РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. ЛЕВСКИ , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200017 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. М. от ********, общ.*****, чрез адв.Х.Т. –
ВТАК, против Наказателно постановление №20-0241-000427/18.12.2020г. на
ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на
жалбоподателя са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание защитникът адв.Х.Т. – ВТАК, излага подробни
съображения, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано от
събраните по делото доказателства, както от обективна, така и от субективна
страна. Счита, че с описаното в АУАН и НП изпълнително деяние не е
възможно да е осъществен т.нар. „дрифт“. Прави анализ на събраните по
делото доказателства, от които твърди, че не се установява по категоричен
начин извършване на нарушението. Посочва, че в обжалваното наказателно
1
постановление е посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН,
различен от представения по преписката. Иска се наказателното
постановление да бъде изцяло отменено.
Жалбоподателят дава обяснения относно вмененото му нарушение.
Поддържа изложените от защитника доводи. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ Белене към ОДМВР – Плевен не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище счита, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 12.08.2020г., около 01.00ч. свидетелят Б. З. Б. се намирал в дома си в
********, който бил в непосредствена близост до центъра на селото. Същият
бил събуден от силен шум от превъртане на гуми на автомобил. Погледнал
през прозореца и видял управлявания от жалбоподателя лек автомобил
******, след което излязъл на центъра, където се намирал автомобила. Св.Б.
направил забележка на жалбоподателя В.М., след което се прибрал. След
известно време отново чул шум от превъртане на гуми под прозореца си,
поради което отново излязъл и видял жалбоподателя, който управлявал
автомобила си, след което спрял и излязъл от него. Свидетелят Б. отново му
направил забележка и между двамата възникнало пререкание. Б. взел
ключовете от автомобила на М., за да предотврати последващи действия от
негова страна, но впоследствие размислил и ги върнал. Свидетелят Б. се
прибрал в дома си и подал сигнал на телефон 112 за водач, който извършва
„дрифт“ на центъра на село ****** и безпокои гражданите.
На подадения сигнал се отзовали свидетелите Б.Б. и Г.К., служители на
РУ – Белене, които пристигнали на място. Същите установили като
пешеходец, извън автомобила си, жалбоподателя В.М., на когото извършили
проверка. След известно време на място пристигнал и свидетеля Б., който
2
уведомил полицаите за това, че това е лицето, за което подал сигнал за
„дрифтиране“ на центъра на село *******. Полицейските служители
установили на пътя следи от въртене на гуми. Установен бил управлявания от
жалбоподателя автомобил, по който имало охлузвания и бил без лайсна.
Свидетелите Б. и К. уведомили дежурния автоконтрольор – свидетеля К.А.,
който също пристигнал на място за извършване на проверка посредством
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя. По
време на проверката последният се държал арогантно и започнал да обижда
полицейските служители, поради което бил задържан и отведен в РУ –
Белене.
На жалбоподателя бил съставен АУАН №427, бл.№459929 от
12.08.2020г. за това, че на 12.08.2020г., около 01,00 ч. в с.Петокладенци,
ул.“Витоша“, управлява лек автомобил ***** с рег.№*****, собственост на Г.
М. Д., като използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, като извършва резки маневри, изразяващи се в умишлено и
преднамерено превъртане на предни гуми на автомобила „дрифт“, с което
виновно нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който отказал да го подпише, като свидетел на отказа бил свидетеля Г. КР. Г..
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
Наказателно постановление №20-0241-000427/18.12.2020г. на ВПД Началник
РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя били
наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. В наказателното постановление била възприета
фактическа обстановка, идентична с тази в издадения АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите К. Л. А., Б. З. Б., Б. П. Б., Г. К. Г., както и от писмените
доказателства – АУАН №427, бл.№459929 от 12.08.2020г., Наказателно
постановление №20-0241-000427/18.12.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене
при ОД на МВР-Плевен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. Л. А., Б. П. Б. и Г. К.
Г., като последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и
депозирани от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях
3
по време на изпълнение на служебните им задължения, без възможна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът даде вяра и на показанията на
свидетеля Б.Б., като последователни и логични, както и подкрепени от
показанията на останалите разпитани свидетели, от които се установява, че
непосредствено след инцидента Б. е съобщил на полицейските служители
същите факти, като тези, които излага непосредствено пред съда в хода на
съдебното следствие, което води до извод за тяхната достоверност. Въпреки,
че съобразно принципа за непосредственост, заложен в НПК представения по
делото протокол за разпит на свидетеля Б. по БП №ЗМ-65 по описа на РУ –
Белене не може да бъде ценен и обсъждан от съда, тъй като по своето
естество представлява свидетелски показания в писмен вид, за пълнота, с
оглед наведените от защитника възражения следва да бъде посочено, че
същият не съдържа съществени противоречия с показанията на свидетеля,
дадени в хода на съдебното следствие, което да навежда на съмнение относно
тяхната достоверност.
Съдът не даде вяра на дадените от жалбоподателя обяснения, като прие,
че същите са израз на упражнено от М. право на защита. Депозираните от
същия обяснения са опровергани от показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, поради което съдът не ги кредитира, а ги отчете като
упражнено право на защита.
Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е предявен лично на нарушителя, който е
отказал да го подпише, като в съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.2
ЗАНН е подписан от един свидетел. При извършената служебна проверка не
се установиха съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на обжалваното наказателно постановление, които да са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Не представлява
съществено процесуално нарушение посочения в обстоятелствената част на
4
НП друг номер на АУАН - бл.№459928, доколкото се установява, че в
мотивната част на НП е посочен правилния такъв, въз основа на който е
съставено НП – бл.№459929. Налице е съответствие между фактическата и
правната част на АУАН и НП, поради което не е накърнено правото на защита
на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Целта на законодателя е санкционирането на
съзнателно, опасно шофиране, чрез извършването на определени маневри,
създаващи опасност за участниците в движението, характерни за спортни
състезания, които следва да се извършват само на определените за това места
и не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено
ползване – за превоз на хора и товари.
Т.нар. „дрифт“, който няма легална дефиниция, но по своето естество
представлява съзнателно, контролирано опасно шофиране, чрез поднасяне
задната част на автомобила, посредством определени маневри, при които
задните колела приплъзват и отклоняват траекторията си, представлява
такова забранено използване на пътя, отворен за обществено ползване за
цели, различни от превоз на хора и товари.
Съдът намира, че в процесния случай вмененото на жалбоподателя
нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че същият е възприел характерния
за т.нар. „дрифт“ шум от превъртане на гуми, възприел е процесния лек
автомобил *******, както и че същият е управляван от жалбоподателя, след
пристигането си на центъра отново е възприел превъртане на гуми с
процесния автомобил и издаване на силен шум. В подкрепа на показанията му
са и тези на разпитаните полицейски служители, от които се изяснява, че при
пристигането им са установили по пътната настилка следи от гуми. От
показанията на свидетеля Б., които не се опровергават от останалия
доказателствен материал, се установява, че на мястото не е имало други
автомобили, освен управлявания такъв от жалбоподателя. Посочените факти,
взети в съвкупност, водят до единствения извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, като е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
5
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът констатира, че действително при фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като
извършва резки маневри, изразяващи се в умишлено и преднамерено
превъртане на предни гуми на автомобила. Основателно е изложеното от
защитника, че оглед естеството на т.нар. дрифт, същият се извършва чрез
превъртане на задните, а не на предните гуми на автомобила. Съдът намира,
че така посоченото не води до несъставомерност на деянието, както и не
представлява съществено процесуално нарушение, накърнило правото на
защита на жалбоподателя. Такива представляват липсата на който и да било
от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова
тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна
инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на
наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на процесуалните
правила се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да
се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното
лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно
негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. В процесния
случай са описани всички елементи от обективната страна на нарушението -
управлява процесното МПС като не използва пътя, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, както и конкретните действия, квалифицирани като използване на
пътя не по предназначението му – резки маневри, умишлено и
демонстративно превъртане на гуми, дрифт, поради което не е довело до
неяснота относно фактите, по които жалбоподателят следва да се защитава,
както и относно вида на вмененото му нарушение.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0241-
000427/18.12.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с
6
което на В. Г. М., ЕГН:**********, с адрес: *******, са наложени на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7