Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр.Велико Търново, 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
административен съд,
X-ти състав, в публично заседание на седми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при
секретаря Д. С., като разгледа
докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 9 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.256 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.И.П. *** против Отказ по заявление № 01-359392/18.11.2016г. по описа на
СГКК В. Търново на Кмета на Община Велико Търново, в частта му относно искането
за обезщетение касаещо имот в землището на с.Шереметя, в местността „Робова
чешма“, имот № ***.
В жалбата се твърди, че постановения отказ на
кмета на общината е в нарушение на задълженията му произтичащи по закон, а
именно да внесе предложение в общинския съвет за прхвърляне право на
собственост върху общински имот като обезщетение по реда на ЗСПЗЗ. Моли се за
отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли за отхвърлянето й.
Предмет на настоящото съдебно производство e Отказ на Кмета на Община Велико Търново, в частта му относно искането за
обезщетение касаещо имот в землището на с.Шереметя, в местността „Робова
чешма“, имот № ***.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 38ш от 12.05.1998
г. на Поземлена комисия гр. В. Търново е възстановено правото на собственост на
наследниците на И.П.Ш.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три
имота, като за всеки е посочено, че имотът се възстановява на основание чл. 14,
ал. 3 от ЗСПЗЗ при условията на § 4а-4и. Жалбоподателят, като наследник на И.Ш.,
подава в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. В. Търново
Заявление с вх. № 01-359392/18.11.2016 г., с което иска нанасяне на настъпили
промени в кадастрална карта за поз. имот 83123.80.36, поз. имот ***, поз. имот
83123.101.29 – пар. 4, з-ще с. Шереметя и нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти. В обяснителната записка за
скица-проекта е посочено, че за признат имот от 2 дка в местност „Робова чешма“
териториите, които обхваща дадена местност не са строго определени на терена,
главният път е прокаран след национализацията на земите и не може да е мерило
за граници за местност, за това предложението е да се възстанови на собственика
част от ПИ ***, който според приложените документи е частна общинска
собственост.
На 21.11.2016 г. СГКК
препраща заявлението на кмета на Община В. Търново с молба да бъде насрочено
заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к,
ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение за
основателността на исканите изменения. Назначената от кмета на общината комисия
провежда заседание на 26.01.2017 г., като според приложения протокол уважава
проектното предложение на П. относно промяна данните в регистъра към ПНИ за ПИ
№ 83123.101.29, м. „Кокарджа“ и не е уважава проектното предложение относно:
промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № ***, тъй като признатите
за възстановяване права са в м. „Робова чешма“ и предложението за отразяване
следва да бъде като последващо настаняване в ПИ № 83123.54.19, където е
започната процедура по промяна на ПНИ за признати имоти с права в тази
местност; промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № 83123.80.36,
като са дадени указания за корекция на предложената конфигурация.
След уведомяването му за
взетото решение от комисията, П.П. е представя в СГКК – гр. В. Търново
допълнителни материали, заведени с вх. № 05-5160-19.04.2017 г. В приложено към
тях саморъчно заявление П. иска скицата-проект на имот № *** да бъде
преразгледана още веднъж и бъде одобрена по този начин. Според него имотът от 2
дка в м. „Робова чешма“ по решението на поземлената комисия е невъзможно да
бъде върнат там /от долната страна на пътя/ и предложението е в най-близката
съседна местност от горната страна на пътя, м. „Терасите“.
На 20.04.2017 г. СГКК
препраща допълнителните материали на кмета на Община В. Търново с молба да бъде
насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във
вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение
за основателността на исканите изменения. Видно от представения протокол от
08.06.2017 г., назначената от кмета на общината комисия уважава едното
предложение по отношение възстановяването на имота от 3 дка в м. „Голямата чешма“, а по отношение на процесния
имот № *** е отхвърлено проектното предложение, предвид липсата на предложена
промяна в техническото решение. П. е уведомен за решенията на
междуведомствената комисия на 29.06.2017 г.
Предвид решенията на
междуведомствената комисия, кметът на Община В. Търново издава Заповед №
РД22-1550/13.09.2017 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т. 1 вр. § 4к, ал.
8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти
и регистъра към него за територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.
Шереметя, общ. В. Търново, както следва: 1. Промяна данните за собственост в
регистъра към ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. „Кокарджа“, като за собственост се
отразят данните по Решение № 38ш/12.05.1998 г. на ПК – В. Търново и изготвената
скица-проект; 2. Промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ №
83123.80.36, м. „Голямата чешма“ по така коригираната конфигурация на
новообразувания нов ПИ № 83123.80.37 съгласно изготвената скица-проект и
новообразувания нов ПИ № 83123.80.38. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
06.10.2017 г., видно от приложената обратна разписка и твърденията в жалбата,
като няма данни същата да е обжалвана.
На 17.10.2017 г. П.И.П.
подава искане до кмета на Община В. Търново с правно основание чл. 256 от АПК
вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, в което е посочил, че по искането му за
предоставяне на земи от общинския поземлен фонд като обезщетение за
собственост, която не може да бъде възстановена в реални граници, а именно част
от ПИ № *** в размер на 2 дка, липсва произнасяне в посочената заповед. Същото
искане е с основание § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и следва преписката да се
придвижи до Общински съвет – В. Търново, като няма причина преписката да
продължава да престоява в администрацията на кмета. На основание чл. 256 от АПК
е поискано от кмета на общината да предостави на общинския съвет административната
преписка по подаденото заявление, за да може общинският съвет да вземе решение
по реда на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на част от ПИ *** в
размер на 2 дка.
В отговор на искането е
изготвено писмо изх. № 94ПП-784-6#1/31.10.2017 г. на кмета на Община Велико
Търново. В него, след кратко изложение на фактическата обстановка, е посочено,
че съгласно данните по Решение № 38Ш/12.05.1998 г. на Поземлена комисия –
Велико Търново правото на собственост на наследниците на И.П.Ш.е признато в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в заключителната част на писмото е
посочено, че внесеното искане за обезщетение по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от
ЗИД на ЗСПЗЗ не засяга тези територии, тъй като промяната на Помощния план и
Плана на новообразуваните имоти и регистъра към тях, изрично е конкретизиран в
правни норми и е налице произнасяне на междуведомствената комисия с протоколно
решение, за което П. е уведомен. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на
06.11.2017 г., видно от приложената обратна разписка.
Междувременно, с жалба
от 06.11.2017 г. П., чрез своя пълномощник е оспорил възникналия според него
мълчалив отказ, като е образувано а.д. № 872 / 2017г. в АСВТ и с Определение №
438 / 24.11.2017г. жалбата е оставена без разглеждане.
След постановеното
определение от П. е отправено ново искане до кмета на Община Велико Търново с
искане да бъде изпълнена законовата процедура по предоставяне на имот за
обезщетението му, като в отговор е получено ново писмо, че преписката се намира
в СГКК и не може да бъде внесено предложение до Общински съвет.
В хода на настоящото производство от страните не се
представят нови писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателно е
възражението на ответника за недопустимост на съдебното производство по
отношение на писмо изх. № 94ПП-784-6#1 / 31.10.2017г., тъй
като то е в отговор на подадено искане от П. от 17.10.2017г. и по него е
образувано съдебно производство, приключило с влязло в сила определение за
прекратяване на делото.
След влизане в сила на
определението от П. е подадено ново искане на 07.12.2017г. до Кмета на Община
Велико Търново с посочено правно основание чл.256 от АПК и §27, ал.2, т.3 от
ЗИД на ЗСПЗЗ. Искането на лицето е за изпълнение на процедурата по обезщетяване
с равностоен имот, като преписката се изпрати на общинска служба „Земеделие” за
отправяне на предложение до Общински съвет Велико Търново. Именно произнасянето
на кмета по така депозираното искане, съдът намира за годен за обжалване административен
акт, тъй като то обективира волята на издателя му за липсата на дължими
действия.
Ако все пак се възприеме
тезата на ответника, че това писмо има само уведомителен характер, то по
искането на жалбоподателя липсва произнасяне от адресата, т.е. налице е
мълчалив отказ, който е предмет на настоящия спор.
От представените по
делото доказателства се установява възникналото в полза на наследниците на И.П.Ш.,
измежду които е П.П., право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. За
реализирането на това право П. подава в Агенцията по геодезия, картография и
кадастър искане за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти.
Въпреки липсата на одобрена кадастрална карта за землището на с.Шереметя, и
решение на Общински съвет Велико Търново за обезщетяване на правоимащото лице,
агенцията започва процедура по изменение по §4к от ЗСПЗЗ, като препраща
материалите на Кмета на Община Велико Търново. Кметът определя комисия, която
се произнася за основателност на искането за два имота и за третия отказва. По
делото са представени доказателства за приключване на процедурата по отношение
на признатите имоти с издаването от кмета на Община Велико Търново на заповед
за изменение на плана на новообразуваните имоти и за възстановяване на правото
на собственост. Едва след произнасянето на комисията по §4к, ал.12 от ЗПСЗЗ П.
отправя искане до Кмета на общината за изпълнение на процедурата на §27, ал.2,
т.3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, като посочва отново подаденото до Агенцията по геодезия,
картография и кадастър искане. По първото подадено искане е налице произнасяне
от съда, като позовавайки се на мотивите на определението за прекратяване, П.
отправя ново искане за предприемане на конкретни действия от кмета – изпращане
на преписката до Общинска служба „Земеделие”.
Разпоредбите на ЗСПЗЗ
съдържат правила и процедури както за обезщетяване на собственици на
възстановени в хипотезата на §4 от ЗСПЗЗ земи, които не са получили имоти с
плана на новообразуваните имоти, така и за изменение на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти. Двете процедури са различни и хронологично би следвало
първо да е налице решение на Общински съвет за обезщетяване на собствениците с
имоти, общинска собственост и едва след това да се иска изменение на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти. Независимо от факта, че първоначалното
искане на лицето е за изменение на план на новообразуваните имоти и като такова
е разгледано, последното искане е за изпълнение на друга процедура – тази за
обезщетяване на собственик с признати права, поради което и в нарушение на
закона е игнорирано искането от административния орган.
При всяко отправено
искане за извършване на определени действия за административния орган възникват
няколко задължения – да уведоми молителя ако искането е неясно и да му даде
възможност за уточняване, да уведоми молителя ако е необходимо представянето на
документи и да му даде срок за това, да препрати искането на компетентен орган,
като уведоми молителя или да се произнесе по искането. В конкретния случай подаденото
искане съдържа вътрешно противоречие – от една страна се иска провеждане на
процедура по обезщетяване и сезиране на общинска служба „Земеделие”, а от друга
страна се цитира заявление, отправено до друг орган и във връзка с друга
процедура. Независимо от противоречието в текста на молбата искането на лицето
е изрично – преписката да бъде изпратена на общинска служба „Земеделие”, поради
което и волята на молителя е ясна.
Кметът на Община Велико Търново е следвало да изпрати молбата до
общинска служба „Земеделие”, като уведоми молителя за това и за липсата на
документите по подадено заявление пред Агенцията по геодезия, картография и
кадастър. Постановявайки отказ с мотиви за липса на документи, кметът на Община
Велико Търново нарушава разпоредбата на чл.31, ал.2 от АПК, поради което и
следва да бъде задължен да извърши тези действия. Следва да се отбележи, че при
липсата на доказателства към молбата, компетентния да я разгледа орган
разполага с правомощието да ги изиска както от молителя, така и от държавния
орган, поради което и отказа да препрати искането до компетентния орган е
немотивирано.
С оглед изхода на спора искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено
съобразно представения списък с разноските и доказателства за действителното им
заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Кмета на Община Велико
Търново да изпрати молба на П.И.П. вх. № 94-ПП-784-8 /
07.12.2017г., ведно с наличната документация по искането на Общинска служба „Земеделие“
Велико Търново с седмодневен срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на П.И.П. *** сума в размер на 460лв.
/ четиристотин и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: