РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№72/12.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 2970 / 2022г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител юрисконсулт К.И. обжалва Решение № 1926 от 14.10.2022г.,
постановено по АНД № 3651/2022г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 631613-F646249/11.04.2022г.
на Директор на дирекция Обслужване при ТД на НАП - Пловдив, за наложена
имуществена санкция на ЕТ Надена – И.Г., ЕИК ********* – в размер на 500лв. за
нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно с искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. – по 150лв. за всяка инстанция. Заявено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна в
случай на претендирането му. Оспорен е извода на ПРС за това, че задълженията
за подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същ данъчен
период нямат самостоятелен и обособен характер, тъй като са функционално
предназначени към постигане на една и съща цел – отчитане пред ТД на
НАП-Пловдив на данните по ЗДДС за съответния едномесечен данъчен период, като
неподаването на справка-декларация по чл.125 ЗДДС без отчетни регистри по
чл.124 ЗДДС, респект. отчетни регистри без справка-декларация води до едно и
също административно нарушение по чл.125 ал.5 ЗДДС. Твърди се, че от значение
за спора е факта на изброени няколко форми на изпълнително деяние в диспозицията
на чл.179 ал.1 ЗДДС : не подаде справка-декларация по чл.125 ал.1, декларацията
по чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените
срокове. Тоест, формите на изпълнителното деяние са дадени в алтернативност и
могат да бъдат осъществени самостоятелно, като следва да се има предвид
действителната воля на законодателя, вложена в текста на чл.179 ал.1 ЗДДС. В
тази вр. се счита, че са налице самостоятелни нарушения, изброени са отделни
форми на изпълнителното деяние по чл.179 ал.1 ЗДДС и поради тази причина следва
да намери приложение чл.18 ЗАНН. В подкрепа на изложеното се поддържа да са
мотивите в Т.Р. № 13/20.12.2021г. по ТД № 1/2021г., ВАС, както и Т.Р. №
14/21.12.2021г. по ТД № 3/2021г., ВАС – наказващите норми от специалните закони
– чл.174 ал.3 ЗДв.П и чл.266 ал.1 ЗГ са построени по идентичен начин с
наказващото норма на чл.179 ал.1 ЗДДС, поради което следва да бъде възприето и
същото тълкуване по отношение нормата на чл.179 ал.1 ЗДДС. Неподаването на
справка-декларация по чл.125 ал.1 ЗДДС и на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС са
две отделни нарушения, а съгл. чл.125 ал.5 ЗДДС са включени в една разпоредба с
оглед еднаквия срок за изпълнението им и тяхната взаимовръзка /справката –
декларация се съставя въз основа на данните от отчетните регистри/. Подаването
на всеки от документите по чл.125 ал.1, чл.125 ал.2 и чл.124 ЗДДС представлява
отделно задължение, за неизпълнението на което ЗДДС предвижда да се налага
отделно административно наказание /с позоваване на Решение № 1530/08.08.2022г.
по КАНД № 1678/2022г., АС – Пловдив, XXIII състав/.
Ответникът ЕТ Надена – И.Г.,
гр.Пловдив не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
По същество е основателна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.2,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F646249/21.03.2022г. е съставен от ст.инспектор
по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща
фактическата установеност с АУАН : При проверка в ТД на НАП – Пловдив на 15.02.2022г.
се установило, че ЕТ Надена – И.Г., регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на справка-декларация по см. на чл.125 ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.01.2022г. – 31.01.2022г. до
14.02.2022г. включително. Справка-декларация по чл.125 ЗДДС е подадена на
14.03.2022г. по електронен път с вх.№ 16004997330.
Установеният факт е
квалифициран от правна страна за административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. с
чл.125 ал.1 ЗДДС : „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят.; За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97,
97а,
99
и чл. 100, ал.
1 и 2
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.”.
Наложена е санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 ал.1 ЗДДС : ал.3 „Лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв..”.
В жалбата до ПРС се е твърдяла
неправомерност на НП и не са приложени писмени доказателства във вр. с
възражението против АУАН. В НП е посочено, че нарушението е извършено за първи
път. Във възражението против АУАН е отразено, че ЕТ Надена – И.Г. не
функционира от години и подава нулеви отчети. Административно-наказващият орган
е посочил в НП, че против акта е подадено възражение, но същото е прието за неоснователно,
при съобразяване със събраните по преписката доказателства. За приложени към
административнонаказателната преписка доказателства е посочен единствено АУАН.
