Решение по дело №16/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).

Образувано е по жалба от П. Г. И. от гр.Плевен, [жк], [адрес], с [ЕГН], против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000643/3.11.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при липса на материалните предпоставки за нейното налагане и в противоречие с целта на закона. Твърди, че не става ясно от описателната част на обжалваната заповед коя точно от хипотезите, предвидени в чл.171, т.2А, б.а от ЗДП е имал предвид административният орган при издаване на последната. Твърди, че процесният автомобил е семейна имуществена общност и освен от жалбоподателя, се използва и от неговата съпруга. Сочи още, че към датата на констатиране на нарушението автомобилът, който има необходимите документи за техническа изправност и застраховки, се е използвал от неговия син, който е бил правоспособен водач. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М. с пълномощно на л.47 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че от субективна страна е установено чрез разпита на свидетеля К. И., че същият не е знаел, че няма право да управлява МПС. От справката, която е приобщена по делото от КАТ, е видно, че свидетелството за управление на МПС е отнето едва на 3 ноември, когато жалбоподателят е управлявал автомобила, за което е наложена тази мярка. Когато му е връчена заповедта за ПАМ, на жалбоподателя не е иззето свидетелството, не е отбелязано, че той е отказал да го връчи или по някакъв друг ред. Твърди, че в самата заповед е посочено- „временно отнемане на МПС“ което означава, че това трябва да бъде извършено с действие на принуда или задължително принуждаване да си даде книжката, а такъв акт не е имало. Счита, че жалбоподателят е бил подведен от текста на заповедта, че настоящата заповед може да бъде обжалвана и за него не е станало категорично ясно, че не може да управлява МПС. Счита, че от съществено значение е, че има влязло в сила решение на Административен съд – Плевен, както и влязло в сила постановление на Районна прокуратура – Плевен, от които е видно, че К. И. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство, а не моторно превозно средство. За него не се изисква регистрация, не се изисква свидетелство за управление. Сочи, че е налице една поредица от незаконосъобразни действия от органите на КАТ, тъй като за управление на тротинетка не е необходимо свидетелство за управление. И тази поредица от действия са довели до това, че жалбоподателят е управлявал автомобила на баща си, без да си дава сметка, че спрямо него е наложена мярка, която обаче не е приведена докрай. Поради тази причина счита, че заповедта за прилагане на административната мярка „прекратяване регистрацията на МПС“ е незаконосъобразна, т.к. тя е последната от поредица от незаконосъобразни действия. Моли за отмяна на заповедта, претендира разноски.

Ответникът- Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, претендира жалбата да се остави без последствия. В писмото е направено възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за един адвокат. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С АУАН серия GA №1072251 от 03.08.2023г., на К. П. И. е вменено нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП за това, че на 03.08.2023г., около 21:03часа в гр.Плевен, [жк] до ** с посока на движение към [улица], управлява индивидуално електрическо превозно средство [Марка] със сериен *** като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARPK0012, издаден талон за медицинско изследване №0053492 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата №[рег. номер]. АУАН е подписан от нарушителя, като е отразено – нямам възражения.

Въз основа на АУАН серия GA №1072251 от 03.08.2023г. е издадено Наказателно постановление №23-0938-002606/18.08.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на К. П. И., е наложена глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца. Няма данни по делото дали последното е обжалвано и кога е влязло в законна сила.

На 3.08.2023г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0938-000474/03.08.2023г., с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К. П. И. до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 03.08.2023г., около 21:03часа в гр.Плевен, [жк] до ** с посока на движение към [улица], К. И. управлява индивидуално електрическо превозно средство [Марка] със сериен *** като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабр.№ARPK0012, издаден талон за медицинско изследване №0053492 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата №[рег. номер]. Посочено е, че отказва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, което представлява нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.

Тази заповед е била оспорена с жалба от К. П. И. пред Административен съд-Плевен, където е образувано административно дело №834 по описа на Административен съд-Плевен за 2023 год. , приложено към настоящото. По делото е постановено Решение №438/1.02.2024 год., с което съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0938-000474/03.08.2023г., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен. За да отмени заповедта, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил следните съображения за материална незаконосъобразност на заповедта: Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е дали електрическият скутер, който И. е управлявал, когато е бил спрян за проверка и е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, представлява индивидуално електрическо превозно средство или моторно превозно средство по смисъла на закона, и дали при неговото управление се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС. За да отговори на този въпрос съдът съобразил, че съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл.150а ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. А в ал.2 от същата норма е предвидено, че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като в т.1 е посочена категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e).

По смисъла на §6 т.10 от ДР на ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Според легалната дефиниция на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съдът посочил, че в т.18б от §6 на ДР на ЗДвП е дадено легално определение на индивидуално електрическо превозно средство, а именно пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg., като не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. Приел за безспорно, че процесният електрически скутер е пътно превозно средство по смисъла на закона. Съдът изложил съображения, че за да се приеме, че едно пътно превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, същото следва да отговаря на следните критерии: 1. да е оборудвано с електрически двигател; 2. максималната му конструктивна скорост да надвишава 6 км/час; 3. да няма място за сядане или: 4. мястото за сядане да е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5. собствената му маса е до 50 кг. От последното направил извод, че основният критерий за определяне на едно превозно средство като индивидуално електрическо превозно средство не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка. Счел, че в конкретния случай, процесното превозно средство-електрически скутер е оборудвано с електрически двигател, максималната му скорост е до 25км/ч., няма място за сядане и теглото му заедно с батерията е 52кг. Т.е. същото представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6 т.18б от ДР на ЗДвП, като в този смисъл се позовал и на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Съдът направил извод, че това ППС не представлява моторно превозно средство, в какъвто смисъл било и заключението на вещото лице, независимо от мощността на двигателя, доколкото разпоредбата на §6 т.11 от ДР на ЗДвП изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства. След като процесното ИЕПС не е моторно превозно средство, съобразно законовата регламентация, то за неговото управление не се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС. В този смисъл е и чл.150 от ЗДвП, според който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство. Съдът изложил още съображения, че наложената на К. И. принудителна административна мярка е временно отнемане на СУМПС, каквото според гореизложеното последният не е длъжен да има за управление на процесното индивидуално електрическо превозно средство. По тези съображения съдът отменил оспорената заповед. Отменителното решение е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 1.02.2024 год.

Междувременно, преди приключване на съдебното производство по адм.дело №834/2023 год., на 3.11.2023 год. в гр.Плевен, на ул „**“ до номер 71 с посока на движение кьм [улица], като водач на лек автомобил *** с регистрационен номер [рег. номер] (собственост на П. Г. И.) , водачът К. П. И. е установен от органите на полицията да извършва следното нарушение : Управлява описаното МПС, след като е лишен от това право по административен или съдебен ред - със Заповед за ППАМ № 23-0938-000474/03.08.2023г. на ОДМВР ПЛЕВЕН, С-Р П. П. ПЛЕВЕН с дата на връчване 19.09.2023г.; Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът. Съставен му е приложеният на л.6 от делото АУАН серия GA №1069950/3.11.2023 год. за нарушения на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 137А ал. 1от ЗДвП.

Срещу съставения АУАН е подадено възражение вх.№316000-44290/9.11.2023 год., приложено на л.39 от делото.

Въз основа на съставения АУАН е издадено приложеното на л.32 от делото Наказателно постановление №23-0938-003429/14.11.2023 год. на Началник сектор Пътна полиция-Плевен, с което на И., за вменените със съставения АУАН две нарушения по на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 137А ал. 1от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, са наложени две административни наказания „глоба съответно в размер на 300 лева и 50 лева.

Видно от приложеното на л.60 от делото писмо с вх.№1288/1.03.2024 год., че СУМПС №********* на К. П. И. не е било фактически иззето при съставяне на АУАН серия GA №1072251 от 03.08.2023г., а е иззето едва при съставянето на АУАН серия GA №1069950/3.11.2023 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000643/3.11.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо П. Г. И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС –л.а.*** с рег.№[рег. номер], за срок от шест месеца затова, че на 03.11.2023г.в 16,15 часа в град Плевен [улица]до номер 71 с посока на движение към [улица], К. П. И. [ЕГН] като водач на лек автомобил *** с регистрационен номер [рег. номер] (собственост на П. Г. И.), извършва следното нарушение : 1. Управлява горепосоченото МПС, след като е лишен от това право по административен или съдебен ред със ЗППАМ номер 23-0938-000474/03.08,2023г. на ОДМВР ПЛЕВЕН, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛЕВЕН с дата на връчване 19.09.2023Г. АУАН № GA 1069950/03.11.2023г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя П. И. на 4.12.2023 год., а жалбата против нея е подадена на 15.12.2023 год. и е заведена с вх.№316000-49676.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Началникът на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен, издал оспорената заповед, е оправомощен със Заповед №316з-2561/4.07.2022 год. Последната е приложена на л.11 от настоящото дело, издадена е от Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2а от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен-за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. От своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022 год , тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, приложена на л. 27-28 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, изпълващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да се релевират в производството пред РС при обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, не и в настоящото. Според настоящия състав на съда АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач, който е лишен от това право по административен или съдебен ред, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината и в този смисъл се явява неоснователно оплакването на жалбоподателя, че деянието не е извършено виновно от водача, тъй като същият не е знаел, че няма право да управлява МПС. Нормата на чл.171, т.2А дори не изисква собственикът да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което го управлява и това е видно от граматическия анализ на нормата , съгласно която прекратява се регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Чрез тази принудителна административна мярка се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респ. с притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния предвиден в приложимата норма срок от шест месеца, поради което неизлагането на мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т. 2А от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга страна разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Посочените в заповедта основания за нейното издаване, обаче, не кореспондират с действителните факти от значение за прилагане на мярката.

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., съгласно който текст се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В процесния случай в оспорената заповед е описано, че се касае за управление на несобствено превозно средство от лице, което е лишено да управлява МПС по административен или съдебен ред със ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, която е една от хипотезите на приложимата норма на чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП. Цитираната заповед се намира в кориците на адм.дело №834/2023 го. На АС-Плевен, приложено като доказателство към настоящото и от нея се установява, че временно е отнето СУМПС на водача К. И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че при управлението на превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици. Отнемането е станало на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДП.

От една страна, видно е от тази цитирана ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, че с нея само временно е отнето СУМПС на водача, с нея не е лишен последният от право да управлява МПС по административен или съдебен ред, поради което посоченото в оспорената заповед фактическо основание за прекратяване на регистрацията на процесното ППС не кореспондира с фактите, удостоверени от доказателствата по делото. Вярно е, че с издаденото въз основа на съставения АУАН серия GA №1072251 от 03.08.2023г., Наказателно постановление №23-0938-002606/18.08.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, за нарушението на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на К. П. И., е наложена освен глоба в размер [рег. номер]., още и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца. Ако се приеме обаче, че водачът К. И. е бил лишен от право да управлява МПС, така, както е описано в оспорената заповед, то лишаването от право да управлява МПС не е станало въз основа на посочената в оспорената заповед ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен. Така че от друга страна отново е налице некореспондентност между фактическите установявания и събраните писмени доказателства. Дори да се приеме, че погрешно е посочено, че лишаването е въз основа на ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, а не , както е в действителност-въз основа на НП№23-0938-002606/18.08.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, това лишаване от правоуправление в този конкретен случай не може да бъде годно основание за прилагане на мярката „прекратяване регистрацията на ППС“ поради следното: Няма данни НП№23-0938-002606/18.08.2023г. да е влязло в законна сила към датата на издаване на настоящата оспорена заповед, а съобразно разпоредбата на чл.74 от ЗАНН, действия за привеждане в изпълнение на НП се предприемат от административнонаказващия орган, съответно от съда, в тридневен срок от влизането в сила на НП. При липса на разпоредба, регламентираща предварителна изпълняемост на наложеното с НП административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, респ. при липса на данни за влизане в сила на НП , не може да се приеме, че към датата на издаване на оспорената в настоящото производство ЗППАМ, водачът К. И. е бил лишен от правоуправление. От друга страна, наложено с НП №23-0938-002606/18.08.2023 год. наказание „лишаване от права” не е било изпълнено фактически, което също е пречка да се приложи мярката по чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП, поради следното: Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП , съгласно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП. По данните от приложеното на л.60 от делото писмо от сектор ПП при ОД на МВР –Плевен, СУМПС на водача К. И. не е било иззето при съставяне на АУАН серия GA 1072251, то е иззето едва при съставяне на АУАН серия GA 1069950 от 3.11.2023 год., поради което няма как към датата на издаване на ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год., цитирана в оспорената заповед като основание за лишаване от правоуправление на К. И., последният да е бил лишен от това право с тази цитирана ЗППАМ. Поради което и на 3.11.2023 год., когато му е съставен АУАН, че управлява МПС, след като СУМПС му е било иззето по административен ред, то на тази дата К. И. практически не е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, тъй като СУМПС не му е било иззето, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП.

На последно място настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че действително, на основание чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяването обаче, на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, по аргумент от разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК. В този смисъл, след издаване на настоящата оспорена заповед, с която е прекратена регистрация на МПС, което е посочено, че е било управлявано от лице, което е било лишено по административен или съдебен ред от право да го управлява на основание ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год., тази последна цитирана ЗППАМ е била отменена от Административен съд-Плевен с влязло в сила на 1.02.2024 год. съдебно решение по адм.дело №834/2023 год. – след издаване на настоящата оспорена заповед и преди приключване на устните състезания по настоящото дело. И основанието за отмяната е, както беше вече посочено в настоящото изложение, че ППС /за управлението на което е била издадена ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год./ не представлява моторно превозно средство, независимо от мощността на двигателя, доколкото разпоредбата на §6 т.11 от ДР на ЗДвП изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства. След като процесното ИЕПС не е моторно превозно средство, съобразно законовата регламентация, то за неговото управление не се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС, който смисъл е чл.150 от ЗДвП, според който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство. Тъй като наложената на К. И. принудителна административна мярка е временно отнемане на СУМПС, такова според гореизложеното последният не е длъжен да има за управление на процесното индивидуално електрическо превозно средство. С отмяната по съдебен ред на ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на цитираните основания, следва извод, че при управлението на индивидуалното електрическо превозно средство на 3.08.2023 год. К. И. не е бил задължен да направи тест за употреба на наркотични вещества и като е отказал такъв, незаконосъобразно му е било отнето СУМПС. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото са тази, които са настъпили след издаване на административния акт и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си или отменят тези факти. След като е отменена ЗППАМ №23-0938-000474/3.08.2023 год. на посочените основания, следва , че е налице нов факт, който с обратна сила отменя установяването на ответника, че К. И. при управлението на МПС на 3.11.2023 год. е бил лишен по административен или съдебен ред от право да управлява МПС, респ. че същото му е било иззето/отнето. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон с оглед установени нови факти. Същата следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати на П. Г. И. направените по делото разноски в размер общо на 510 лева, от които 10 лева, платени за държавна такса за образуване на делото съобразно приложената на л.4 квитанция и 500 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействия на л.47 от делото, което е под минималното определеното с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от ответника с писмото, с което преписката е изпратена в съда, възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба от П. Г. И. от гр.Плевен, [жк], [адрес], с [ЕГН], Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000643/3.11.2023 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен да заплати в полза на П. Г. И. от гр.Плевен, [жк], [адрес], с [ЕГН], направените по делото разноски общо в размер на 510лева (петстотин и десет лева).

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.