Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Б.Ш., разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 6379 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по
предявени от „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***
и адрес на управление:*** срещу Н.В.Б., ЕГН ********** и „У.Р.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, обективно,
евентуално съединени искове, с правна квалификация, съответно чл.124, ал.1 ГПК
и чл.135 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е
носител на правото на собственост с обект 329200 дружествени дяла от капитала
на „Е.Б.П.В.“ ООД, евентуално за обявяване на сключения на 22.08.2012 г. между
ответниците договор за покупко-продажба на дружествени дялове, рег. № 8857 по
описа на нотариус Р., за относително недействителен по отношение на ищеца, в
качеството му на кредитор на ответника-физическо лице.
В исковата молба и допълнителната такава, както и в
уточнителни молби от 04.06.2014 г. и 12.11.2015 г. ищецът твърди, че в резултат
на извършен апорт на недвижим имот придобил 329200 дружествени дяла от капитала
на „Е.Б.П.В.“ ООД, всеки с номинална стойност 1 лев, като на 23.07.2010 г.
сключил с ответника Н.В.Б. договор с нотариално удостоверени подписи, с който й
прехвърлил правото на собственост върху дружествените дялове срещу заплащане на
цена в размер на 329200 лева, която следвало да бъде платена в срок до
23.07.2012 г.. Задължението на купувача обаче не било изпълнено и затова ищецът
развалил договора с изявление, обективирано в нотариална покана, рег. №
12702/25.07.2012 г. на нотариус Г., връчена при условията на чл.47 ГПК, като
правото на собственост било възстановено в правната му сфера, но с оглед
оспорването му от ответниците, претендира
установяването му със сила на пресъдено нещо.
Ищецът твърди, че независимо от развалянето, на
21.08.2012 г. ответникът Б. посетила нотариалната кантора, но отказала да
получи поканата. Въпреки това узнала съдържанието й и още на следващия ден –
22.08.2012 г. сключила с ответника-юридическо лице договор за прехвърляне на
дружествените дялове с нотариално удостоверени подписи, рег. №8857/22.08.2012
г. на нотариус Р., който договор бил вписан в търговския регистър, независимо
че представените документи не били съдържали изискуемите за вписването решение
на едноличния собственик на дружеството-купувач и подписана от представляващо
го лице молба за приемането му за съдружник. Посочената молба била подписана от
Б., което сочело, че на купувача било известно обстоятелството, че сделката
уврежда ищеца, поради което се претендира, при евентуално отхвърляне на главния
иск за собственост, обявяването й за относително недействителна по отношение на
ищеца. В исковата молба се излагат и други неотносими за спора факти, които не
следва да бъдат обсъждани.
В отговор на исковата молба и допълнителен
такъв, депозирани в срок, ответникът Н.В.Б. оспорва предявените искове, като счита, че за ищеца
липсва интерес от установителен иск за собственост, тъй като при разваляне на
договор се поражда задължение за връщане на даденото, което предполага
провеждането на осъдителен иск. Възражението е неоснователно. Всеки носител на
нарушено субективно право определя в какъв обем да потърси съдебната му защита,
включително при оспорено право на собственост с обект дружествени дялове, за
ищеца е налице правен интерес от властническо установяване, че той е негов носител,
като упражняването на това право не се предпоставя от някаква форма на
реституиране на даденото по разваления договор. Това означава, че
установяването със сила на пресъдено нещо на правото е достатъчно за
преустановяване на правния спор, което сочи на процесуална допустимост на
предявените установителни искове. В този смисъл е и т.2 на Тълкувателно решение
№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По същество оспорва исковете като неоснователни.
Договорът не бил развален, тъй като цената на дружествените дялове била
заплатена още при сключването му и това обстоятелство било отразено в
счетоводните документи на ищеца, съответно за него изобщо не било възникнало
правото на разваляне. Това право не било и надлежно упражнено – нотариалната
покана не била редовно връчена от нотариуса или негов служител. По отношение на
конститутивния иск ищецът нямал качеството кредитор, а от друга страна поради
възмездния характер на атакуваната сделка, следвало да докаже знание за
увреждането у преобретателя, а такова не било налице.
Ответникът „У.Р.Е.Е.“ ЕООД
оспорва исковете с доводи, че нотариалната покана за разваляне на сключения от Н.В.Б.
договор не била връчена редовно, съгласно правилото на чл.592 ГПК, което
изисквало лично връчване. По отношение на иска по чл.135 ЗЗД твърди, че
възмездният характер на сделката изисквал установаване знание за увреждането у
третото лице, а такова не могло да се изведе от факта, че Б. в качеството си на
управител на „Е.Б.П.В.“ ООД предприела действия по комплектоване на
документите, необходими за извършване на вписване на обстоятелството прехвърлянето
на дружествени дялове.
Следва да се отбележи, че ответниците вземат становища за
недопустимо изменение на конститутивния иск във връзка с договор за заем,
сключен между физическото лице Р.Г. и Н.В.Б., каквото процесуално действие от
ищеца не е предприето, включително не са излагани релевантни твърдения и не е
формулирано искане за установяване на симулативност на договора, сключен между
ответниците, като подобни доводи са несъвместими с предявения конститутивен иск
по чл. 135 ЗЗД, който предполага действителен договор, който да уврежда
кредитора. Нищожен такъв няма как да има такова въздействие върху правната му
сфера.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 08.12.2015 г. за
безспорен в отношенията помежду им е отделен фактът, че ищецът към сключване на
договора от 23.07.2010 г. е бил носител на правото на собственост с обект процесните 329200 дружествени дяла от капитала на „Е.Б.П.В.“
ООД, придобито на основание извършен апорт на недвижим имот срещу записани нови
дялове от капитала на дружеството. Поради това не е необходимо обсъждането на
доказателствата за осъществяването на фактите, елементи от състава на
твърдяното придобивно основание на „С.И.“ ЕООД.
Страните не спорят и от
представения договор за покупко-продажба на 99.99% от дружествените дялове на „Е.Б.П.В.“
ООД, сключен на 23.07.2010 г., се установява, че ищецът, в качеството си на
продавач, прехвърлил на ответника Н.В.Б. правото на собственост върху 329000
дяла от капитала на „Е.Б.П.В.“ ООД срещу цена в размер на 329000 лева, платима
в срок до 23.07.2012 г.. Волеизявленията на страните са обективирани в документ
и подписите им са нотариално удостоверени, съобразно изискванията на чл.129,
ал.2 ТЗ.
С нотариална покана, акт
№158 от 25.07.2012 г., продавачът „С.И.“ ЕООД отправил до купувача Б.
едностранно изявление, че при неизпълнение в 3-дневен срок на задължението за
заплащане на цената на дружествените дялове по договора от 23.07.2010 г., ще
счита договора за развален. Видно от разписка № 270, при извършени три
посещения на адрес: гр. *************, адресатът Н.В.Б. не е открита, като по
сведение на съсед от ап. 5 същата не живеела на адреса, затова било залепено
уведомление на 28.07.2012 г., с указания в 2-седмичен срок да се яви в
кантората на нотариус Г. за получаване на нотариалната покана и приложените към
нея книжа. С оглед неявяването на адресата да получи книжата, същите били
приети за връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 11.08.2012 г., съгласно
отразяването от помощник-нотариус Д.Д.. В
производството не са събрани доказателства дали адресът на връчването е
регистрирания постоянен или настоящ адрес на Б., но в депозирания отговор на
исковата молба, същата сочи именно този адрес, като адресът се сочи като
постоянен такъв и в други изходящи от Б. документи, включително в представена декларация
по чл.83 ГПК.
Представен е договор за
продажба на дружествен дял, сключен на 22.08.2012 г. между Н.В.Б., но
неизвестно защо не в лично качество, а в качеството й на управител на „Е.Б.П.В.“
ЕООД, наричано „продавач” и „У.Р.Е.Е.“ ЕООД,
представлявано от Б.К., в качеството му на „купувач”, в който страните
постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача 329202 дружествени
дяла, представляващи 100% от капитала на „Е.Б.П.В.“ ЕООД, срещу цена в размер
на 329202 лева, изплатена при сключването на договора. Подписите на физическите
лица, представляващи страните са нотариално удостоверени от помощник-нотариус
при нотариус Р., №203 на НК.
Видно от молба на „У.Р.Е.Е.“ ЕООД от 16.07.2012 г., адресирана до общото събрание на
съдружниците в „Е.Б.П.В.“ ЕООД, същото отправило искане за приемането му за
съдружник, с оглед възнамерявано придобиване на 100% от дружествените дялове на
последното. Молбата е подписана от Н.В.Б. и приета от същата, в качеството й на
управител на „Е.Б.П.В.“ ЕООД, на 21.08.2012 г.. На същата дата е подписан устав
на „Е.Б.П.В.“ ЕООД, приет от „У.Р.Е.Е.“ ЕООД, но в
същия като едноличен собственик на капитала е вписана Н.В.Б., като от документа
не става ясно в какво качество трето за дружеството лице - „У.Р.Е.Е.“ ЕООД приема устройствения му
акт, тъй като към този момент разпореждане с правото на собственост с обект
дружествените дялове от Б. в полза на „У.Р.Е.Е.“ ЕООД
не е извършено.
С пълномощно от
16.07.2012 г. управителят на „У.Р.Е.Е.“ ЕООД Б.К.
упълномощил Н.В.Б. да представлява дружеството като подаде молба за приемането
му за съдружник в „Е.Б.П.В.“ ЕООД и подпише необходимите документи за вписване
на прехвърлянето на дружествени дялове.
Съгласно удостоверение
от „Б.П.Б.” АД на 23.08.2012 г. по сметка на Н.В.Б. от „У.Р.Е.Е.“ ЕООД е постъпила сума в размер на 32920.20 лева, респ.
на 20.12.2012 г. – сума в размер на 296284.50 лева, с посочено основание
плащания по договор покупка на дялове на „Е.Б.П.В.“ ЕООД.
В производството е
прието заключение на криминалистична експеритиза, което съдът кредитира и въз
основа на което приема за установено, че подаденият в НАП годишен отчет на
ищеца „С.И.“ ЕООД съдържа дългосрочни вземания в размер на 161000 лева, като е
представено и копие, в което дългосрочните вземания са в размер на 416000 лева,
което копие се различава от документа, съхраняван в НАП. Справка в търговския
регистър обаче установява, че обявен по партидата на дружеството е отчетът, в
който дългосрочните вземания са в размер на 416000 лева, който съгласно чл.11
ЗТР се счита известен на всички трети лица, каквото е и съдът.
Съгласно приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза в оборотната ведомост на „С.И.“
ЕООД за 2010 г. е записано крайно дебитно салдо в размер на 416356.86 лева,
което съответства на записванията в група ІІ „Вземания” на счетоводния баланс
към 31.12.2010 г. – 416 хил. лева. Част от тази сума – 329000 лева е
документално обоснована с договор от 23.07.2010 г. Обсъдената ведомост е представена от
дружеството-ищец и при извършена му данъчна ревизия, съгласно допълнителното
заключение на ССчЕ.
В производството са
събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, които извън
факта, че Н.В.Б. е посетила нотариална кантора, находяща
се на ул. „Аксаков“ срещу данъчно подразделение, където възникнал спор за
връчване на книжа, които факти са установени от свидетеля В.В.
Мичев, останалите свидетелски показания не установяват релевантни за спора
факти, поради което съдът не ги обсъжда.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на главния
иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
За
уважаване на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът „С.И.“
ЕООД носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно
доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесните 329000
дружествени дяла от капитала на „Е.Б.П.В.“ ООД факти – апорт на непарична
вноска срещу която са записани дружествени дялове, като осъществяването на
твърдения придобивен фактически състав е безспорно, още повече че
ответникът Н.В.Б. е частен правоприемник на ищеца, а „У.Р.Е.Е.“
ЕООД – частен правоприемник на последната, включително страните не оспорват, че
към първата прехвърлителна сделка, сключена на 23.07.2010 г. ищецът е бил
собственик на процесните дялове, затова и купувачът по нея е придобил
прехвърленото му право.
Ищецът твърди правото на
собственост да е възстановено в правната му сфера в резултат на отпадане с
обратна сила на вещно-транслативния ефект на договора
от 23.07.2010 г., тъй като същият бил развален, поради неизпълнение на
основното задължение на купувача – да заплати цената на прехвърленото му право.
Ето защо, за уважаване на предявения главен установителен иск, е необходимо да
бъде доказано породеното право на разваляне и валидното му упражняване чрез отправено
еднострано изявление до насрещната страна.
Виновното
неизпълнение на договорно задължение, каквото е това за заплащане на цената на
придобито право на собственост върху дружествени дялове, поражда за изправната
страна – продавача „С.И.“ ЕООД, правата по чл. 79 ЗЗД - кредиторът има право да
иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за
неизпълнение, както и потестативното право да развали
договора по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД, като изборът на
съответното правно средство е предоставен на волята на кредитора. Развалянето
на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително
или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр.1 ЗЗД, какъвто настоящият договор
за продажба не е. Когато договорът не е за продължително или за периодично
изпълнение с упражняване на потестативното право на
кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване
на договора, всички породени от него права и задължения, включително отпада вещно-транслативният му ефект. Така Решение № 102 от
23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Правото
да се развали договорът по чл. 87, ал. 1 ЗЗД възниква при неизпълнение, а за да
е налице такова, задължението на купувача трябва да е с настъпила изискуемост.
В случая, по волята на страните заплащането на цената за придобитите дружествени
дялове, е следвало да се извърши в рамките на 2 години от сключването на
договора – до 23.07.2012 г., като с изтичане на уговорения срок, купувачът Б. е
изпаднала в забава, без да е било необходимо осъществяването на допълнителен
факт. Това означава, че с изтичане на срока, е налице неизпълнение на
задължението й да заплати уговорената цена в размер на 329000 лева, като
доказателства това задължение да е изпълнено, не са ангажирани.
Именно
длъжникът и ответник в производството Н.В.Б.
носи тежестта да установи точно изпълнение на задължението му по сключения
двустранен договор, като наличието на годишен финансов отчет, представен пред НАП,
в който вземане на дружеството-продавач в размер на 329000 лева не е отразено,
не съставлява само по себе си такова доказателство. Още повече, че този отчет
не съответства нито на обявения в търговския регистър, нито на документите,
представени при извършена на дружеството-ищеца данъчна ревизия.
Обстоятелството, че в отчета, представен в НАП вземанията на дружеството са
отразени в размер на 161000 лева, който обективно няма как да включва
задължението на Б. за заплащане на цената по договора, не доказва погасяване на
задължението. Счетоводните записвания се извършват въз основа на документи,
които да ги обосновават – чл.3, ал.3 ЗСч изрично предвижда предприятията да
осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията
за съставянето на документи по
този
закон. Съгласно основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, намиращите
се при ищеца и в НАП документи – хронологична ведомост за 2010 г., главна книга
и аналитична оборотна ведомост на счетоводна сметка „Дебитори“ за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. съдържат крайно дебитно салдо в размер
на 416356,86 лева, което включва вземане от Б. по договор от 23.07.2010 г.,
като документи, обосноваващи погасяване на задължението, респ. невключването му
в счетоводните документи, не са представени и не са обсъждани от вещото лице.
От
друга страна, задълженото за плащане на цената по договора от 23.07.2010 г. лице,
е разполагало с възможност, съгласно чл.77 ЗЗД, да поиска разписка от кредитора
„С.И.“ ЕООД, т.е. съставянето на нарочен документ, който да доказва твърдяното
плащане на цената. При евентуално извършено плащане на сумата в брой, Н.В.Б. е следвало да се снабди с документ,
установяващ плащането, който при възникналия спор е безусловно необходим за
неговото доказване, съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК. При липсата на такъв
документ, фактът на изпълнение на паричното задължение е недоказан, съответно в
правната сфера на кредитора „С.И.“ ЕООД е възникнало потестативното
право да развали договора за прехвърляне на дружествени дялове.
Правото
на разваляне е валидно упражнено с връчената при условията на чл.47, ал.5 ГПК нотариална
покана на 14.08.2012 г. – след изтичане на 2-седмичния срок за получаване на
книжата от нотариалната кантора на нотариус М. Г., изтекъл на 13.08.2012 г. –
първи присъствен ден след неприсъствения 11.08.2012 г.. Доводи, че адресът, на
който Н.В.Б. е търсена трикратно и на който е залепено уведомлението, не е
регистрирания й постоянен и настоящ адрес, не са релевирани.
Напротив, ответникът Б. в изходящи от нея документи, сочи като постоянен адрес
именно този, на който уведомлението е залепено.
Възраженията
на ответниците, че нотариалната покана е връчена в
нарушение на чл.592, ал.1 ГПК, са неоснователни. Нормата възлага в задължение
на нотариуса да отбележи на всеки от трите еднообразни екземпляра, че поканата
е била съобщена на лицето до което се отнася, но никъде не е установено, че
това съобщаване следва да се извърши лично от нотариуса на адресата. Разпоредбата
на чл.50 ЗННД изрично постановява, че нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс, т.е. за връчването на
нотариалната покана важат общите правила, уредени в раздел І на глава VІ на
ГПК. Без значение е вида на правоотношението между нотариуса и това лице,
включително не е необходимо същото да се основава на трудов договор и затова доводите, че
връчването е опорочено поради липсата на регистриран трудов договор, сключен
между нотариус Г. и връчителя Н.С., са неоснователни.
Когато нотариусът, респективно лицето, но което е възложено връчването не
намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване
на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното
в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато
лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че
книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба намира
приложение и при връчване на нотариална покана, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да не е
напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и
да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Ненамирането е
констатирано при 3 посещения в различно часово време, включително неработно
такова и събрани сведения от съсед на адресата. Ето защо, връчителят
в съответствие с процесуалните правила е залепил уведомление, съответно след
изтичане на 2-седмичния срок, поканата по силата на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК
е връчена. Въз основа на показанията на свидетеля Мичев, съдът приема, че уведомлението
е узнато от адресата, предвид явяването й в нотариалната кантора, независимо че
към този момент 2-седмичния срок е бил изтекъл.
В
този смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 196/22.11.2013 г. по т. дело №
665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 196/17.12.2009 г. по т. дело №
20/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74/14.07.2011 г. по т. дело №
633/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/03.10.2011 г. по т. дело №
876/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 84 от 05.06.2014 г. по т. д. №
1220/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. и други.
Следователно,
едностранното изявление за разваляне е достигнало до длъжника по сделката на
14.08.2012 г., като със същото е предоставен допълнителен срок за изпълнение от
3 дни. Съдът намира, че така предоставеният срок е подходящ, с оглед обстоятелството,
че с договора на длъжника е предоставен срок от 2 години за изпълнение на
задължението да заплати продажната цена. Този срок е бил уговорен в полза на
длъжника, в отклонение от диспозитивното правило на чл.327 ТЗ и чл.200 ЗЗД. Купувачът е разполагал с достатъчен срок да изпълни
задължението си, затова и предоставеният му допълнителен срок от три дни,
следва в конкретния случай да се приеме за подходящ, още повече, че предмет на
задължението е парична сума и за извършване на плащането й, което винаги е
обективно възможно, длъжникът не се нуждае от по-продължително (технологично)
време.
С изтичане на
допълнителния срок за изпълнение и при липсата на такова, на 18.08.2012 г.
договорът за прехвърляне на дружествен дял е развален с обратно действие (чл.88,
ал.1 ЗЗД), което означава че е отпаднал вещно-транслативния
му ефект и правото на собственост върху 329200 дружествени дяла от капитала на
„Е.Б.П.В.“ ООД се е върнало в правната сфера на прехвърлителя
- „С.И.“ ЕООД.
Разпореждането с това право, извършено от Н.В.Б. в полза на „У.Р.Е.Е.“
ЕООД на 22.08.2012 г.
(след разваляне на договора, с който същата го е придобила) е разпореждане с
чуждо право на собственост и е непротивопоставимо на
действителния негов титуляр - „С.И.“ ЕООД.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените
пасивно субективно съединени искове за установяване, че „С.И.“ ЕООД, е носител
на правото на собственост с обект 329200 дружествени дяла от капитала на „Е.Б.П.В.“
ООД и същите следва да бъдат уважени.
Предявените при условията на евентуалност искове, с
правна квалификация чл.135 ЗЗД, следва да се оставят без разглеждане, тъй като
не е настъпило вътрешно процесуалното условие за това – неоснователност на
главните искове за собственост, съответно разглеждането им е лишено от правен
интерес, тъй като ищецът е собственик на дружествените дялове и извършена
разпоредителна правна сделка със същите от несобственик няма как да уврежда
правната му сфера.
Искането на ищеца да бъде постановено вписване по
партидата на „Е.Б.П.В.“ ООД в търговския регистър, че той е собственик на дружествените
дялове, респ. да бъде заличено вписването на „У.Р.Е.Е.“ ЕООД като такъв
е неоснователно, тъй като съгласно чл.30 ЗТР, заличаване на вписването се
извършва от Агенция по вписванията въз основа на уважен иск по чл.29 ЗТР, а
такъв не е предмет на настоящото производство.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, който своевременно
прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ответниците
и доказва извършени такива в размер на сумата 33451,16 лева, формирана от внесени
държавни такси за предявените главни искове и за подадена частна жалба в размер
на общо 26351,16 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7100
лева, които разноски следва да се възложат в тежест на ответниците.
Възражението на Н.В.Б. за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010
г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.,
като в чл.7, ал.2, т.4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес над 10000
лева, да е 830 лева + 3% върху разликата над 10000 лева. В конкретния случай,
материалният интерес е 329200 лева и определеното по правилата на Наредбата
минимално възнаграждение е 10406 лева. Заплатеното от ищеца възнаграждение е в
по-малък размер и няма как да е прекомерно, като отделен е въпросът, че делото
се отличава с известна правна и фактическа сложност, тъй като има за предмет
обективно – при условията на евентуалност - и пасивно субективно съединени
искове.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище *** и адрес на управление:*** срещу Н.В.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и „У.Р.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *** и адрес на управление:***, установителни искове,
с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на „Е.Б.П.В.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище ***, на основание извършен апорт
на недвижим имот срещу записани дялове от капитала на дружеството.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище *** и адрес на управление:*** срещу Н.В.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и „У.Р.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *** и адрес на управление:***, искове, с правна квалификация чл.135,
ал.1 ЗЗД за обявяване на сключения на 22.08.2012 г. между ответниците
договор за покупко-продажба на дружествени дялове, рег. № 8857 по описа на
нотариус Р., за относително недействителен по отношение на ищеца.
ОСЪЖДА Н.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и „У.Р.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *** и адрес на управление:*** да заплатят на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 33451,16
лева (тридесет и три хиляди четиристотин петдесет и един лева
и шестнадесет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: