№ 1241
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500486 по описа за 2025 година
С решение № 326 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 412/2023 г., ОС Монтана,
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от РПК "Напред"
- гр. Вършец, срещу Община Вършец за признаване за установено, че РПК
"Напред" е собственик на павилион с идентификатор 12961.420.603.2 и на 450
кв.м от имоти с идентификатори 12961.420.600 и 12961.420.603 по КККР на
гр. Вършец, и осъждане на Община Вършец да предаде владението върху
частта от 450 кв.м. от двата поземлени имота и 50 кв.м. от сградата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца РПК „Напред“.
Счита, че съдът неправилно не е приел като доказателства по делото
преписките по административните дела, водени във връзка със събарянето на
павилиона и навеса в имота, поради незаконно строителство от ищеца.
Подчертава, че в разрез с мотивите на съда, по делото всъщност е представена
Заповед № 314/1983 г. за учредяване на право на строеж. Твърди, че е доказано
правоприемството между ищеца и строителя ХВК „Славянка“ (последната
още действала като „Славянка“ ЕООД Берковица). Намира, че по делото няма
доказателства, които да опровергават съдържанието на констативния н.а. №
489 от 1999 г. Поддържа, че РПК може да се позове на ЗОбС за придобиване
1
на сградата (чл. 2, ал. 3), тъй като строителството й е извършено до 13.07.1991
г. и сградите и постройките не са общинска собственост. Счита, че за
кооперативната собственост се е прилагал ЗКооп. и съдът неправилно е счел,
че приемателните протоколи трябва да се съставят от държавна приемателна
комисия. Сочи, че изводът на съда, че сградата не е счетоводно отразена, не
почива на доказателства по делото, както и че за събиране на такива няма
указания, а съдът не е предприел служебно установяван на този факт. Моли да
се отмени решението, да се уважи иска и да се присъдят разноски.
Ответникът Община Вършец оспорва жалбата. Твърди, че предявената
искова претенция е за ревандикация на земя и сграда, както и за нанасяне на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР на имотите в КККР на името на ищеца. Без да
излага становище по въведените в жалбата оплаквания, моли решението да се
потвърди, като се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът РПК "Напред" - Вършец, твърди, че е собственик върху реална
част с площ от 450 кв.м., попадаща върху два имота – с идентификатори
12961.420.600 и 12961.420.603 по КККР на гр. Вършец, ведно с построената
там търговска сграда с идентификатор 12961.420.603.2 с площ по КККР от 131
кв. м, а по геодезическо измерване на място - от 262 кв.м. Сочи, че придобил
имота от праводателя си ХВК "Славянка" (сега "Славянка" ЕООД –
Берковица), а кооперацията придобила собствеността върху сградата въз
основа на отстъпено право на строеж, съгласно решение № 41 от 25.08.1983 г.
на ОбНС Вършец и заповед № 314 от 16.11.1983 г. на председателя на ИК на
ОбНС Вършец. Изтъква, че строежът на сградата е извършен преди 1991 г. и
на основание отменената ал. 3 от чл. 2 на ЗОбС, след като е реализирала
отстъпено право на строеж, кооперацията е придобила и собствеността върху
недвижимия имот, в който тя е построена. Сочи, че от 1991 г., около 50 кв.м.
от сградата са отдавани по наем с решение на ВИК на ОбНС Вършец, а през
2021 г. общината е предприела действия за изменение на КККР относно
сградата, което е станало предмет на спор по съдебен ред пред
2
административен съд. Ищецът сочи, че разполага с констативен н.а. № 489,
том ІІ, рег. № 2625, дело № 490/22.11.1999 г. за сградата. Претендира да се
признае за установено, че е собственик на 450 кв.м. от земята и сградата, като
се осъди ответника да предаде владението върху реалните части от
поземлените имоти и частта от сградата от 50 кв.м., която ползва без
основание.
Ответникът Община Вършец оспорва иска и счита, че ищецът не е
собственик, като възразява срещу наличието на твърдяното правоприемство,
както и за това, че сградата е построена преди 13 юли 1991 г. със средства на
ХВК "Славянка" (счита, че сградата е незаконно построена). Намира, че
процесните 450 кв.м. не са прилежаща част към сградата и сочи, че
кооперацията не е владяла част от нея.
Пред настоящата инстанция е депозирана молба-уточнени на 11.04.2025
г., в която е прецизирано, че ищецът РПК претендира права на собственост
върху земя – поземлен имот с площ от 450 кв.м от имот пл. № 471 кв. 47 по
КРП/1969 г., подробно описана в Акт № 38/16.09.1983 г. по гр.д. № 284/2021 г.
на РС Берковица, при граници от КККР на гр. Вършец:
• Югоизток – обект с идентификатор 12961.422.603.1
• Северозапад – имот с идентификатор 12961.422.612
• Североизток – улица „Васил Левски“
• Югозапад – съединява двете югозападни граници на имоти с
идентификатори 12961.422.603 и 12961.422.612, останалата част от имот с
идентификатор 12961.422.600 и съгласно комбинираната скица на вещото
лице Е. И. Н. по гр.д. № 412/2023 г. на ОС Монтана и
част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2 с площ от 63 кв.м,
оцветена в светло кафяво на изготвената схема от вещото лице инж. С. И. С.
по гр.д. № 412/2023 г. на ОС Монтана и описана с букви А, Б, В, Г.
В същата молба е потвърдено изрично, че установителната част от
ревандикационната претенция касае цялата сграда с идентификатор
12961.422.603.2 с площ от 131 кв.м по КККР на гр. Вършец – сграда за
търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.603, а
реалната част, която се претендира да бъде предадена във владение на
ищеца, съгласно представената схема на сградата, оцветена в светло кафяво, е
с площ от 63 кв.м, при граници:
3
• Сграда в същия поземлен имот с идентификатор 12961.422.603.1
(музей)
• Останалата част от сградата с идентификатор 12961.422.603.2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетата по делото СТЕ, че спорната сграда съставлява
павилион с метална конструкция с площ от 129, 72 кв.м. с навес с метална
конструкция с площ 54 кв.м. и пристройка с площ 36 кв.м., като павилионът
попада върху двата имота, с идентификатори 12961.420.600 и 12961.420.603
по КККР на гр. Вършец.
В Акт за държавна собственост № 38 от 16.09.1983 г. е вписано, че 450
кв.м. от имот пл. № 471, са придобити от държавата по силата на отчуждаване,
предоставени са на ОбНС Вършец, а със заповед № 314/16.11.1983 г. на ОбНС
е учредено право на строеж в полза на ХВК "Славянка" за павилион за закуски
върху 126 кв.м.
СТЕ е установила, че посочените по-горе с кратки идентификатори 600
и 603 два имота попадат върху имот пл. № 471, като строителни книжа за
павилиона не са запазени. Последният е въведен в експлоатация в края на 1983
г. (Протокол за въвеждане в експлоатация е без дата, без точно описание на
имота, само с описано предназначение „хляб-цех-закуски“, като в него е
цитирана заповед за назначаване на комисията за въвеждане в експлоатация с
дата 3 ноември 1983 г.).
В Протокол на приемателна комисия за приемане на обзавеждане в
обект „Павилион за закуски“ от 1985 г. е отразено, че инвеститор е ХВК
"Славянка", а датата на завършване с приемане на акт обр. 15 е 03.12.1984 г.
Представен е констативния нотариален акт, основан на Заповед №
314/16.11.1983 г.
Във въззивното производство е представена посочената Заповед №
314/1983 г. за учредяване правото на строеж, описана като приложение на
исковата молба, но недепозирана пред първата инстанция. Със заповедта,
издадена от Председателя на ИК на ОбНС Вършец, е предоставено право на
строеж на ХВК „Славянка“, гр. Берковица, върху 126 кв.м. застроена площ от
имот пл. № 471, кв. 46, плана на Вършец, за строителство на павилион за
4
производство и продажба на закуски възмездно по 21 лв. за кв.м. застроена
разгърната площ за 2646 лв. Заповедта е одобрена от Председателя на ОНС гл.
Михайловград, и е издадена на основание чл. 103, ал. 1 и 4 от НДИ и чл. 9, ал.
3 и чл. 7, ал. 1 и 3 от НЦНИ и решение на ИК № 181/25.08.1983 г.
Св. А. П. разказва, че сградата била построена от ХВК „Славянка“ и
заедно с другата свидетелка Р. П. сочат, че павилионът бил ползван от РПК
„Напред“.
Към исковата молба е налично писмо от КП „Славянка“ до Областна
администрация, управление „Държавна собственост“ – гр. Монтана, с вх. №
3510 от 9.12.1998 г., в което е посочено, че имот № 471, кв. 46 е застроен през
1983 г. с производствен комплекс за производство и продажба на топли
закуски, като през 1985 г. на основание протоколно решение на ОКС – гр.
Монтана, обектът е предаден на КООППРОМ – гр. Вършец, който в
последствие се влива в РПК „Напред“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да бъде
установено, че кооперацията-ищец е собственик на процесния павилион и
земята, а ответната община владее описания в уточнителната молба имот без
правно основание.
Според основната теза на РПК „Напред“, кооперацията е собственик на
спорния имот, тъй като е придобила същия чрез правоприемство от ХВК
„Свалянка“, а последната е станала собственик поради реализиране на
отстъпено от държавата право на строеж. В хода на процеса РПК „Напред“ не
е ангажирала никакви доказателства, от които да се установи преминаването
на претендираните вещни права от ХВК „Славянка“ към ищеца. Относно
твърдението, че е налице правоприемство няма нито ясна теза, нито данни, от
които да се установи дали ХВК „Славянка“ се влива в ищцовата кооперация
или че двата субекта са се слели. Няма ясни данни и относно факта дали ХВК
„Славянка“ е кооперация или комбинат, което препятства и служебното
извършване на проверка в търговския регистър какво е било преобразуването.
Извършена такава справка установява само, че РПК „Напред“ е учредено с
устав от 2.03.1999 г., в който няма никакви данни за правоприемство, а
имуществото на кооперацията е формирано от вноски, доходи от дейност и
5
други, без да има посочване на недвижими имоти. Относно ХВК „Славянка“
данни в търговския регистър не се установяват.
На следващо място - няма твърдения и доказателства, че реализираното
от ХВК „Славянка“ право на строеж, учредено с представена пред настоящата
инстанция заповед № 314/16.11.1983 г. на ОбНС е преминало по друг начин в
патримониума на РПК „Напред“ – било чрез сделка, давност и пр. В този
смисъл е ирелевантно да се проследява как третото за спора лице ХВК
„Славянка“ е построило спорните обекти, отговарят ли те на определение
изисквания и т.н., доколкото дори това да бъде установено то никак няма да
рефлектира върху извода, че права на суперфициара са преминали към
ищцовата кооперация.
Депозираното с исковата молба писмо от КП „Славянка“ до Областна
администрация в гр. Монтана, съдържа данни, че построеният на терена
производствен комплекс е предаден на КООППРОМ – гр. Вършец, който в
последствие се влива в РПК „Напред“. Сочения документ обаче няма никаква
доказателствена стойност, тъй като е частно писмено свидетелство, което не е
годно да установи нито правоприемство между посочените субекти, нито
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти. Такова
правоприемство не може да се установи и от решение на ОС Монтана от
5.03.1992 г. по ф.д. № 12/89 г., за вписване на решение № 7 на УС на РПК
„Напред“, за прекратяване на СП „Кооппром“ и вливане на същото в РПК
„Напред“, тъй като липсват данни за имуществото на прекратения субект и
как в него е попаднал процесния имот.
Не може да се възприеме формулираното от жалбоподателя становище,
че правоприемството е доказана от факта, че след като общината е издавала
спрямо РПК „Напред“ заповеди за събаряне на павилиона, то самата община
признава и приема, че кооперацията-ищец е собственик на спорните вещи.
Заповеди за премахване на незаконен строеж могат да бъдат издадени не само
срещу собствениците на такива, но и спрямо други лица – напр.
изпълнителите им. Формално заповедта може да се издаде дори срещу лице,
което няма никаква връзка с незаконно построения обект, което по никакъв
начин не създава права на собственост в полза на това лице, а правният ефект
на подобна заповед е предмет на проверка в друг административен процес. В
този смисъл напълно несъстоятелно е и виждането на въззивника, че
6
общината признава преминаването на правата от ХВК „Славянка“ към РПК
„Напред“, тъй като не е издала заповед за премахване на строежа спрямо ХВК
„Славянка“, понастоящем съществуваща като „Славянка“ ЕООД, Берковица.
Последното твърдение на свой ред е в пълно противоречие с твърдението на
ищеца, че ХВК „Славянка“ се е преобразувало в РПК „Напред“.
По правило не може да се приеме за доказателство за собственост
заприходяването на даден имот в счетоводния баланс, като в този смисъл
издирване на данни в тази насока в настоящият процес е ирелевантно.
Правото на собственост може да произтича само от пораждащ го юридически
факт, годен да предизвика транслативен ефект. Счетоводната операция не
може да има характер на такъв факт, тъй като осчетоводяването на дадено
имущество като актив в баланса на дружество, респ. кооперация, може да
бъде сторено едва след като то е придобито по законния ред. Тези операции
отразява вече съществуващото правно положение, но не го създава. Наличието
на такова осчетоводяване може да има значение в случай, че правата на
собственост се претендирани по давност, но такава претенция не е била
предявена.
С оглед казаното депозираният по делото констативен нотариален акт се
явява оборен досежно признатото в него право на собственост. Този
официален документ има само удостоверителна функция за вече
съществуващо право на собственост върху недвижим имот, без обаче да
поражда това право, ако то не е възникнало в полза на сочения за собственик.
На общо основание този нотариален акт може да бъде оспорван от лице,
имащо правен интерес, и именно такова оспорване в случа е надлежно
проведено, тъй като ищцовата кооперация не е успяла да докаже основанието,
на което счита, че в нейна полза е възникнал право на собственост.
Правото на собственост не може да се докаже и от развилото се
административно производство по повод оспорването и отмяната на заповедта
за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225 ЗУТ. Актовете на
административните съдилища - решение № от 04.11.2022 г. по адм. д. №
277/2021 г. АС Монтана и решение № 4113 от 19.04.2023 г. по адм. д. №
1330/2023 г., ІІ отд. на ВАС, са постановени преди настоящия спор за правото
на собственост и оспорването на констативният нотариален акт. В този смисъл
административните юрисдикции не са имали основание да не вземат предвид
7
доказателствената сила на нотариалния акт, още повече, че в производството
по чл. 225 ЗУТ правото на собственост не може да бъде предмет на
разглеждане. Именно за това АС Монтана и след това ВАС са приели, че за
ХВК „Славянка“ и РПК „Напред“ има правоприемство, респ. че имотът,
построен от първият субект е преминал в патримониума на втория. Този
въпрос обаче е спорен в настоящия процес и не бе установено с никакви годни
доказателства, че ищецът е титуляр на вещно право на собственост върху
процесната земя и павилион.
С оглед казаното, по делото не се явява установено ищецът да е
собственик на спорните вещи – земя и част от павилион, по силата на
правоприемство. Ето защо същият не може да получи владението върху
имота, а ревандикационният иск следва да се отхвърли, респ. решението на
ОС – да се потвърди.
Разноски на представителят на въззиваемия не се дължат, а такива се
следват на ответника по жалбата в размер на 2832 лв. по неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 412/2023 г.,
ОС Монтана, с което е ОТХВЪРЛЕН иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от РПК „Напред“ Вършец срещу Община Вършец ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че РПК „Напред“ е собственик на земя –
поземлен имот с площ от 450 кв.м от имот пл. № 471 кв. 47 по КРП/1969 г.,
подробно описана в Акт № 38/16.09.1983 г. по гр.д. № 284/2021 г. на РС
Берковица, при граници от КККР на гр. Вършец:
• Югоизток – обект с идентификатор 12961.422.603.1
• Северозапад – имот с идентификатор 12961.422.612
• Североизток – улица „Васил Левски“
• Югозапад – съединява двете югозападни граници на имоти с
идентификатори 12961.422.603 и 12961.422.612, останалата част от имот с
идентификатор 12961.422.600 и съгласно комбинираната скица на вещото
лице Е. И. Н. по гр.д. № 412/2023 г. на ОС Монтана и
8
сграда с идентификатор 12961.422.603.2 с площ от 131 кв.м по КККР на
гр. Вършец – сграда за търговия, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12961.422.603,
и ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху земята, описана по-горе и
част от сградата, с идентификатор 12961.422.603.2, с площ от 63 кв.м,
оцветена в светло кафяво на изготвената схема от вещото лице инж. С. И. С.
по гр.д. № 412/2023 г. на ОС Монтана и описана с букви А, Б, В, Г, при
граници:
• Сграда в същия поземлен имот с идентификатор 12961.422.603.1
(музей)
• Останалата част от сградата с идентификатор 12961.422.603.2.
ОСЪЖДА РПК „Напред“ Вършец да заплати на Община Вършец
разноски в размер на 2832 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9