Р
Е Ш Е Н И Е
№ 181/14.4.2020г. 14.04.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 10.03 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение от М.П.К. *** , с която са предявени обективно съединени искове за
отмяна на незоконно уволнение, възстановяване на ищцата на заеманата до преди
уволнението длъжност, заплащане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа.
В
молбата се излагат съображения за незаконност на уволнението. Ищцата заявява,
че за периода 05.09.2019 г. – 17.10.2019 год. не е допуснала описаните в
заповедта нарушения по смисъла на чл. 190,ал.1,т.2 КТ, т.к. за същият период е
ползвала отпуск по болест, за което представя писмени доказателства и излага
подробни съображения. Счита, че предприетите спрямо нея действия са
дискриминационни, т.к. работодателят й бил запознат със здравословното й
състояние. Освен това при прекратяване на ТПО
била нарушена разпоредбата на чл. 333, ал.1,т.3 КТ, т.к. уведомила
работодателя си за ползваната от нея закрила, към момента на издаване и
получаване на заповедта за уволнение.При налагане на наказанието не били
съобразени критериите на чл. 189 КТ, т.к. ищцата винаги стриктно изпълнявала
трудовите си задължения, както и не били налице твърдените системни нарушения
на трудовата дисциплина.
С
молба от 27.02.2020 год. ищцата е заявила, че оттегля възражението си за
дискриминационно отношение от страна на работодателя.
Претендира
се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски.
В
депозирания отговор ответникът оспорва исковете. Изложените в исковата молба
факти и обстоятелства не отговаряли на обективната действителност. За процесния период ищцата не била в отпуск по болест, т.к.
нямала право на болнични, понеже за последните три години била ползвала повече
от 360 дни.За периода 02.09.2019 – 15.10.2019 год.ищцата не се явила на работа
и не представила доказателства за това. От извършените проверки се установила,
че е в самоотлъчка, с което нарушила разпоредбите на чл. 190,ал.1,т.2 от КТ.Била поканена да даде обяснения по
чл. 193 от КТ, каквито представила на 17.10.2019 год., но към същите липсвали
доказателства за временна неработоспособност.ЕР на ТЕЛК от 01.11.2019 год. било получено от работодателя с получаване
копие от ИМ на 24.01.2020 год.Преди налагане на наказанието било отправено искане
до ТЕЛК дали ищцата се ползва със закрилата по чл. 333,ал.1,т.2 и 3 от КТ ,
както и искане до Д“ИТ“. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, за уволнение
предвид системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърденията за
дискриминация бил голословни.
Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на
разноски в производството.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалният й
представител.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от
представените писмени доказателства е, че са били в ТПО, по силата на което
ищцата е изпълнявал при ответника
длъжността „***“ за периода 02.03.2004 – 07.11.2019 год. Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с
приложената заповед от 05.11.2019 год., на осн. чл.
190,ал.1,т.2 от КТ, връчена на лицето по пощата на 07.11.2019 год.
С писмо от 15.10.2019 год. от ищцата
са изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ относно неявяването й на работа
за периода 02.09.2019 – 15.10.2019 год., .На 17.10.2019 год. същата е
депозирала такива, в които е посочила че на 31.08.2019 год. съпругът й е
уведомил служител ТРЗ, че е в НО на МБАЛ. Посочила е, че е временно
неработоспособна , за което прилага документи. Към исковата молба са приложени
- Епикриза от МБАЛ „Св.Пантелеймон“,
видно от която за периода 30.08.2019 – 04.09.2019 год. ищцата е била на
болнично лечение с диагноза – ***; Болничен лист за периода 02.08-31.08.2019 год.; копие от
амбулаторна карта, рецептурна книжка на хронично
болния и рецептурна бланка; Протокол на ЛКК от
10.09.2019 год., с който е изпратена на ТЕЛК за временна неработоспособност, ЕР
на ТЕЛК № *** год., с което е определена временна неработоспособност за периода
30.08.-04.09.2019 год., ЕР на ТЕЛК № *** год.м с което е определено, че няма
наличие на основания за продължаване на временната неработоспособност, както и
че лицето не се ползва със закрилата по чл. 333,ал.1,т.2и 3 от КТ и Наредба № ***
год.; Амбулаторен лист за преглед от 10.09.2019 год. и направление за хоспитализация
от същата дата; амбулаторен лист от 11.09.2019 год.; резултати от образно
изследване; Епикриза от МБАЛ „Царица Йоанна“ЕООД,
видно от която за периода 11.09.-18.09.2019 год. ищцата е била на болнично
лечение; Протокол от медицинска комисия от 18.09.2019 год., с който ищцата е изпратена
на ТЕЛК за уреждане на временна неработоспособност за периода 10.09.2019 –
18.09.2019 год., Амбулаторен лист от 19.09.2019 год. ;Протокол от медицинска
комисия от 24.09.2019 год., със заключение – временно неработоспособна за 20
дни, считано от 19.09.2019 год., и с който ищцата се изпраща на ТЕЛК- надвишила
360 дни;Амбулаторен лист от 24.09.2019 год. и 23.10.2019 ;от 11.10.2019 год.;
протокол на медицинска комисия от 11.10.2019 год., , с който ищцата е изпратена
на ТЕЛК за продължаване на бременна нетрудоспособност поради ползвани 396 дни;Болничен
лист от 06.11.2019 год. , за периода 09.10.2019 – 07.11.2019 год., Амбулаторни
листи от 16.10.2019 год., 21.10.2019 год., 15.10.2019 год.; 08.11.2019 год.
Видно от ЕР на ТЕЛК № *** год. ,
ТЕЛК е продължила временната неработоспособност с 30 дни, считано от 09.10.2019
год. Против това решение ищцата е депозирала възражение до НЕЛК гр. С., по
повод на което е издадено и приетото ЕР на НЕЛК от 06.01.2020 год., с което ЕР
на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи.
Към отговора на ИМ е представена
Заповед от 16.09.2019 год., с която е наредено да се извършват ежедневни
проверки за неявяване на *** К. на работа, считано от 16.09.2019 год.По повод
на заповедта са съставени докладни от 16.09.,17.09;18.09;19.09;20.09;24.09;25.09;26.09;27.09;30.09;01.10;02.10;03.10;04.10;07.10;08.10;09.10;10.10;11.10;14.10;15.10.;16.10;17.10.2019
год.
Видно от приложената служебна
бележка размерът а БТВ на ищцата за м. юли 2019 год. е 1960, 93 лв.
На 18.10.2019 год. е изпратено искане
до ТЕЛК – гр. Я. за даване становище/мнение във връзка с предстоящо
прекратяване на ТПО на *** К. на 22.10.2019 год. ТЕЛК гр. Я. е изпратил на
работодателя ЕР № *** год. На 23.10.2019 год. е изпратено до Д“ИТ“-гр. Я.
искане за издаване разрешение за уволнение на лице ползващо се от закрила по
смисъла на чл. 333,ал.1,т.2 и т.3 от КТ. С писмо от 29.10.2019 год. ИТ – гр. Я.
е уведомила работодателя, че не може да се произнесе по искането, по изложени
съображения.
По искане на ищцата по делото е
назначено изслушано заключението на ССЕ, вещото лице, по която посочва, че
размерът на БТВ на ищцата за последния пълен отработен месец е 1960, 93 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.344,
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекс на труда /КТ/.
В производството по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване
наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността
на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че
заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ;
след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът
е извършил дисциплинарните простъпки, за които
му е наложено дисциплинарното наказание.Освен изложеното в настоящото производство съдът е обвързан и следва да
разглежда единствено твърдените в исковата молба основания за незаконност на
уволнението. В настоящия случай ищцата твърди, че не е допуснала описаните в заповедта
за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, т.к. е била в отпуск по болест,
че трудовото й правоотношение е прекратено в нарушение на разпоредбата на чл.
333,ал.1,т.3 от КТ, наказанието е наложено при несъобразяване критериите на чл.
189 от КТ, както и че в случая не били налице твърдените системни нарушения на
трудовата дисциплина.
Още в началото на настоящите мотиви, съдът намира за
необходимо да посочи, че т.к. уволнението е извършено на основание чл. 190,
ал.1,т.2 КТ- неявяване на работа два или повече последователни дни, то
последното от твърденията за липса на системни нарушения на трудовата
дисциплина е ирелевантно към настоящия правен спор.
На следващо
място, съдът намира, че е спазена
процедурата по издаване и връчване на процесната заповед за уволнение. В конкретния случай се установява, че работодателят е спазил
дисциплинарното производство. От дисциплинарно наказания служител са депозирани
писмени обяснения.Обясненията са взети преди налагането на наказанието.За
пълнота следва да бъде посочено, че ищцата не е навела възражение в обстоятелствената
част на исковата молба, а едва с приетата по делото писмена защита за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ и поради
това съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Според съда са спазени императивните изисквания на нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, която предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание.Същата е ясна, мотивирана, наказанието е наложено в
предвидения двумесечен срок от откриване на нарушението.
При спазена дисциплинарна процедура, спорът следва да
бъде разгледан по същество, като се прецени възникнало ли е основание за
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя чрез налагане на най –
тежкото предвидено наказание - уволнение, а именно извършени ли са посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа в два
последователни дни.
В Решение № *** ОТ 05.11.2013 Г. По гр.д.. № *** г., ІV Г. О. на ВКС е прието, че в случаите, когато работникът или служителят не се
явява на работа поради заболяване,
което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния
здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск
поради временна неработоспособност (болничен лист, решение на
ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК), и този документ
е представен на работодателя преди връчването на заповедта
за дисциплинарно наказание, не са
осъществени съставите на дисциплинарните нарушения по чл.
187, т. 1, пр. 3 от КТ - "неявяване
на работа" и по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - "неявяване
на работа в течение на два
последователни работни дни". В тези
случаи работникът или служителят не е бил длъжен
да се явява
на работа, тъй като е ползвал
законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен му от здравните
органи - чл. 162 от КТ.
Към исковата
молба ищцата е представила многобройни писмени документи, касаещи
здравословното й състояние, извършени прегледи, извършени изследвания,
протоколи от заседания на ЛКК , вкл. експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. Безспорно е установено, че в
последните три календарни години ищцата е ползвала отпуск по болест над 360
дни. В този смисъл и като съобрази разпоредбата на чл. 6,ал.5 от Наредба за
медицинската експертиза, според която - когато
временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване
или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването,
отпускът поради временна неработоспособност се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при
условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността
в следващите 6 месеца, съдът счита, че релевантни доказателства, които да
установяват временна неработоспособност в случая на ищцата биха били само
съответните решения на ТЕЛК. По делото са представени две такива/с които безспорно
беше установено, че работодателят се е запознал след издаване на уволнителната
заповед/, видно от които на ищцата е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за периода 30.08.-04.09.2019 год. и 09.10.-07.11.2019 год.
Т.е. за по-голяма част от релевантния посочен в уволнителната заповед период
ищцата не разполага с надлежни доказателства да е била в отпуск по болест,
каквито са твърденията й в исковата молба.Ето защо и съдът намира за
несъстоятелно твърдението й, че не е извършила описаните в заповедта нарушения.
При безспорно установения
факт на неявяване от страна на
служителя на работа, в продължение на повече от два
последователни работни дни, настоящият съдебен състав приема, че е налице
основанието по чл. 190,ал.1,т.2 от
КТ, което е достатъчно,
за да обоснове
законността на извършеното на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ уволнение.
Съдът счита, че следва
да бъде отхвърлен и доводът за незаконност на уволнението , поради
неспазване на разпоредбата на чл. 333,ал.1,т.3 от КТ .С така наречената
предварителна закрила се ползва всеки работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването .
В чл. 1, ал. 1 от Наредба № *** от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители,
боледуващи от някоя от следните болести- исхемична
болест на сърцето, активна форма на
туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично
заболяване;захарна болест.
В процесния случай в исковата молба
ищцата не е посочила изрично от кое от горепосочените заболявания страда. Според РЕШЕНИЕ
№ *** ОТ 01.11.2016 Г. ПО ГР.
Д. №*** Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС - Процедурата, свързана със закрилата по чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ, е установена единствено
с цел да се защитят работниците
или служителите, които наистина страдат от съответните
заболявания. Ето защо нарушенията
на тази процедура
могат да доведат до незаконосъобразност
на уволнението само при доказване
на заболяването в хода на делото,
по което се разглежда искът
за неговата отмяна. Изцяло от компетентността
на гражданския съд обаче е да
установи обективното наличие на заболяването
към момента на връчване на
уволнителната заповед при съвкупна преценка
на всички доказателства по делото и съобразяване с доказателствената тежест. Според
съда по делото доказателства за налични по Наредба № 5/87 г. не са ангажирани.
Освен това от ответната страна са предоставени писма от ИТ и ТЕЛК по повод
искано от работодателя становище от посочените органи относно предстоящо
уволнение на ищцата, в които изрично е посочено, че ищцата не се ползва с
горепосочената закрила.
Наказанието съответства на тежестта на
нарушението - налагането на това наказание
за такова нарушение е предвидено в
чл. 190,ал.1,т.2 КТ. Нарушението е тежко с оглед заеманата
от ищцата длъжност - ***, както
и с оглед продължителния период на неизпълнение
на основното й задължение по трудовото
правоотношение – да престира работна
сила, което налага
извод за съответствие между нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
В обобщение и т.к. по делото не се доказа наличието на нито
една от твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на
уволнението , то главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност по чл. 344,ал.1,т.2 КТ и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа по чл. 344,ал.1,т.3 КТ.
С оглед
изхода на спора ответникът има право на разноски, в размер на 700 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ищцата е освободена от внасяне на разноски
по делото.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
М.П.К. , ЕГН ********** ***, ЕИК ***, със седалище гр. Я. , искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението,
извършено със заповед №*** год. г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ и по
чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
ОСЪЖДА М.П.К. , ЕГН ********** ***, ЕИК ***, със седалище гр. Я.
сумата от 700 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: