Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 31.08.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 323 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Зангочеви“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ивайловград, ул. „Любимец“ № 14, вх. В, ет. 5, ап. 35, представлявано от Т.Г. З. чрез адв. М.Ф. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 494568 – F505401 от 13.02.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 602.75 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, а при условията на евентуалност - за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Твърди се от пълномощника на дружеството - жалбоподател, че актът за установяване на административно нарушение бил съставен след изтичането на предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове за това в хипотезата на откриване на нарушителя, когато това ставало, както в случая едновременно с откриване на нарушението, като се развиват конкретни съображения в подкрепа наведените в тази насока доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв. М.Ф. от АК – Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага допълнително подробни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Лиляна Радева, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Еднолично дружество с ограничена отговорност „Зангочеви“, ЕИК: ********* е със седалище и адрес на управление: град Ивайловград, обл. Хасково, ул. „Любимец“ № 14, вх. В, ет. 5, ап. 35, представлява се от Т.Г. З. - управител.
Установено в хода на административнонаказателното производство и в производството пред съда е, че въз основа на подадено заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС до органа по приходите при ТД на НАП-Хасково жалбоподателят „Зангочеви“ ЕООД, град Ивайловград е регистрирано по ЗДДС с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС № 260421900999189 от 17.04.2019 г. Актът е издаден, въз основа на резултата от извършена проверка, документирана в Протокол № ПО-16002619046262-073-001/27.06.2019 г. и представена справка за реализирания оборот по дни за периода, при която е установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 50 898.92 лв. за периода 01.08.2017г. - 31.07.2018 г., отчетени от ЕКАФП с ИНФУ ZK110402 и издадени фактури от № **********/01.08.2017 г. до № **********/18.07.2018 г. Заявлението за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал.1 изр.2-ро от ЗДДС е следвало да бъде подадено от данъчно задълженото лице в 7-дневен срок от датата ,на която е достигнат облагаем оборот над 50 000 лв. или в случая до 07.08.2018 г.вкл., а същото било подадено на 03.04.2019 г. с вх. № ДДС.000-0054222/03/04.2019 г. За това нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, дружеството – жалбоподател било санкционирано с влязло в сила на 03.12.2019 г. НП№467628-F483130/08.10.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив.
Във връзка с издадения акт за регистрация по ЗДДС и установяване на неначислен ДДС за облагаем оборот за времето от 03.06.2019 г.до 27.06.2019 г. била извършена проверка от свид. И.Г.И. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по отношение на дружеството - жалбоподател, в хода на която била събрана информация, съответно справки и документи за реализиран оборот. В хода на проверката, било установено, че дружеството било реализирало, приети като облагаеми, доставки на обща стойност 3616.48 лв., извършени за данъчен период 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г., през който период лицето не било регистрирано по ЗДДС, тъй като не било подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно с оглед реализираният оборот, описан по - горе. Следователно, не бил начислен ДДС в размер 602.75 лв. от дейността на дружеството – приходи от транспортни услуги. Въз основа на тези констатации, и след като контролните органи приели, че поради неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок и оттам нерегистриране в срок, дружеството дължи ДДС за извършени от него през периода 01.10.2018 г.-31.10.2018 г. облагаеми доставки, който следвало да се начисли като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС дружеството състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за м.12.2018 г. и включи размера на данъка в справка-декларацията за този данъчен период, като всички тези действия в своята съвкупност задълженото лице е следвало да направи не по - късно от 14.11.2018 г., когато бил крайният срок за подаване на СД и отчетни регистри в ТД на НАП Пловдив офис Хасково, на дата 21.08.2019 г. срещу „Зангочеви“ЕООД е съставен от свид. И.И. Акт за установяване на административно нарушение № F505401 за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал.3, т. 1 от ЗДДС. В съставения АУАН било прието, че нарушението е извършено на 15.11.2018 г. в град Хасково, а установено на 17.04.2019 г. при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с Акт за регистрация по ЗДДС № 260421900999189, а размерът на неначисления ДДС бил определен в Протокол № ПО – 16002619046262-073-001/27.06.2019 г. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия по закон дружеството, сочено като нарушител или на изрично упълномощено от него лице да участва в това действие и в присъствие на двама свидетели – Т.К. и Д.Д., служители на ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената Покана, с изх. № 024-20745/05.07.2019 г., и удостоверение за извършено връчване по електронен път от 08.07.2019 г., представител на дружеството - жалбоподател, не се е явил за участие в процедурата.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство, след като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 09.09.2019 г. на законния представител на дружеството, според отразеното в приложената разписка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък добавена стойност.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.И. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнал в хода на ревизионното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното от свид. Т.К. и свид. Д.Д. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване на необходимите законови привръзки в нужната последователност, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател, или изрично упълномощено от него лице да участва в процедурата, според утвърденото в съдебната практика виждане за наличието на такава възможност, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни свидетели, а така също изпълнено е и изискването, със самостоятелно правно значение, за връзване на екземпляр от него. На следващо място, при извършената от съда служебна проверка на законосъобразността на атакувания санкционен акт от гледна точка процедурата по съставяне на процесния АУАН и спазване на законовите срокове за това не се установи отклонение от процесуалните правила, още по – малко такова, което да се приеме за съществено, като във връзка с отправеното изрично възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, следва да се отбележи, че то се възприема от съда като изцяло несъстоятелно. В конкретния случай, процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40 от ЗАНН на 21.08.2019 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на проверката по издаване на акта за регистрация по ЗДДС от 19.04.2019 г., въз основа на подадено на 03.04.2019 г. заявление за това от дружеството-жалбоподател единствено е констатирано, че за периода 01.08.2017 г. - 31.07.2018 г., дружеството е реализирало облагаем оборот в размер на 50898.92 лв., при липсва на каквито и да е констатации за неначислен ДДС. Съставът на административното нарушение, за което в настоящата хипотеза е санкциониран търговецът с обжалваното НП, включва в диспозицията си неизпълнение на задължение за начисляване на дължим ДДС - за периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. Не може да бъде споделено основното възражение на жалбоподателя, че за това нарушение органите по приходите са узнали още към 03.04.2019 г., от която дата следвало да се изчислява тримесечният давностен срок, доколкото следва да се приеме, че възражението включва съображения и че на тази дата е станал известен и нарушителят. Фактическо установяване относно неначисляването на данъка за периода не се съдържа нито в заявлението на дружеството за регистрация по ЗДДС, нито в издадения въз основа на него акт за регистрация по ЗДДС, в което се коментира единствено реализирането на определен размер на облагаемия оборот. Действително, документи, като съставени протоколи и справки са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м. октомври 2018 г. и предшестващ съставяне на процесния АУАН. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на проверката, в която са били обективирани тези данни и техния анализ, сторено със съставяне на Протокол № ПО – 16002619046262-073-001/27.06.2019 г. за извършената проверка, в който са били обективирани изложените по – горе данни, установени и от съда и анализ в разумен срок от получаване на информацията от трети задължени лица. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че е било възможно да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. В случая не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушението, квалифицирано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, определяща го като данъчно. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция е в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, без значение от конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период. То, както вече е посочвано и в други решения на настоящия съдебен състав, е в съответствие и с възприетото виждане в съдебната практика относно този вид нарушения - Решение № 223/27.09.2016 г., постановено по АНД № 918/2016 г. РС-Хасково и Решение от 19.01.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 307/2016 г. В последния от цитираните съдебни актове ясно е възприето, че наказанието по чл. 180, ал.1, респ. по ал. 2 на цитирания текст от ЗДДС се следва за това, че задълженото лице не начислява дължимия от него данък в предвидените в този закон /ЗДДС/ срокове. При тази законова редакция, с невключването на дължимия за всяка продажба ДДС за съответния данъчен период се извършва само едно нарушение. Начисляването става по реда, установен в чл. 86, ал.1 от ЗДДС, където са включени няколко кумулативно изискуеми елемента - да се издаде данъчен документ, в който се посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това начисляване обаче следва да се извърши в определен срок и този срок ЗДДС е посочен в чл. 87, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС „данъчен период“ по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Алинея 2 предвижда - данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Т.е. начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС се извършва месечно от лицето по чл. 82 от закона, независимо колко облагаеми сделки това лице удостоверява за този период. Същественото е, че нарушението по чл. 180а, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС за един данъчен период може да е само едно и то е за неначисляване на целия дължим се данък за съответния период.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че дружеството – жалбоподател - „Зангочеви “ ЕООД е осъществило облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирало облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.08.2017 г. - 31.07.2018 г. над 50 000 лева – 50 898.92 лева, отчетен от ЕКАФП. В случая облагаемият оборот от дружеството - жалбоподател е реализиран за период не по - дълъг от дванадесет последователни месеца, и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най - късно до 07.08.2018 г., докато то е сторило това едва на 03.04.2019 г. и било регистрирано на 19.04.2019 г. с Акт за регистрация по ЗДДС №260421900999189/ 17.04.2019 г., връчен на 19.04.2019 г. За периода 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. дружеството било реализирало облагаем оборот в размер на 3616.48 лв., и според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 602.75 лв., но не е сторило това. За съставомерността на деянието по чл. 180, ал. 2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно бе установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от достигането на оборот от 50 000 лв. С това свое бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
За това нарушение, законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 102, ал. 3 т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите , когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация , ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В конкретния случай е посочено точно как е определен размера на имуществената санкция, наложена на дружеството, съответстваща на размера на неначисления ДДС от 602.75 лв., поради което и правилно е определен размерът на имуществената санкция от 602.75 лв. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС и като последица намаляване от съда на размера на имуществената санкция. Нормата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е приложима по отношение на регистрираните по ЗДДС лица, съответно се прилага само за нарушения по ал. 1 на чл. 180, но не и за такива по ал. 2 на чл.180 от ЗДДС. В чл. 180, ал. 3 ЗДДС е предвидено , че възможността да ползва привилегията на по-нисък размер на глобата, съответно имуществената санкция, е за регистрирано лице и при нарушения по ал. 1, т.е. такива извършени от регистрирани лица и съда липсва правна възможност да прилага тази хипотеза и да намалява размера на санкцията по отношение на дружеството, което е допуснало административно нарушение в хипотезата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС, тъй като не се е регистрирало по този закон в срок. Изложеното води до извод, че не са налице основанията за приложение на привилегированата разпоредба на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, в какъвто смисъл е решение по КАНД №736 по описа на съда за 2019 година на Адм. съд -Хасково.
Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради което санкционният акт ще следва да бъде потвърден. Извод, който не се променя от ниската стойност на неначисления данък и от факта, че нарушението е първо за жалбоподателя, тъй като това са обстоятелства, които преценени поотделно и в съвкупност не изключват сами по себе си обществената опасност, а принципно биха били от значение за преценката единствено при индивидуализация на санкцията, ако такава е възможна. В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, правилно приложена в случая, поради което не се налага ревизиране и на този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на санкцията.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При определяне на размера е необходимо да бъде съобразен ниския размер на наложената административна санкция и липсата на фактическа и правна сложност на делото, налагаща присъждане на разноски в размер, различен от минималния предвиден в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към която препраща чл. 37 от от Закона за правната помощ, съответно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 494568 – F505401 от 13.02.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Зангочеви“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ивайловград, ул. „Любимец“ № 14, вх. В, ет. 5, ап. 35, представлявано от Т.Г. З. да заплати на НАП ТД - Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.