№ 4026
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110204904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. Т. С., срещу
Наказателно постановление /НП/ № 580386-F607716 от 28.07.2021 г., издадено
от директор на офис "Младост" в ТД на НАП - София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 23 778 лв. /двадесет и три
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева/ за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5
б. "в" от ЗДДФЛ.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата
отмяна. По-конкретно сочи, че е нарушен материалния закон, тъй като
договор за заем липсва, поради което и за жалбоподателят не съществува
задължение да декларира непогасената част от него. На следващо място се
твърди, че неправилно е определена датата на нарушението като 01.05.2020 г.,
доколкото не е съобразена разпоредбата на пар. 27, ал. 2 пт ПЗР на ЗМДВИП.
Сочи се, че АУАН не е издаден в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Т. С., който поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
АНО редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Е., който
моли НП да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбоподателят Р. Т. Т. имал постоянен адрес в гр. София, общ. Столична,
**********.
На 14.05.2019 г. бил сключен договор за заем между М. Г. П., като
заемодател и Р. Т. Т., като заемополучател, съгласно който първият предавал
на втория сумата от 121 575 евро и последният се задължавал да му я върне в
срок до 14.05.2024 г., ведно със законната лихва. Сумата била преведена
същия ден с банков превод и била изплатена на Р. Т. на каса. С резолюция №
П-*******-0РП-001/10.06.2020 г. била назначена проверка за установяване на
факти и обстоятелства на Р. Т.. В писмено искане от 12.06.2020 г. до Р. Т. било
изискано да представи различни документи и декларации относно доходите и
имуществото му, сред които декларация относно отпуснати заеми за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. С искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от 16.02.2021 г. било изискано от Р. Т. да посочи върната
ли е сумата или част от нея, предоставен по договор за заем, сключен на
14.05.2019 г. с М. Г. П.. От Р. Т. постъпила молба от 25.02.2021 г., в която
посочил, че суми по договора за наем не е връщал, тъй като падежът на
задължението е месец май 2024 г. На 24.03.2021 г. била изпратена покана до Р.
Т. да декларира всички обстоятелства и доходи за 2019 г., при наличие на
такива, съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ. На 25.03.2021 г. жалбоподателят депозирал
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2215И0292321, към която не било
подадено Приложение № 11 – предоставени/получени парични суми,
съответно не декларирал непогасената част от получения паричен заем в
размер на 121 575,00 евро.
На 29.03.2021 г. до жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на
АУАН.
На 01.04.2021 г. св. П. Д. след извършена проверка приела, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на ЗДДФЛ и съставил срещу
жалбоподателя АУАН за нарушение чл. 50, ал. 1, т. 5 б. "в", вр. чл. 53, ал. 1 и
чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ в присъствие на нарушителя и на свидетел.
Нарушителят подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива
не постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 28.07.2021 г. директор на офис "Младост" в ТД на
НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на показанията на св. П. Д. и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът
кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на
противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане. Значимата фактическа обстановка се извежда от
показанията на свидетеля, която има конкретен спомен, независимо от
изминалия период от време от проверката. Заявените от свидетеля
обстоятелства се подкрепят и от писмените доказателства – договор за заем,
извлечение от банкова сметка и кореспонденция.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като
извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът
2
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при
спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат
основание за налагане на административно наказание.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни
лица в рамките на тяхната компетентност. АУАН и НП са издадени и в
предвидените в ЗАНН срокове, поради което и неоснователно е възражението,
че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото става въпрос за
данъчно нарушение и предвидения срок е две години, а АУАН е съставен на
01.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ „Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за … :
предоставените/получените парични заеми, както следва: непогасената част от
получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо
надхвърля 10 000 лева…“. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ „Годишната
данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на година,
следваща годината на придобиване на дохода…“ Съгласно § 27, ал. 2 от ПРЗ
към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. /ДВ., бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ През 2020 г. срокът
за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. … се
удължава до 30 юни.“
При така изложеното съдът намира, че жалбоподателят от обективна и
субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
ЗДДФЛ, тъй като в законоустановения срок до 30.06.2020 г. не е декларирал,
чрез подаване на приложение № 11, непогасената част от предоставения на
14.05.2019 г. заем в размер 121 575 евро. В тази връзка неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че не е извършено противоправно деяние,
тъй като сумата била преведена в изпълнение на договор за поръчка,
доколкото не са представени никакви доказателства, които да подкрепят
подобно твърдение. Още повече, че самият жалбоподател е посочил, че не е
връщал суми по заема, тъй като падежът му е през месец май 2024 г. Не може
да се приеме, че сумата е преведена в изпълнение на някакъв договор за
поръчка и с оглед обстоятелството, че в самия договор за заем е предвидено,
че жалбоподателят дължи възнаградителна лихва на заемодателя за периода на
ползване на сумата, в размер на законната лихва.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй
като при съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с техни съществени реквизити. И в двата
основни за административно-наказателното производство документа липсва
3
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението, което
противоречи на изискванията към съдържанието на АУАН и НП, заложени
съответно в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. От една страна се сочи, че
нарушението е извършено на 01.05.2020 г., а следващо място се твърди
нарушението да е довършено на 25.03.2020 г., когато жалбоподателят е подал
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но не и приложение № 11. Така изложеното
води до нарушение на правота на жалбоподателя да разбере точно за какво
нарушение се ангажира отговорността му и не може да бъде санирано от
настоящата инстанция. От друга страна както бе посочено по-горе с § 27, ал. 2
от ПРЗ към Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. /ДВ., бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г., изм. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ През 2020 г.
срокът за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г.
… се удължава до 30 юни.“, което води до извод, че неправилно АНО е приел,
че нарушението е извършено на 01.05.2020 г., тъй като срокът за подаване на
декларацията е бил удължен до 30.06.2020 г. Описаното в АУАН и НП деяние
представлява продължено административно нарушение, т. е. фактическият
състав на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до
момента, в който то се установи от съответния контролен орган по реда на
ЗАНН. В случая неправилно е посочена началната дата, от която започва
извършването на продълженото нарушение, която следва да е 01.07.2020 г.,
както и датата която АНО е приел, че е довършено деянието, тъй като
продълженото нарушение, осъществяващо се чрез бездействие се счита за
довършено с осъществяването на дължимото действие, каквото в случая не е
осъществено, доколкото приложение № 11 не е подадено, поради което следва
да се приеме, че датата на довършване на нарушението е датата на
установяването му, съответно повдигане на обвинението, а именно съставяне
на АУАН, а именно 01.04.2021 г.
При така изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който
претендира такива в размер на 2500 лева, за които представя доказателства, че
действително е сторил. Съдът съобрази, че претендираните разноски са в
минимален размер и отговарят на фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да бъдат уважение в пълен размер.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 580386-F607716 от
28.07.2021 г., издадено от директор на офис "Младост" в ТД на НАП - София,
с което на Р. Т. Т., ЕГН ********** на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 23 778 лв. /двадесет
и три хиляди седемстотин седемдесет и осем лева/ за нарушение на чл. 50, ал.
1, т. 5 б. "в" от ЗДДФЛ.
4
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Р. Т. Т., ЕГН
********** сумата от 2500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5