О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на 16.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 804 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 24430/13.08.2019 г. от А.Г.Н. и А.Ф.П. лично и в качеството и́ на законен представител на А.А.Н. и Е.А.Н., чрез адв. С.П., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 920 от 23.07.2019 г. в частта за разноските.
Молителите твърдят, че ищците са четирима, поради което
всеки от тях е ангажирал защита и е извършил разноски. В този смисъл следва да
се присъдят разноски за всички ищци и по всички оспорени искове, а не само по
отношение на исковете на А.Н. и А.П. за неимуществени вреди в размер от 300
евро. Молят за изменение на решението и присъждане на разноски в пълен размер.
Препис от молбата е връчен на ответната страна „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД,
която в срока е подала отговор с твърдения за неоснователност на молбата.
Твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира
до законовия минимум, доколкото претендираното обезщетение е заплатено в хода
на процеса и не се касае за дело от правна и фактическа сложност.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
С Решение № 920 от 23.07.2019 г. по делото
съдът е приел, че в тежест на въззивника следва да се възложат разноските по
делото в размер на 700 лв., доколкото е уважено възражението му за прекомерност
на претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение от 1 440 лв.
Обжалваемият интерес е 600 евро, а минимумът по Наредбата е 312,15 лв., като
700 лв. се явява справедливо възнаграждение, предвид правната и фактическа
сложност на спора.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Oбжалваемият интерес е 600 евро (1173,49 лв.), доколкото се обжалва уважаването на двата иска за заплащане на обезщетение за претърпени от А.Н. и А.П. неимуществени вреди в размер на 300 евро и минимумът по Наредбата е 312,15 лв.
Настоящият състав намира за нужно да уточни, че претенцията за изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично задължение не съставлява според ГПК самостоятелен иск, който може да бъде обективно съединен с основния при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК предвид обстоятелството, че претенцията за лихви не може да бъде конкретизирана по размер. Следва да се подчертае и това, че претенцията за законна лихва е претенция за креанс, която е акцесорна спрямо главното /основното/ парично задължение на длъжника /Определение № 635 от 06.10.2009 г. по т.д. № 564/2009 г. на ВКС/. Тя е материално-правна последица от предявения иск /Решение № 118 от 25.09.2018 г. по гр.д. № 4756/2017 г. на ВКС/.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищците законна лихва по всички искове, но доколкото същата не съставлява отделен иск и не се конкретизира по размер, спрямо нея не се прилага критерия за интерес. В Наредбата липсва уредена такава хипотеза, поради което ако решението се обжалваше само в тази част по аналогия би се приложила разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 (като за неоценяем иск), доколкото се доближава най-много до конкретния случай.
Доколкото решението се обжалва и спрямо искове, за които е налице критерия за интерес, то разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е приложима и спрямо нея следва да се определи дължимото минимално адвокатско възнаграждение. В чл. 13, ал. 4 от Наредбата е предвидено заплащането на възнаграждение за всяко защитавано лице, но тя се прилага само по отношение на наказателните и административнонаказателните производства (Раздел IV). В случая няма спор, че жалбоподателите са двама и исковете са кумулативно субективно съединени, но претенциите не са различни по вид, за да предпоставят различна по вид и обем адвокатска защита, поради което и хипотезата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение.
Всяко противно на това тълкуване обикновено води до злоупотреба с право, което съдът не би следвало да допуска (чл. 3 и чл. 5 ГПК), а още по малко да толерира такова поведение у адвокатите. Ако процесуалният представител реши да договаря по-високо възнаграждение и клиентът е съгласен с него, то следва да остане в тежест на последния, щом противоречи на преследваните с Наредбата цели, а именно справедлива и адекватна цена на адвокатската услуга, съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Предвид възражението за прекомерност, с решението си съдът е присъдил над двойния размер на определеното минимално адвокатско възнаграждение, а именно 700 лв., който размер в достатъчна степен отговаря на извършените процесуални действия.
Въз основа на горното съдът приема, че не са
налице основания за изменение на решението в частта му за разноските.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 24430/13.08.2019 г. от А.Г.Н. и А.Ф.П. лично и в качеството и́ на законен представител на А.А.Н. и Е.А.Н., чрез адв. С.П., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 920 от 23.07.2019 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.