РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 5 06.01.2017 година……………...... Град С.
С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД............................................ Втори граждански състав
На...шести декември......................................................................... Година 2016
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар С.С.....................................
Прокурор........................................
като разгледа докладваното от.......................................... съдията Св. ЖЕКОВ
въззивно гражданско дело номер 1415.... по описа за 2016................ година.
Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГГЖ.
Образувано е по въззивна жалба подадена подадена от Ц.Н.Х. чрез адв. П.К. против решение № 799/05.08.2016 г. по гр. д. № 7273/2012 г. на С. районен съд, с което делбените имоти са разпределени между съделителите, като в дял на съделителя Ц.Н.Х. е поставен апартамент В-У1, шести етаж, находящ се в “Б.”, на улица „Г.“ № .Б.", ул. „Г.” № ., състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, две тераси, коридор и три тераси, целият апартамент застроен на 127,84 кв. м., при граници: изток апартамент Г-У1, запад- двор, север- двор, юг- двор, склад на етажа и стълбищна площадка, заедно с избено помещение № М-23, със застроена площ от 7.60кв.м., при граници: изток- мазе М-24, запад мазе М-22, север коридор, юг - двор, заедно с таванско помещение № Т-23. със застроена площ от 8,06 кв.м., при граници: изток -тераса към таван Т-24, запад таван Т-22, север - двор, юг - коридор, заедно с 3,484% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж за 17 479лв. върху държавно място, цялото от 524кв.м., в квартал 167 "В" по плана на гр. С., който дял е с пазарна стойност от 105 500 лв., а в дял на съделителя Р.А.Х. е поставен следния недвижим имот: ГАРАЖ № ., построен в сградата на ЖСК “Б.” на улица „Г.” № ., със застроена площ 24.79 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка при граници изток-ул."Г.М.", запад-коридор, север- коридор и двор, юг-гараж .-
2
1 и Г-2, заедно с 0.669% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж, за сумата 3386 лева, върху държавно дворно място, цялото от 524 квадратни метра, в квартал 167"В" по плана на град С., с пазарна стойност от 15 400 лв. Поставени са в дялове на двамата съделители подробно описани в съдебното решение движими вещи. Съделителката Ц.Х. е била осъдена на основание чл. 353 ГПК да заплати на съделителя Р.Х. сумата от 45 050 лв. за уравнение на дяловете ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане. Първоинстанционното съдебно решението се обжалва единствено в частта, с която са отхвърлени предявени на основание чл. 346 ГПК претенции по сметки на Ц.Х. както следва: 1/ претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на !/г ид. част от делбеното имущество в размер на 19 823 лв. за периода 18.01.2009 г. - 15.02.2016 г., 2/ претенция за заплащане на сумата от 4689 лв. представляваща стойността на извършени от Ц.Х. подобрения в процесния апартамент съобразно определената й квота и 3/ претенция за заплащане на сумата от 5368 лв. представляваща обезщетение за заплатени от Ц.Х. с лични средства вноски за заем към банка изтеглен за закупуване на делбения апартамент и 209 лв. за закупуване на гаража. Обжалва се и решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на парична равностойност на движими вещи в размер на 75 лв., които са били поставени в дял на съделителката Х..
Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение. Конкретно се сочи, че следва да бъдат уважени всички претенции по сметките на въззивницата. По отношение на претенцията за лишаване от право на ползване твърди, че необосновано районният съд е приел, че няма писмено поискване за предоставяне на ползването съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС. Не било обсъдено влязло в сила съдебно решение между страните по спора, с което било предоставено ползването на семейното жилище на въззиваемата страна и приемопредавателен протокол. Съдът не бил обсъдил още нотариална покана от 2009 г. отправена до въззиваемата страна за заплащане на месечен наем в размер на 400 лв. за лишаване от ползване. След извършеното предаване на недвижимите имоти единствен владелец бил Р.Х.. Посочените доказателства не били осъдени от районния съд. Ако ги бе обсъдил съдът е щял да стигне до извода, че въззивницата не е имала достъп до имота. Поради това претенцията за лишаване от ползване била основателна. Твърди се още, че въззивницата е извършила подобрения в имота със средства предоставени от нейните родители или придобити от нея по време на фактическата раздяла, като от разпитите на свидетелите се установявало времето на извършване и самите подобрения. Това било правилно възприето от районния съд, но неправилен бил правния извод, че за тези подобрения била неоснователна претенцията по сметките, защото средствата за тяхната направа били съпружеска имуществена общност. Освен това съдът не бил обсъдил и обстоятелството, че страните били разделени от 2002 г., а подобренията били извършени през 2008 г. Изложени са съображения и за претенцията на въззивницата за заплащане на вноски по заем
3
към ДСК от въззиваемата страна. По отношение на сумите за уравнение на дяловете се твърди, че липсвали движими вещи и се претендира тяхната равностойност. Поради основателността на всички претенции по сметките неправилно били определени сумите за уравнение на дяловете и следвало да бъде извършено прихващане на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Моли съда за уважаване на направените искания, претендира разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба от Р.Х. чрез адв. Е.М. е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Действително ползването на процесния апартамент било предоставено на въззиваемата страна, но и двете страни живеели в чужбина през периода. Въззивницата не претендирала ползване на апартамента и съответно не й било отказвано такова. По отношение на подобренията се сочи, че претенцията не била доказана поради множеството противоречия в свидетелските показания и освен това показанията били недопустими тъй като ставало въпрос за доказване на договори на стойност на 5000 лв. Сочи, че претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД свързана със заема от ДСК била недопустим, тъй като има друг иск и той бил отхвърлен в първата фаза на делбата. Освен това искът бил недоказан. По оплакванията за уравнение на дяловете сочи, че единствената претенция била за прихващане с претендираните суми по сметките, но тъй като те били неоснователни нямало какво да се прихваща. По претенцията за присъждане на стойността на движими вещи изяснява, че не била релевирана своевременно, а и бил налице отказ от нея. Моли за потвърждаване на съдебното решение, претендира разноски.
В частта, в която делбените имоти - апартамен и гараж са поставени в дялове на съделителите и е определена сума за уравнение на дяловете, както и поставянето в дялове на движимите вещи предмет на делбата, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила като необжалвано. Влязло е в законна сила като необжалвано и в частта си, с която е отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГПК предявена от Р.А.Х. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода 04.12.2008 г. -17.01.2009 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Производството е делбено, във втора фаза - по извършване на делбата.
Съгласно задължителната практика на ВКС обективирана в решение № 146/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1725/2013 г., II г.о. заявените по реда на чл.
4
346 ГПК искания за сметки между съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.
По настоящето дело претенциите по сметки ще бъдат разгледани в поредността, в която са посочени във въззивната жалба на ищцата.
1/ По жалбата на ищцата срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцата искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГПК за сумата от 19,823 лв. за лишаване от ползване на !/г ид. ч. от процесния апартамент, за сумата от 2718,50 лв. за лишаване от ползване на Уг ид.ч. от процесния гараж и сумата от 1739 лв. за лишаване от ползване на движимите вещи в периода от 18.01.2009 г. до 15.02.2016 г.
Не се спори между страните, че те са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 71/14.11.2008 г. по гр.д. 842/2008 г. по описа на С. районен съд, влязло в сила на 11.12.2008 г., като по време на брака са придобили в режим на СИО процесният апартамент и гараж. След прекратяване на брака апартаментът останал обикновена съсобственост между ищцата и ответника, като с бракоразводното решение бил предоставен за ползване на Р.А.Х.. По делото не се твърди, нито се доказа наличие на обстоятелство, което да е прекратило преди това ползването, предоставено с решението по бракоразводното дело на ответника. В случая ползването на процесния съсобствен жилищен имот е предоставено по силата на съдебното решение по бракоразводното дело на един от бившите съпрузи -ответника по делото, като от влизането му в сила същият дължи обезщетение на ищцата за ползването на нейната идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем. За възникването на това задължение не е нужно отправянето на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като бракоразводното решение е задължително за страните и ги задължава да се съобразят с него,/то представлява и изпълнително основание и въз основа на него страната може да се снабди и с изпълнителен лист/. Когато съсобственият имот е и семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване след развода, между него и другия съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК от 1985 г. /отм/. е и изрично регламентираното в чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс от 2009 г. /в този смисъл решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о./. Въззивният съд не споделя и правния извод на първоинстанционния съд, че е било необходимо ответникът по делото да е ползвал лично имота, за да възникне правото на ищцата на обезщетение, тъй като този правен извод директно противоречи на задължителната практика на ВКС. В посоченото решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о. е прието, че размерът на обезщетението е средномесечния пазарен наем, считано от датата на
5
влизане в сила на решението, като в хипотези като настоящата, не е нужно ответникът да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, не е нужно също и да му е отправяна и покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата на другия съсобственик - бившата съпруга Х., което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В решение № 627/08.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 176/2009 г., IV г.о. и решение № 392/01.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1641/2011 г., III г.о. също се приема, че с предоставяне на ползването на жилището на единия съпруг, между него и другият съпруг възникват наемни правоотношения. В полза на съпруга комуто е предоставено правото на ползване върху жилището възниква облигационно право на ползване, което няма вещен характер. То обаче не е безвъзмездно, доколкото другият съсобственик, встъпва в правоотношението по необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на ползване. Отделно от това в решение № 528/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 158/2010 г., II г.о. се приема, че обстоятелството дали правоимащият съпруг е могъл лично и реално да ползва имота съобразно частта си е ирелевантно. Съобразно изложеното по - горе, от датата на влизане в сила на решението по бракоразводното дело ответникът дължи обезщетение на ищцата. Претенцията обхваща периода от 18.01.2009 г. до 15.04.2016 г. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи, средният пазарен наем за периода 18.01.2009 г. - 15.04.2014 г. за припадащата се на ищцата 1/2 ид.ч от процесния апартамент е 19 923 лв., като ищцата е претендирала 19 823 лв. С оглед основателността на претенцията за сумата от 19 823 лв. съдът следва да се произнесе по наведеното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ищцата направен във въззивната жалба, че възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано. Действително процесуалният представител на ответника е участвал в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд проведено на 15.02.2016 г. когато са били приети за разглеждане претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване на апартамент, гараж и движими вещи обективирани в молба от 11.02.2016 г. В съдебното заседание е констатирано обаче, че молбата е нередовна по отношение на периода на претенцията - били са сочени 85 месеца, и период 18.01.2009 г. - 15.02.2009 г. Поради това на процесуалния представител на ищцата е било указано да уточни периода на претенцията и размера на сумите за всеки имуществен обект. Уточненията са били направени в следващото открито съдебно заседание проведено на 14.03.2016 г., в този момент са били посочени конкретния период и размер на претендираните суми. След тяхното уточняване е направено и възражението за изтекла погасителна давност за периода - 18.01.2009 г. - 15.02.2013 г., т.е. в първия възможен процесуален момент. С оглед на тези съображения съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно и следва да бъде разгледано по същество. В случая е приложима
6
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишна давност по чл. 111, б. „в", пр. 1 ЗЗД, тъй като вземането за обезщетение не е за периодично плащане - в този смисъл решение № 450/19.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1619/2011 г., III г.о., решение № 240/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1390/2010 г., III г.о., решение № 83/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 739/2011 г., II г.о., решение № 516/11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1385/2009 г., III г.о. Следователно вземането на ищцата е погасено по давност за периода от 18.01.2009 г. до 15.04.2011 г. или за сумата от 5530 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 14 293 лв. обезщетение за ползване на '/4 ид.ч. от процесния апартамент за периода 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г.
Не се спори между страните, че по време на брака си те са придобили в режим на СИО процесния гараж, които след влизане в сила на бракоразводното решение - 11.12.2008 г. останал в режим на обикновена съсобственост между страните при равни квоти. От представената по делото нотариална покана получена от ответника по делото на 09.03.2009 г., се установява, че ищцата е отправила до ответника изрично волеизявление с което го приканва от момента на получаването на поканата да й заплаща по 50 лв. месечно като обезщетение за лишаването й от ползване на процесния гараж. А от приемно - предавателен протокол от 17.01.2009 г. /л.98-л.1ОО от гр.д. № 7273/2012 г./ се установява, че гаражът е във владение на ответника по делото. При тежест на доказване за ответника не са представени доказателства след получаване на поканата същият да е предоставила реална възможност на ищцата да ползва съобразно правата си процесния гараж и тя да е отказала, респективно да е имала ключ за гаража. С оглед гореизложеното искът с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС по отношение на гаража е доказан по основание. От кредитираното заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза средният пазарен наем за Уг ид.ч. от процесния имот за периода 18.01.2009 г. - 15.04.2016 г., е 2718,50 лв. По изложените по - горе съображения, които съдът не намира за необходимо да преповтаря следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност. Същото е основателно за периода от 18.01.2009 г. до 15.04.2011 г. или за сумата от 721 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1997,50 лв. обезщетение за ползване на 1Л ид. ч. от процесния гараж за периода 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г.
По отношение на движимите вещи намиращи се в процесния апартамент от приемно-предавателния протокол от 17.01.2009 г. се установява, че те са били предадени на ответника по делото като част от обзавеждането на апартамента. При наличието на нотариална покана отправена от ищцата до ответника претенцията се явява основателна. От т. 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че размерът на обезщетението за периода от 18.01.2009 г. - 15.04.2016 г. е 3478 лв., като за !/2 ид.ч. е 1739 лв. Вещото лице е посочило 40 лв. месечно. Като се отчете възражението за изтекла придобивна давност за периода 18.01.2009 г. - 15.04.2011 г. сумата от 1739 лв. следва да бъде намалена с 540 лв., т.е. ответникът следва да бъде осъден да
7
заплати на ищцата сума в размер на 1199 лв. обезщетение за ползване на движимите вещи в процесния апартамент за периода 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г.
2/ По жалбата на ищцата срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на извършени от нея подобрения в процесния апартамент и гараж в размер съответно на 4689 лв. и 343 лв.
По делото е безспорно установено, че в процесния апартамент и гараж са извършени подобрения подробно описани в съдебно-техническата ескпертиза.
В тази връзка са разпитани и свидетели. От показанията на св. Д. се установява, че е полагал теракота в процесния апартамент през 1994 г. Св. С. Н. /чичо на ищцата/ също е участвал в ремонтните работи през 1994 г. -мазилки, поставяне на плочки. Св. Г. изяснява, че през 2008 г. е правил ремонт на терасата.
Спорен по делото е въпросът за произхода на средствата за извършените през 1994 г. и 2008 г. ремонти на процесиите апартамент и гараж.
Ищцата е твърдяла, че вложените от нея средства за ремонтите на апартамента и гаража са нейни лични получени от нейния баща като дарение в размер на 8000 лв. и 25 000 лв. Писмени доказателства не са представени, като в хода на делото съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК са разпитани свидетели.
Св. Д. е заявил, че трудът му е бил заплащан в брой от ищцата, като от нея знаел, че паричните суми са били давани от баща й. По отношение на сумата от 8000 лв. дарена на ищцата от нейния баща през 1994 г. е налице сериозно вътрешно противоречие в показанията на сочения свидетел. От една страна той е заявил в съдебното заседание, че пред него бащата на ищцата й е дал въпросната сума като свидетелят твърди да е възприел непосредствено, че е дарение лично на нея -„...като ти ги дарявам лично на тебе", а от друга сочи, че „от Ц. разбрах, че й ги дава лично като дарение". Поради тези противоречия в показанията на свидетеля съдът не дава вяра на неговите показания в частта им относно дарената от бащата на ищцата сума. От взаимноизключващите се изявления на свидетеля не става ясно дали тези негови твърдения са първични т.е. от лични възприятия или производни т.е. дали възпроизвежда чужди възприятия.
Св. С. Н. твърди, че бащата на ищцата й е дал сумата от 8000 лв. през 1994 г. пред всички работещи в апартамента, сочи, че сумата е дадена като дарение, но не възпроизвежда свои възприятия откъде знае това обстоятелство. Изяснява, че бащата на ищцата й е дал и 25 000 лв. отново пред всички на обекта, като за тях е казал, че са дарение.
Св. Н. Н. /баща на ищцата/ в своите показания изяснява, че е дарил през 1994 г. 25 000 лв. на ищцата. При разпита си сочи, че при ремонтите на апартамента през 1994 г. е направил дарение на парична сума в полза на дъщеря си, но не сочи нейния размер. Парите за ремонта били изплащани пред майсторите. От друга страна при разпита си в друго с.з проведено на 21.01.2014 г. /л. 182 от първоинст. дело/ същият свидетел Н. Н. /баща на ищцата/ е заявил, че всички дарени суми - 8000 лв. и 25 000 лв. е давал на дъщеря си в своя дом пред своята съпруга и свои добър приятел - К.К. през 1992 г.
8
К.К. от своя страна също е разпитан като свидетел в първата фаза на делбеното производство, но сочи съвсем различна година на даване на сумите -1987 г. и различно място - в неговата кола.
С оглед изложеното въззивният съд категорично не дава вяра на показанията на нито един свидетел за наличие на твърдяните дарения поради съществените противоречия по отношение на мястото на предаване на парите, годината, присъстващите лица. Отделно от това са налице сериозни вътрешни противоречия в показанията на свидетелите Н. Н. и Д. стигащи до твърдения за взаимноизключващи се факти. Поради това въззивният съд приема, че твърденията за дарени средства на ищцата от нейния баща останаха недоказани по делото. За твърдените суми в размер на 8000 лв. и 25 000 лв. не са налице писмени доказателства, а свидетелските показания са изключително противоречиви. Поради това настоящият състав приема, че по делото не се доказа предаването на процесиите суми. Св. Д. твърди да е възприел предаването само на сума от 8000 лв., докато св. С. Н. твърди да са предавани две суми от 8000 лв. и 25 000 лв. пред всички работещи на обекта. Самият баща на ищцата от своя страна сочи само една конкретна сума на дарени средства в размер на 25 000 лв. За да се приемат за доказани твърденията на ищцата следва предаването на твърдяните суми да е установено при условията на пълно и главно доказване, нещо което не се установи по делото.
Отделно от дотук изложеното дори и да се приеме, че парични суми са предавани на ищцата от нейния баща не се доказа, че даренията са били направени лично на нея, а не на семейството. В тази връзка съдът съобрази и практиката на ВКС обективирана в решение № 222/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 982/2010 г., I г.о., в което е прието, че не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. В случая каква е била волята на дарителя - да надари собственото си дете или семейството следва да бъде доказана на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от ищцата, която черпи права от този факт. Тези твърдения останаха недоказани - от една страна от показанията на св. Н. Н. се налага впечатление, че сумите са дарени на семейството с цел закупуване на жилище, т.е. не се доказва намерение за дарение само по отношение на ищцата, а от друга поради противоречията в показанията на другите двама свидетели С. Н. и Д. по отношение на предадените суми - двамата при разпита си сочат различни суми, но твърдят, че предаването станало пред всички. Св. Д. в крайна сметка е въвел и взаимноизключващи се твърдения по въпроса дали лично е възприел даването на сумата или от разказ на ищцата.
Следва да се посочи, че пълно е това доказване, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността на съответното фактическо твърдение. По делото ищцата не установи, че са получени парични средства от нейния баща и тези средства са били дарени лично на нея, за да се вложат в ремонт на апартамента извършен през 1994 г.
9
По отношение на претенцията за подобрение на терасата на процесния апартамент ищцата по делото е въвела твърдение, че ремонтът на терасата е бил извършен през 2008 г., в период на фактическа раздяла между съпрузите и поради това с нейни лични средства. По делото не е спорно, че към 2008 г. страните са били във фактическа раздяла. Това се установява и от показанията на св. С. и св. С.. Това обстоятелство обаче не води автоматично до правния извод, че средствата вложени от ищцата и подобренията имат извънсемеен характер. Съгласно т. 1 от ТР № 35/14.07.1971 г. на ВС, ОСГК е налице общност за придобиваните права от двамата съпрузи и когато те са придобити по време на фактическата раздяла между съпрузите. В т. 2 от посоченото ТР Върховният съд е приел, че за да се изключи приносът в придобиването на единия съпруг по време на фактическа раздяла между съпрузите е необходимо тя /фактическата раздяла/ да е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите. Разводът между страните по делото е бил през 2008 г., а свидетелите по делото сочат, че не са виждали страните по делото да живеят в апартамента 9-10 години. При положение, че свидетелските показания са депозирани едва през 2016 г. не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата за продължителна фактическа раздяла между страните датираща от 2002 г. Други доказателства в подкрепа на това свое твърдение ищцата не е ангажирала.
3/ по жалбата на ищцата срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на направени от нея вноски по заем отпуснат от ДСК в размер на 17 311 неденоминирани лева за процесния апартамент и 888 неденоминирани лева за гаража. Предявената претенция намира своето правно основание в чл. 59 ЗЗД вр. чл. 346 ГПК.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че в първата фаза на делбата ищцата е претендирала по-голям дял от делбеното имущество поради наличие на частична трансформация вследствие на погасяването на вноски по заем отпуснат от ДСК в размер на 17 311 неденоминирани лева за процесния апартамент и 888 неденоминирани лева за гаража. Тази претенция на ищцата е била приета от съда за неоснователна.
В настоящия случай същите суми се претендират, но вече на друго правно основание - чл. 59 ЗЗД. Налице са писмени доказателства - две вносни бележки за погасени от ищцата суми в размер на 17 311 неденоминирани лева за процесния апартамент и 888 неденоминирани лева за гаража. Твърди се, че с част от дарената през 1994 г. от бащата на ищцата сума в размер на 25 000 лв. са погасени посочените вноски.
В своите показания св. Н. Н. е посочил, че е дарил сума в размер на 25 000 лв. на ищцата по делото, негова дъщеря, а св. С. Н. твърди, че ищцата е получила сумата от 25 000 лв. за разплащане за ремонтите на апартамента. Св. Д. изобщо не е възприел предаване на посочената сума. Други доказателства не са ангажирани, а свидетелските показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 ГПК. Действително са налице писмени документи, които са индиция за подкрепа на показанията на свидетелите, но не са налице
10
категорични доказателства, че с тази сума са погасени вноските. Освен това е св. С. Н. сочи, че сумата е била дадена единствено за разплащане с работниците. Поради това съдът приема, че е налице вероятност, но не и сигурност, че твардяният от ищцата факт се е осъществил в обективната действителност. Обстоятелството, че е налице вероятност ищцата да е получила дарение от баща си в размер на 25 000 лв., не е достатъчно, за да се приеме за неоспоримо, че паричната сума е разходвана за вноски за апартамента и гаража, а процесуалната тежест да докаже това обстоятелство съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищцата. Освен това въззивният съд не дава вяра на изявленията на свидетелите и поради наличието на съществени противоречия в тях подробно обсъдени по-горе в съдебното решение.
4/ По жалбата на ищцата срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на паричната равностойност -75 лв. на допуснати до делба, но липсващи движими вещи.
Оплакванията са неоснователни. Неточно е позоваването на процесуалния представител на въззивницата на молба от 14.03.2016 г., тъй като в молбата се сочи, че се иска парична равностойност само при отчуждаване на същите, не се сочи и размер на претенцията. Когато се претендира парично вземаме е необходимо да се посочи основанието и размера му. Ясно формулирана претенция за заплащане на сума от 75 лв. за изброени движими вещи е направена за пръв път едва с писмената защита на процесуалния представител на ищцата въпреки, че съдебно-техническата експертиза е била приета в открито съдебно заседание още на 25.04.2016 г. и тогава е била вече ясно, че някои движими вещи не са налице. Процесуалният представител на въззивницата е следвало в този момент да конкретизира ясно и точно претенцията си за присъждане на парична равностойност в размер на 75 лв. Това не е сторено до края на съдебното заседание, нито в проведените на 13.06.2016 г. и 22.06.2016 г. открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд, а с писмената защита по делото, поради което съдът намира, че е преклудирано.
Следователно претенцията на ищцата по реда на чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частично основателна и доказана по размер. Решението на С. районен съд, следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата по реда на чл. 346 ГПК срещу другия съделител и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 14 293 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г., за 1/2 ид.ч. от апартамента, сумата от 1997,50 лв. обезщетение за лишаване от ползване на Уг ид.ч. гаража за периода 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г. и сумата от 1199 лв. обезщетение за лишаване от ползване на движимите вещи в апартамента за периода 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г.
В останалите обжалвани части решението на С. районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на предявените претенции по сметките ответникът по тези претенции следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума общо в размер на 1190 лв. - 825 лв. разноски за
11
адвокатско възнаграждение и 365 лв. за държавна такса, а ищцата да заплати на ответника сума в размер на 753 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
Въззивното решение в частта си относно предявената претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 346 ГПК не подлежи на касационно обжалване, тъй като вноската направена от ищцата през 1994 г. е за апартамент е в размер на 17 311 неденоминирани лева, а за гаража е 888 неденоминирани лева. Съобразно това облигационната претенция на част от тази сума е под законоустановения минимум от 5000 лв. /така и ТР от 27.10.2014 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГТК/. Не подлежи на касационно обжалване съдебното решение и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на парична равностойност на движими вещи в размер на 75 лв.
