№ 431
гр. Кърджали, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100457 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. К. Г. против „ЕОС М. “ЕООД гр.София, в която
ищцата твърди, че има качеството на длъжник по изпълнително дело № 1097/2020 г. по
описа на ЧСИ Р.С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2012 г., издаден по
ч. гр. д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд - В. в полза на „ОББ" АД. Твърди, че
молбата за образуване на изпълнителното делото е подадена на 04.06.2020 г. от новия
кредитор на вземането, вследствие на сключен договор за цесия, а именно „ЕОС М." ЕООД
и делото е образувано при ЧСИ Н.Г., която го е изпратила по подсъдност при ЧСИ Р.С..
Сочи, че към 16.02.2022 г. задължението й по делото, съгласно покана за доброволно
изпълнение с изх. № 11326/16.02.2022 г. е възлизало на 1423.93 лв. неолихвяема сума, 4
581.89 лв. главница, 4 626.57 лв. лихви и 140.70 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 010.10 лв. или общо сума в размер на 11
783.19 лв. С допълнителна молба с Вх.№ 7334/08.09.22г. ищецът конкретизира по основание
и размер сумите предмет на издадената заповед за изпълнение, както и по образуваното
изпълнително дело. Сочи, че вземанията по издадената Заповед за изпълнение
N51747/14.03.2012 г. по ЧГД № 3392/2012 г. по описа на Районен съд - В., въз основа на
която е издаден Изпълнителен лист от 19.03.2012 г. са както следва: 4 581,89 лева /четири
хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 12.03.2012 г. до
окончателното погасяване на задължението; 1 660,72 лева /хиляда шестстотин и шестдесет
лева и седемдесет и две стотинки/ наказателна лихва за времето от 19.07.2006 г. до
11.03.2012 г. и 517,59 лева /петстотин и седемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/
сторени по делото разноски. Твърди, че вземанията по образуваното изпълнително дело №
1092/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., peг. № 812 към 16.02.2022 г., са както следва:4 581,89
1
лева /четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/
главница;4 626,57 лева /четири хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и седем
стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от 12.03.2012 г. до 15.02.2022 г.;1
423,93 лева /хиляда четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ посочена
като неолихвяема сума и представляваща, съгласно предоставена от ЧСИ Сираков
информация, остатък от присъдената със Заповедта за изпълнение наказателна лихва за
времето от 19.07.2006 г. до 11.03.2012 г.;140,70 лева /сто и четиридесет лева и седемдесет
стотинки/ разноски по изпълнителното дело и 1010,10 лева /хиляда и десет лева и десет
стотинки/, представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Ищцата
твърди, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на сумите по
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр. №3392/12г.по описа на РС В., тъй като в периода
от 21.11.2012г. до 18.11.2015г. не са предприемани действия по делото, като поисканите с
молба от 18.11.2015г. изпълнителни действия, не са извършени и не са заплатени дължимите
за тях такси. Сочи, че дори да се приеме, че подадената молба на 18.11.2015г. представлява
надлежно насочване на изпълнението, то двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
изтекъл на 21.11.2014г., като на тази дата е прекратено изпълнителното производство по
силата на закона. Сочи, че новата петгодишна погасителна давност е започнала да тече на
21.11.2012г., като е изтекла на 21.11.2017г., като преобразуваното изп.дело № 471/20г. по
описа на ЧСИ Н.Д. с молба от 04.06.2020г. е след изтичане на погасителната давност.
Ищецът не оспорва наличието на вземане на „ОББ” АД към момента на издаването на
изпълнителния лист, а именно 19.03.2012 г., а се позовава на настъпили правопогасяващи
обстоятелства след този момент. Моли да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнително дело № 1097/2020 г.
по описа на ЧСИ Р.С., както и сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3392/2012 г. по описа на Районен съд - В. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
от 19.03.2012 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който намира предявения иск за неоснователен, като сочи, че в исковата молба има
неточности. Оспорва твърдението, че кредиторът не е предприемал никакви действия близо
десет години, като сочи, че с изпълнителен лист първо е било образувано изп. дело №
01835/2012 на ЧСИ Н.Д. Г., прекратено поради перемпция и образувано в срок ново изп.
дело № 01097/2020 от ЧСИ Р.Р.С.. Твърди се, че след образуване на изп.дело са искани и са
извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Сочи, че след като взискателят и приобретател на
вземането по силата на договор за цесия е установил основание за прекратяване на изп.дело
№01835/2012 на ЧСИ Н.Д. Г. е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на същия е
образувал ново изпълнително дело под №01097/2020. Излага подробни съображения по
същество, в това число и относно прекъсване и спиране на погасителната давност за
вземането.Моли, искът да се отхвърли като неоснователен, като прави възражение за
прекомерност на претендираното адв. възнаграждение от страна на ищеца. В условията на
евентуалност, при частично уважаване на иска, прави изявление за прихващане с
2
присъдените разноски в полза на ответната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Установява се от представеното удостоверение от ЧСИ Н.Д. с район на действие
Окръжен съд - В., че по молба с вх. № 6571/31.10.2012г от ТБ „ ОББ “ АД ЕИК
************ и въз основа на Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 3392/2012г. на PC-В.,
с-в 31 е образувано изпълнително дело № 20127150400631 по описа на ЧСИ М. Пашова РЕГ.
№ 715, срещу Г. К. Г., с ЕГН **********, с адрес : гр. В., кв. В.В. бл.***, *********, което в
последствие е прехвърлено и преобразувано под № 2015***0401835 по описа на ЧСИ Н.Д.,
рег. № ***. Установява се, че след образуването на изпълнителното дело са извършени
следните действия: на 21.11.2012г е връчено съобщение за налагане на запор на трудово
възнаграждение до фирма М. ООД; на 18.11.2015г. е постъпила молба за извършване на
справки за имуществено състояния на длъжника и запори; на 28.06.2018г. е постъпила молба
с договор за цесия от ЕОС М. ЕООД, БУЛСТАТ ***********; на 13.07.2018г е изготвено
Постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК; на 23.07.2018г. изпълнителното дело е прекратено; на 04.06.2020г. - постъпила молба
от взискателя ЕОС М. ЕООД за връщане на изпълнителния лист в оригинал.
От представеното удостоверение от ЧСИ Р.С. се установява, че след постъпване на
изп.дело при ЧСИ Р.С. с молба от 15.02.2022 г. е поискано налагане на запор на банковите
сметки на длъжника в "Т.-Дж.З.Б."-клон София, като въз основа на молбата е наложен запор
на банковите сметки на длъжника в посочената банка на дата 16.02.2022 г.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, относно издаване на изпълнителния лист от 19.03.2012 г., издаден по ч. гр.
д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд – В. въз основа на заповед за изпълнение, както и
образуването на посочените изпълнителни дела, по които длъжник е ищеца. Не е спорно
също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в сила – ищцата не се
позовава на нередовност на връчването на същата, нито че е била лишена от възможността
да оспори съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърди да е подавала възражение срещу
заповедта за изпълнение, а се позовава на изтекла след влизането й в сила погасителна
давност.
От приобщените копия от изпълнително дело № 631/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Д.,
per. № *** с район на действие: Окръжен съд - В. под № 1835/2015 г. и изпълнително дело
№471/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № *** с район на действие: Окръжен съд - В., се
установява, че са предприети следните действия:
На 31.10.2012 г. е подадена молба с вх. № 6571/31.10.2012 г. от страна на „ОББ" АД
за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано изп. дело № 631/2012
г. по описа на ЧСИ М.П., per. № 715. Със същата молба е поискано извършването на
следните действия: налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
налагането на възбрана върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество и
налагането на запор върху притежаваните от длъжника МПС, дялове в търговски дружества,
банкови сметки и вземания.
На 21.11.2012 г. е връчено запорното съобщение с изх. № 10509/15.11.2012 г. до
работодателя на длъжника „М.“ ООД за налагането на запор върху трудовото
възнаграждение, с което запорът е наложен.
На 18.11.2015 г. е депозирана молба с вх. № 4968/18.11.2015 г. от взискателя „ОББ"
АД, с която е поискано извършването на справка за имущественото състояние на длъжника,
ивършването на опис на притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество и
налагането на запор и възбрана върху същото.
На 28.06.2018 г. е депозирана молба с вх. № 9002/28.06.2018 г. за конституиране като
3
взискател по делото на цесионера на вземането „ЕОС М." ЕООД и е поискано извършването
на справка за трудови договори.
С Постановление с изх. № 10992/13.07.2018 г. по изп. дело № 1835/2015 г. съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
На 04.06.2020 г. е депозирана молба с вх. № 7288/04.06.2020 г. от „ЕОС М." ЕООД за
образуване на изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
3392/2012 г. по описа на Районен съд- В.. Въз основа на подадената молба е образувано
изпълнително дело № 471/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № *** с район на действие:
Окръжен съд - В.. С молбата е поискано насрочването на дата за оценка и опис на
движимите вещи на адреса на длъжника, извършването на справка за банкови сметки на
името на длъжника и налагането на запор върху същите при установяването на такива.
На 14.08.2020 г. е връчено запорно съобщение с изх. № 12913/11.08.2020 г. до
„П.и.б." АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банката.
Ha 15.02.2022 г. е депозирана молба от взискателя с вх. № 6297/15.02.2022 г. за
налагането на запор върху сметките на длъжника, разкрити в Т.-Дж.З.Б. - клон София.
На 18.02.2022 г. е връчено запорно съобщение с изх. № 11324/16.02.2022 г. до
Т.Дж.З.Б. - клон София, като на 09.03.2022 г. е върнат отговор от банката, че лицето Г. К. Г.
не е клиент на банката.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното
производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване
или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от ответника възражения, той носи
тежестта да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до
прекъсване на давността.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно изтекла погасителна давност за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява
наличието на образувани изпълнителни производства за принудително събиране на
вземанията, предмет на иска, по които длъжник е ищецът. Правният спор се съсредоточава
върху приложението на института на погасителната давност.
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по влязла
в сила заповед за изпълнение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема
следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, която е влязла в сила, а
не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима.
По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414,
4
ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността
си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително
действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този
смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.
о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г.
о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г.
о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като
не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния
акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съгласно Решение
№170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С
оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване
на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и
до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото
тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай няма спор, че първоначално изпълнителното производство е
5
образувано при действието на ППВС 3/1980г. Давността е била спряна, като спирането на
давността следва да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г.
Така давността за вземането е започнала да тече отново на 26.06.2015г. и преди това е
образуваното изпълнително производство в рамките, на което са извършвани изпълнителни
действия, прекъсвали давността и същата не е изтекла към настоящия момент.
Предвид изложеното, съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение на сумите по издадената Заповед
за изпълнение по ч.гр. №3392/12г.по описа на РС В., тъй като в периода от 21.11.2012г. до
18.11.2015г. не са предприемани действия по делото, както и че двугодишният срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 21.11.2014г., като на тази дата е прекратено
изпълнителното производство по силата на закона. Както бе посочено и по-горе към
настоящия казус са приложими постановките на ППВС 3/1980г., поради което и с
образуването на изп.дело на дата 31.10.2022 г. давността е била спряна като спирането на
давността следва да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР №
2/26.06.2015г., като давността за вземането е започнала да тече отново на 26.06.2015г.
Предвид изложеното предявения иск за установяване на недължимост на вземането
по издадената Заповед за изпълнение N51747/14.03.2012 г. по ЧГД № 3392/2012 г. по описа
на Районен съд - В., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 19.03.2012 г.,
следва да се отхвърли.
Съдът намира, че следва да прекрати като недопустимо производството в частта в
която се иска установяване на недължимост на вземанията по образуваното изпълнително
дело № 1092/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., peг. № 812 към 16.02.2022 г., доколкото предмет
на установяне е недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение въз основа
на която е образувано изп.дело.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, но не се
представят доказателства за направени разноски, поради което същите не подлежат на
присъждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кърджали, ул. „Д." № ********* срещу „ЕОС М." ЕООД с ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п. к. 1715, р-н В., ж. к. М.д., ул. „Р.П.-К." № ****,
представлявано заедно и поотделно от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., иск с правно
основание чл. 439 ГПК, за недължимост поради погасяване на правото на принудително
изпълнение с изтичане на предвидения в закона давностен срок на вземанията по издадената
Заповед за изпълнение N51747/14.03.2012 г. по ЧГД № 3392/2012 г. по описа на Районен съд
- В., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 19.03.2012 г. за сумите: 4 581,89
лева /четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда -
12.03.2012 г. до окончателното погасяване на задължението; 1 660,72 лева /хиляда
шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/ наказателна лихва за времето от
19.07.2006 г. до 11.03.2012 г. и 517,59 лева /петстотин и седемнадесет лева и петдесет и
девет стотинки/ сторени по делото разноски, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в частта, в която се иска
установяване на недължимост поради погасяване на правото на принудително изпълнение с
изтичане на предвидения в закона давностен срок за вземанията по изпълнително дело №
1092/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., peг. № 812 към 16.02.2022 г., както следва:4 581,89 лева
6
/четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ главница;4
626,57 лева /четири хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/
законна лихва върху главницата за периода от 12.03.2012 г. до 15.02.2022 г.;1 423,93 лева
/хиляда четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ неолихвяема сума;
сумата от 140,70 лева /сто и четиридесет лева и седемдесет стотинки/ разноски по
изпълнителното дело и 1010,10 лева /хиляда и десет лева и десет стотинки/, представляваща
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му. Решението в частта, в която се прекратява като недопустимо
производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.Кърджали в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7