Предвид твърденията във възражението против АУАН следва извод, че в случая
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението, произтичащо от
нормата на чл.52 ал.4 ЗАНН. ПРС не е събрал служебно доказателства във вр.със
заявените обстоятелства във възражението против АУАН.
2. РС - Пловдив отменил НП поради
неправилно приложение на закона, тъй като е приел, че за едно нарушение са
наложени две наказания – едно за неподаване на справка-декларация, и едно за
неподаване на информацията от отчетните регистри. Посочил е, че ЕТ не е
изпълнил само едно свое задължение – да подаде справка-декларация и информация
от отчетните регистри за м.01.2022г. в срок до 14.02.2022г., тъй като
практически няма как да се подаде само справка-декларация за периода или само
информация от отчетните регистри. В тази вр. – в чл.125 ал.3 ЗДДС изрично е
посочено, че двете действия се извършват заедно. Предвид изложеното, според ПРС
като е разделил на две вмененото нарушение, актосъставителят и наказващият
орган неправилно са приложени закона като са вменили в непълен състав
извършеното деяние на административно нарушение и на практика едно и също
нарушение е санкционирано два пъти.
3. При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба
на чл. 179 ал. 1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект –търговец, следва извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл. 179 ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация
/по чл. 125 ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС
/по чл. 125 ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и
съответно към отчитането му, както е наименована и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС /”Деклариране и отчитане”/. Касационният съд не възприема
съображението на ПРС относно това, че след като законът в разпоредбата на чл. 125 ал. 3
от ЗДДС предвижда подаване на справката - декларация заедно с
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
то наказанието за неподаването на който и да било от двата документа би
следвало да е само едно, тъй като е налице само едно нарушение. Данни за издадено
наказателно постановление и за нарушение по чл. 125 ал. 5,
вр. с ал. 3 ЗДДС,
относно неподаване в срок на отчетните регистри за същия период, за който е
издадено процесното наказателно постановление по отношение на неподадена в срок
справка-декларация, се съдържат единствено във възражението против АУАН, в
което са описани две акта с различни номера от една и съща дата - 21.03.2022г.
В случая според касационния състав следва да се изхожда от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС,
която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на
справка -декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено
в нормата на чл. 125 ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа
на които именно, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени
и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Не се установява и нарушение на правилото "не два пъти за едно и също
нещо", тъй като не са ангажирани доказателства за друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. В
тази насока са решения на АС – Пловдив по касационни дела №№ 2323/2022г.;
1477/2022г.; № 2033/2022г. и др. Аргумент в подкрепа на тезата са и посочените
от касатора две тълкувателни решения на ВАС - Т.Р. № 13/20.12.2021г. по ТД № 1/2021г. и Т.Р. №
14/21.12.2021г. по ТД № 3/2021г., ВАС.
Както бе отбелязано, във възражението
против АУАН са заявени обстоятелства за нефункциониране на ЕТ от години и
подаване на нулеви отчети. Същите имат значение за преценката за маловажност на
случая по см. на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН, както и за спазване принципа за пропорционалност,
осъществяващ се именно чрез преценката по чл. 28 ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим и към формалните нарушения, извършени
чрез действие или бездействие.
В случая е
следвало служебно да бъдат събрани доказателства /чл.13 НПК/ по заявените
твърдения във възражението против АУАН. При
новото разглеждане на делото, районният съд следва да осигури събирането на
всички относими към предмета на спора доказателства /чл.13 НПК/ - с изискване
от ТД на НАП – Пловдив на данни за подаваните от ЕТ Надена – И.Г.
справки-декларации и отчетни регистри за предходни периоди, за установяване
твърдението за нефункциониращ ЕТ от години и подавани нулеви отчети. На
основание чл.226 ал.3 АПК, районният съд следва да се произнесе и по исканията
за присъждане на разноските, претендирани в настоящото производство.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.222 ал.2 т.1 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 1926 от 14.10.2022г.,
постановено по АНД № 3651/2022г. на РС – Пловдив.
Връща делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с указанията в мотивите
на настоящето решение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :