Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 11,08,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
***я Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №1031 по описа на съда за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№1031/2020 г. на ПлРС е образувано след разделяне на предявените по гр.д.№262/2020 г. на ПлРС насрещни искове
от *** с.***против М.С.М.,
с правно основание чл.74,
ал.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД.
В насрещната ИМ се твърди, че с решение
от 13,05,2016 г. по
ф.д.№1331/1997 г. на ПлОС са вписани промени
по партидата на читалището, съгласно които М.М. е вписана като ***. Твърди се, че
на 20,05,2016 г. е сключен
и трудов договор. Твърди се, че
съгласно ЗНЧ и Устава на *** с.***/действащ до 25,07,2018 г./, настоятелството
назначава ***я и утвърждава
длъжностната му характеристика. Твърди се, че изпълнителният
орган на читалището не е провеждал свое заседание и никога не е назначавал ответницата за ***, а същата е била еднолично
назначена от тогавашния председател в разрез със закона
и устава, поради което се счита,
че ТД от 20,05,2016 г. е недействителен поради противоречие със закона, алтернативно – поради заобикалянето му. Сочи се
още, че М.М. се е обогатила неоснователно със сумата от 2700,00 лева, от които
2000,00 лева внесени осигурителни вноски от работодателя за периода юни
2016 г. – 18,12,2019 г., 100,00 лева изтеглени на 12,10,2017 г. и 600,00 лева на 21,07,2017 г. /без правно основание от банковата сметка
на читалището в период на отпуск,
при наличие на новоназначен ***/. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се
обяви за недействителен ТД от 20,05,2016
г., сключен между М.С.М. ***
поради противоречието му със закона,
алтернативно – заобикалянето
му, и да се осъди ответницата
да заплати сумата от 2700,00 лева, с които неоснователно
се е обогатила, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. В
с.з. е допуснато изменение в размера на иска по чл.59 от ЗЗД, като същият е
намален до 1942,85 лева. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда
да уважи исковете. Твърди се, че ответницата е била назначена именно на
длъжността „***“ – след вписването й като „***“ на НЧ от регистърния
съд, без обаче да е назначена от изпълнителния орган.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.М. депозира писмен отговор чрез адв.Т.А.
от САК, в който оспорва предявените искове. Сочи се,
че исковата молба е неясна, тъй като от
една страна се твърди неоснователно
обогатяване, а от друга се претендира
връщане на процесните суми без да е посочено
на какво основание. Твърди се, че през
целия период на трудовия договор
е съществувало действително
трудово правоотношение, по което ответницата
надлежно е изпълнявала задълженията си. Сочи се, че
по силата на трудовия договор
ответницата е приела да изпълнява длъжността
„***“, погрешно посочена като „***“, с код по НКП 9499 и код по НКИД ***, като длъжностна характеристика не е връчвана. Твърди се, че
ТД е сключен на основание чл.67, ал.1, т.2 вр.чл.70, ал.1 от КТ и вр.чл.68, ал.1, т.1 от КТ
– за определен срок, считано от
20,06,2016 г. Твърди се, че срокът за
който се сключват срочните договори, не може
да бъде по-дълъг
от 3 години, но с оглед изискванията
на КТ към срочните договори, изначало е липсвало основание сключеният на 20,05,2016 г. договор да бъде сключен
като срочен. Твърди се, че
с изтичане на първоначално уговорения срок ответницата е продължила да изпълнява
заеманата длъжност без писмено възражение
от страна на работодателя и длъжността е била свободна, поради което на основание
чл.69, ал.1 от КТ срочният трудов договор се е превърнал в такъв за неопределено
време. Сочи се още, че
освен задълженията на „***“ ответницата е изпълнявала и длъжността „***“ като орган на
народното читалище по смисъла на
чл.17а от ЗНЧ. Сочи се, че е налице
съществена разлика между двете длъжности,
но така или
иначе заеманата от ответницата длъжност е била ***, а тази длъжност не
е била никога изборна. Твърди се, че ако
трудовото правоотношение е касаело длъжността „***“, то когато регистриращия
съд е бил сезиран с искане за вписване на
дадени обстоятелства, същият е преценил налице ли са
изискванията на закона и устава за допускане на
това вписване, включително има ли взети решения
за обстоятелства, подлежащи на вписване,
взети ли са от компетентен
орган и т.н. Сочи се, че
щом отв.М. е вписана като „***“ на читалището, то явно регистърният
съд е приел, че всички предпоставки
са налице. Твърди се, че
не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.8 от КТ за прекратяване
на ТПО с ответницата, тъй като няма
валидно взето решение, нито на
настоятелството, нито на общото събрание,
за избор на друг „***“. Сочи се, че
претендираните суми за осигурителни вноски не са
заплатени на ответницата, същите не са без
основание и не подлежат на връщане.
По отношение на изтеглените суми в общ размер
на 700,00 лева се сочи, че
същите са изтеглени по поръчка
на председателя на читалището и лично предадени на него още
същия ден, като по това
време друго лице не е било
избрано и вписано в съответните регистри за „***“ на читалището.
Оспорват се всички представени от ищеца писмени
доказателства и е направено
искане за задължаване на ищеца да ги
представи в оригинал. В
с.з. процесуалният представител на ответницата моли съда да отхвърли исковете,
като сочи, че ТД е сключен за длъжността „***“, а дори и да се приеме, че е за
длъжността „***“, то регистърният съд е проверил дали
са налице предпоставките за вписване на променените обстоятелства.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
От
представеното ксерокопие от молба от 09,05,2016 г. до Председателя на *** с.***,
е видно, че М.С.М. е заявила желанието си да бъде назначена на работа на
длъжност „*** на народно читалище“.
Видно
от представеното удостоверение от 05,09,2018 г., издадено от ПлОС по ф.д.№1331/1997 г., с решение №95 от 13,05,2016 г.
са вписани промени по фирменото дело – ново настоятелство с тригодишен мандат,
в състав от седем членове, между които и *** – М.С.М..
От
представеното копие от ТД №1/20,05,2016 г. се установява, че ответницата е
назначена на длъжността „***“ в читалището, с код по НКП 9499, с код по НКИД ***,
за определен срок – 25,05,2016, считано от 20,06,2016 г.
От
представеното копие от заявление за ползване на платен годишен отпуск от
16,04,2019 г. е видно, че е подадена от ответницата, която изрично е посочила,
че е изпълняваща длъжността „***“ към НЧ. Заявлението е одобрено от
Председателя на НЧ.
От
представеното копие от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че
същото е подадено във връзка със сключен ТД с ответницата, като е посочено, че
ще заема длъжността „***-***“ по срочен трудов договор, със срок на договора –
25,10,2016 г. От представената в заверено копие Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП се установява, че уведомлението е
заверено /прието/.
От
представеното копие от Заповед №5/10,11,2017 г. на председателя на НЧ е видно,
че на ответницата М.М., на длъжност „работник
библиотека“ в *** е разрешено ползването на отпуск за бременност и раждане, в
размер на остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 10,11,2017 г. до
11,08,2017 г.
От
представеното копие от Заповед №6/18,12,2019 г. на Председателя на *** е видно,
че ТД на ответницата, на длъжност „***“ е прекратен, считано от 18,12,2019 г.
От
изисканите от ОС Плевен, по ф.д. №1331/1997 г. документи – препис от решение
№95/13,05,2016 г. ведно с приложението към заявлението за промени доказателства,
се установява, че с посоченото решение са вписани промени относно
регистрираните обстоятелства за *** с.***, приети с решение на Общо
отчетно-изборно събрание на читалището, проведено на 29,04,20169 г., между
които и ново настоятелство от 7 члена, в състава на който е отразен *** – М.С.М..
От
обясненията на ответницата, дадени в с.з. по реда на чл.176 от ГПК се
установява, че е изпълнявала както функциите на ***, така и на ***.
От
показанията на св.***се установява, че тя е назначила ответницата на длъжност „***“,
тъй като осигуровките за тази длъжност са по-малко, но е изпълнявала и
длъжността „***“ на НЧ, като е вписана в търговския регистър.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че осигурителните вноски
за сметка на работодателя, внесени от *** във връзка с ТПО на М.С.М., в периода
01,06,2016 г. – 18,12,2019 г., са в общ размер на 1942,85 лева. ВЛ е
установило, че изтеглените от ответницата М. суми в размер на 100,00 лева на
12,10,2017 г. и 600,00 лева на 21,07,2017 г. са внесени в касата на читалището,
за което са съставени ПКО, отразени в Касовата книга.
Съдът
не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като неотносими към
правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Недействителността
като правен институт в трудовото право урежда основанията за недействителност,
реда за нейното обявяване, правните последици и възможността за саниране.
Според разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ трудов договор, който противоречи на
закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В
трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на
договорите, а се използва общото понятие за недействителност. По иска за
обявяване недействителността на трудовия договор, тежестта на доказване лежи
върху ищеца, тъй като договорът се счита за действителен до доказване на
противното. Според правилата за разпределение на доказателствената тежест и на
основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване по отношение на порока, от който твърди, че страда процесния трудов
договор – че същият е недействителен поради липса на съгласие за сключването му
и противоречие със закона. По смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие със
закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни
норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира
несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни
състояния като знание или намерения за нарушение не се изискват.
Основният
довод на ищеца за недействителност на трудовия договор на ответницата е свързан
с обстоятелството, изпълнителният орган на читалището /настоятелството/ не е
провеждал заседание, на което да е избирал М.М. на
длъжност „***“.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства, трудовият договор на М.М. е за длъжността „***“, но с посочен код по НКП 9499 и
код по НКИД ***, отнасящ се съгласно списъка на длъжностите в НКПД, утвърдена
със Заповед на Министъра на труда и социалната политика, за „***“ – посочена в клас
2 – Специалисти, подклас 26 - Юристи и специалисти по обществени науки и
култура, група 262 – ***и, архивисти и уредници. С този код по НКПД е подадено уведомлението и до
НАП по чл.62, ал.5 от КТ. Следва да бъде отбелязано обаче, че кодът по НКПД не
е задължителен елемент на понятието „длъжност”. По силата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.66, ал.1 от КТ договорът
съдържа данни за страните и задължително определя мястото на работа,
наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка
с предоставянето на работна сила. Очевидно е, че кодът по НКПД не е предвиден в
разпоредбата като съдържание на трудовия договор, а само се вписва в
уведомлението до НАП по чл.62, ал.3 от КТ по силата на чл.5, т.4, б.“а“ от
Наредба №5/29,12,2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението,
издадена на основание чл.62, ал.4 от КТ. Ето защо съдът счита, че кодът по НКПД не е
задължителен елемент на понятието „длъжност“, а длъжността се определя от съдържанието
на трудовите задължения и длъжностната
характеристика. В случая по делото не е представена подписана от ответницата
длъжностна характеристика нито за длъжността „***“, нито за длъжността „***“.
От обясненията, дадени в с.з. от ответницата, и от показанията на св.***се
установява, че ответницата е изпълнява както задълженията на ***, така и
задълженията на *** на читалището. С оглед на тези гласни доказателства, както
и с оглед обстоятелството, че самата ответница е подала заявление за
назначаване на длъжността „***“, същата е представила и декларация, че като ***
на НЧ ще се подписва по определен начин, съдът приема, че трудовия договор е
сключен за длъжността „***“ на НЧ.
Искът
за прогласяване недействителността на трудовия договор на ответницата се
основава на твърдения за липса на решение на настоятелството за назначаване на М.М.. Такова решение е изискуемо по чл.16, ал.2, т.5 от ЗНЧ и
представлява задължителна предпоставка за възникване на трудово правоотношение
за заемане на длъжността „***“.
Въвежда
се отрицателен факт, който размества доказателствената тежест, като ответницата
е необходимо да установи наличието на такова решение. В тази връзка,
процесуалният представител на ответницата се позовава на обстоятелството, че
същата е вписана от регистърния съд по ф.д.№1331/1997
г. на ПлОС като *** на читалището, след извършена
проверка, като съдът е преценил, че са налице предпоставките за извършване на
вписването на промените, а към настоящия момент е преклудирана
възможността да се оспори това вписване.
От
приложените от ОС Плевен по ф.д. №1331/1997 г. документи, в частност от
протокол №2/29,04,2016 г. от проведено отчетно-изборно събрание на *** се
установява, че няма взето решение /което
между впрочем не е и от компетентността на общото събрание, а на
настоятелството/ за избор на М.С.М. за *** на НЧ, а същата е избрана за
член на настоятелството.
По
делото няма представено решение на компетентния за това изпълнителен орган –
настоятелството, за назначаване на М.М. за *** на НЧ.
Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на ответницата, че щом същата е вписана от регистърния
съд като *** на читалището, съдът е преценил, че са налице
предпоставките за извършване на вписването. Вписването има само оповестително
действие по отношение на трети
лица, съгласно чл.7,
ал.1 от ЗТР и ЮЛНЦ, но няма конститутивен ефект. Конститутивно действие е придадено от закона –
чл.9, ал.1 от ЗНЧ, само на
вписването на читалището като юридическо лице с нестопанска цел в регистъра на организациите
с нестопанска цел в окръжния съд по
седалището му. Останалите обстоятелства, вкючително и касаещите представителната власт на органите
на читалището подлежат на вписване,
което има само оповестително действие. От изложеното дотук съдът приема, че макар отв.М.
да е била вписана в ТР като *** на НЧ и да е изпълнявала тази длъжност по
силата на трудов договор от 20,05,2016 г., то не е било налице валидно трудово правоотношение между читалището и
отв.М., тъй като процесният трудов договор е сключен в нарушение на чл.16,
ал.2, т.5 от ЗНЧ. Доколкото по делото не са
налице писмени доказателства за взето от читалищното настоятелство по чл.16,
ал.2, т.5 от ЗНЧ валидно решение
за назначаване на ответницата като *** на читалището и за утвърждаване на длъжностната й характеристика, липсата на такова решение
прави сключения с ищцата трудов договор
от 20,05,2016 г. порочен, тъй като същият
противоречи на закона по аргумент
от чл.16, ал.2, т.5 от ЗНЧ вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД и е недействителен.
По
иска с правно основание чл.59 от ЗЗД
Ищецът
претендира заплащане от ответницата на сумата от 1942,85 лева, представляващи
внесени от работодателя осигурителни вноски по недействително ТПО с ответницата
за периода 01,06,2016 г. – 18,12,2019 г., с които последната неоснователно се е
обогатила за негова сметка.
Ищецът
не е повдигнал въпроса за добросъвестността на ответницата при сключване на
договора, което означава, че в случая е приложима презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ. При това положение недействителността на трудовия договор има действие за в
бъдеще. Този извод следва от разпоредбата на чл.75 от КТ, която предвижда, че
отношенията между страните се уреждат като при действителен договор, ако
работникът е бил добросъвестен. Ето защо съдът приема, че осигурителните вноски
са внесени като при действителен трудов договор, поради което не може да се
приеме, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца със
сумата от 1842,85 лева за процесния период, и искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При
този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева съразмерно с уважената част
от исковете /съдът приема, че разноските за ВЛ в размер на 150,00 лева са
направени във връзка с отхвърления иск и не следва да се репарират от ответната
страна/.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Преди да
се произнесе по въпроса за дължимите на ответника разноски, съдът следва да
обсъди направеното от проц.представител на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 лева – съдът намира същото за неоснователно,
доколкото са предявени два иска и делото е с фактическа и правна сложност. Ето
защо на ответника се дължат разноски в размер на 450,00 лева /350,00 лева –
половината от заплатения адв.хонорар и 100,00 лева
разноски за ВЛ за изготвяне на експертиза във връзка с отхвърления иск/.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения
между *** с.***, ЕИК ***,
представляван от ***, като работодател, и М.С.М.,
ЕГН
**********,***, трудов договор №1 от 20,05,2016 г. за назначаване на М.С.М.
на длъжността „***“
поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с.***, ЕИК ***, представлявано от ***, против М.С.М., ЕГН
**********,***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1942,85
лева, представляващи внесени осигурителни вноски от работодателя за периода юни
2016 г. – 18,12,2019 г., с които неоснователно се е обогатила, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с.***, ЕИК ***, представлявано от ***,
сумата от 400,00 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК *** с.***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН **********,***,
сумата от 450,00 лева, представляващи разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: