Р Е
Ш Е Н
И Е
28.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 54 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на двадесет и девети януари 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: И.С. и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 372/2019 г. по описа на КнАС
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
К.В.А. ***, чрез адв. Х., обжалва Решение на КнРС № 326/09.10.2019 г. по НАХД № 217/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г.
Твърдят се касационни основания, които по своето същество са касационни основания, предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска да бъде отменено решението на ДРС. Претендира се, че нарушението не е извършено..
Касаторът се представлява по делото от адв. Х., който поддържа жалбата и в о.с.з. пред съда.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Заключението на прокурора е, че решението на РС - Кюстендил е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС № 326/09.10.2019 г. по НАХД № 217 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 18-1139-002122/20.12.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил.
Потвърденото от КнРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 800436/22.11.2018 г. срещу К.В.А. ***, за това че на 07.03.2018 г. около 10.43 ч. по път втори клас № 62, км. 4 + 730, в с. Багренци, в посока гр. Дупница, е управлявал лек автомобил “В.**” с контролен № .**, собственост на „Д.*****. /лист 14 по първоинстанционното дело/, със скорост от 112.52 км/ч при разрешена максимална такава от 50 км/ч. за населено място. Приспаднат е толеранс от 3 км/ч от превишената скорост. Скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство SIТRAFFIC LYNX ERS 400-9047 ВАВ и изготвен снимков материал № 00013/29.11.2015 г. и показана на водача с точен час, дата и № на автомобила при подписване на акта. Същият не представя и контролен талон към СУМПС.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 22.11.2018 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в отсъствието на водача и е връчен срещу подпис на нарушителя на 04.12.2018 г., като същият го е подписал и е посочил възражение към акта. Въз основа на АУАН е издадено НП № 18-1139-002122/20.12.2018 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителят е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и отнети 12 контролни точки, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и го е потвърдил.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, касационният състав констатира основания за незаконосъобразност на решението, а именно нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
От доказателствения материал по делото е доказано извършване на релевираното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Техническото средство SIТRDFFIC LYNX ERS, № 400-9047ВАВ е фиксирало скоростта, ограничението, превишението, датата и часа. Разпечатката от протокола от проверка № 224-ИСИ/12.10.2017 г. на техническото средство /лист 12 по въззивното дело № 217/19 г./, с което е установена скоростта на движение отговаря на изискванията визирани в чл. 132 ал. 1 във връзка с чл. 163 ал. 7 от НПК и в този смисъл показаната от техническото средство скорост може да бъде приета като меродавна и обективна. Разпечатката от паметта на радарното устройство /лист 11 по въззивното дело/, с което е измерена скоростта е съставена и заверена по установения ред - ясно е кое длъжностно лице я е изготвило и подписало. От друга страна констатациите в АУАН се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП.
Приложена е и декларация по чл. 188 от ЗДвП, от която е видно, че засеченият от радара автомобил е бил управляван от жалбоподателя А. лично на 07.03.2018 г. около 23.20 ч., с което се доказва и кой е извършителят на нарушението.
На основание препращащата норма на чл. 189 ал. 14 от ЗДвП, процедурата по административно наказване и съдебно оспорване на НП е уредена като такава в правилата на ЗАНН. Гореизложеното включва и проверката за законосъобразност на оспореното НП, включително и за спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН във вр. с ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по ТД № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС. Доказателствата по делото сочат, че е нарушен чл. 34 от ЗАНН, а именно: не се образува административнонаказателно производство, ако не е е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриването на нарушителя. В случая същият е отрит на 10.05.2018 г. /съдът отчита факта, че приложената декларация не е приета от АНО за годно доказателство за управление на МПС от К. Петров/, а АУАН е съставен на 22.11.2018 г., т.е. след изтичане на определения 3 – месечен срок. Безспорно е бил нарушен чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
При това положение и с оглед нормативно определеното с чл. 218 ал. 2 от АПК, задължение съдът да следи служебно за приложението на материалния закон, касационният съд счита, че решението на КнРС е неправилно и незаконосъобразно и ще го отмени, съответно ще отмени и оспореното НП.
Воден от тези мотиви и на основание чл.
222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на РС – Кюстендил № 326 от 09.10.2019 г. по Н.А.Х.Д № 217/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ НП № 18-1139-002122 от 20.12.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП на К.В.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: