РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330113254 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. И. Д. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., ул. „З. Б. № **, ет. *, ап. *, чрез пълномощника й- адв. С. М.
против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Люлин“7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от ***** Д. С. Д. за признаване за установено в отношенията
между страните, че Договор за предоставяне на паричен заем „VIVA Exspress“ с № **** от
01.03.2016г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 441,50 лева- получена без основание сума,
представляваща сбор от надплатени суми по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2021г. до окончателното
изплащане /съобразно изменението на иска, допуснато в проведеното на 03.02.2022г.
съдебно заседание/.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2016г. между страните бил сключен Договор
за предоставяне на паричен заем с № ******, по силата на който на ищцата била
предоставена в заем сумата от 700 лева с годишен лихвен процент по кредита- 40,30%. След
усвояване на главницата ищцата започнала да изплаща заема съгласно договореното, като
към 02.08.2016г. е направила плащания за погасяване на задължението й по договора в
размер на общо 1141,50 лева.
Твърди се, че процесния договор е недействителен, поради което платеното от
ищцата над размера на усвоената главница от 700 лева до пълния размер на извършените
плащания е получена от ответника без основание и следва да бъде възстановена.
Ищцата счита, че сключения между страните договор има характер на потребителски
и попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2,
както и чл. 12, ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като
1
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 от ЗПК, а именно- изначална недействителност на договора.
Твърди се в тази връзка, че в договора бил посочен ГПР, като абсолютна стойност-
49,29%, но липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчислението му по определения в приложение № 1към ЗПК начин. Това от своя страна
водело до неяснота относно включените в него компоненти, което нарушавало основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, предвидено в чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Отделно от това в чл. 11 от договора било предвидено заплащането на такса в размер
на 576,90 лева за предоговаряне/преструктуриране на задълженията на ищцата, която се
разсрочвала на равни части, платими заедно с всяка погасителна вноска на съответната
падежна дата. По своята същност уговорената такса представлявала допълнително плащане
за покриване на разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и поради
това следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същия би
надхвърлил законовото ограничение.
Твърди се също в исковата молба, че липсвала информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. По този начин
счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Ищцата счита също, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1т. 9-10 и
12, ал. 2 от ЗПК, тъй като Общите условия не били подписани.
Въз основа на гореизложените съображения ищцата счита, че е налице основание за
прилагане на санкцията на чл. 22 от ЗПК, а именно- прогласяване недействителността на
процесния договор за заем.
Позовава се на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По тези съображения
ищцата счита, че не дължи и сумата от 441,50 лева, която е получена от ответното
дружество без основание и то дължи връщането й, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК:
*********, чрез пълномощника му- адв. А. Н. е подаден писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се всички наведени от ищеца
основания за недействителност на процесния договор за кредит, като ответника счита, че
същия е породил валидно облигационно правоотношение между страните и е сключен при
спазване на всички предвидени в ЗПК изисквания. Въз основа на подробно изложени в
отговора съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че на 01.03.2016г. са сключили Договор за предоставяне на паричен заем с № ******, по
силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 700 лева за срок от 36 седмици,
платима на 18 равни погасителни вноски в размер на 44,86 лева всяка, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема- 40,30%, годишен процент на разходите – 49,29% и общ
размер на плащанията- 807,48 лева.
Посочено е в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от договора, че същия се сключва между
страните за предоговаряне/преструктуриране на текущо задължение на заемателя към
2
заемодателя, произтичащо от Договор за паричен заем с КИД ***** от 29.09.2015г., което
към датата на подписване на договора е в размер на 252,91 лева. Посочено е още,че преди
подписване на този договор, заемателят е отправил искане до заемодателя за
преструктуриране на задължението му по посочения в предходната алинея договор, за което
се е задължил да заплати такса в размер съгласно попълненото ППЗ, платима преди
подписване на договора. По искане на заемателя, заемодателят се съгласил да разсрочи
нейното плащане, като същата се заплаща на вноски по 32.05 лева, които се добавят към
размера на всяка седмична погасителна вноска. Съгласно чл. 11 от договора, общият размер
на таксата възлиза на сумата от 576,90 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена
от в. л. М. М. се установява, че размерът на усвоената от ищцата главница по Договор за
предоставяне на паричен заем от 01.03.2016г. е 700 лева. Размерът на заплатените от ищцата
суми за погасяване на процесния договор възлиза на1141,50 лева.
След последното плащане на 02.08.2016г. по счетоводни данни при ответното
дружество кредита е признат за предсрочно погасен и задълженията са нулеви.
