на вземанията за арендна цена настъпва през предварително
определени интервали от време - 30.12. на съответната година, размерите на
плащанията са изначално определени в договора за аренда, а именно в размер
на по 35 лева за декар. Падежът за заплащането на арендата цена за
стопанската година 2014/2015 г. е до 30.12.2015 г., за 2015/2016 г. е до
5
30.12.2016 г., за 2016/2017 г. е до 30.12.2017 г., за 2017/2018 г. е до 30.12.2018
г. и за 2018/2019 г. е до 30.12.2019 г. Искът по чл. 422 от ГПК се счита за
предявен от датата за предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение която е 21.07.2021 г., т. е., искът е
предявен след погасяване на задълженията за заплащане на арендна цена за
стопанската година 2014/2015 г., за която давността е изтекла на 30.12.2018 г.,
за стопанската година 2015/2016 г. ,за която давността е изтекла на 30.12.2019
г., и за стопанската година 2016/2017 г., за която давността е изтекла на
30.12.2020 г., поради което е неоснователен по отношение на тези плащания.
По делото липсват доказателства, че са извършвани плащания за
стопанските години 2017/2018 г. и 2018/2019 г., поради което в тази част
исковата молба се явява основателна. Ответникът дължи на ищеца заплащане
на арендна цена по процесния договор и анекс към него в размер на 488,48
лева от сумата по издадената Заповед № 394/26.07.2021 г. по ч. гр. д. №
1529/2021 г. по описа на Районен съд – Лом за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1221,20 лева.
По разноските:
Страните по делото претендират разноски, като такива следва да им
бъдат присъдени - на ищеца съразмерно с уважената част от иска, на
ответника съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски
в размер на 50 лева – държавна такса по делото. Представено е пълномощно
за процесуално представителство, в което не е посочена сума за адвокатско
възнаграждение, поради което следва, с оглед на материалния интерес и цена
на иска – 1221,20 лева, да се определи размер на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, което се явява и минималният размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. Ответникът е сторил разноски в размер на 1000 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца
е направил възражение срещу възнаграждението, заплатено на процесуалния
представител на ответника. Съдът намира възражението за основателно,
предвид участието на процесуалния представител на ответника по делото и
възнаграждението му, което надвишава неколкократно минималния размер на
адвокатско възнаграждения според интереса на делото и действията по
процесуално представителство определен в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Справедлив размер на адвокатско възнаграждение в настоящия случай е този
в размер на 300 лева. С оглед на този изход на делото на ищеца следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева, а на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
Следва разноските по делото, представляващи държавна такса, да бъдат
разпределени между страните съобразно уважената част от иска и, съответно,
отхвърлената част от иска, както следва: 30 лева да се присъдят в полза на
ответника и 20 лева в полза на ищеца. Предвид гореизложеното на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 140 лева разноски, а на
ответника - 210 лева разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
„АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с.
****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН: **********,
дължи на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: **** сумата в размер на
488,48 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 48 стотинки),
представляваща неиздължени арендни плащания за стопанските години
2017/2018 г. и 2018/2019 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 262 пред Д. М. –
нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в
СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. № 344 от 16.01.2013 г. и Анекс от
10.11.2016 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 7885 пред Д. М. – нотариус в район
РС - гр. Лом, с рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под
рег. № 170, том 13, дв. вх. рег. № 7607 от 11.11.2016 г., за която сума е
издадена Заповед № 394/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1529/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в частта за претендирана
главница над 488,48 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 48 стотинки)
до пълния предявен размер от 1221,20 лева (хиляда двеста двадесет и един
лева и 20 стотинки), представляваща неиздължени арендни плащания за
стопанските години 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. по Договор за
аренда на земеделска земя от 11.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите
с рег. № 262 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на
Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом, рег. № 252, том 1, дв. вх. рег. №
344 от 16.01.2013 г. и Анекс от 10.11.2016 г. към Договор за аренда на
земеделска земя от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
7885 пред Д. М. – нотариус в район РС - гр. Лом, с рег. № *** на
Нотариалната камара, вписан в СВ – Лом под рег. № 170, том 13, дв. вх. рег.
№ 7607 от 11.11.2016 г., за която сума е издадена Заповед № 394/26.07.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1529/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА „АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: с. ****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН:
********** да заплати на Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата
от 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски по делото съразмерно с
уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати на
„АКРОС 2008“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с.
****, област Монтана, ул. ****, с управител К. М. С. с ЕГН: **********,
сумата от 210 лева /двеста и десет лева/, представляваща направените по
делото разноски от ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8