РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Ямбол, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20212330101251 по описа за 2021 година
Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила съдебно решение от 21.10.2020 год. по горното гражданско дело
е допусната делба между К. С. В. и Й. Д. Д. на движими вещи , при квоти – ½ ид. ч.
за страните. В проведеното на 30.09.2025 год. о.с.з. делбата е извършена посредством
теглене на жребий.
В първото по делото с.з. ищцата и ответникът са предявили претенции по сметки
, както следва – по чл. 346 ГПК от ищцата против ответника за осъждане на последния
да й заплати сума в размер на 1867 лв., представляваща половината от стойността на
следните движими вещи :***, *** ***, ***, които не са допуснати до делба, като
неналични /приета за разглеждане с Определение № *** год. на ЯОС/ и от ответника
против ищцата с правно основание чл. 127,ал.2 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 2991,
75 лв. , представляваща половината от заплатен от ответника банков потребителски
кредит, част от който е бил използван за закупуване на делбените вещи, за периода
02.02.2021 год- 02.02.2023 год.
ЯРС, намира следното от фактическа и правна страна:
С решение № *** год. бракът между ищцата и ответникът, сключен на *** год. е
прекратен с развод по реда на чл. 50 от СК.
В подкрепа на твърденията си ищцата е представила-гаранционна карта и
фискален бон за закупуване на вътрешно и външно тяло на уред за сумата от 2100 лв.
на 02.06.2017 год.; гаранционна карта и фискален бон за закупуване на *** за сумата
от 199 лв. на дата 20.05.2016 год. ; фискален бон за сумата от 816 лв., под който
ръкописно е изписано – ***.
За установяване твърденията си ответникът е представил – Договор за
потребителски кредит от 09.05.2017 год. , сключен между него в качеството на
1
кредитополучател, ищцата К. В. – солидарен длъжник и „ЦКБ“АД , по силата на
който е предоставена сумата от 25 000 лв. за задоволяване на лични и на семейството
нужди, със срок за погасяване – на 144 месечни погасителни вноски , подробно
посочени по размер и падеж в погасителен план към договора, също приложен.
По предявените претенции по сметки на ищцата за сумата от 1876 лв. – стойност
на недопуснати до делба движими вещи, погинали по вина на ответника:
В случая още с отговора на исковата молба, ответникът е признал съществуването
и придобиването по време на брака на ***, а ищцата е представила надлежни писмени
доказателства, че вещта е придобита по време на брака и за сумата от 2100 лв.
Посочената вещ не е допусната до делба , като неналична. Ответникът е признал също
и, че недопуснатите до делба вещи *** , придобита по време на брака за сумата от 816
лв. и ***, придобит по време на брака за сумата от 199 лв. , са неналични, т.к. същите
са погинали по време на пожар , след раздялата на страните. По отношение на вещта –
***, съдът намира, че не са представени надлежни писмени доказателства кога е
придобита тази вещ , вкл. че стойността й действително е била 620 лв. В тази връзка
по делото е представен фискален бон за посочената сума, но същият е прикрепен към
гаранционна карта за уред ***, като съдът приема, че посоченият уред всъщност е
допуснатата до делба ***с посочена в ИМ цена също 620 лв.
Правната теория и съдебната практика признават за безспорно допустими
претенции по сметки, представляващи вреди и загуби, поради нанесени щети на
делбени вещи, както и претенции за дължимата равностойност на консумирани или
изчезнали/липсващи движими вещи, независимо в кой момент това е станало, т.е.
независимо дали вещите са допуснати или не до делба, но са били налице при
възникване на съсобствеността. Относно такива вещи, съделителят, по чиято вина те
липсват, дължи на останалите съделители заплащането на съответната част от
стойността им при преглеждане на сметките във втората фаза на производството. /вж.
Кр.Цончев, "Съдебна делба", 1985, стр.161 и ППВС 7/73 г./.
С оглед на изложеното и съобразявайки квотите на страните в съсобствеността,
съдът приема, че основателна и доказана е претенцията за заплащане на ½ от
стойността на вещите – ***, *** и *** /3115 лв./ или сумата от 1557, 50 лв. За
горницата до пълния размер от 1867 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Сумата
следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 07.02.2023 год.
По претенцията по сметки на ответника против ищцата с правното основание
чл.127,ал.2 ЗЗД , вр. чл. 59,ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД – солидарния съдлъжник дължи припадащата му се
част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му , а
припадащата се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е
бил в момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане ли
чрез поемане на ново задължение от погасилия дълга.
В процесния случай страните не спорят и се установява от събраните по делото
писмени доказателства , че по време на брака си са сключили, ответникът в качеството
на кредитополучател , а ищцата в качеството на солидарен длъжник договор за
потребителски кредит сумата от 25 000 лв. за задоволяване на лични и на семейството
нужди, с краен падеж на погасяване 02.05.2029 год .
Въпреки указаната с определение № *** год. доказателствена тежест и въпреки
многократно предоставяната възможност от съда страните да ангажират
2
доказателствени искания във връзка с приетите за съвместно разглеждане в процеса
претенции по сметки, до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства за периода
02.02.2021- 02.02. 2023 год. да е заплащал с лични средства вноските по кредита. В
тази връзка и т.к. липсват доказателства за еднолично поемане на дълга в посочения
период, претенцията се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС държавна такса върху уважената
претенция по сметки в размер на 62, 30 лв., а дължимата се държавна такса по
отхвърлената му претенция по сметки в размер на 119, 67 лв.
Разноски за адвокатско възнаграждение в производството за делба не следва да
бъдат присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване
на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разходи за процесуално представителство на
адвокат. Освен това във втора фаза на делбата не са представени доказателства
/договор за правна защита и съдействие/, от които да се установи, че е изрично
уговорен, респ. заплатен от някоя от страните адвокатски хонорар именно във връзка с
претенциите по сметки. Не може да бъде присъден хонорар и за двама адвокати по
списъка за разноски по чл. 80 ГПК, представен от ищцовата страна.
Т.к. разноските по изготвяне на експертизата са поети единствено от ищцата, то
ответникът следва да бъде осъден да й заплати припадащата му се част, съобразно
дела си или 300 лв.
Мотивиран от горното, Я. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК Й. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на К. С.
В., ЕГН ********** сумата от 1557, 50 лв., в едно със законната лихва от 07.02.2023
год. до окончателното й изплащане , представляваща половината от стойността на
следните вещи – ***, *** и ***, които не са допуснати до делба, като неналични, като
претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1876 лв., като
неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. Д., ЕГН ********** против К. С. В., ЕГН
********** иск правно основание чл. 127,ал.2 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 2991, 75
лв. , представляваща половината от заплатен от ответника банков потребителски
кредит, част от който е бил използван за закупуване на делбените вещи, за периода
02.02.2021 год- 02.02.2023 год.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на К. С. В., ЕГН **********
сумата от 300 лв. , разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна
такса по претенциите по сметки в размер на 181, 97 лв.
3
Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
4