Воден от горните мотиви, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 799/05.08.2016 г. по гр.д. № 7273/2012 г. на С. районен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от Ц.Н.Х. против Р.А.Х. претенции по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сума в размер на 14 293 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г., за Уг ид.ч. от апартамент В-У1, шести етаж, находящ се в “Б.”, на улица „Г.“ № .Б.", ул. „Г.” № ., състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, две тераси, коридор и три тераси, целият апартамент застроен на 127,84 кв. м., при граници: изток апартамент Г-У1, запад- двор, север- двор, юг- двор, склад на етажа и стълбищна площадка, заедно с избено помещение № М-23, със застроена площ от 7.60кв.м., при граници: изток- мазе М-24, запад мазе М-22, север коридор, юг - двор, заедно с таванско помещение № Т-23. със застроена площ от 8,06 кв.м., при граници: изток -тераса към таван Т-24, запад таван Т-22, север - двор, юг -коридор, заедно с 3,484% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж за 17 479лв. върху държавно място, цялото от 524кв.м., в квартал 167 "В" по плана на гр. С.; за заплащане на сума в размер на 1997,50 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на х/г ид. ч. от ГАРАЖ № Г-14, построен в сградата на ЖСК “Б.” на улица „Г.” № ., със застроена площ 24.79 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка при граници изток-ул."Г.М.", запад-коридор, север- коридор и двор, юг-гараж Г-1 и Г-2, заедно с 0.669% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж, за сумата 3386 лева, върху държавно дворно място, цялото от 524 квадратни метра, в квартал 167"В" по плана на град С. и за заплащане на сума в размер на 1199 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й идеална
12
част от допуснатите до делба движими вещи - диван, два фотьойла, две табуретки, със сиво-кафява,черна плюшена дамаска; холова маса-слонова кост с метални жълти лайсни; Холова секция-тъмен фурнир от пет модула; нафтова отоплителна печка „П."; акумулиращаел. отоплителна печка „О.", „И." ООД; Мокетена настилка на пода-бежово-кафяв цвят; Радио-касетофон,марка „Панасоник"; Ел.печка с реотани; Декоративно, пластмасово фонтанче-бяло; Телевизор „Грундик"; Осветително тяло от стъкло,порцелан и жълт метал/полюлей/; Перде; външна ролетна щора върху всички прозорци; кристални малки чинийки - 6 бр; кристални чинии за студено сервиране-два броя, сервиз за кафе с бордюр и златен кант, състоящ се от 5 бр.чашки с чинийки, захарница и два броя кани; телефонен апарат марка "Панасоник"; дървен сервиз за вино с резба, състоящ се от: ббр. чаши и една кана с меден обков; стъклен часовник; стъклени чаши -4 бр малки, 5 бр. водни и 6 бр.водни -шарени на точки, един брой стъклена захарница и един брой стъклен пепелник; два броя сватбени кристални чаши за шампанско, един брой декоративна газена лампичка; един брой саксия с изкуствени цветя, един брой метален прибор за сервиране от три части и един брой ваза; в КУХНЯ: Разтегателен диван; Кухненска кръгла, дървена маса с четири броя дървени стола с зелено-черна, жакардова дамаска; хладилник-фризер "Хускварна"; два броя метални колички за сервиране; перде-бяло,тюлено,три броя осветителни тела; ролетна външна щора; комбинирана готварска печка на ток и газ; ел. скара; два броя маси-кръгла и правоъгълна-туристическа; газов котлон; един брой черен-метален цветарник; В ДЕТСКА СТАЯ: секция, състояща се от следните части: двукрилен гардероб с надстройка, два броя секционни шкафове, едно самостоятелно шкафче с три чекмеджета, бюро, легло-приста с ракла, един брой дървен стол; килим-жакардов,светло и тъмно кафяво, сиво и оранжево с размери 2.30/1 50м; перде и четири части вътрешни метални, хоризонтални щори; два броя дървени картини с изображения на детски лица; мраморна ваза; куверта за легло-ЛДК; един бр. юрган, кръгла покривка за маса, плетена на една кука, огледало с дървена бяла рамка, осветително тяло от стъкло и метал; в СПАЛНЯ: спален комплект, състоящ се от два двукрилни гардероба с надстройки,спалня с ракла с два капака,секционен шкаф съединен с надстройките и на тяхното ниво, самостоятелен шкаф с две чекмеджета и две вратички и с огледало; два броя дъски за гладене-голяма и помощна-малка, ел. ютия; ел. радиатор; бяло перде и четири части щори-вътрешни,от плат; куверта за спалня-розово-синьо-зелена с една възглавница с форма на сърце и две правоъгълни допълнителни подвижни украси; четири бр. възглавници, два бр.светло-зелено-жълти памучни одеяла, един брой жълто-оранжево одеяло,кафяво одеяло,един брой бежово одеяло, два броя одеяла на цветя-бяло - зелено, кафяво, едно родопско одеяло,червено-зелено; един бр.дървен полюлей, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГПК Р.А.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на Ц.Н.Х., ЕГН ********** ***
23 сума в размер на 14 293 /четиринадесет хиляди двеста деветдесет и три/ лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 15.04.2011 г. - 15.04.2016 г., за 14 ид.ч. от апартамент В-У1, шести етаж, находящ се в “Б.”, на улица „Г.“ № .Б.", ул. „Г.” № ., състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални, баня, тоалетна, килер, две тераси, коридор и три тераси, целият апартамент застроен на 127,84 кв. м., при граници: изток апартамент Г-У1, запад- двор, север- двор, юг- двор, склад на етажа и стълбищна площадка, заедно с избено помещение № М-23, със застроена площ от 7.60кв.м., при граници: изток- мазе М-24, запад мазе М-22, север коридор, юг - двор, заедно с таванско помещение № Т-23. със застроена площ от 8,06 кв.м., при граници: изток -тераса към таван Т-24, запад таван Т-22, север - двор, юг -коридор, заедно с 3,484% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж за 17 479лв. върху държавно място, цялото от 524кв.м., в квартал 167 "В" по плана на гр. С..
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГПК Р.А.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на Ц.Н.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на 1997,50 /хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 14 ид. ч. от ГАРАЖ № ., построен в сградата на ЖСК “Б.” на улица „Г.” № ., със застроена площ 24.79 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка при граници изток-ул."Г.М.", запад-коридор, север- коридор и двор, юг-гараж Г-1 и Г-2, заедно с 0.669% идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж, за сумата 3386 лева, върху държавно дворно място, цялото от 524 квадратни метра, в квартал 167"В" по плана на град С..
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 346 ГГЖ Р.А.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на Ц.Н.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на 1199 /хиляда деветстотин деветдесет и девет/ лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й идеална част от допуснатите до делба движими вещи - диван, два фотьойла, две табуретки, със сиво-кафява,черна плюшена дамаска; холова маса - слонова кост с метални жълти лайсни; Холова секция - тъмен фурнир от пет модула; нафтова отоплителна печка „П."; акумулиращаел. отоплителна печка „О.", „И." ООД; Мокетена настилка на пода-бежово-кафяв цвят; Радио-касетофон,марка „Панасоник"; Ел.печка с реотани; Декоративно, пластмасово фонтанче-бяло; Телевизор „Грундик"; Осветително тяло от стъкло,порцелан и жълт метал/полюлей/; Перде; външна ролетна щора върху всички прозорци; кристални малки чинийки - 6 бр; кристални чинии за студено сервиране-два броя, сервиз за кафе с бордюр и златен кант, състоящ се от 5 бр.чашки с чинийки, захарница и два броя кани; телефонен апарат марка
14
„Панасоник"; дървен сервиз за вино с резба, състоящ се от: ббр. чаши и една кана с меден обков; стъклен часовник; стъклени чаши -4 бр малки, 5 бр. водни и 6 бр.водни -шарени на точки, един брой стъклена захарница и един брой стъклен пепелник; два броя сватбени кристални чаши за шампанско, един брой декоративна газена лампичка; един брой саксия с изкуствени цветя, един брой метален прибор за сервиране от три части и един брой ваза; в КУХНЯ: Разтегателен диван; Кухненска кръгла, дървена маса с четири броя дървени стола с зелено-черна, жакардова дамаска; хладилник-фризер "Хускварна"; два броя метални колички за сервиране; перде-бяло,тюлено,три броя осветителни тела; ролетна външна щора; комбинирана готварска печка на ток и газ; ел. скара; два броя маси-кръгла и правоъгълна-туристическа; газов котлон; един брой черен-метален цветарник; В ДЕТСКА СТАЯ: секция, състояща се от следните части: двукрилен гардероб с надстройка, два броя секционни шкафове, едно самостоятелно шкафче с три чекмеджета, бюро, легло-приста с ракла, един брой дървен стол; килим-жакардов,светло и тъмно кафяво, сиво и оранжево с размери 2.30/1 50м; перде и четири части вътрешни метални, хоризонтални щори; два броя дървени картини с изображения на детски лица; мраморна ваза; куверта за легло-ЛДК; един бр. юрган, кръгла покривка за маса, плетена на една кука, огледало с дървена бяла рамка, осветително тяло от стъкло и метал; в СПАЛНЯ: спален комплект, състоящ се от два двукрилни гардероба с надстройки,спалня с ракла с два капака,секционен шкаф съединен с надстройките и на тяхното ниво, самостоятелен шкаф с две чекмеджета и две вратички и с огледало; два броя дъски за гладене-голяма и помощна-малка, ел. ютия; ел. радиатор; бяло перде и четири части щори-вътрешни,от плат; куверта за спалня-розово-синьо-зелена с една възглавница с форма на сърце и две правоъгълни допълнителни подвижни украси; четири бр. възглавници, два бр.светло-зелено-жълти памучни одеяла, един брой жълто-оранжево одеяло,кафяво одеяло,един брой бежово одеяло, два броя одеяла на цветя-бяло - зелено, кафяво, едно родопско одеяло,червено-зелено; един брой дървен полюлей.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 799/05.08.2016 г. по гр.д. № 7273/2012 г. на С. районен съд в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК Р.А.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на Ц.Н.Х., ЕГН ********** *** сумата от 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет/ лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Ц.Н.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.Х., ЕГН: ********** *** сумата от 753
15
лв. /седемстотин петдесет и три/ лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
|
|
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС при условията на
чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на
страните, а в частта
относно претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл.
346 ГПК и
претенцията за заплащане на парична равностойност на
движими вещи в размер
на 75 лв. е окончателно. _,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: