Решение по дело №2033/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                 28.03.2019  г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 20 февруари                                         2019 г.

В публично заседание в следния състав:

                                                                   Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 2033 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 500 ал.1, т.3 от КЗ 

 

 

 

432  .

Ищецът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД гр. София, в  която твърдят, че със заповед за изпълнение 3015/16.08.2017г. по ч.гр.дело № 4533/2017 год. на Районен съд Стара Загора, било уважено Заявлението им по чл.410 ГПК, депозирано срещу длъжника/ответник Е.Г.М., като била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Твърдят, че на 10.10.2016г. в гр. Стара Загора на ул. Отец Паисий № 8, ответникът Е.Г.М., в качеството на водач на МПС „Пежо 106" с рег.№ *****, виновно допуснал ПТП, като предприел необезопасена маневра „движение на заден ход", при което задна гума на автомобила преминала през левия долен крайник на Х.Р.В. (намиращ се на тротоара), и му причинил контузия в областта на ахилеса и петата. След инцидента, водачът М. напуснал мястото на ПТП без да сигнализира, нито да изчака органите за контрол на движението по пътищата.

Гореописаните обстоятелства били удостоверени в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016г. изготвен от служител на сектор ПП при ОД на МВР гр. Стара Загора.

Дженерали Застраховане АД, като правоприемник на ЗАД ВИКТОРИЯ и в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач М., полица N BG/15/115002674854, със срок на действие 01.11.2015г. - 31.10.2016г., образувал щета *********/18.01.2017г. Щетата била образувана въз основа на депозирано искане от страна на пострадалия Х.В. за изплащане на обезщетение за претърпените вреди.

Искането на увреденото лице било уважено и с платежно нареждане от 27.02.2017г. сумата от 1 200.00 лв., определено застрахователно обезщетение, била изплатена на правоимащото лице.

С плащане на застрахователното обезщетение, за Дженерали Застраховане" АД възникнало правото да получи от виновния водач платеното обезщетение за нанесените вреди, заедно с лихвите и разноските по определянето му, когато при настъпване на ПТП виновният водач е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на контролните органи за движение по пътищата, арг. от чл. 500, ал.1, т.З КЗ.

Доколкото за определяне на горецитираното обезщетение, Застрахователят реализирал обичайни разноски в размер на 15.00 лв., то общата дължима сума от длъжника Е.Г.М. била в размер на 1215.00 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 200.00 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Г.М., че същият дължи на „Дженерали Застраховане" АД сумата от 1215.00 лева - главница, представляваща регресна претенция по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета *********/2017г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата.

Претендират за направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от  Е.Г.М., в която твърди, че предявеният иск е неоснователен - както по основание, така и по размер. Счита, че  не били посочени конкретните факти, въз основа на които да е възможно да се определи какъв е паричния еквивалент на паричното обезщетение. Оспорва твърдението, че след инцидента ответникът напуснал мяс­тото на ПТП без да сигнализира, нито да изчака органите за контрол на движението по пътищата. В този момент Х.В. изрично е казал, че няма претенции към ответника. Счита, че в случая не е било налице произшествие, което да налагало посещението на органите за контрол на движението по пътищата да посетят местопроизшествието. Оспорва твърдението, че е виновен за описаното ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описа­ното в исковата молба поведение на ответника и вреди (каквито и да са те) на Х.Р.В.. Оспорва твърдението, че В. в действителност е претърпял такива болки и страдания, които да бъдат обезщетени с парична сума в размер на 1200 лв.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:  

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. № 4533/2017 г. по описа на РС Стара Загора, с която е разпоредено длъжникът Е.Г.М. да заплати на кредитора "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОЖВАНЕ " АД, сумата от 1215 лева, представляваща дължима сума по регресна претенция по щета № *********/2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 16.08.2017 г. до изплащане на вземането, срещу която длъжникът възразил.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016 г., от който е видно, че „при посетено ПТП“ от дежурен по ПТП в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Стара Загора на 10.10.2016 г. около 11 часа са описани двама участници в ПТП – участник № 1 – Е.Г.М., собственик на „Пежо“ мод. 106, с ДКН ***** и пешеходецът Х.Р.В. ***.

Представена е полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача М., със срок на действие 01.11.2015 г. - 31.10.2016г., молба за изплащане на неимуществени вреди, протокол от заседание на комисия към ищеца от 26.01.2017 г. за взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение, споразумение от 23.02.2017 г., ликвидационен акт от 24.02.2017 г. и преводно нареждане за изплащане на сумата от 1200 лв. на пострадалия Х.Р.В., като безспорно се установи, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 1200 лв.

По делото е представено наказателно постановление от 26.12.2016 г. за налагане на административно наказание глоба, което е обжалвано и отменено в една част.

По делото са допуснати гласни доказателства.

Свидетелката Л.и.п.сочи, че през месец октомври 2016 г. били на кафе с колеги от туристическото дружество. Ответникът Е., свидетелят В. и тя се качили в колата и Е.  леко дал назад колата, но тя не видяла никакъв човек. Вече щели да тръгват, когато дошъл един човек и чукнал  на прозореца на Е.. Е. излязъл от колата и този човек казал, че гумата минала през пръстите на крака му. Свидетелката твърди, че не е видяла такова нещо.  Е. предложил да го заведе до тях или до болницата, но човекът, дето уж пострадал, махнал с ръка и казал – „махайте се, махайте се“. Този човек бил мургав, може би към 50-60 годишен. Този човек си тръгнал, те също.

Свидетелят Х.Р.В.  твърди, че не познава  Е.Г.. През 2016 г. / не помнел дата и месец/ слизал на ул. От.Паисий, направил две крачки и погледнал дали може да пресече, десният му крак бил отпред, левият назад. Изведнъж почувствал страшна болка в левия крак в петата. Твърди, че лек автомобил „Пежо“ се качил на лявата му пета, извикал „ти какво ми направи крака”. Свидетелят очаквал шофьора да даде напред, за да си освободи крака, шофьорът извикал – „извинявай“, дал назад, после пак напред, Докато си вадил химикала да му запише номера на колата, шофьорът изчезнал. Твърди, че отишъл в „Бърза помощ”. Когато му настъпил петата,  седнал на земята, паднал и след това в Бърза помощ искали да го вземат в болницата, но той отказал. След един месец слязъл на същата спирка и видял същата кола и тъкмо искал да й запише номера, шофьора дошъл. Свидетелят твърди, че в деня на инцидента не са разговаряли. Сочи, че автомобилът бил паркиран от неговата дясна страна, после шофьорът дал назад и се качил на лявата му пета, смачкал и ботуша му, имало рана.

         Свидетелят В.С.В. твърди, че през октомври 2016 г. пиели обичайното кафе в кафене „Бялата къща”. Ответникът бил с колата си, която била паркирана на 20-30 см. от тротоара, близо до дърво, с предница обърната на юг - 4-те колела били върху тротоара. Тръгнали към колата тримата: свидетеля, ответника и Л., като не видели до колата никакъв човек. Е. бил от към страната на улицата, като трябвало да даде малко назад, за да излезе. По едно време по тавана му изтуптяли, Е. слязъл от колата и свидетелят чул, че някакъв господин казал:  „какво ще ми помогнеш, ти щеше да минеш през краката ми”. Човекът си тръгнал преди тях и след него те потеглили.  

 

По делото е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно изготвено и която не бе оспорено от страните. Вещото лице сочи, че за да се осъществи описания от свидетеля В.  механизъм, е наложително той да е направил крачка напред с десния си крак не по-малка от 50см. за да бъдат изнесени седалищните части на тялото му достатъчно напред, за да не контактуват с преминаващия заден ляв калник покрай тях. В изправено положение на тялото, петата е изнесена с до 1-2см. назад от вертикалната равнина тангираща към задната част на подбедрицата. Ширината на протектора на гумите, с които стандартно е оборудван л.а "Пежо 106" е 165мм. В зависимост от степента на напомпване страничния борд образува кривина навън от протектора с около 5 - 8мм. Кинематичния анализ показва, че е невъзможно гумата да застъпи петата на човешки крак, ако тялото е в изправено положение в момента на контакта. Възможно е гумата да контактува странично с петата на крака като при въртенето си с малка ъглова скорост е възможно да причини охлузване. Вещото лице дава заключение, че  не е възможно задна лява гума да застъпи/да се качи върху/ петата на левия крак на пострадалия и той да остане в изправено положение или да заеме седнало положение след контакта.

По делото е назначена и изслушано заключението на съдебно- медицинска експертиза, което съдът възприема като добросъвестно изготвено и което не беше оспорено от страните. Вещото лице сочи, че контузната травма, получена при ПТП е без счупване на костни структури, без увреда на магистрални кръвоносни съдове, без увреда на сухожилия и се преодолява за около 30 дни. Няма индикации за тежки психологически последствия.  Свидетелят е напълно възстановен, без остатъци от психична травма. В съдебно заседание вещото лице сочи, че са възможни и други механизми за такава контузия на петата. Вещото лице счита, че се касае за притискане със странично ожулване.

И двете вещи лица в съдебно заседание не потвърждават по категоричен начин твърдения в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП. В този смисъл съдът приема, че се касае за евентуално притискане на петата от борда на гумата странично и притискане със ожулване /вещото лице С. и вещото лице Н. – протокол от 20.02.2019 г./.

Протоколът за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016 г. беше оспорен от ответната страна и съдът приема оспорването за доказано, тъй като нито в исковата молба, нито от свидетелските показания и становищата на вещите лица не се доказа по безспорен начин механизма на ПТП и причинените увреждания на свидетеля В. при описания в исковата молба механизъм.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която е подадено възражение, както и че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за подаден от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

В тежест на ищеца бе да установи, че на 10.10.2016 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на неимуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП.

При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че не се доказа по безспорен начин ответникът да е участвал в процесното ПТП.

С оглед на разпределената тежест на доказване, ищецът следваше да установи при условията на пълно главно доказване, че именно ответникът Е.Г.М., управлявайки л. а. "ПЕЖО 106", peг. № *****, и предприемайки маневра „движение на заден ход“, при което задна гума на автомобила преминава през левия долен крайник на Х.Р.В. и му причинява контузия в областта на ахилеса и петата и след това е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. За доказването на тези обстоятелства ищецът се позова на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.12.2016 г. Доколкото няма наведени възражения от страна на ответника протоколът да е съставен извън кръга на правомощията на служителя на МВР, и извън установената форма и ред, то същият представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща формална доказателствена сила (досежно авторството, датата и мястото на съставяне) и с обвързваща материална доказателствена сила, относно изявленията пред държавния орган и за извършените от него и пред него действия. В случая обаче се установи, че протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП, и участието на ответника в него, както и напускането на мястото на инцидента след това. При извършена служебна справка по АНД № 336/2017 г. по описа на РС Стара Загора /протокол от с.з. 3.04.2017 г. при разпита на актосъставителя Светлан Г., същият е заявил, че „акта който е съставил е съставен по преписка, която е с входящ №122800-29380 от 24.10.2016 година, която е подадена от господин Х.В., в която той е изложил, че е бил блъснат от МПС с регистрационен № ***** и после разпределена на мен преписката. За това съм аз актосъставителя. Самото произшествие не е посещавано от мен на място. Нито съм запознат подробно какво е било и какво се е случило на дата на 10.10.2016 година около 11 часа“/.

От показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели се установи, че те са били преки свидетели на случилото се, като в показанията си излагат факти и обстоятелства, сочещи на друг механизъм на извършване на ПТП. Ето защо, съдът приема, че съставеният констативен протокол за ПТП не може да бъде доказателство за верността на посочените в него обстоятелства досежно механизма на ПТП. От разпита на свидетелите също не се установи ответникът да има участие в ПТП, респ. да е напуснал същото веднага след това. Дори и изготвената по делото СТЕ не даде категоричен отговор на въпроса за настъпилия механизъм на ПТП, и участието на  процесното МПС, при увреждането на свидетеля Х.В., доколкото и вещото лице от медицинската експертиза не даде категоричен отговор за причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилото увреждане на свидетеля. Самият пострадал – лицето Х.В. не може да установи през кой месец и на коя дата е настъпилото ПТП. Констативният протокол за ПТП е съставен два месеца след евентуално настъпилото ПТП, а съдебно-медицинското удостоверение № 54-ІІІ/2016 г. е съставено 17 дни след евентуално настъпилото ПТП. Не може да се установи по категоричен начин, че през този период от 17 дни от евентуално настъпилото ПТП до издаване на съдебно-медицинското удостоверение не е настъпило друго травматично увреждане, което да е причинило, временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота му.

Следва също така да се отбележи, че за да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДв.П са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, съгласно Чл. 125 ал.1 т.2от ЗДвП.  Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има убит или ранен човек. В настоящият случай, предвид твърденията,че  лицето В. е пострадало, то  е било наложително  посещение на мястото на ПТП от органите на МВР. От събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин, че водача на МПС – ответника М. и разпитаните по делото свидетели, които са били в автомобила са възприели фактическата обстановка такава, каквато е описана в исковата молба, нито самият пострадал се е свързал с органите на МВР, веднага след инцидента или да е посетил болнично заведение веднага след настъпване на ПТП. Видно от издадения амбулаторен лист, той е сторил това едва на 11.10.2016 г. След 17 дни е издадено съдебно-медицинското удостоверение и след още два месеца констативния протокол за ПТП.

Доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка "ГО". При това положение въобще не е необходимо да се излагат съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на регресната претенция, свързани с изследване на вината на ответника, определяне на размера на застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само, ако бяха доказани обсъдените по-горе условия за възникване на регресното вземане на застрахователя.

С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования на посоченото основание, то исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 800лв., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от «ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за приемане за установено по отношение на Е.Г.М. ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца сумата от 1215 лева - главница, представляваща регресна претенция по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по щета *********/2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата, за което задължение в полза на ищеца е издадена Заповед № 3015/16.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4533/2017 г. на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА "«ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на  Е.Г.М. ЕГН: **********,*** сумата от 800 лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: