№ 6111
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508565 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20089654/04.05.2023г., постановено по гр.д.
№14421/2018г. по описа на СРС, 161 състав, е осъден на основание чл.127,
ал.2 от ЗЗД А. П. П. да заплати на Т. И. П. сумата от 1969,48 лева, ведно със
законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното плащане, представляваща
платени от ищцата погасителни вноски по договор за потребителски кредит от
05.03.2013г. между кредитодателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ищцата
като кредитополучател и ответникът като съдлъжник, представляваща ½
идеална част от солидарното задължение по договора, платено в периода от
09.06.2017г. до 02.03.2018г., цялото на стойност 3989,96 лева, като е отхвърлен
искът за сумата 6685,50 лева (над уважената част от 1969,48 лева до пълния
предявен размер от 8654,98 лева), както и изцяло иска с правно основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД за сумата от 1128,13 лева със законната лихва от
02.03.2018г. до окончателното плащане – платени от ищцата погасителни
вноски по договор за потребителски кредит от 20.12.2013г. между
кредитодателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ищцата като
кредитополучател и ответника като съдлъжник, представляваща ½ част от
1
солидарното задължение по договора. Осъдена е Т. И. П. да заплати на А. П.
П. сумата от 228,01 лева – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищцата срещу решението в
отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че по делото била
оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите, като изплащането
на дълга по договора за кредит от 03.05.2013г. ставало само с лични средства
на ищцата от трудовите възнаграждения. Ищцата изтеглила няколко кредита
само за ответника и за оранжерията, която вече не съществувала. Кредитите
били връщани само със средства на ищцата, тъй като оранжерията никога не
била на печалба. От свидетелските показания се установявало, че ответникът
живеел в Берковица, а ищцата останала в София и нямали общо домакинство,
поради което нямало как ответникът да е имал принос с работа вкъщи или с
грижи в домакинството. Всички средства, които ищцата изпращала на
ответника, той ги похарчил за себе си и за оранжерията, която работела на
загуба. Ответникът нямал доходи по време на брака, а доходите на ищцата
били установени по делото. Поради изложеното моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната
страна А. П. П., чрез пълномощника адв. К. К., с който жалбата се оспорва и се
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Твърдението на
ищцата, че съпрузите са били във фактическа раздяла, се опровергавало от
събраните по делото доказателства. Страните взели решение да започнат
семеен бизнес много преди да изтеглят кредитите, и в случай, че са
претърпели загуби от тази дейност, не било справедливо същите да се понасят
само от съпруга. Поддържа, че е работил, като е изпълнявал поръчки със
своята бригада за строително-монтажни работи. Съпругата нямала никакъв
принос към средствата които постъпвали чрез регистрирания от нея
едноличен търговец. Ищцата се ползвала и от средства, постъпващи от
продажбата на селскостопанска продукция от оранжерията. С решението за
развод двамата съпрузи декларирали, че имуществените им отношения са
изцяло уредени. Установено било, че до прекратяване на брака кредитите
били изплащани със средства, постъпващи в семейния бюджет с усилия на
2
двамата съпрузи.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция писмени доказателства, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 127 ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Посочената разпоредба е израз на правилото, че солидарността е уговорена
само в интерес на кредитора, докато във вътрешните отношения солидарните
длъжници отговарят разделно. В чл. 127 ал. 1 ЗЗД е установена оборимата
презумпция, че солидарните длъжници отговарят по равно, за това което е
платено на кредитора. В случая договорите за кредит са сключени по време на
брака на страните и средствата по тях са разходвани за нуждите на
семейството, поради което според чл. 32 ал. 2 СК съпрузите отговарят
солидарно за такива задължения, като солидарната отговорност е уговорена и
в сключените договори.
3
Претенцията на ищцата за възстановяване на половината от платените
от нея по време на брака вноски по кредита, съдът намира за неоснователна.
Погасяването на заема през време на брака независимо от това кой от
съпрузите го е предприел, е извършено с общи средства и в изпълнение на
задължението за общо участие, поради което и платилият съпруг не може да
иска половината от платеното от другия съпруг. Установява се от събраните по
делото доказателства, че средствата по кредитите са били използвани за
нужди на семейството, а именно за погасяване на предходно задължение на
страните по договор за кредит, както и за изграждане и функциониране на
семейна оранжерия за зеленчуци. Не се установява от събраните по делото
доказателства да е била налице фактическа раздяла между съпрузите преди
прекратяване на брака и изложените доводи във въззивната жалба в тази
връзка са неоснователни.
По приложението на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД е формирана
константна практика на ВКС в решение №139/2018г по гр.д №4625/2017г , I
ГО, решение № 799 от 20.11.1992 г. по гр.д.№ 533 от 1992 г. на ВС, I г.о.,
решение № 711 от 08.11.2004 г. по гр.д.№ 380 от 2004 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр.д.№ 3167 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр.д.№ 2179 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. и
др., според която когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг)
удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на
фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да
възстанови нарушеното имуществено равновесие на основание чл. 127, ал. 2
ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 2 СК. Спецификата на семейните отношения,
регулирани от СК, изключва приложението на чл.127, ал. 1 ЗЗД, докато
съпрузите са в брак, както е разяснено в решение № 676 от 13.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 2179/2008 г., II г. о.
Когато след прекратяване на брака с развод един от бившите съпрузи
изпълни в повече от припадащата му се част от общото солидарно
задължение, той може да претендира от другия платеното в повече, тъй като
вече е прекратена имуществената общност между тях. Налице е разделност на
задълженията и изпълненото от единия общо задължение също е в режим на
разделност, поради което изпълнилият съпруг придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
4
За да възникне това обратно вземане към другия съдлъжник законът изисква
платилият солидарен длъжник да е изпълнил нещо, което да надхвърля
неговата част от общото задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че задълженията
по договора за кредит от 20.12.2013г. са погасени изцяло към 05.12.2014г., т.е.
преди прекратяване на брака между страните, а за погасяване на задълженията
по договора за кредит от 05.03.2013г. ищцата е заплатила за периода след
прекратяване на брака между страните – 09.06.2017г., до датата на подаване на
исковата молба – 02.03.2018г., суми в размер на 3938,96 лева, от които
ответникът дължи възстановяване на половината или сумата от 1969,48 лева.
До този размер предявеният иск е основателен и доказан и решението, с което
е уважен в посочения размер е правилно.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20089654/04.05.2023г., постановено по
гр.д. №14421/2018г. по описа на СРС, 161 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН **********, да заплати на А. П. П., ЕГН
**********, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6