Р Е Ш Е Н И Е
№ 2042/11.5.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 13.04.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 15271 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Е.П.Й. ЕГН ********** , с адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 500,00лв. , представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем №********от 10.11.2016г., сключен между длъжника и „В.К“ ООД, ЕИК *********, вземането по което прехвърлено от страна на „В.К“ ООД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.;
- сумата в размер на 76,90 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.11.2016 г. до 20.07.2017 г.,
- сумата в размер на 206,10 лв., представляваща такса експресно разглеждане на документи;
- сумата в размер на 206,10 лв. , представляваща неустойка за неизпълнение на задължение,
- сумата в размер на 245,00 лв , представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
-
сумата в размер на 30,90 лв,
представляваща мораторна лихва за периода 24.11.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена Заповед № 5869/28.07.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в
исковата молба, че е налице сключен Договор за паричен заем № 5314675, от 10
ноември 2016 г. между „В.К" ООД като Заемодател и Е.П.Й. като Заемател.
Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
ответника паричен заем в максимален размер на 500 лв., а Заемателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Е.П.Й.
е усвоил сума в общ размер на 500 лв., като дължимата
към настоящия момент главница е в рамер на 500 лв.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2017г. между
„В.К" ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК
*********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5314675,
от 10 ноември 2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора.. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 76.90 лв., за периода от 24.11.2016г. до 20.07.2017Г.
Разпоредбите
на договора предвиждат, че и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на
паричен заем,предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 206.10 лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените
в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 206.10 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната
вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати
Заемателя е в размер на 54.95 лева.
Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка
за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Следователно неустойката за неизпълнение
се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не
е налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в
размер на 206.10 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на В.К
ООД, в която е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай Е.П.Й. - дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв.
Поради трайната забава и множеството неизпълнени задължения Е.П.Й. дължи
заплащането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 30.90 лв. за
периода от 24.11.2016г. - датата на последната
погасителна вноска до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер 350 лв.,
от които - 50лв. по чл. 13 т.2 от
НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НБПП.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция.
Ответникът Е.П.Й. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба , в който се изразява становище за недопустимост ,
както и за неоснователност на предявената искова претенция.
Ответникът оспорва, че е
сключен процесния договор за кредит.
Ищецът оспорва ,
че са налице основания за присъждане на всяко едно от вземанията.
Моли се да се отхвърли
изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 12.10.2016
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 5869/28.07.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено
на длъжника Е.П.Й. ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОР А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК/БУЛСТАТ
********* с адрес ***, сумата от
500,00лв./петстотин лева/, представляваща
неиздължена главница по Договор за паричен заем №********от
10.11.2016г., сключен между длъжника и „В.К“ ООД, ЕИК *********, вземането по
което прехвърлено от страна на „В.К“ ООД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.; 76,90 лв./седемдесет и шест
лева и деветдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
24.11.2016 г. до 20.07.2017 г., 206,10 лв./двеста и шест лева и десет
стотинки/представляваща такса експресно разглеждане на документи, 206,10
лв./двеста и шест лева и десет стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, 245,00 лв./двеста четиридесет и пет лева/
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, 30,90 лв./тридесет
лева и деветдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
24.11.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и да
заплати направените съдебни разноски в размер на 25.30лв./двадесет и пет лева и
тридесет стотинки/, за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал.1 ГПК,
както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ на осн. чл.26 от НБПП за защита по заповедно производство. Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за паричен заем №********от 10.11.2016г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят
и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за
заведената искова молба по ч.гр.д. № 10532/2017г.
на ВРС-ХVІІІ състав. Вследствие на изложеното
, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно
учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
към доказателствения материал договор за паричен заем „В.К. п.14 и 30” № 5314675/10.11.2016 г. на ответника Е.П.Й. е
предоставен от страна на „В.К” ООД кредит в размер на 500,00 лева. От своя
страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 18 броя двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 43,50 лева, като общата дължима стойност
на плащанията са в размер на 783,00 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен
процент от 40.34%. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на
49.30%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е
посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от
договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история
или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител
по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател,
или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 206,10 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 54,95 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 989,10 лв. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е,
че при забава на плащане на задълженията на заемателя, последният дължи
законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от договора е посочено,
че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на „В.К” ООД,
актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място
във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Приета по делото е
Тарифата на „В.К” ООД, относима към договора за паричен заем „Viva Express”. В същата е предвидено, че при забава на плащането на
погасителни вноски по договор за предоставяне на паричен заем за суми от 400
лева до 1500 лева, потребителят дължи на кредитора заплащане на 12.50 лева на
всеки четвърти и единадесети ден забава, представляваща направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, но не повече от 150 лева. При
забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да погасителна
вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер на 200 лева
до 1500 лева на петдесет и осмия ден забава потребителят дължи на кредитора
еднократно заплащане на 100 лева, представляваща направени разходи за събиране
на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,
което осъществява и административната дейност по събиране на вземането. Наред с
горните задължения е предвидено, че при забава на плащане на задълженията на
потребителя по договора, същият дължи законната лихва за всеки ден забава.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., че „В.К”
ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за
заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и приложение № 1, в което под № 183 са посочени трите имена и ЕГН
на ответника, дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от
дълга към 27.03.2017г., както следва: главница в размер на 500,00 лева,
договорна лихва в размер на 76,90 лева, такси/неустойки/разходи за забава в
размер на 657,20 лева.
Представено по делото е уведомление,
по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по Договор за
паричен заем № 5314675/ 10.11.2016г. между „В.К" ООД и Е.П.Й. няма
извършвани плащания от Заемателя и съответно няма погасени задължения. Вещото лице посочва, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда по договора за паричен заем са начислени
следните задълженията на заемополучателя: главница в размер на 500,00 лв., договорната
лихва 76,90лв. за периода от 24.11.2016 г. до 20.07.2017г., такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 206,10 лв., неустойка за неизпълнено
задължение 206,10 лв., законна лихва върху главницата от 500,00лв. за периода
24.11.2016г. - 21.07.2017г. е в размер на 33,34 лв. , такса разходи за събиране
на нередовни кредити в размер на 150,00лв. и такса разходи по събирането на
просрочени вземания в размер на 100,00лв. Общият размер на дълга към датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -26.07.2017г е 1272,34 лв.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването
на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валиден договор за
цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума;
валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение,
изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и
момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай,
че ищецът докаже нейната дължимост.
В производството по
установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и
поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието
на правоизключващи или правопогасяващи
вземането обстоятелства.
Видно от приобщения
по делото Договор за паричен заем № 5314675/10.11.2016г., „В.К“ ООД е
предоставило паричен заем на ответника Е.Й. в размер на 500,00 лева. Договорът
е подписан от Е.Й. в качеството му на заемополучател, който не оспорва подписа
си в графата заемополучател. Представеният договор представлява частен документ,
съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на
съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Съгласно чл.2 ал.2
от договора заемополучателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума на
датата на подписване на договора, поради което съдът намира, че кредиторът е
изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита.
Съгласно
договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез
внасянето на 18 двуседмични вноски,
всяка в размер на 43,50 лева, включваща
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на
цесионер и „В.К” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., ведно с
приложение към него, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем №
5314675/10.11.2016г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да
уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение
№ 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай макар и
по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди
образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът
намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда. Тези съображения налагат извода за
неоснователност на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване
на цесията.
Липсват твърдения ,
респективно и ангажирани доказателства
ответникът да е внасял погасителни вноски по договора. Предвид това и с оглед
на обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали към датата на устните
състезания се установява дължимостта на вземането на ищеца за главница в размер
на 500,00 лева и договорна лихва в размер на 76,90 лева.
Претенцията на
ищеца включва и начислена неустойка и
такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Задължението за
заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от договора, който предвижда такава
да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на заемополучателя
в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история
или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител
по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател,
или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му
създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Начинът, по който е
уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването
на тази неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Съгласно чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен на
неговите задълженя да запати необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай
в чл. 1 и 2 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат
предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен
заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на
оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това
задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя – над 50 % от заемната сума. Както разходите на
кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на
разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора се цели заобикаляне
на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави като
илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК,
което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема, че цитираната клауза е нищожна и като такива не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради и
което искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на вземането не
са представени доказателства съобразно поетите в договора задължения и
отговорности от страна на заемополучателя последният да поемал задължение за възстановяване
на разходи в тази връзка.
В чл.15 заемателят
е заявил,че е запознат и съгласен с
Тарифа за таксите на „В.К“ ООД, която от своя страна дефинира понятието
„разходи“ и посочва размер на същите. Нито в договора, нито в Тарифата не е
вменено задължение, което да е в тежест на заемополучателя за заплащане от
негова страна на разходи от такъв вид. Дори и горното да не бъде споделено
следва да се изложи също, че по делото не са ангажирани доказателства за
извършване на разходи във връзка с извънсъдебно събиране на вземането.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
По отношение на
претенцията на ищеца за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи, съдът намира, че ищецът не е представил доказателства за
осъществяване на тази допълнителна услуга , сочеща на „експресност“, както е посочено в договора, като намира, че кредиторът
, предоставяйки при облекчени условия кредит на кредитополучателите, не може да
санкционира същите посредством заплащане на такава такса за експресност в
размер почти около половината от размера на предоставения кредит. Съдът намира, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на печалбата в размер на 41,22 %, а
отделно се дължи договорна лихва. С определяне на горното плащане по същество
се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както
съдът посочи по-горе, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Вследствие на
изложеното , съдът намира, че исковата претенция е частично основателна и
следва да бъде уважена до следните размери: 500,00 лева просрочена главница,
76.90 лева – непогасена договорна лихва за периода от 24.11.2016г. до 20.07.2017г.
и 30,90 лева, обезщетение за забава за периода от 24.11.2016г. до 21.07.2017г.
Исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на претендираните
такса експресно разглеждане на документи, неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 36,18 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100,00
лева. Вследствие на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 228,08 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника Е.П.Й. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 500,00 лв. , представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем №********от 10.11.2016г., сключен между длъжника и „В.К“ ООД, ЕИК *********, вземането по което прехвърлено от страна на „В.К“ ООД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.;
- сумата в размер на 76,90 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.11.2016 г. до 20.07.2017 г.,
- сумата в размер на 30,90
лв, представляваща мораторна лихва за периода 24.11.2016 г. до
21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението , за които
суми е издадена Заповед № 5869/28.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав, на основание
чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата
в размер на 206,10 лв.,
представляваща такса експресно разглеждане на документи, за сумата в размер на 206,10 лв. , представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение и за сумата в размер на 245,00
лв , представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА Е.П.Й. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** , сумата в
размер на 36,18 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.
№ 10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав, както и сумата от 228,08 лв., представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: