Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2302 07.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19628 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени два иска с правна квалификация по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- *** ***, чрез пълномощника си *** П.П., е предявил против С.Т.Б., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 5 609, 38 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № ****/ 17.12.2013 г., сумата от 251, 24 лева- застрахователна премия, сумата от 1 437, 50 лева- възнаградителна лихва за периода 19.12.2014 г.- 18.11.2016 г. и сумата от 1 721, 77 лева- лихва за забава за периода 19.11.2016 г.- 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ****/ 17.12.2013 г., по който на ответника се отпуснала в заем сумата от 7 000 лева за срок от 35 месеца, за периода 20.01.2014 г.- 20.09.2016 г., съгласно погасителен план. Общата дължима сума била 11 256, 70 лева, при фиксиран ГЛП- 27, 67 % и ГПР- 34, 90 %, като се включвали още такса за усвояване на кредита от 245 лева и застрахователна премия от 980 лева. Сумата била преведена по лична банкова сметка ***, като в чл. 5 от договора се предвидило при забава на една или повече вноски да се дължи обезщетение за забава в размер на ОЛП, ведно с 10 %. Длъжникът преустановил плащанията по кредита на 19.12.2014 г., към която дата били погасени 11 месечни вноски. Поради това, че дългът бил с краен падеж- 20.09.2016 г., длъжникът изпадал в забава и без покана на основание на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, като кредитът станал предсрочно изискуем в пълен размер. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 5 609, 38 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № ****/ 17.12.2013 г., сумата от 251, 24 лева- застрахователна премия, сумата от 1 437, 50 лева- възнаградителна лихва за периода 19.12.2014 г.- 18.11.2016 г. и сумата от 1 721, 77 лева- лихва за забава за периода 19.11.2016 г.- 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не били спазени изискванията за уведомяване от страна на търговеца за това, че настъпило неговото правоприемство, за да се знаело на кого и как евентуално да се плати или пък да се оспори надлежно вземането. Също така липсвало и уведомление за размера на дълга, за остатъчната сума, както и за началния момент на изискуемостта. Нямало и уведомление за предсрочната изискуемост, в която връзка се прави и възражение за изтекла давност за периода 21.0.2015 г.- 21.01.2020 г. В случая давността не била спирана или прекъсвана, поради което претенцията както за главница, така и за лихва, била погасена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски паричен кредит № ****/ 17.12.2013 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, на лицето е предоставена в заем сумата от 7 000 лева, като са предвидени застрахователна премия от 980 лева и такса за усвояване на кредита от 245 лева. Кредитът се погасява на 35 месечни вноски, всяка от по 321, 62 лева, при ГПР- 34, 90 % и ГЛП- 27, 67 %. В договора е инкорпориран и погасителният план.
Представени са копия от договора, застрахователен сертификат и декларация за лични данни.
Приложени са и доказателства за универсално правоприемство на ищеца чрез трансгранично сливане с френско дружество.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на съответната документация е установило, че процесният кредит в размер на 6 703 лева е усвоен по банков път, като общия размер на сумата от 7 000 лева са приспаднати такса за усвояване на кредита от 245 лева и застраховка по кредита от 52 лева. Непогасеният остатък по кредита по пера- главница, застраховка и лихви, напълно съвпада с претенцията по искова молба. общият размер на извършените плащания е 3 569, 66 лева, като последното плащане е от 26.01.2015 г., а вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо от 20.10.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между страните са съществували отношения по сключен между тях договор за потребителски кредит от 17.12.2013 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 7 000 лева за срок от 35 месеца, платим на вноски по погасителен план. В отговора не се оспорва наличието на подобен заем, налице са и частични плащания, т.е. изпълнение на задълженията на кредитополучателя, като лицето е условило средствата по кредита. Със сключването на договора всяка от страните се обвързва от съглашението и следва да изпълни ангажиментите си. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението, предмет на индивидуално договаряне, е израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със сумата, която ще дължи по отпуснатия му заем. В съдържанието на договора са уговорени параметрите на същия, посочени са дължимите суми, представен е и погасителен план по вноски с падежни дати. Видно от заключението на вещото лице, длъжникът е погасил 10 вноски и е преустановил плащанията, като според договора са били налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (чл. 5, изречение второ), но с исковата молба се търси цялата сума по договора поради настъпил краен падеж на последната 35- та вноска на 18.11.2016 г. В този смисъл съображенията в отговора за липса на уведомяване за предсрочна изискуемост (каквото не е нужно според посочения по- горе текст на договора, уреждащ въпроса) са напълно неотносими към спора, доколкото основанието за настъпване на изискуемостта е изтичането на крайния срок на погасяване на задължението и покана в тази хипотеза не е дължима. Договорът е с краен падеж, който е настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения- главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже пълно плащане, но такова липсва, поради което сумата по исковата молба за остатъчна главница от 5 609, 38 лева се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и неплащане в срок. Именно предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е запознат с нея, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен. За търсения период от 19.12.2014 г. до 18.11.2016 г. тази редовна лихва според ССчЕ възлиза на сумата от 1 437, 50 лева, поради което това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората лихва, посочена като лихва за забава, следва да се посочи, че същата има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й се установява също от заключението на вещото лице по ССчЕ и за периода 19.11.2016 г. до 28.11.2019 г. той възлиза на сумата от 1 721, 77 лева, който отново не е прекомерен, нито неравноправен, с оглед размера на отпуснатия дълг, поради което следва да бъде присъден. В договора е предвидена и застрахователна премия в общ размер на 980 лева, част от която е приспадната още с превеждането на сумата по кредита- 52 лева, а останалата част е плащана заедно с месечните вноски, като непогасеният остатък е 251, 24 лева и тази сума също е дължима, след като потребителят е приел този продукт, предоставен му от кредитополучателя като вид обезпечение на дълга, която услуга си има съответна цена.
В заключение, от събраните по делото писмени доказателства и ССчЕ безспорно се установява наличие на непогасено задължение по договор за кредит, вземането по който е станало изискуемо и предвид липсата на доброволно плащане, длъжникът с решението следва да се осъди за изпълни задълженията си.
Оспорванията в отговора досежно основателността на претенцията са две групи и същите следва да разгледат за пълнота на изложението, макар и те да остават недоказани по делото и да не променят изхода от спора.
На първо място, твърди че, ищецът не бил уведомил длъжника за преобразуването си чрез сливане и така лицето не знаело на кого да изпълни при заличен търговец и липса на данни за правоприемство. Подобна теза не може да бъде споделена, нито пък тя може да бъде основание за освобождаване от задължение за плащане. На първо място, въпросното преобразуване на правно организационната форма на ищеца е настъпило през 2018 г., т.е. много след крайния падеж на задължението по кредита. В този смисъл кредиторът въобще няма задължения, свързани с каквото и да е уведомяване на длъжника на кого следва да изпълни, доколкото вземането е станало изискуемо предвид изтеклия срок на договора и вече изцяло в тежест на задълженото лице е да изпълни на точния си кредитор, като евентуалният риск от престиране на нелегитимирано лице е за негова сметка с оглед забавата в плащанията. На следващо място, нито се твърди да е изпълнявано на някой друг различен субект от кредитора по договора, нито пък се представят доказателства за готовност за изпълнение от страна на длъжника, която да е препятствана от промяната в статута на дружеството и от неизвестността на кого точно да се плати. На трето място, от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява факта на едно законосъобразно извършено правоприемство чрез трансгранично сливане, при спазване на съответните правила на вътрешното и общностно европейско право. Кредиторът по договора е прекратен като търговец, но неговите права и задължения изцяло са преминали в приемащо дружество, в което той се е влял и което е станало негов универсален правоприемник. Така ищецът се явява напълно легитимирано лице носител на вземането по кредита, който е в правото си да претендира непогасените по договора суми.
На второ място, досежно възраженията на ответника в отговора за изтекла давност по отношение на кредита, следва да се посочи, че изложените съображения касаят принудително изпълнение на вземането, каквато хипотеза по делото няма, доколкото не се твърди в исковата молба кредитът да е събиран принудително чрез съдебен изпълнител, за да са приложими постановките на т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. на ОСГКТ на ВКС. За давността е без никакво значение обстоятелството дали длъжникът е бил уведомяван или не за сливането на кредитора, доколкото този факт е напълно ирелевантен по отношение на въпроса за спиране/ прекъсване на давността. В случая самият ответник признава, че вземането му по кредита се погасява с общата петгодишна давност и това е така, защото всички плащания по погасителния план произтичат от един общ юридически факт и са самостоятелно обособени. При договора за заем принципно има едно неделимо плащане, като обстоятелството, че страните са се уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, не превръща тези вноски в периодични плащания. Това са частични плащания по договора, като кредиторът се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си- на части, а не наведнъж. Оттук- не е приложима кратката 3- годишна давност, защото дългът е разсрочен, а не представлява периодично плащане на повтарящо се еднородно задължение по смисъла на цитирания по- горе законов текст. Началният момент на давността е този на изискуемостта на вземането, като в случая, както вече по- горе се посочи, независимо че са били налице предпоставките по договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.01.2015 г., претенцията се основава на изтекъл срок на договора, чийто краен падеж е 18.11.2016 г. Исковата молба обаче е подадена на 02.12.2019 г., или много по- рано от изтичане на общата давност, поради което не може да се приеме, че вземането е погасено на това основание. Макар и принципно по отношение на вземанията за лихви давността да е тригодишна, в настоящия случай това не е приложимо, защото във всяка една месечна вноска по погасителния план се кумулират както лихва, така и главница, т.е. касае се за единно задължение, разсрочено във времето, за погасяването на което е приложима общата 5- годишна давност, която тук не е изтекла.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер, доколкото исковете са уважени изцяло. Разноските надлежно се претендират, за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 360, 80 лева (лист 37), депозит за вещо лице в размер на 100 лева (л. 56) и юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Т.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- *** ***, следните суми: сумата от 5 609, 38 (пет хиляди шестстотин и девет лева и тридесет и осем стотинки) лева- главница, представляваща неплатено остатъчно задължение по договор за потребителски паричен кредит № ****/ 17.12.2013 г., сумата от 251, 24 (двеста петдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) лева- застрахователна премия, сумата от 1 437, 50 (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева- възнаградителна лихва за периода 19.12.2014 г.- 18.11.2016 г. и сумата от 1 721, 77 (хиляда седемстотин двадесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава за периода 19.11.2016 г.- 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му заплати направените разноски по делото, както следва: сумата от 360, 80 (триста и шестдесет лева и осемдесет стотинки) лева- за внесена държавна такса, сумата от 100 (сто) лева- за депозит за вещо лице и сумата от 100 (сто) лева- определено от съда юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД