Решение по дело №3450/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 3450 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ и ал.2 вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.

 

Молителят Националната агенция за приходите е подал молба с искане за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Ф.“ ЕООД.

Молителят твърди, че съгласно чл.3, ал.1, т.9, във връзка с ал.7, т.6 от ЗНАП, вземанията на държавата от задължения към изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор, се установяват и събират от Националната агенция за приходите.

Молителят твърди, че Държавата има изискуемо вземане срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” по Схема за безвъзмездна финансова помощ BG051P0001-1.1.13 „Ново работно място”.

На 15.10.2013 г. между Агенция по заетостта - Междинно звено по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, в качеството на Договарящ орган, от една страна, и „Ф.“ ЕООД, като бенефициент, бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1113-01-01026 за финансиране на проект е наименование “Създаване на нови работни места във фирма “Ф.“ ЕООД“, с регистрационен номер на проектното предложение ESF-1113-01-01067. Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта, съгласно чл.3.1 от договора възлизала на 301 498.20 лева. На основание чл.3.3 от договора, Агенцията по заетостта се задължавала да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 100% от общите допустими разходи, но не повече от 301 498.20 лева. Съотношението между европейското и националното съфинансиране било: 85 % - европейско съфинансиране и 15 % - национално съфинансиране. Срокът за изпълнението на проекта е 18 месеца.

На основание разпоредбата на чл.4.4.1 от договора от 15.10.2013 г., на 13.01.2014г. от Агенцията по заетостта по сметка на „Ф.“ ЕООД била преведена сумата 60 299.64 лева, представляваща авансово плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ е per. № ESF-1113-01-01026. От дружеството бил издаден запис на заповед за посочената сума.

В хода на изпълнение на проекта по Договор за безвъзмездна помощ с регистрационен № ESF-1113-01-01026 от Агенцията по заетостта били извършени проверки и  констатирани несъответствия при изпълнението на договорните задължения.

При проверка на място на 04.09.2014 г. по дейност № 1 „Предоставяне на обучения за придобиване или повишаване на професионална квалификация“ и по конкретно - обучение по професия „Офис секретар“, специалност „Административно обслужване“ било установено, че обучение не се провежда на адрес гр. София, ул. *******, Дом на техниката и било налице неспазване на представения учебен график.

При проверка на място на адрес гр. Берковица, ул. „*******, учебни зали на „Ф.“ ЕООД, на 03.11.2014 г. било установено, че не се провежда обучение по професия „Готвач“, специалност „Производство на кулинарни изделия и напитки“ и професия „Сервитьор-барман“, специалност „Обслужване на заведения в общественото хранене“. На проверяващия екип бил посочен друг адрес -гимназия „****“, на който било констатирано, че обучение не се провежда - залите били заключени, липсвали обучаващи се и преподаватели.

Агенцията по заетостта с писмо с per. № 1113-00-601/8.12.2014 г. изискала от „Ф.“ ЕООД разходни документи, удостоверяващи изплащането на стипендии за септември и октомври 2014 г., и била отправена препоръка за договаряне на конкретен срок за изплащане на дължимите стипендии. Бенефициента не представил поисканите документи, като Договарящият орган не бил уведомен и за предприети действия.

На 19.12.2014 г. била извършена проверка на място за наблюдение на дейност „Предоставяне на обучение по професионална квалификация със специалност „Автотранспортни техника“ на адрес ***, ул. „*****. Било установено, че обучението не се провежда и не се водят присъствени форми; не е присъствал посочения в учебния график лектор. По информация от обучаемите лица, не им бил представен учебен график, от тях било искано да подписват платежни документи, без да са им изплатени сумите по същите. Посочена била липсата на хигиенни условия за водене на практически занятия, на инструктаж за безопасни условия на труд преди провеждане на такива занятия или че подобни занятия не се провеждат. Споменава се за арогантно отношение, заплахи и опити за саморазправа от страна на управителя на „Ф.“ ЕООД. Налице било неспазване на представения учебен график.

С писмо per. № 1113-00-601#1/3.02.2015 г. Договарящият орган уведомил „Ф.“ ЕООД, че гореописаните констатации и събрана информация пораждат съмнения относно изпълнението на дейност № 1 „Предоставяне на обучения за придобиване или повишаване на професионална квалификация“, както и реалното извършване на разходи за изпълнението й. Счетено е, че бенефициентът не е спазил изискванията на член 2.2 от Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ, поради което същият е прекратен от Агенцията по заетостта на основание чл. 11, т. 11.2, б. „а“ от Общите условия. Към писмото било приложено искане за възстановяване на средства per. № 1113-00-601#1 от 03.02.2015 г. за сумата 60 299.64 лева, представляваща полученото от „Ф.“ ЕООД  авансово плащане, както и начислените лихви по банковата сметка, открита за нуждите на проекта в четиринадесетдневен срок от получаване на писмото.

На основание чл.16.2 от общите условия Договарящият орган имал право и на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието, увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от Договарящия орган по банковата сметка на бенефициента, посочена във финансовата идентификация. Видно от известието за доставяне, искането за възстановяване на средства е получено на 19.03.2015 г., поради което от 03.04.2015 г. се начислява договорна лихва за забава.

Бенефициентът не възстановил сумата в определения срок, поради което от Националната агенция за приходите издала акт за установяване на частно държавно вземане № 45/6.07.2015 г., съгласно който към 30.06.2015 г. държавата има изискуемо вземане към „Ф.“ ЕООД ***, ЕИК *******, в размер на 61 775.11 лева (шестдесет и една хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и единадесет стотинки), от които: 60 299.64 лева - главница, 1 475.47 лева - законна лихва за периода от 03.04.2015 г. до 30.06.2015 г. на основание чл.16.2 от Общите условия към договора от 15.10.2013 г. Върху установената с акта главница, считано от 30.06.2015 г. до окончателното й изплащане, се начислявала лихва в размер на законната лихва.

Актът бил изпратен на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър, но пратката била върната от пощенския оператор с причина „сменен адрес“. Извършено било проучване на имущественото състояние на длъжника, при което било констатирано, че движимото и недвижимото му имущество е запорирано, респ. възбранено по образуваните срещу него изпълнителни дела.

Национална агенция за приходите депозирала молба изх. № 12-00-56/17.05.2016 г. за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Ф.“ ЕООД. Образувано било т.д.№ 4091/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7-ми състав. С предложение вх. №26-Ф-185/29.09.2016 г. „Ф.“ ЕООД, *** поискало да бъде оттеглена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, предложен бил погасителен план, съгласно който ежемесечно по сметка на НАП ще бъдат превеждани по 4 000 лева до окончателно погасяване на дълга. В подкрепа на това предложение на 06.10.2016 г. били внесени 4 850 лева. С молба от 13.10.2016 г. от НАП  оттеглило молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

За периода от 05.12.2016 г. до 29.09.2017 г. били внесени общо 5 600 лева, като последното плащане било в размер на 500 лева.

Предвид значителния размер на дълга и неспазването на поетия ангажимент за регулярни плащания в определен размер, молителят твърди, че „Ф.“ ЕООД  било нелатежоспособно по смисъла на чл. 608 от Търговския закон, тъй като длъжникът не бил в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане. Също така задължението е станало изискуемо преди подаване на настоящата молба за откриване на производство по несъстоятелност. Дружеството било и свръхзадължено, тъй като дългът му към държавата надвишавал значително имуществото на длъжника.

Ищецът моли съда на основание чл.632, ал.2 от Търговския закон да постанови решение, с което: Да обяви неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и определите началната й дата; Да открие производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.“ ЕООД ***, ЕИК *******, като едновременно с това обявите длъжника в несъстоятелност и постановите прекратяване на дейността му; Да постанови обща възбрана и запор върху имуществото на „Ф.“ ЕООД. Претендира разноски.

 

Ответникът „Ф.“ ЕООД не спори, че дължи сума, но в по-малък размер – 23 849 лв. и не спори, че дружеството е било свръхзадлъжняло. Твърди, че в хода на изпълнение на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ срещнал трудности и наистина не спазил графика, но по независещи от него причини. Твърди, че от авансово преведената му сума 26 000 лв. платил за покриване на разходи и тя следвало да се приспадне от авансово заплатената сума 60299.64 лв. Отделно към момента бил заплатил към НАП 10450 лв. В съдебно заседание заявява, че дружеството е неплатежоспособно.

 

 

                               Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е Договор за безвъзмездна помощ е регистрационен № ESF-2303-03-02012, сключен на 15.10.2013 г. между Агенция по заетостта, в качеството на Междинно звено по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, в качеството на Договарящ орган, от една страна, и „Ф.“ ЕООД, като бенефициент с предмет финансиране на проект е наименование “Създаване на нови работни места във фирма “Ф.“ ЕООД“, с регистрационен номер на проектното предложение ESF-1113-01-01067. Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта, съгласно чл.3.1 от договора възлиза на 301 498.20 лева. На основание чл.3.3 от договора, Агенцията по заетостта се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 100% от общите допустими разходи, но не повече от 301 498.20 лева. Съотношението между европейското и националното съфинансиране е: 85 % - европейско съфинансиране и 15 % - национално съфинансиране. Срокът за изпълнението на проекта е 18 месеца.

Не се спори, че на основание разпоредбата на чл.4.4.1 от договора от 15.10.2013 г., на 13.01.2014 г. от Агенцията по заетостта по сметка на „Ф.“ ЕООД е преведена сумата 60 299.64 лева, представляваща авансово плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ е per. № ESF-1113-01-01026.

Представено е Приложение I към Договор за безвъзмездна помощ е регистрационен № ESF-2303-03-02012/15.10.2013 г.  - Общи условия към финансираните по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ договори за безвъзмездна помощ.

С Акт № 45 за установяване на частно държавно вземане от 06.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Държавни вземания“ към ЦУ на НАП е установено, че към 30.06.2015 г. държавата има изискуемо вземане срещу „Ф.“ ЕООД в размер 61 775.11 лв., от които 60 299.64 лева главница и 1475.47 лв. законна лихва за периода от 3.04.2015 г. до 30.06.2015 г.

С Искане за възстановяване на средства изх. № 1113-00-601#1 от 3.02.2015 г. Агенцията по заетостта на основание чл.16 от Общите и административни условия по Договор за безвъзмездна помощ регистрационен № ESF-2303-03-02012/15.10.2013 г. е поискала от „Ф.“ ЕООД да възстанови сумата 60 299.64 лева, представляваща авансово плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ е per. № ESF-1113-01-01026, заедно с лихвата за периода. Предоставен е срок 14 дни от получаване на искането.

Представено е Известие за доставяне № 4100016461804 и копие на пощенски плик и потвърждение вх. № 12-00-356/07.10.2015 г. от „МиБМ Е.“ ООД

 С Предложение вх. № 26-Ф-185/29.09.2016 г. до НАП гр.София „Ф.“ ЕООД е предложило да изплаща ежемесечно сума в размер 4000 лв. до изплащане на дължимата сума 61149.64 лв.

 Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014 г. от изпълнителния директор на НАП

Представен е Договор за банков кредит от 25.02.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и ЕТ „Ф.-*-А.Х.“ , по силата на който банката отпуска на търговеца кредит в размер 295 000 лв. за оборотни нужди.

Представен е Анекс № 3 към Договор за банков кредит от 25.02.2008 г., видно от който „Ф.“ ЕООД е съдлъжник.

Представени са нотариални актове, удостоверяващи закупуването на недвижими имоти от страна на „Ф.“ ЕООД.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК публичен изпълнител към ТД София на НАП е наложил предварителни обезпечителни мерки на „Ф.“ ЕООД – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в Търговска банка Д АД за сумата 90 309.84 лв.

Представен е Договор за покупко-продажба на МПС за закупен от „Ф.“ ЕООД на 4.04.2013 г. товарен автомобил, както и 4 бр. Свидетелство.

Представени са фактури, издадени от Съюз по хранителна промишленост към ФНТС към „Ф.“ ЕООД за извършена услуга – обучение по проект Ново работно място.

Представено е Обяснение от управителя на „Ф.“ ЕООД, дадено по искане на полицейски инспектор на 17.02.2015 г., в което същият е изложил, че след разговор с курсистите, посещаващи курса във връзка с подадени сигнали за нарушения от страна на обучаващата фирма Съюз по хранителна промишленост към ФНТС, разбрал, че са им раздавани присъствени форми, които са били убеждавани да подписват без да са присъствали на лекции и практически упражнения.

Представени са 33 разходни касови ордера за заплатени от „Ф.“ ЕООД стипендии.

 

По делото е изслушан съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице след проверка на предоставените от НАП извлечения от вземанията от ответното дружество, предоставените от ТД на НАП с п-мо вх. № 67579 от 16.05.2018 г ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за периода от 2013 г до 2017 г включително, Справка за общите задължения на дружеството актуална към 09.05.2018 г, както и предоставените от счетоводството на ответното дружество аналитични справки, оборотни ведомости, инвентарна книга, извлечение от аналитичната партида на молителя и други. Вещото лице е констатирало следното:

Въз основа на чл.4.4.1. от Договора от 15.10.2013 г на 13.01.2014 г. от Агенцията по заетостта по сметка на „Ф." ЕООД е преведена сумата в размер на 60 299,64 лв. „Ф." ЕООД е издало Запис на заповед за получената сума. Съгласно издаден на 06.07.2015 г от НАП ЦУ Акт № 45 за установяване на частно държавно вземане дължимата сума от „Ф.“ ЕООД е в размер на 61 775,11 лв., от които главница 60 299,64 лв. и лихви 1 475,47 лв. (за периода от 03.04.2015 г до 30.06.2015 г на осн. чл. 16.2. от ОУ на Договора от 15.10.2013 г.). От страна на „Ф.“ ЕООД са постъпили суми за покриване на задълженията по акт издаден на 06.07.2015 г от НАП ЦУ Акт № 45 за установяване на частно държавно вземане за сумата в размер на 61 775,11 лв.  в размер на 9 600 лв. С нареденото плащане в размер на 9 600 лв. са покрити начислените лихви по акта в размер на 1 475.47 лв. и частично начислената лихва след издаване на акта 8 124.53 лв. Неиздълженият остатък от страна на „Ф.“ ЕООД към държавата възлиза на 67359.75 лв. (главница 60 299.64 лв. +лихва 1 475.47 лв. + лихва 15 184.64 лв.  - покрити лихви с 9 600 лв.).

Вещото лице е изследвало и представило структурата на задълженията на дружеството, в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения по Балансите на “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г. Взело е предвид, че “Ф.” ЕООД в отчетите си към 31.12.2016 г и към 31.12.2017 г е отразило като дългосрочно задължение към финансови институции сума в размер на 5 хил.лв. Сумата представлявала наложен запор от Съдебен изпълнител по дело № 20137180400213 от 17.04.2013 г в полза на „Ю.България” на част от капитала, на която съответства запорираният дружествен дял или частта от него в размер на 5 хил.лв за задължение в размер на 379 380,53 лв. главница и 12 084,91 лв. лихви, за това че “Ф.” ЕООД е подписало Анекс № 3 към Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” от 29.06.2011 г. като съдлъжник. Видно от обявеният в Търговския регистър запор, вземането на банката не е оформено като дългосрочно вземане, поради което и при анализа, цитираните 5 хил.лв. са взети предвид като краткосрочно изискуемо задължение за дружеството “Ф.” ЕООД, а не както е посочено като дългосрочно задължение.

Съгласно Балансът на “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г задълженията към доставчици е било в размер на 46 хил.лв. Задължението на “Ф.” ЕООД към 23.04.2018 г (датата на изготвяне на справка за задълженията по акта от НАП) по издаден на 06.07.2015 г от НАП ЦУ Акт № 45 за установяване на частно държавно вземане е в размер на         67 359,75 лв. Като отразеното в счетоводните регистри към 31.12.2017 г.  задължение на “Ф.” ЕООД по процесните договори е отразено по с/ка 132 „Финансиране на текуща дейност” в размер на            45 357,80 лв. Общият размер на задълженията на  “Ф.” ЕООД включват сумата от 357 хил.лв. и сумата от 45 хил.лв., посочена като получено финансиране, или общо 402 хил.лв. Общият размер на задълженията на “Ф.” ЕООД към държавата към 31.12.2017 г. е 153 хил.лв.

Съгласно Балансите на дружеството “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., преобладаващ дял в пасивите на дружеството за целия анализиран период в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения, са имали краткосрочните задължения.

Съгласно Балансите на дружеството “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., преобладаващ дял в активите на дружеството са имали дълготрайните активи, състоящи се само от дълготрайни материални активи. В тях не е отразено наличие на финансови дълготрайни активи. Основен дял в структурата на краткотрайните активите на “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., имат краткосрочните вземания

 

Съгласно Балансите на дружеството “Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., изчислените показателите за ликвидност и автономност, са както следва:

1./ - ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00. Към 31.12.2017 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 0,1429. Към 31.12.2016 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 0,1801. Към 31.12.2015 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 0,1095. Към 31.12.2014 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 0,1750. Към 31.12.2013 г. коефициента на обща ликвидност възлиза 0,1162.

2./ финансова автономност - коефициент на финансова автономност, коефициент на задлъжнялост;

 

Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2017 г коефициента на финансова автономност на дружеството е - 0,3682 Към 31.12.2016 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е - 0,2754 Към 31.12.2015 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е - 0,0916 Към 31.12.2014 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,3169 Към 31.12.2013 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,2929. За анализирания период към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към 31.12.2015 г, фирмата има отрицателен коефициент на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. Коефициентът на задлъжнялост е също отрицателна величина за този период, защото собственият капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на дружеството “Ф.” ЕООД.

Вещото лице е изчислило вариант на изчислява вариант на коефициентите на ликвидност и автономност към 31.12.2017 г, при който краткосрочните задължения се увеличат с сумата 115 хил.лв (70 хил.лв от Ревизионен акт от 24.04.2018 г, 23 хил.лв лихви, начислени от публичен изпълнител и 22 хил.лв неосчетоводената сума по процесния РА, се вземе предвид като краткосрочно задължение и се отразят като извънредни разходи:

- ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

                       

-          финансова автономност:

 

Вещото лице е констатирало, че  приложените като доказателство по делото 33 броя РКО, във връзка с процесната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не са отразени в касовата книга на дружеството, като разход на касата в размер на 4 648 лв. Приложените като доказателство по делото 2 броя фактури  извън описаните в горната таблица, във връзка с процесната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от Съюз по хранителна промишленост към ФНТС на стойност 6 600 лв. фактура № 1834/06.10.2014 г. на стойност 200 лв. и  фактура № 1835/06.10.2014 г. на стойност 5 400 лв. не са намерили отражение в счетоводните регистри на „Ф.” ЕООД, а приложените две плащания с цитирано основание тези в общ размер на 2 600 лв. са отразени в счетоводните регистри, като плащания по фактури 1880 и 1881 от 01.12.2014 г. приложените като доказателство по делото 2 броя Разчетно-платежни ведомости за м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г., във връзка с процесната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, начислените заплати на Д.И.И.- шофьор, И.Б.П.автотенекеджия, М.С.Ш.- секретар, М.В.М.- секретар и С.И.Д.в общ размер за двата месеца 3 703,94 лв. не са отразени като разходи по програмата, а като разходи за „Ф.” ЕООД.

Вещото лице е посочило, че за изследвания период важен финансов индикатор за ответника е отрицателният нетен оборотен капитал, който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. В конкретния случай липсата на нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на кредиторите и може да се счита, че това е симптоматично за недобро финансово здраве.

За изследвания период финансовия резултат от обичайната дейност на ответника е загуба.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено и отделно от това ответникът признава, че молителят има към него частно държавно вземане по Договор за безвъзмездна помощ е регистрационен № ESF-2303-03-02012, сключен на 15.10.2013 г.  в размер  ………………………………… От доказатествата по делото, включително обяснения на управителя на ответника, дадени пред разследващите органи, се установяват нередности в изпълнението на дейност № 1 „Предоставяне на обучения за придобиване или повишаване на професионална квалификация“. Въз основа на тези констатации и на основание член 2.2 от Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ, същият е прекратен от Агенцията по заетостта на основание чл. 11, т. 11.2, б. „а“ от Общите условия. По делото е установено, че молителят е заплатил по Договор за безвъзмездна помощ е регистрационен № ESF-2303-03-02012, сключен на 15.10.2013 г. аванс в размер 60 299.64 лв., който подлежи на възстановяване.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези при които се прездюмира настъпила неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. В процесния случай не са налице факти, които да дадат основание на съда да презюмира неплатежоспособността на ответника.       

За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период в първоначалното заключение е под единица, което означава, че предприятието на ответника в изследвания период не е могло да се разплаща с кредиторите си. В

Коефициентите за финансовата автономност за целия изследван период са отрицателни величини, което означава, че дружеството не е способно да посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това е необходимо собственият капитал на дружеството следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност сочат на декапитализиран собствен капитал. Към това следва да се отчете и обстоятелството че през периода финансовият резултат от обичайната дейност е загуба, както и че коефициентите му на рентабилност са отрицателни, което показва липса на потенциал на ответника да генерира и реализира доходи. Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Неоснователни са доводите на ответника, че разполага с достатъчно дълготрайни активи /недвижими имоти/, които обезпечават изпълнението на задълженията му към молителя. Самия той признава, че тези имоти са възбранени в полза на Пощенска банка. От друга страна вещото лице е взело предвид и това имущество при изготвянето на своето заключение.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 3.12.2014 г. Към тази дата икономическите и финансови показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.Дългият срок, в който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.

Съдът намира, че следва да се постанови налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Тъй като наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени такива, производството следва да бъде спряно.

Воден от горното , на основание чл.632, ал.1 ТЗ съдът

 

                                               Р Е Ш И  :

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ф.” ЕООД, ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Ф.” ЕООД, ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.” ЕООД, ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ф.” ЕООД, ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Ф.” ЕООД, гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по д.н. № 3450/2018 г. СГС, VІ-14 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

.