№ 6
гр. Русе, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520101716 по описа за 2021 година
Ищецът А. И. К. твърди, че И Л е бил собственик на сграда в гр. ********, състояща
се от партерен етаж с магазини и хотел изграден на втори, трети и таванския етаж от
сградата. Л. бил собственик и на дворното място, в което е била построена посочената
сграда, както и на още една едноетажна постройка в същото дворно място. След влизане в
сила на ЗОЕГПНС в полза на държавата е отчуждена само хотелската част от сградата
(втори, трети и тавански етаж) заедно с 2/3 идеални части от общите части на сградата,
както и едноетажната постройка. Магазините не били отчуждени, но се ползвали от
различни държавни институции. С постановление № 60/1975г. на Министерския съвет било
дадено право на организациите, които ползвали магазините да ги изкупят и две държавни
организации се възползвали и изкупили магазините.
По реда на ЗВСОНИ на наследниците на И Л била възстановена собствеността върху
хотелската част. С влязло в сила решение по гр. дело № 3390/1993г. на РРС е допусната
делба на хотелската част, като на ответника С. К. е признато право на собственост върху
4/12 идеални части от тази част на имота.
По реда на ЗВСНМРСА на наследниците на И Л била възстановена собствеността
върху магазините на партера на посочената по-горе сграда. С влязло в сила решение по гр.
дело № 4692/1995г. е допусната делба на магазините, като на ответника С. К. е признато
право на собственост върху 15/180 идеални части от тази част от сградата (магазините).
Поради спорове между съсобствениците и фактическата липса на достъп до
хотелските етажи на сградата, същите останали нестопанисвани около 30 години и
започнали да се рушат. Били осъществени няколко срещи на съсобствениците във връзка с
1
необходимостта от аварийно укрепване на сградата, но ответника К. отказвал да заплати
припадащата му се част от разходите необходими за ремонта.
На 12.06.2020г. представител на Министерство на културата е разпоредил на
собствениците на сградата на ул. „Александровска“ № 49 в гр. Русе да довършат започнатия
текущ ремонт на сградата, като се изработи от реставратор проект и технология на
фасадната реставрация. Разпореждането е мотивирано от обстоятелството, че посочената
сграда е недвижима културна ценност.
Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2014г. Община Русе е дала указания на
собствениците на сградата да извършат аварийно укрепване на сградата.
Ищецът твърди, че със собствени средства е извършил ремонт на покрива на обща
стойност 24240 лева и ремонт на фасадата на стойност 20800 лева и претендира от
ответника С. К. припадащите му се части от посочените суми., съответно- 6828,29 лева за
ремонта на покрива и 5858,78 лева за ремонта на фасадата.
Ответникът С. Д. К. оспорва иска. Твърди, че ищеца е получавал наем от съсобствен
между страните магазин, в който К. притежава 8,33% от собствеността и получената от
наеми сума от 2005г. насам значително надхвърля стойността на извършения ремонт. Прави
множество възражения свързани с нарушения при извършването на ремонтните дейности и
за некачествено извършване на ремонта. Навежда фактически твърдения за
взаимоотношенията на страните, които нямат значение за делото.
Предявените претенции са за заплащане на припадащата се част от необходими
разноски за поддържане на сградата в която има множество съсобствени обекти, която
сграда е в режим на етажна собственост. Правното основание на иска е чл. 48 ал.7 от ЗУЕС
и чл. 30 ал.3 от ЗС.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С решение № 20 от 12.03.2018г. постановено по гр. дело № 1519/2017г. на ВКС е
допусната съдебна делба на три имота в сграда с идентификатор 63427.2.674.1, а именно:
обект с идентификатор 63427.2.674.1.1 с площ 63 кв. метра, обект с идентификатор
63427.2.674.1.2, с площ 51 кв. м. и обект с идентификатор 63427.2.674.1.4 с площ 39 кв.
метра заедно с припадащите се 1/3 идеални части от общите части на сградата. Делбата е
допусната при права 5/180 идеални части за ответника С. К., като с последващо решение за
поправка на фактическа грешка от 10.07.2018г. правата на С. К. са определени на 15/180
идеални части от посочените обекти заедно с припадащите се идеални части на сградата.
С решение № 73 от 5.4.1995г. на Русенски районен съд е допусната до делба следния
недвижим имот: дворно място с площ 425 кв. метра в *********, по плана на гр. Русе имот
№ 13 в кв. 73 заедно с двата етажа над партерния от триетажна масивна сграда застроена
върху 170 кв. метра заедно с 2/3 от общите части на сградата, мази, тавански помещения,
едноетажна масивна постройка и надстройката над нея. Делбата е допусната между
четирима съделители, като правата на С. Д. К. са 4/12 идеални части.
Ищецът А. И. К. е придобил дялове в съсобствеността с няколко сделки, като
2
конкретния размер на правата му е ирелевантен за настоящото дело, поради което и
придобивните сделки няма да се изброяват изчерпателно.
В периода 2015-2019 година съсобствениците на обектите в сградата в
************* са провели множество събрания, на които са обсъждани необходимите мерки
във връзка с укрепването и ремонта на сградата, вкл. фасадата и покрива. За проведените
събрания са съставени протоколи, които са приложени на л. 29-54 по делото.
На 12.06.2020г. Министерството на културата на основание чл. 192, ал.2 от ЗКН е
постановило принудителна административна мярка срещу А. И. К., като е разпоредило
собствениците на сградата в ************* спешно да довършат започнатия текущ ремонт
на фасадата на сградата като извършат реставрация по проект, който да се съгласува с
НИНКН-МК. Посочено е, че мярката се налага за това, че сградата в ************* е
недвижима културна ценност.
По делото е изслушана като свидетел Б. К. Г., която заявява, че е извършвала оглед на
процесния имот във връзка с изготвяне на техническа експертиза по друго дело през 2017
година. Сградата няма вътрешно стълбище, като достъпът до втори и трети етаж се
осъществява по аварийна стълба и през прозорците. Сградата има нужда от основен ремонт,
тъй като е необходима подмяна на основни носещи елементи. Стените и таваните са
напукани, пада мазилка, има неизмазани стени на които тухлите се рушат. Има пробив през
покрива през който е текла вода. От стаите се вижда покривната конструкция. На тавана има
тръстика, която е пропаднала.
По делото е изслушан свидетеля Д.Х., който заявява, че през 2020 година А. И. К. е
правил ремонт на сградата в *************. Свидетелят помагал на К. във връзка с
организацията на ремонта. Бил е извършен ремонт на фасадата на сградата, както и ремонт
на покрива, като А. И. К. е заплащал за ремонта.
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че сградата в
************* е с ремонтиран покрив и ремонтирана фасада. Вещото лице дава заключение,
че стойността на извършените ремонтни работи по средни пазарни цени към момента на
извършването им е 44237,67 лева. Установи се по делото, че ремонта на покрива и фасадата
е бил необходим за да се предпази от по-голямо увреждане и разрушаване, като ремонта на
фасадата е бил необходим и предвид принудителната административна мярка разпоредена
от Министерството на културата на основание чл. 192, ал.2 от ЗКН.
Идеалните части от сградата, които притежава С. К. са съответно 1/3 от 15/180 (от
магазините) плюс 2/3 от 4/12 (от хотела) или това се равнява на 5/180 плюс 2/9, което е равно
на 1/36 плюс 8/36 или общо 9/36, което е ¼ идеални части от общите части на сградата.
Следователно С. К. трябва да заплати и ¼ от разходите за необходим ремонт на общите
части, които са в общ размер 44237,67 лева или припадащата се част на С. К. е 11059,42
лева, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а над този размер до пълния
предявен размер след уточнението на л.98- 12688,67 лева- иска се отхвърля.
Възраженията на С. К. срещу иска са неоснователни. Въпросите, които се поставят с
3
отговора на исковата молба са ирелевантни за делото. Релевантни са обстоятелствата, че
фасадата и покрива на сградата в ************* (които са общи части) са се нуждаели от
неотложен ремонт, без който сградата е била застрашена от разрушаване, а ремонта на
фасадата е бил необходим и по силата на административен акт. Всеки собственик участва в
необходимите разходи по поддръжката на сградата съобразно притежаваните идеални
части. С. К. притежава ¼ идеални части от общите части на сградата и трябва да заплати ¼
от необходимите за поддръжка на сградата разходи. Възражението му относно
обстоятелството, че ищецът е получавал наеми за общите имоти е ирелевантно и недоказано.
Липсва надлежно предявено възражение за прихващане на насрещни суми между страните с
надлежна индивидуализация на задължението на А. И. К. към С. Д. К., поради което такова
не е било разглеждано. Всички възражения на С. К. свързани с нарушения на законови
изисквания по време на извършения ремонт останаха недоказани, а освен това са и
ирелевантни. Това което има значение, е че ищеца е извършил ремонт на сградата от който
същата е имала неотложна необходимост, като така е предотвратил по-нататъшно
увреждане и разрушаване на сградата. Ако по време на този ремонт са нарушени някакви
правни норми, то това би могло да доведе до съответстващи правни последици, но тези
последици нямат нищо общо с правоотношението предмет на това дело. Експертното
заключение установява извършения ремонт, неговата необходимост и неговата средна
пазарна цена. Установи се също така, че ищеца е заплатил за извършения ремонт, поради
което предявеният иск следва да се уважи в посочения по-горе размер.
Ищецът претендира разноски в общ размер 1947,55 лева, от които следва да му се присъдят
1697,48 лева съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ********** с адрес ********* да заплати на А. И. К., ЕГН
********* с адрес **** сумата 11059,42 лева /единадесет хиляди и петдесет и девет лева и
42 стотинки/ представляваща припадащата се част от разходите за необходим ремонт на
фасадата и покрива на сградата в ************* извършен в периода май-юни 2020г, със
законната лихва върху тази сума за периода от 29.03.2021г. до окончателното изплащане,
както и 1697,48 лева разноски по делото, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
12688,86 лева.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4