Р Е Ш Е Н И Е
№1890
гр. Перник, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08538 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу М. И.Р., с която се иска осъждане на ответната страна да заплати сумата в размер на 4 051,42 лева – главница по договор за кредит, 2048,08 лева – възнаградителна лихва и 2705,92 лева - възнаграждение за предоставен допълнителнен пакет от услуги. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 13.01.2017 г. , с който на ответника били предоставени парични средства в размер на 5000 лева. За срока на договора било уговорено заплащането на възнаградителна лихва и стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги. Твърди се, че ответникът не е извършвал дължимите плащания по кредита.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото
е представен договор за кредит № ********** от
13.01.2017 г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД и М. И.Р.. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер
на 5000 лева, като от 776,16 лева били предназначени за рефинансиране на други
задължения. В т. VI „параметри“ от
договора се установяват следните основани параметри на кредита: отпуснати
парични средства 5 000 лева; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска 243,98
лева; ГПР с 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 8783,26
лева. Посочено е още, че е поето задължение за заплащане на сума в размер на
3896,64 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги, което се разсрочва за
срока на договора и се прибавя към месечната погасителна вноска, която възлиза
на общ размер от 352,22 лева.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите
услугите се изразяват в следното: приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на креди; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Приложени са още общи
условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните
по делото.
Представени са два
броя платежни нареждания от 13.01.2017 г., от които се установява, че ответната
страна е получила сумата в общ размер на 4223,84 лева, която е предмет на
обсъждания кредит.
По делото са прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава информация, че ответната страна е усвоила кредит в размер на 5000 лева, като е получила 4223,84 лева, а 776,16 лева били предназначени за погасяване на друг заем. Експертът пояснява, че ответницата е заплатила общо 3874,50 лева, с което се погасяват частично задължения за главница и възнаградителна лихва, без да се вземат предвид останалите задължения по договора. При този вариант, според вещото неплатените размери на вземанията са както следва: 3499,13 лева – главница и 1409,65 лева - възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства (размер, брой и падеж на вноските), т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се установи, че ответната страна е получила 5 000 лева, представляваща заемна сума по кредита, като една част е получена по банковата сметка на ответника, а друга част е послужила за погасяване на задължения по друг кредит. Уговореният размер на ГПР е 49,89 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл съдът не приема възраженията на ответната страна, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Това е така, тъй като е налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото е налице подобно изявление в приложенията към исковата молба, което е получено на 17.01.2019 г. от ответната страна (видно от съобщението – л. 62 от делото).
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13,
т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Посоченото споразумение за допълнителни услуги е част от договора за заем, тъй като всички услуги от предоставения пакет се отнасят за начина на плащане на вноски по кредита или предоговаряне на заема.
С цитираното възнаграждение за предоставен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали
тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата
на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Следва да бъде съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на възнгарждението за услуги надвишава два пъти размера на възнаградителната лихва и почти половината от главницата, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за сумата от 2705,92 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.
Установи се частично плащане, при което неплатените задължения са както следва: 3499,13 лева – главница и 1409,65 лева - възнаградителна лихва. Видно от таблица № 2 към заключението на експертизата се установява, че възнаградителната лихва по погасителни вноски от № 24 до № 37 (за периода от 01.02.2019 г. до 01.03.2020 г.) са на стойност 786,21 лева. Тази възнаградителна лихва е след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което по същата не се дължи по съображения, изложени в т. 2 от тълкувателно решение по т. д. № 3 описа за 2017 г. на ВКС, ОСГТК, където са дадени разяснения, че не се дължи уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл дължимите от ответника вземания са следните: 3499,13 лева – главница и 623,44 лева - възнаградителна лихва, до които стойности са основателни исковете, а за разликата до предявените размери следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото
производство съответни на уважената част на исковите претенции. Не се дължат разноски в
заповедното производство, тъйкато е отказано издаването на заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество е
направило следните разноски в настоящото производство:
174,96 лева – държавна такса; 160 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер). Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 203,64 лева - направени разноски в исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. И.Р., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД,
ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 3 499,13 лева, представляваща
главница (отпуснатите парични средства) по договор за кредит № ********** от
13.01.2017 г., , сключен
между страните по делото, както и сумата в размер на 623,44 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит, и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата от 3499,13 лева до предявения размер от 4
051,42 лева – главница, за разликата от 623,44 лева до предявения размер от 2048,08
лева – възнаградителна лихва и изцяло ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 2705,92 лева - възнаграждение за предоставен допълнителнен
пакет от услуги по горепосочения договор за кредит.
ОСЪЖДА М. И.Р., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“ сумата в размер на 203,64 лева - направени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч. гр. д. № 06029 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.