Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 01.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският Районен
съд, седми граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното
от съдията БАНКОВА
гр. дело №1195 по описа
на същия съд
за 2018година и
на основание данните
по делото и
закона, за да
се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е молба от Г.П.П. против „Хранене за всички-96“АД-Плевен, в която се
твърди, че във връзка с процедура по
увеличение на капитала, ищецът като акционер през 2008г. е внесъл по сметка на
дружеството сумата 39840лв.Твърди се, че е имало съдебен спор между страните,
като след постановяване на решение по т.д.№964/09г. на ВКС, влязло в сила на 08.07.2010г.,
е отпаднала възможността на ищеца да
участва в закупуване на нови акции, във
връзка с решение на ОС акционерите за увеличаване на капитала.Твърди се, че
ответникът-АД, се е снабдил по това дело с ИЛ и е образувано изп.д.№20108170400168/10г. на ЧСИ, като е удържана сумата 7137,56лв.
Твърди се, че това не е било правомерно и дружеството реално е изплатило с
няколко превода сумата 15152,44лв. през
22.04.2015.-14.06.2016г.,като по този начин е направило извънсъдебно признание
и дължимия остатък е 24687,56лв. Твърди се, че се дължи и лихва за забава общо
в размер на 3037,15лв. за периода 15.06.2016г.-30.08.2017г. Твърди се, че е
подадено заявление по чл.410 от ГПК и издадена заповед по ч.гр.д.№6737/2017г.
на ПлРС.Твърди се, че е подадено възражение по чл.414
от ГПК от ответника, което поражда и правния интерес предявяване на настоящите установителни искове . Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил възражение за изтекла давност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, констатира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№6737/2017г.
по описа на ПлРС е, че от страна на Г.П. е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа
на същото е издадена заповед№43/05.01.2018г. спрямо
ответника, както следва: сумата от
24687,56лв, представляваща главница
за периода от, сумата от
3037,15лв., представляваща лихва
за периода от 15.06.2016г. до 30.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.09.2017г. до
окончателното й изплащане.Вземането
произтича от следните обстоятелства: Участие в процедура на увеличаване на капитала на
Х.З.В.- 9. АД ЕИК114048981.В срок
кредиторът е предявил искове за посочените суми.
Не е спорен факта,че във връзка с процедурата
по увеличение на капитала на
„Обществено хранене 96”АД през 2008г., ищецът като акционер чрез два банкови
превода е превел по набирателната сметка на дружеството
сумата 39 840лв. С Решение № 139/08.07.2010г. на ВКС
по т.д.№ 964/2009г. е отхвърлена жалбата
на Г.П., по
предявения иск за нарушени акционерни
права, като решението е влязло в сила на 08.07.2010г.Не е спорно,че по молба на
дружеството е образувано изп.д. №20108170400168/10г.
на ЧСИ, като е удържана сумата 7137,56лв. разноски и адвокатски хонорар във
връзка с приключилото дело на ВКС.Не е спорно, че за периода 22.04.2015г..-14.06.2016г.
е възстановена сумата 15152,44лв.
Спорен по делото е въпроса, дължи ли се
претендираната сума или е погасена по
давност.
Съдът счита,
на първо място, че погасителната давност
при неосъществено основание ,каквото е в момента е започнала , едва с влизане в
сила на решението на ВКС от 08.07.2010г., тъй като се е разрешил с влязъл
съдебен акт спора, че ищецът не може да участва за закупуване на нови акции, по
проведена процедура за увеличение на капитала.С осъществените плащания от
страна на ответника с начало 22.04.2015г., е прекъсната давността, която е
петгодишна, тъй като е налице извънсъдебно признание за цялото вземане, което е
неделимо и към датата на заявлението 31.08.2017г. не е изтекла. В тази връзка приема становището
на представителя на ищеца, че изрично е посочено, че се
връща сума връзка с решението на ВКС.
От приложеното изп.д.
е видно, че не са предприемани действия повече от две години и още през 2012г.
е настъпила т.нар. перемция. Съгласно Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г.
се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен
динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От
датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да
тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни
действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
В тази връзка следва да се отбележи, че
съдът приема, че към октомври 2012г., изп.
производство е било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/,
тъй като е изтекъл повече от двугодишен срок от последното действие.Т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона и съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото
прекратяване. Прекратяването на изп. дело на
посочената основание, настъпва по силата на закона и няма ефект върху
давността- нито я спира, нито я прекъсва.Давността тече от последното извършено
последно изпълнително действие, която тече и след прекратяване на изп. производство, поради перемция.След
прекратяване на изп. производство не могат да се
предприемат никакви действия по това производство, а взискателят
може да образува ново, докато не е изтекла погасителната давност за вземането
му.Не са представени доказателства в тази насока.
При това положение ,съдът приема, че на
ищецът се дължи целия остатък, така както е претендирана сумата 24687,56лв. и
искът следва да се уважи.
По отношение на претендираната лихва за
забава,съдът приема, че искането е основателно.Простата изискуемост на
вземането не поставя длъжника автоматично в забава, необходима е покана. Задължението
за връщане на парична сума по чл.55 от ЗЗД няма законно определен срок, поради
което длъжникът изпада в забава след като бъде поканен.В случая е приложена
такава-л.70,71, получена на 27.05.2016г. от представител на ответника.Претендира
се лихва за забава за периода 15.06.2016г.-30.08.2017г. в размер на 3037,15лв.
При изчисление с е-калкулатор, е установено, че това е дължимата сума и следва
да се уважи и този иск.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив, като бъде осъден ответникът да заплати сумата 554,49лв.
Следва да се осъди ответника да заплати
направени разноски в настоящето производство общо 1554,49лв., от които 554,49лв.
за д.т., 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответникът АД“Хранене за
всички-96“-***, ЕИК114048981, че ДЪЛЖИ
на Г.П.П., ЕГН**********, следните суми: сумата от 24687,56лв, представляваща главница -остатък от вноска за запупуване на акции, по
проведена процедура през 2008г. за увеличаване капитала на дружеството, сумата от 3037,15лв., представляваща
лихва за периода от 15.06.2016г. до
30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2017г. до окончателното
й изплащане,за които суми е издадена
заповед №43/05.01.2018г. по ч.гр.д.№6737/2017г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК АД“Хранене за всички-96“-***, ЕИК114048981, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.П.,
ЕГН**********, сумата общо 1554,49лв., направени деловодни разноски, по
настоящето дело.
ОСЪЖДА АД“Хранене за всички-96“-***,
ЕИК114048981, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.П., ЕГН**********, сумата 554,49лв.- разноски по ч.гр.д.№6737/2017г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :