Присъда по дело №666/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	14
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 6 ноември 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200666
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Свиленград, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниДимо Димитров Харакчиев

заседатели:Станка Димитрова Латинова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Десислава Илиянова Садова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20215620200666 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият Ж. К. Д., ЕГН:**********, роден на ******г. в
гр.Свиленград, български гражданин от ромски произход,живущ в
**********, неженен, начално образование, безработен, осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 14.03.2021г. в гр.Любимец противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868 АС от
владението на П. Т. Т. от гр.Любимец без негово съгласие с намерение да го
ползва като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в
деформация на предна броня и унищожено предно панорамно стъкло и два
броя светлини на обща стойност от 240 лева и то е изоставено без надзор –
престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК
поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК вр с чл.54, ал.1
1

от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
12/дванадесет/ месеца като на основание чл.58а,ал.1 от НК НАМАЛЯ така
определеното наказание-Лишаване от Свобода в размер на 12/ дванадесет /
месеца с 1/3- а именно 4/четири/месеца ,като го ОСЪЖДА на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият Ж. К. Д., ЕГН:**********, роден на ******г.
в гр.Свиленград, български гражданин от ромски произход,живущ в
**********, неженен, начално образование, безработен, осъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 14.03.2021г. в с. Георги Добрево, общ. Любимец отнел чужда движима
вещ-мъжки кон ведно с метален кол, въже и юлар на обща стойност 818 лева
от владението на Ал. Ив. К. от с.Георги Добрево, общ.Любимец без негово
съгласие с намерение противозаконно да присвои като случаят е немаловажен
и деянието е извършено повторно- престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1 от НК.
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1
от НК вр с чл.54, ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 12/дванадесет/ месеца като на основание чл.58а,ал.1
от НК НАМАЛЯ така определеното наказание-Лишаване от Свобода в
размер на 12/ дванадесет / месеца с 1/3- а именно 4/четири/месеца ,като го
ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Ж. К. Д. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 8/осем/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното
2

общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/ месеца за срок
от 3 (три) години.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство – 1брой метален кол, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Ал.
Ив. К. от с.Георги Добрево, общ.Любимец или на изрично упълномощено от
него лице.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство – картон с дактилоскопни следи и 2броя протривки,за вземане
на сравнителни образци за изследване, ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Ж. К. Д. с
ЕГН:**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 277,72 лв -
за направената експертиза, както и по Бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен
лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 666/2021 г. на РС- Свиленград от 21.10.2021 г.
С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград е повдигнала
обвинение против подсъдимият Ж. К. Д., ЕГН:**********, роден на ******г. в
гр.Свиленград, български гражданин от ромски произход,живущ в **********, неженен,
начално образование, безработен, осъждан , за това, че:На 14.03.2021г. в гр.Любимец
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868 АС от владението на П. Т. Т. от гр.Любимец без негово
съгласие с намерение да го ползва като е последвала повреда на превозното средство,
изразяваща се в деформация на предна броня и унищожено предно панорамно стъкло и два
броя светлини на обща стойност от 240 лева и то е изоставено без надзор – престъпление
по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и за това,че : На 14.03.2021г. в с. Георги Добрево, общ.
Любимец отнел чужда движима вещ-мъжки кон ведно с метален кол, въже и юлар на обща
стойност 818 лева от владението на Ал. Ив. К. от с.Георги Добрево, общ.Любимец без
негово съгласие с намерение противозаконно да присвои като случаят е немаловажен и
деянието е извършено повторно- престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l
вр.чл.28, ал.1 от НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК, съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и
впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на
делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Ж. К. Д. и защитникът му адв.В.Стефанова заявяват,че
подс. Ж. К. Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК
и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Ж. К. Д. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно
извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни
признаци, както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън
подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
1

интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност
на обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от
подсъдимия срещу пострадалия,по начина описан в обвинителния акт, неговия субект и
наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на подсъдимият за
виновен в извършването на престъплениетопо двете обвинения.За същото претендира да му
бъде наложено съответното наказание, при условията на чл.54 от НК ,а именно Лишаване от
свобода в размер на 12 месеца ,което наказание на основание чл.58а,ал.1 от НК намали с
една трета и съдът да определи окончателно такова в размер на 8месеца и за двете
престъпления. Що се отнася дали същото следва да бъде изтърпяно или отложено,прокурора
предлага на основание чл.66 от НК наказанието лишаване от свобода да се отложи за срок от
3 години.На основание чл.23 от НК,прокурорът моли съда да наложи на подсъдимия ,дено
общо ,най тежко наказание измежду наложените,а именно 8месеца ЛС,което на основание
чл.66 от НК да отложи за срок от три години. Предлага също съдът да осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски,както и съдът да се произнесе по веществените
доказателства по делото.
По същество адв.В Стефанова пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.55 от НК,а при условията на алтернативност при предпоставките на
чл.54 от НК ,а именно Лишаване от свобода в размера претендиран от представителя на
прокуратурата и при режима за изтърпяване предложен от същия,а именно условен,като
излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият Ж. К. Д., се придържа се към становището на защитника си по същество . В
правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.03.2021г. подс. Ж. К. Д. бил в дома си в с. Георги Добрево, където надвечер му
гостували сестра му – св. ********** Д.а и св************, с когото тя живеела на семейни
начела. Същите били дошли за да празнуват излизането на св. Арсов от затвора и по този
повод донесли алкохол – бира и ракия.
След като употребил голямо количество алкохол, подс. Ж. К. Д. се подсетил за кон, който
бил видял, че е вързан в близост до един обор в селото. В този момент решил да отиде и да
го вземе, за да поязди, като впоследствие смятал да го задържи, за да го използват за
семейната каруца, тъй като техният кон бил умрял. Конят бил обикновена смесена порода,
мъжки кастриран и тъмно-кафяв на цвят от 18-години собственост на св. Ал. Ив. К..
Пострадалият обикновено държал коня в двор, който представлявал 8 дка затворено
пространство, но заради трева за храна на 13.03.2021г. сутринта го извел извън обора, като
го завързал с въже за метален прът забит в земята пред входната врата. За последно видял
животното в 18:00 часа на същия ден.
След 00:00 на 14.03.2021г. подс. Ж. К. Д. отишъл на мястото, където бил забелязал
животното, извадил металния прът от земята, за който бил завързан коня и яздейки го се
върнал с него в дома си.
Близките на подс. Ж. К. Д. разпознали коня, като собственост на св. А.И., който бил и кмет
на селото, и казали на подсъдимия веднага да го върне.
Тогава подс. Ж. К. Д. решил да отиде до гр. Любимец, яздейки откраднатия кон, върху
2

който имал кожен юлар.
Влизайки в града с животното минавал през различни улици и проверявал за оставена
отключена кола с ключ, която имал намерение да използва.
Така стигнал до лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№7868, собственост
на св. П.Т. ******* от гр. Любимец, който бил паркиран по това време пред дома му на ул.
„Вела Пеева“ №17.
Същият бил оставен отключен и с контактен ключ в автомобила. подс. Ж. К. Д. вързал
откраднатия кон на едно дърво, вблизост до автомобила и се качил в колата като след като я
запалил потеглил с нея за с. Георги Добрево.
Когато пристигнал в дома си казал на близките си, че взел колата от свой приятел и им
предложил да ги повози. Той потеглил заедно със свидетелите ************, **********
Д.а и св************, с лекия автомобил, управлявайки го в посока с. Момково, но загубил
контрол над управлението на съшия и пропаднал с дълбока канавка, където бронята на
автомобила опряла. Те се опитали да извадят автомобила, бутайки го, но след като не
успели и същият не могъл да запали го оставили там ,а всеки от тях се прибрал пеша.
На 14.03.2021г. около 05:30 часа бащата на пострадалия- св. ************ констатирал, че
автомобила „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№7868, собственост на св. П.Т. ******* от гр.
Любимец липсва и подал сигнал в у-к Любимец при РУ-Свиленград.
Работата по случая била възложена на св. ************ – служител в ПУ Любимец, които
след като провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия, установили че именно
подс. Ж. К. Д. е извършител на деянието.
Пред двамата свидетели подсъдимия си признал за осъщественото и разказал подробно за
случая. Впоследствие в хода на работата по случая се установило, че именно той е
извършил и кражбата на коня, собственост на св.Ал. Ив. К., който бил устаовен в близост до
дома на другия пострадал.
Подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане на лице от 14.03.2021г. за срок от
24часа с Прокурорско постановление за задържане на основание чл.64,ал.2 от НПК
,считано от 15.03.2021г. за срок от 72часа.
С Протоколи за доброволно предаване от 14.03.2021г.,подсъдимия предал на разследващият
полицай 1брой метален кол , въже и процесния мъжки кон, който кон с разписка от същата
дата бил върнат на собственика му.
Бил извършен оглед на местопроизшествие от 14.03.2021г. на процесния лек автомобил и на
мястото на което бил открит и били иззети 4броя дактилоскопни следи,за които действия
бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.
Били извършени още два огледа на местопроизшествие/ местодомуването на процесния лек
автомобил и на стопанската постройка,обитавана от подсъдимия,за които действия били
изготвени 2броя протоколи за оглед на местопризшествия от 14.03.2021г.
Във връзка с откритите дактилоскопни следи е назначената дактилоскопна експертиза ,като
видно от заключението на вещото лице Митко Ванчев-дактилоскопни следи №1,№3 и№4 не
са годни за идентификация на лицето или лицата,а дактилоскопна следа №2 е годна за
идентификация,но не е оставена от лицата ************ с ЕГН ********** и **********
3

Д.а с ЕГН ********** и след проверка в АФИС ,съвпадения не са били установени.
Бил извършен оглед на предадения от подсъдимия метален кол,за което действие бил
съставен Протокол за оглед на вещестевин доказателства от 04.06.2021г., ведно с фотоалбум
към него.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, видно от заключението на която стойността на нанесените щети на МПС - лек
автомобил „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№7868, в резултат на настъпилото ПТП на
дата 14.03.2021г. са в размер на 240,00 лв., а пазарната стойност на мъжкия кон,ведно с
метален кол,въже и юлар е в размер на общо 818,00 лева.
Подсъдимият Ж. К. Д. е роден на ******г. в гр. Свиленград, ром, български гражданин,
живущ в **********, с начално образование, неженен, берзаботен с ЕГН **********.
Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан по НОХД №744/2019г. по описа на
РС-Свиленград със споразумение влязло в сила на 01.11.2019г. за извършено престъпление
по чл. 197, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 чр. чл. 63, ал.1, т.4 от НК, за което му било
наложено наказание „Пробация“, което същият изтърпял на 08.05.2020г.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-
годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
се установява,че подс. Ж. К. Д. е неженен, неполучава трудов доход и не притежава
движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно подс. Ж. К. Д. се установява,че
подсъдимия е криминално проявен,движи се и контактува с криминално проявени лица.
Склонен е към извършване на противообществени деяние и нарушения на обществения ред.
Склонен е към извършване на престъпления по чл.194-195 от НК и по чл.346 от НК.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се доказа по
безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Заповед за задържане на
лице,Постановление за задържане 72часа на основание чл.64,ал.2 от НПК, Протокол за
доброволно предаване от 14.03.2021г.-2бр., разписка; Протокол за оглед на
местопроизшествие,ведно с фотоалбум към тях; Протокол за оглед на местопроизшествие-
2бр., копие от свидетелство за регистрация част първа; копие от договор за покупко
продажба на МПС от 13.03.2021г.; Заключение по оценъчна експертиза ; Протокол за
извършена дактилоскопна експретиза №13; Протокол за оглед на веществени доказателства
от 04.06.2021г.,ведно с фотоалбум към него; характеристика ; справка за съдимост на
подсъсимият; ДСМПИС , както и от свидетелските показания на П.Т. ******* ; Ал. Ив. К.
/; ************ ;************,********** Д.а ;*********** Д.а, ************
;*************,*********** Д., Георги *********** Д., ************* ;************.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния
ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват
4

противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на
подсъдимият признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и
се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената Оценителна
експертиза, тъй като е извършена от вещо лице–специалист с необходимата квалификация
и знания, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по
чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2021 година за съдебния район на Окръжен съд
– Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументиранио, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лица -Бюлбюлев,
поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно експертизата и ползва
същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Същите доводи на съда са съотносими и по приетата по делото дактилоскопна експертиза и
доколкото липсват индиции за предубеденост, а от формална страна ,изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото
и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага
правилност, поради това Съдът намира същото за обосновано, аргументирано и правилно
заключението на вещото лице и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, както и
авторството на подсъдимият. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията
им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени
факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват съжаление за
случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази
част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно отнемане на чужда
вещ и противозаконното отнемане на чуждо моторно превозно средство с намерение да го
ползва осъществени от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие
,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният
акт и се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
5

При така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с деянието
си, подсъдимият Ж. К. Д. е осъществил, както от обективна така и от субективна страна,
съставът на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1 от НК ,както
и съставът на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
Относно извършеното престъпление кражба от подсъдимият , следва да се има впредвид,че
е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието
на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Непосредствен обакт
на кражбата са обществените отношения,които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост или правото на владение или държание върху движими
вещи. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта от владението на
другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати
фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и
същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно
престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи ,
престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото
промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на
деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на
вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма
фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.
От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк
умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че лишава от фактическа
власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и
цели да установи тази власт върху предмета на престъплението.
От събраните по делото доказателства ,гласни/свидетелските показания Ал. Ив. К. ;
************ ;************,********** Д.а ;*********** Д.а, ************
;*************,*********** Д., Георги *********** Д., ************* ;************ и
направените самопризнания от страна на подсъдимия,съгласно реда по който премина
настоящото производство/ и писмени такива,съдът счита,че безспорно е установено по
делото,че фактическата власт на пострадалият Ал. Ив. К. от с.Георги Добрево,
общ.Любимец върху процесните- мъжки кон ведно с метален кол, въже и юлар е било
прекратено с действията на подсъдимия,което е осъществено чрез активното му поведение
на 14.03.2021г. в с.Георги Добрево,общ.Любимец ,а именно извадил металния прът от
земята , за който е бил завързан коня /собственост на пострадалия св.К. /и яздейки го се е
прибрал у дома си,като по този начин подсъдимия установил фактическата власт върху
процесните мъжки кон ,ведно с метален кол, въже и юлар , с което е настъпил престъпния
резултат визиран в състава на чл.194 от НК , а именно промяната във фактическата власт
върху предмета на посегателство.
Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради
което правилно деянието е квалифицирано като довършено престъпление.
Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта,
което безспорно е установено в настоящото производство с факта на подаване на жалба от
пострадалото лице след извършване на деянието от подсъдимия и констатирането му от Ал.
Ив. К..
Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа
власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта,поради което
6

следва да се приеме ,че подсъдимият е субект на престъплението към което е привлечен да
отговаря, което обстоятелство не е спорно по делото.
Що се отнася до квалфициращия признак предвиден в т.7 , на чл.195 от НК,съдът намира
следното:Законът предвижда редица квалифицирани състави на престъплението кражба,в
частност за настоящият случай спрямо подсъдимия деянието ,което е извършил и правилно
прокурорът квалифицирал за кражба извършена при условията на повторност, т.к.
подсъдимия е осъждан / съгласно приложеното свидетелство за съдимост/. Извършеното от
подсъдимият деяние следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност
по смисъла на чл.28, от НК ,тъй като видно от справката му за съдимост ,същият е осъден по
НОХД №744/2019г. по описа на РС-Свиленград със споразумение влязло в сила на
01.11.2019г. за извършено престъпление по чл. 197, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 чр.
чл. 63, ал.1, т.4 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“, което същият
изтърпял на 08.05.2020г.В случая деянието предмет на настоящото производство е
извършено преди да е изтекъл и срока по чл.30,ал.1, от НК. Извършеното от посъдимия
деяние не може да се разглежда като маловажен случай, предвид стойност на предмета на
престъплението, тъй като в случая е на лице завишена степен на обществена опасност на
дееца -криминално проявен, проявяващ склонност към извършване на противообществени
прояви, демонстрира престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния
резултат ,начинът на извършване на деянието ,говорят за една престъпна упоритост и липса
на превъзпитание на извършителя по предишните му осъждания .
Въз основа на кредитираните показания на приобщените по съответния ред показания на
разпитаните по делото свидетели/коментирани по горе в мотивите на съда/, безспорно се
установява фактът, че подсъдимият Ж. К. Д. е осъществил от обективна страна
престъплението към което е привлечен да отговоря,а именно -На 14.03.2021г. в с. Георги
Добрево, общ. Любимец отнел чужда движима вещ-мъжки кон ведно с метален кол, въже и
юлар на обща стойност 818 лева от владението на Ал. Ив. К. от с.Георги Добрево,
общ.Любимец без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои като случаят е
немаловажен и деянието е извършено повторно- престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна подс. Ж. К. Д. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.В този смисъл е съзнавал, че с
деянието си ще лиши от фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждал е
преминаването на мъжки кон ведно с метален кол, въже и юлар в негова фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо
разпореждане без правно основание.
Ето защо, съдът намира за осъществен и от субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1 от НК от страна на подс. Ж. К. Д..
Фактите за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно изпълнителното
деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето на подсъдимият се доказват по
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,кредитирани от
съда и коментирани по горе в мотивите доводи.
Подсъдимият е и годен субект на престъплението, като наказателно отговорно лице.
Предвид изложеното, съдът прие, че подсъдимият с деянието си е осъществил съставът на
7

престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l вр.чл.28, ал.1 от НК, както от обективна
така и от субективна страна, поради което призна същият за виновен по предявеното му
обвинение, при възведената правна квалификация.
Относно наказанието:
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият
Ж. К. Д. -за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.l вр.чл.28,
ал.1 от НК, съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства-младата му възраст, доброто му процесуално поведение в досъдебната и
съдебната фаза, социалното му положение-не работи и не получава доходи и не притежава
движимо или недвижимо имущество,както и изразеното съжаление за сторенето. Взе се
предвид и не дотам добрите характеристични данни на подсъдимия, предходните му
осъждания, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Отчете се още и
престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на
съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в частност
неприкосновеността на частната собственост.Др. такива, от категорията на отежняващите не
се установиха по делото.
Обществената опасност на дееца не е прекалено завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид зачестилите
случаи на подобни нарушения и непоносимостта на обществото и гражданите към подобни
деяния.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема превес на
смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по своя характер,
спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по количествен или
качествен критерий, поради това и да влияят на обществената опасност и да снижават
същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето
защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за неговото
приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при условията
на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието –
завишена, както и тази на дееца – не до там висока,но все пак завишена в предвид съдебното
му минало, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното
по делото.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът
постанови Присъдата си при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, но и при
наличие на отегчаващи такива и при завишена обществена опасност на дееца и завишена
такава на деянието като призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът му определи наказание:
„Лишаване от свобода” за срок от12 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали
наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една трета, като окончателно бе
определено наказание Лишаване от свобода в размер на 8 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на подсъдимия , тъй
като същият не е осъждан на ЛС и наложеното му наказание е до три години, с което са
изпълнени формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите смекчаващи
отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й
8

обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява
ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените
правни съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание
от 8 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен
на минималния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се
явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите
на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е осъществилифактическия състав на
престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
Следва да се посочи ,че в съдебната практика е прието,че разграничителният критерий
между кражбата на чуждо моторно превозно средство и противозаконното му отнемане по
смисъла на чл. 346 НК е в субективната страна на деянието. Когато деецът с обективните си
действия е манифестирал намерение да присвои моторното превозно средство, да се
разпорежда с него като със своя вещ, деянието следва да се квалифицира като кражба. В
случаите, когато деецът отнема противозаконно, макар и пак без съгласието на собственика,
чуждото моторно превозно средство с намерение да го ползува кратковременно и да го
изостави, без да обективира други разпоредителни действия с него, присъщи само на
собственика му, налице е престъпление по чл. 346 НК. Един от характерните белези на това
престъпление е намерението за краткотрайно ползуване на противозаконно отнетото
моторно превозно средство. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 346, ал. 1 НК се изразява в противозаконно отнемане на моторно превозно средство
от владението на другиго, при което деецът прекъсва владението и установява свое
владение. От субективна страна деецът действува с намерение да ползува моторното
превозно средство, а не да го присвоява за себе си. С факта на отнемането и прекъсване на
владението се осъществява съставът на чл. 346, ал. 1 НК.
Фактите за времето, мястото, както и изпълнителните действия по отнемането на описаното
МПС – лек автомобил, предмет на престъпното деяние, механизъм на осъществяване на
деянието, както и авторството – в лицето на подсъдимия, се доказват от безпротиворечивите
свидетелски показания, направеното самопризнание от подсъдимият по реда на чл. 371,т.2
НПК, както и от писмените доказателствени източници. В тази насока цениха се от съда
показанията на свидетелите – П.Т. ******* ; ************ ;************,********** Д.а
;*********** Д.а, ************ ;*************,*********** Д., Георги *********** Д.,
************* ;************, както и дадените обяснения от подс. Ж. К. Д., които са
пряко и косвено относими към съставомерните признаци от обективната страна на деяниято,
предмет на обвинението.
От обективна страна, налице са доказани категорично фактически действия, извършени от
подсъдимия, изразили се в проникването в посоченият автомобил –гореописанотео през
незаключените врати, привеждането му в движение, реализирано успешно.
Всички тези установени факти, обосновават пряк извод за осъществяване на съставомерно
изпълнително деяние от престъпния състав на чл.346,ал.1 –основен състав на
престъплението, тъй като посоченият акт от деятелността на подсъдимият, няма спор, са
такива от естество да прекъснат владението върху автомобил, до момента упражнявано от
9

др. лице, с което и той е получил възможността да го ползва, установявайки своя
фактическа власт върху него.
Реално владението върху МПС –то е било установено от страна на подсъдимият, като
същевременно той и е демонстрирал намерението си да свои превозното средство,
създавайки обективните предпоставки за ползването на същото, по своя воля и за
реализирането на пътуване по избрания от него маршрут/до дома си в село Георги Добрево
и в самото село до самото повреждане на МПС/.Обективно проявление на които последици
са именно действията му по преместването на автомобила, от мястото където е паркиран и
привеждането в работен режим на двигателят, боравенето със стратерния ключ когато е бил
оставен на таблото. Досежно отпътуването и управлението на МПС, който факт е доказан за
автомобила, безспорно е действие сочещо окончателното отнемане от чуждо владение.
Доказан е и съставомерният признак – неправомерност на отнемането, което следва от
липсата на съгласие от страна на собственика, съотв. ползвателите на процесното превозно
средство, за инкриминираното ползване, както се установява от свидетелските показания на
П.Т. *******, косвено и от останалите гласни доказателства. Същите, както и
самопризнанието на подсъдимия, обсъдено в съответствие с чл.373,ал.2,вр.чл.372,ал.4 НПК,
анализирани в съвкпуността си, съдът цени относно обективния елемент – неправомерно и
противозаконно ползване, без съгласието на съотв. владеещо го лице.
На тази доказателствена основа, безспорно доказано е прякото участието на подсъдимият
Ж. К. Д. по отнемането на МПС –л.автомобил „ Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868 АС от
владението на П.Т. ******* от гр. Любимец.
Деянието е довършено и в конкретния случай, намерението за провозаконното отнемане на
МПС е пряко манифестирано, с оглед последващото му ползване и фактическо
разпореждане с него, от страна на подсъдимият. Ето защо, безспорно следва да се приеме за
настъпил съставомерния престъпен резултат от това деяние.
Установени, от събраните по делото доказателства, са и квалифициращ признак,
предвиден във вменения наказателен състав на чл.346,ал.2, т.1 от НК.
Налице е съответната форма на същата, а именно-в резултат ползването е последвала
повреда на МПС –л.а „ Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868 АС, вследствие на настъпило
пътно-транспортно произшествие по време на управлението му от подс. Ж. К. Д., след
отнемането – на този автомобил.
Досежно квалифициращият признак – настъпилата повреда по време на ползването,
последната се изразява в имуществени вреди, причинени на предмета на престъпното
посегателство, индивидуализиран като лек автомобил л.а. „Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868
АС, изразяваща се в деформация на предна броня и унищожено предно панорамно стъкло и
два броя светлини на обща стойност от 240 лева. В случая, конкретните щети причинени на
това превозно средство, вида на повредите –множество и тяхната парична равностойност се
установяват от кредитираното заключение по автотехническата-оценителна експертиза.
За обективния факт на настъпилото ПТП с този противозаконно отнет автомобил, който
подсъдимият Ж. К. Д. управлявайки го е загубил контрол над управлението на съшия и
пропаднал с дълбока канавка, където бронята на автомобила опряла, изводи са категорични
и се налагат безпротиворечиво от доказателствата по делото – Протокол за оглед на
местопроизшествие, разпита на св.Христо Арсов и св.Ангел Арсов подкрепящи и
самопризнанията на подсъдимият, направени по реда на чл. 373,ал.2,вр.чл.371,т.2 НПК.
Относно вида на повредите, обследвани в съвкупност – Протокола за оглед и заключението
10

на автотехническата –оценителна експертиза на противозаконно отнетия автомобил
„Фолксваген Голф“с peг.№Х 7868 АС, чийто собственик е св. П.Т. ******* са причинени
следните увреждания – деформация на предна броня и унищожено предно панорамно стъкло
и два броя светлини. Тяхната равностойност, според степента на повредата и начинът на
отстраняване й, вещото лице е пресметнало в размер на 240,00 лева, видно от заключението
по посочената експертиза-първоначалното . Паричната равностойност на причинените на
автомобила имуществени вреди не е твърде висока, но в предвид спецификата на чл.346
НК, който в приложения квалифициран състав по ал.2 сочи едно усложнено престъпление,
следователно и с по-висока степен на обществена опасност, съдът прие че същите не са
малозначителни по смисъла на чл.9,ал.2 НК.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.346 ал.2, т.1, пр.2 от НК, а именно
автомобилът е оставен без надзор, тъй подсъдимият е изоставил моторното превозно
средство на друго място, различно от обичайното му местонахождение, без да го повери на
някого..
От доказателствената съвкупност по делото изяснени са и фактите за владението и
собствеността върху инкриминираният автомобил, принадлежащ и ползван от 3-то
физическо лице, различно от подсъдимият и без пряка родствена връзка с него.
Наличието на липсата на съгласие на собственика и респективно ползвателя на прлоцесният
автомобил, така и придвижване на МПС на различно разстояние от местодомуването му, са
обективни факти доказани по делото и достатъчни да обсноват извод, че подсъдимия е
причинил противозаконното отнемане на съответното от превозно средство.
От субективна страна – инкриминираното престъпно деяние е извършено от подсъдимия –
виновно, при пряк умисъл.Подсъдимият е разбирал обществената опасност на
престъплението, предвиждал е неговите последици и в субективно измерение – пряко е
целял настъпването им, като неизбежен резултат от действията му. Неговият умисъл, в
интелектуално-волевия си елемент, е бил обективиран в изпълнителното деяние на
престъпнате проява, конкретно – проникването в автомобила, преместването му и
привеждането му в движение. Налице е и допълнителния субективен признак, за
престъплението по чл.34 НК – намерение само за използване на МПС, с оглед
придвижването му , без да е обективирал др. разпоредителни действия със същото. Именно
намерението за кратковременно ползване, изводимо от ценената доказателствена съвкупност
е един от характерните белези на това престъпление, несъмнено установен по делото.В
подкрепа на крайния извод за наличието на пряк умисъл са и самопризнанието на
подсъдимия, депозирани по реда на чл.371,т.2 НПК.
Предвид тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направеното самопризнание на подсъдимият, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна подс.Ж. К. Д. за виновен в извършването на престъпление,
съобразно възведената правна квалификация на обвинението.
Относно наказанието:
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на
чл.58а НК.Във връзка с конкретната индивидуализация на наказанията проведе се и
дължимото изследване в конкуренцията на двете хипотези – предвидената в ал.1 на
чл.58а,вр.чл.54,ал. НК и тази по ал.4 на същата норма, като съдът прие за приложима
първата, тъй като не са налице основанията на чл.55 от НК по отношение на подсъдимия.
11

Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата му възраст, доброто му
процесуално поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното му положение-не
работи и не получава доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество,както и
изразеното съжаление за сторенето. Взе се предвид и не дотам добрите характеристични
данни на подсъдимия, предходните му осъждания, което се квалифицира за отегчаващо
обстоятелство. Отчете се още и престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от
подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на
законите на страната ни. Други такива, от категорията на отежняващите не се установиха по
делото.
Обществената опасност на дееца не е прекалено завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид зачестилите
случаи на подобни нарушения и непоносимостта на обществото и гражданите към подобни
деяния.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема превес на
смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по своя характер,
спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по количествен или
качествен критерий, поради това и да влияят на обществената опасност и да снижават
същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето
защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за неговото
приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при условията
на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието –
завишена, както и тази на дееца – не до там висока,но все пак завишена в предвид съдебното
му минало, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното
по делото.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът
постанови Присъдата си при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, но и при
наличие на отегчаващи такива и при завишена обществена опасност на дееца и завишена
такава на деянието като призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът му определи наказание:
„Лишаване от свобода” за срок от12 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали
наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една трета, като окончателно бе
определено наказание Лишаване от свобода в размер на 8 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на подсъдимия , тъй
като същият не е осъждан на ЛС и наложеното му наказание е до три години, с което са
изпълнени формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите смекчаващи
отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й
обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява
ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените
правни съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание
от 8 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен
на минималния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се
12

явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите
на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия Ж. К. Д.,със снета по делото
самоличност, едно общо наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от 8 (ОСЕМ) медеца .
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното общо наказание
„Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ
характер и съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Относно веществените доказателства по делото
Съдът постанови, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото доказателство –
1брой метален кол, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Ал. Ив. К. от с.Георги Добрево,
общ.Любимец или на изрично упълномощено от него лице, а що се отнася до вещественото
доказателство – картон с дактилоскопни следи и 2броя протривки,за вземане на сравнителни
образци за изследване,съдът постанови ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Относно разноските по делото
Впредвид признаването на вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и
съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Ж. К. Д. да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на МВР , вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково, направените
в досъдебното производство разноски в размер на 277,72 лв - за направената експертиза,
както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд –
Свиленград.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:...........................

13

Съобщи за изтекли лични данни