Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр.
Велико Търново, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от
ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно АХД № 10286/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба подадена от К.Р.Р. ***, чрез *** Й.Ц.Й. от ВТАК, против Решение № 337/26.06.2023г.
по АНД № 110/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлено
оспорването му срещу Заповед за задържане № 1739зз-10 от 06.01.2023г., издадена
от разузнавач при РУ Велико Търново.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства, както и не са обсъдени
всички възражения на оспорващия относно пороците на процесната заповед. В тази
връзка сочи, че в липсват мотиви и по-точно конкретни данни, обосновали
предположението, че Р. е извършител на престъпление. Съдът не бил дал отговор
на въпросите приложената ПАМ съответства
ли на целта на закона и съразмерна ли е наложената ПАМ. Не било обсъдено
фактическото задържане около седем часа преди издаване на процесната заповед, с
което е нарушен допустимия срок на задържане по чл. 73 ЗМВР и съответно правата
й по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР в този период. Съдът не бил изложил мотиви по
установените с показанията на свидетелите релевантни факти, даващи основание за
недвусмислен извод, че правото на свободно предвижване на Р. е било ограничено
принудително от около 13.00ч. на 06.01.2023г. изводите на съда намира за
неправилни, формирани в противоречие със събраните по делото доказателства.
Неправилно съдът бил приел, че заповедта има съдържанието, предвидено в чл. 74,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсвали конкретни данни, въз основа на които да се
направи заключение, че Р. е извършила престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
Позовава се на практика на ЕСПЧ и на Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело
С-608/2021г. В противоречие с установените по делото факти и закона съдът бил
приел, че извършените спрямо Р. действия преди отвеждането й в РУ В. Търново не
могат да се квалифицират като „задържане“ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Неправилно
съдът, позовавайки се на чл. 30, ал. 2 от КРС бил приел, че са налице данни Р.
да е вероятен извършител на соченото
престъпление. Липсвала ясна и конкретна цел на задържането, която да е
оправдана с правото на самостоятелна преценка на полицейския орган. Извършеният
в дома й обиск не бил документиран съгласно чл. 82 от ЗМВР и не бил спазен чл.
30, ал. 3 от КРБ вменяващ задължение на компетентните държавни органи при
задържане на граждани незабавно да уведомят органите на съдебната власт. Моли
да се постанови решение, с което да се отмени оспорваното и да се признае за
незаконно задържането. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - разузнавач при РУ Велико Търново издал оспорената пред районния съд заповед за задържане, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Намира решението на РС – Велико Търново за правилно и законосъобразно.
Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС –
Велико Търново, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу
оспорения пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна
и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, се установи, че
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На 06.01.2023г. е извършено претърсване и изземване
в жилище в гр. Велико Търново, ул. ***обитавано от К.Р. и Т.К.(полицейски
служител в РУ Павликени). Видно от протокола за претърсване и изземване, същото
е с начален част 17.00ч. и е завършило в 18.50ч. Действието е извършено от
следовател, тъй като К.е полицейски служител. В жилището са открити пет броя
обекти и един брой е предаден от Р., които са реагирали на наркотични вещества.
В протокола за претърсване и изземване е вписано, че Р. е заявила, че К.не знае
нищо за намерените наркотични вещества. В края на претърсването пристигнал *** К.,
който бил вписан в протокола. Същият съпроводил Р. до РУ В. Търново, като
присъствал при оформяне на документите по задържането й за 24ч., вкл.
обжалваната Заповед за задържане № 1739зз-10 от 06.01.2023г.,
издадена от разузнавач при РУ Велико Търново. При
задържането й е извършен личен обиск, за което е съставен протокол. Във връзка
със същия случай е образувано досъдебно производство № 1/2023 г. по описа на ОСлО
при ВТОП.
В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, Р. е оспорила заповедта за задържане пред Районен съд – Велико
Търново. От жалбоподателката в това производство са били наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуални
правила и противоречие с матералноправните разпоредби на закона. От районния
съд са събрани писмени доказателства и след преценката им, съдът е отхвърлил
подадената пред него жалба, като е формирал извод за валидност, формална,
процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и
съответствието на същата с целта на закона, вкл. издаването й при съобразяване
принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Решението на районния съд е валидно, допустимо, но
неправилно като
постановено при нарушен материален закон – касационно основание по чл. 209, т.
3, предложение първо от АПК.
Основателно е наведеното в касационната жалба
оплакване за допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Обратно на приетото в решението, в
заповедта липсват мотиви защо се налага задържането на Р., които да дават
възможност да се прецени съразмерността на мярката с ограничаването на правата
й. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилата за оценка и
проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи не съответстват
на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и
обстоятелства. Липсват доказателства, обосноваващи необходимостта от задържане
на Р., както и данни, които да сочат, че съществува реална опасност тя да се
укри или да извърши престъпление, както и че по някакъв начин може да
препятства или да затрудни разследването. Р. живее на известен на полицията
адрес, с малолетното си дете, което посещава училище, в съжителство с
полицейски служител. Проявила е пълно съдействие при извършване на действията
по претърсване и изземване и изрично е декларирала, че ще продължи да съдейства
на разследването. Дори да се приеме, че задържането е било необходимо до
приключването на следствените действия по претърсване и изземване, то след този
момент няма никаква легитимна цел, която да оправдае продължаването му с
престой в помещенията на РУ Г. Оряховица. Не са представени доказателства, че
след задържането и до освобождаването на Р. са извършени неотложни процесуални
действия, които да не е било възможно да бъдат извършени без задържането й,
респ. целите на закона не могат да бъдат постигнати по друг начин освен чрез
ограничаване на личната й свобода.
Съдът на ЕС по дело С-608/21г. с
педмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация
в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат
да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба
обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при
евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не
в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В посоченото решение се сочи, че член 6, § 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
В настоящия случай информация, въз основа на която е
задържено лицето няма данни да е била съобщена на Р. в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото. Липсва позоваване на протокол от 06.01.2023г. за претърсване и
изземване по чл. 161, ал. 2 НПК в процесната заповед. Действително
основанията за задържане на лицата,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Тази информация обаче следва да бъде съобщена на задържаното
лице не само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а и в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото. Последното няма
твърдения и данни да е било сторено. В акта, с който се ограничава
конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице, следва
не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а лицето да е запознато с тях.
Съобразно изложеното,
решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва
да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за
задържане.
При този изход на спора, следва да бъде уважена
претенцията на кастора за присъждане на разноски. Същите са в размер на 720лв.,
от които 650лв. адвокатско възнаграждение (платени в брой съобразно договор за
правна защита и съдействие от 27.02.2023г.) и 70лв. внесена държавна такса за
касаоционно оспорване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №
337/26.06.2023г. по АНД № 110/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане № 1739зз-10 от 06.01.2023г., издадена от разузнавач при РУ Велико
Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново
да заплати на К.Р.Р., ЕГН:********** *** сумата от 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Особено мнение на
съдията Мария Данаилова
Считам, че съдът е разгледал и обсъдил събраните доказателства и
възраженията на задържаното въз основа на обжалваната заповед лице, при
достатъчно подробно мотивиране на направените изводи. Решаващият състав на РС –
Велико Търново е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства
по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания акт. Споделям формираните от ВТРС правни изводи в резултат на тази
проверка са правилни. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и
съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т.
1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за
издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на
основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК – държане на високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително. Цитираното съдържание на заповедта
позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни и фактически
основания за налагането на ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу
наложената мярка.
Правилни са и изводите на районния съд, че при
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила, при отчитане спецификата на този вид
индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това
съответно приложение на разпоредбите на АПК. Извършеният обиск е бил
документиран с Протокол от 06.01.2023г. за претърсване и изземване по чл. 161,
ал. 2 НПК и потвърден с Определение № 13/07.01.2023г. по ЧНД № 43/2023г. на
ВТРС.
Споделям изводите за материална законосъобразност
на оспорения пред него ВТРС административен акт. В обжалваното решение са
изложени мотиви, че в конкретния случай прилагането на ПАМ е било необходимо
предвид наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, както и че за прилагането на процесната
принудителна мярка не е необходимо да са налице безспорни доказателства за
осъществяване на престъплението, а е достатъчно данните за извършено
престъпление да обуславят обосновано предположение за вероятна съпричастност на
лицето, спрямо което се налага ПАМ.
Заповедта отговаря и на
останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от нея декларации се установява,
че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т.
6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо.
По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в
съответствие с изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС). Реквизитите на съдържанието на заповедта
за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването й. Като правно
основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, като полицейските органи имат правомощие да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР
принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт
на доказване в административното производство по издаване на заповедта за
задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на
данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4
вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под
стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото
да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка
"задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението
по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови
противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да
се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ "задържане за срок до 24
часа" е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не
с наличието и санкционирането на вече доказано такова.
При установените в производството пред него факти,
правилно първоинстанционният съд е приел, че цитираните по-горе предпоставки по
чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, в случая са осъществени. Към момента на издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни
данни, които сочат на инкриминирано поведение на касаторката. Споделям и
мотивите на ВТРС, че ПАМ е приложена спрямо Р. в съответствие с нормативните
изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, е
само с оглед постигане на предвидени в закона цели. В тази връзка следва да се
отбележи, че изискването на чл. 5, § 1 от
КЗПЧОС за "законосъобразност" на задържането, е същото
бъде извършено при спазване на процесуалните правила, установени в съответния
национален закон и това изискване в случая е изпълнено. Същевременно, към
момента на ограничаване правото на свободно придвижване на Р. са били налице
обективни данни за нейната съпричастност към соченото в заповедта престъпно
деяние (Р. е заявила, че К.не знае нищо за намерените наркотични вещества), а
въпросът дали касаторката действително е извършител на това деяние, подлежи на
надлежно изясняване в рамките на наказателното производство. Тоест установява
се и поне една от материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б.
"с" от КЗПЧОС, поради което не е налице нарушение на посочената
норма. От друга страна задържането е извършено на законово основание,
предвидено в национален нормативен акт (ЗМВР) и в този смисъл също не може да
се приеме, че временното ограничаване правото на свобода на Р., е в нарушение
на посочената
конвенция.
С оглед на така изложеното считам, че районният
съд е установил с допустими по закон доказателства и доказателствени средства,
правилно и в пълна степен относимите за случая факти и обстоятелства и въз
основа на тях е извел напълно обосновани правни изводи, като е приел, че
оспорваната Заповед се явява мотивирана. В светлината на постановеното от СЕС решение по дело С-608/21
г. по повод преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС
и съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения
в Р България, като поставеният втори преюдициален въпрос от Софийски районен
съд касае именно начина на мотивиране на заповедта за задържане на лица по ЗМВР
и тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС и по-конкретно дали
посочената разпоредба изисква заповедта за задържане да съдържа информация
относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е
заподозряно, включително за времето, мястото, начина на извършване и
конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна
квалификация. Разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива
2012/13/ЕС има следното съдържание: държавите-членки гарантират, че
заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са
информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.
Съгласно чл. 3, § 1, б. "в" от същата директива,
държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя
незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се
прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им
упражняване: правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6.
Разпоредбата на чл. 3, § 2 от своя страна гласи, че държавите-членки
гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или
писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на
заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение. Съгласно съображение 28-мо
от преамбюла на тази директива, на заподозрените лица или на обвиняемите се
предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на
което лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния
първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен
орган, без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите,
включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние,
в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната
правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с
достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното
производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира
справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на
правото на защита. Според т. 60 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС,
задължението информацията да се предоставя с необходимите подробности се
прилага и в случай на задържане по смисъла на чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС. Така с решението си (т. 62 и т. 63) СЕС
приема, че за да се гарантира преследваната с член 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС цел, на задържаното лице трябва да се
предостави цялата необходима информация, за да може то да оспори ефективно
законосъобразността на задържането си. По-специално, от една страна, трябва да
му се предостави описание на релевантните факти, които са известни на компетентните
органи и са свързани с престъплението, в извършването на което лицето е
заподозряно или обвинено. Това описание трябва да съдържа — освен известните
време и място на настъпване на фактите — формата на участие на съответното лице
в това престъпление (т. 63). От друга страна, СЕС приема (т. 64 и т. 65 от
решението), че е необходимо също така в това описание да се включи дадената от
компетентните органи неокончателна правна квалификация на престъплението, в
чието извършване съответното лице е заподозряно или обвинено, стига тази
квалификация да е от естество да позволи на лицето или на неговия адвокат да
разбере по-добре основанията за задържането и съответно да оспори ефективно
законосъобразността му пред компетентния съд (т. 64). Степента на подробност на
информацията, посочена в предходните две точки (т. 63 и т. 64), трябва да бъде
адаптирана в зависимост от стадия на наказателното производство, така че да не
се вреди на напредването на текущо разследване, като едновременно с това на
арестуваното или задържаното лице се гарантира предоставянето на достатъчно
информация, за да разбере основанията за ареста или задържането си, и ако е
необходимо, да оспори ефективно неговата законосъобразност (т. 65). Съгласно т.
71 от решението, националният съд трябва да се увери, че предоставяната във
всеки конкретен случай информация е достатъчно пълна, в съответствие с
посоченото в точки 63—65 от настоящото решение. В заключение СЕС е приел, че чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущо разследване.
При съобразяване с цитираното решение на СЕС,
следва несъмненият извод, че към момента на задържане на лицето, полицейският
орган е имал задължение да даде правна квалификация на предполагаемото
престъпление, като тази правна квалификация обаче не е окончателна, още повече
предвид изключително ранния етап, на който се намира производството. Това е
сторено със самата заповед за задържане. Освен това са изпълнени и другите
изисквания, съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-608/21 – лицето е било информирано
към момента на задържането му за известните на полицейския орган време и място
на настъпване на релевантните факти, както и за формата на конкретното му
участие в предполагаемото престъпление. Както се посочи по-горе, посочено е
времето и мястото на извършване на предполагаемото престъпление, неговата
първоначална правна квалификация, формата на участие, ролята на задържаното
лице. В т. 50 от решение
по дело С-608/21 г. по описа на СЕС се сочи, че Директива 2012/13
не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея,
трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи
обаче не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази
разпоредба (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на акта за преюдициално
запитване), C-564/19, EU: C: 2021: 949, т. 128 и цитираната съдебна
практика), и особено на целта в основата на параграф 2 от посочения член,
припомнена в предходната точка от настоящото решение. Но от друга страна, в
разпоредба на чл. 3, § 2 от същата директива се казва, че необходимата
информация по чл. 6 от директивата може да бъде предоставена на задържаното
лице устно или писмено. Това следва и от цитираната по-горе практика на ЕСПЧ по
чл. 5, § 2 от ЕКПЧ.
В т. 52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си
обстоятелството, че този акт (акта за задържане на лицето) не съдържа
достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства
възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно
законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите,
съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на
тези лица, им позволяват да разберат тези основания, като следва задържаното
лице да бъде уведомено възможно най-бързо, а именно до момента на задържането
му или в кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му,
а точният момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от
конкретните обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т. 53 и
т. 54 от решение
по дело С-608/21 г. по описа на СЕС). В случая Р. е присъствала и
подписала Протокол от 06.01.2023г. за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 2 НПК под т. 7 от него. Обстоятелството, че впоследствие липсвали иззетите
вещества, реагирали на наркотични при огледа, е неотносимо към
законосъобразността на процесната заповед.
На последно място, правилно районният съд е приел
за неоснователни и оплакванията за нарушаване на принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Съобразно коментираните по-горе преустановителна или
предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна
точка съотношение тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от
постигането на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е
оправдано, тъй като установените на място от полицейския орган данни и
поведението на самото задържано лице сочат, че задържането е било в защита на
важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната
свобода. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че за постигане на
законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната административна
мярка. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението
си в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради което
считам, че същото следваше да бъде оставено в сила.