Р Е Ш Е Н И Е № 261013
гр.
Пловдив, 30.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4076 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Й.П.А. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1301.21 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 30.01.2019 г. до 26.07.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 27.38 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 31.03.2019 г. до 31.08.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 25.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
15167/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се
излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван
при условията на неосигурен достъп, поради което и потребеното количество вода
е било начислявано по тарифа на
основание 24, ал.4, вр. с чл.49 и чл.25, ал.2 ОУ. Ответникът е потребител, в
качеството си на собственик на водоснабдения имот, придобит от Община Пловдив.
Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска. Оспорва качеството потребител на ответника, както и да е потребил твърдяното количество вода. Не се установява и че ответникът реално не е заплатил претендираните услуги. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 15167/2019
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че е извършено при условията не неосигурен достъп и са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа. Ответникът носи насрещно доказване.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представено по делото копие от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.1989 г. /л.89/ се установява, че ответникът Й.П.А. е придобил собствеността на имот, находящ се в ***, който адрес е идентичен с процесния адрес ***, видно от копие от кадастралната карта /л.43.
/Безспорно е че процесния имот е водоснабден и е присъединен към
водопроводната система на „ВиК“, което прави ответника,
като собственик на същия, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
Ищецът твърди, че количеството потребена вода в имота на ответника за процесния период е начислявано при условията на неосигурен достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ОУ на ищцовото дружество, действащи през процесния период, достъпни на сайта на ищеца „При отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.“, която разпореба е аналогична на чл.35, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4.
Съгласно чл. 24, ал.1 ОУ Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, а съгласно ал.4 на същата разпоредба „При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.“
Съгласно ал.2 на чл.25 от ОУ Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия количества.
Предвид посочените разпоредби, за да бъде приложена съответната санкция за начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп, на първо място следва за всеки един от процесните периоди да е съставян писмен протокол за отказан достъп или да не е осигуряван достъп за повече от една година.
Видно от представени по делото Протоколи за отказан достъп /л.10 - 12/ за периода 28.03.2018 г. до 29.11.2018 г. ответникът е отказвал достъп до процесното жилище за отчет на измервателните устройства в него. Този период не е процесния, както и не се установява достъп да не е осигуряван в продължение на повече от една година.
Действително с показанията си свидетелката М.Й. /протокол от о.с.з. от 15.03.2021 г. л.108/, установява, че в процесния период е отчитала потребеното количество вода в имота на ответника по тарифа, поради липса на осигурен достъп. Били съставяни няколко протокола за неосигурен достъп, като едва от началото на 2020 г. ответникът започнал да отваря и да осигурява достъп до измервателното устройство. С тези показания обаче не се установява, че именно в процесния период ответникът не е осигурявал достъп до жилището си, че е извършвано посещение на място за отчет.
На следващо място, при наличие на оспорване от ответника и при разпределена съответно доказателствена тежест на ищеца, последният не установи по делото как е определено начисленото месечно по 84 куб.м вода за процесния период. Не се установява дали е спазена разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ, а именно какви са стойностите на общия водомер след отчет на индивидуалните водомери, за да се установи дали разликата между отчетите е именно начисленото на ответника количество вода.
Предвид всичко изложено съдът приема, че по делото не се установи, че са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа, както и не се установява по какъв начин е начислено количество вода в процесния период за процесния имот и дали същото съответства на разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ и на чл.35, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2004 г., поради което главният иск ще се отхвърли.
Предвид отхвърляне на главния иск ще се отхвърли и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
И двете
страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия
право на разноски се пораждат за ответника. Ответникът е участвал в производството
чрез назначен особен представител и не е доказал направата на разноски..
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Й.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***
положителни установителни искове, за признаване за установено, че Й.П.А., ЕГН **********
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1301.21
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 30.01.2019 г. до 26.07.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 27.38 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.03.2019 г. до
31.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 25.09.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15167/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