Компонентните по договора, които са погасявани с постъпилите от ищцата плащания
са описани от вещото лице подробно в таблица № 2 от заключението. Общият размер на
заплатената сума възлиза на 1141,50 лева, от които- главница в размер на 700 лева, погасена
договорна/възнаградителна лихва- 88,95 лева и погасена такса преструктуриране – 352,55
лева.
Сумите за такса по искане за предоговаряне/преструктуриране на задълженията по
чл. 11 от договора за паричен заем не са включени в годишния процент на разходите.
Процентът, с който се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на
такса преструктуриране, изчислен годишно и месечно вещото лице посочва по следния
начин: годишен процент на такса преструктуриране спрямо главницата по кредита-98,90%,
месечен процент на такса преструктуриране спрямо главницата по кредита- 9,89%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем, получаването на сумата от 700 лева в заем от ищцата, както и че
същата е погасила сумите предсрочно - на 02.08.2016г., като е заплатила общо по договора
1141,50 лева, от които-700 лева главница, договорна лихва в размер на 88,95 лева и такса
преструктуриране в размер на 352,55 лева.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
3
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на процесния
договор, съдът намира следното:
Посочено е в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от договора, че същия се сключва между
страните за предоговаряне/преструктуриране на текущо задължение на заемателя към
заемодателя, произтичащо от Договор за паричен заем с КИД ***** от 29.09.2015г., което
към датата на подписване на договора е в размер на 252,91 лева. Посочено е още,че преди
подписване на този договор, заемателят е отправил искане до заемодателя за
преструктуриране на задължението му по посочения в предходната алинея договор, за което
се е задължил да заплати такса в размер съгласно попълненото ППЗ, платима преди
подписване на договора. По искане на заемателя, заемодателят се съгласил да разсрочи
нейното плащане, като същата се заплаща на вноски по 32.05 лева, които се добавят към
размера на всяка седмична погасителна вноска. Съгласно чл. 11 от договора, общият размер
на таксата възлиза на сумата от 576,90 лева
С предвидената в договора такса за преструктуриране според съда се създават
задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл.
19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл.
33 от ЗПК.
Предвидена е в случая такса за преструктуриране на текущо задължение, без да е
ясно за каква допълнителна услуга на практика се дължи същото, а е определено само
разсрочено заплащане, ведно с всяка погасителна вноска, към която се добавя сумата от още
32,05 лева .
Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на
закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.
Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от
ответника право на предоговаряне/преструктуриране на текущо задължение и то срещу
заплащане на едностранно определена от ответника такса, дължима заедно с месечните
вноски съобразно погасителния план по договора за кредит. В процесния случай се налага
извод, че тази такса по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би
следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-
висок годишен процент на разходите, от посочения в договора- 49,29%, в който случай
годишния процент на таксата за преструктуриране спрямо главницата възлиза на
98,90%/видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.
Горното води до извод за недействителност на процесния договор и приложение
на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, в който случай потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не лихви и други разходи по кредита.
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожния договор ищцата е
заплатила освен главницата в размер на 700 лева и сумата от още 441,50 лева, сформирана
както следва: договорна лихва в размер на 88,95 лева и такса преструктуриране в размер на
352,55 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното дружество да
възстанови недължимо платената сума на ищцата е основателен и следва изцяло да се
уважи.
4
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищцовата страна, но действителни разноски страната не е направила, тъй като е освободена
от внасянето им и същите са заплатени от бюджета на съда. На основание чл.78, ал. 6 от
ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда сумата от 180 лева,
от които-държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение на вещо лице, изплатено от
бюджета на съда.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА възлиза на сумата от общо 600 лева или по 300 лева за всеки от двата
обективно съединени иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. И. Д. с ЕГН: **********,
с адрес в гр. П., ул. „З. Б.“ № **, ет. *, ап. * и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от ***** Д. С. Д., че Договор
за предоставяне на паричен заем „VIVA Exspress“ с № ****** от 01.03.2016г. е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Люлин“7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от ***** Д. С. Д. да заплати на Е. И. Д. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., ул. „З. Б.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 441,50 лева
/четиристотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/ - получена без основание сума,
представляваща сбор от надплатени суми по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д. Д. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 100 лева, представляваща дължима за
производството държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Д. Д. да заплати на адв. С. П. М., вписан в АК-П., с личен №*****, с
адрес на кантората в гр. П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, оф. * сумата от общо 600 лева /шестотин
лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6