Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.С., 06.03.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Славка Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №1092 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Б. Г.А. срещу З. „Б.И.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Г.Б.И., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 03,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 03,09,2018г., около 20:30часа, в гр.С.,***, на около 600 м. след
отбивката за село В., движещ се в посока гр.С.-гр.Перник лек автомобил-„Сеат
Толедо“, с рег. *******, управляван от И.В.С. навлязъл в лентата за насрещно
движение и осъществил удар с движещия се по нея в обратна посока лек автомобил,
с марка „Пежо 206“, с рег. *******, управляван
от П. А. А., в който бил пътник лицето Г.Б.И. – баща на ищцата. В
резултат на произшествието Г.И.починал. Поддържа се, че ищцата е търпяла
неимуществени вреди, каквито само смъртта на родител може да причини. Навеждат
се доводи, че гражданската отговорност на виновния водач - И.В.С. е
застрахована при ответното дружество. Депозирана е молба за извънсъдебно
уреждане на спора, но плащане не е извършено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.“Б.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че претендираното обезщетение не
отговаря на претърпените от ищеца неимуществени вреди и икономическата
конюнктура в страната. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан.
Оспорва процесното пътнотранспортно произшествие да е предизвикано по вина на
застрахованото при ответника лице, не е
налице осъществено виновно и
противоправно деяние.
Съобразно изложеното
е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице
помагач-И.В.С. оспорва исковата претенция, както и твърденията на ответника да
не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните възникването на пътнотранспортно
произшествие на 03,09,2018год., около 20,30часа в гр.С.,*** шосе на около 600м.
след отбивката за с.Владая, с участието на МПС, с марка Сеат Толедо, рег.№СА ******управлявано
от И. В.С. и МПС, с марка Пежо, модел
206, с рег. №******КХ, управлявано от П. А. А.,
при което е причинена смъртта на Г.Б.И., пътник в лек автомобил Пежо
206. Приложен е констативен протокол №К-577/04,09,2018год., съставен от СДВР,
Отдел Пътна полиция.
За установено съдът намира наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска
отговорност за лек автомобил Сеат
Толедо, съобразно чл.161 от ГПК, както и поради отразеното в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено наличието на
застраховка при ответника, със срок на
покритие от 30,08,2018год. до 29,08,2019год. В КП е отразено и свидетелство за
управление на МПС за водача- И.С.-********** Англия. Посочените факти са удостоверени от компетентно длъжностно
лице, поради което и на осн.чл.189, ал.2 от ЗДВП имат обвързваща материална
доказателствена сила.
Видно от удостоверение за наследници №360/13,09,2018год.
на Община Симитли ищцата Б.Г.А. –дъщеря на Г.Б.И. се легитимира като законен правоприемник на
починалия.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починалият е получил тежка
съчетана травма на глава, гърди, корем и крайници, довела до травматичен шок и
безсъзнателно състояние като причинените тежки увреждания са довели до летален
изход.
Механизмът на причиняване на тези травматични
увреди е директен удар в твърди предмети и повърхности с голяма кинетична енергия.
Травматичните увреди не биха настъпили при
поставен предпазен колан. Изложено е становище, че при поставен
обезопасителен колан биха настъпили коланна травма и леки по степен травматични увреждания на крайниците.
От изслушаното заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 03,09,2018г., около 20,30ч. на път
Пернишко шосе, на прав пътен участък на
600метра след разклона за кв.Владая в посока гр.Перник. Пернишко шосе се състои
от едно платно за движение и е предназначено за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по една пътна лента,
разделени с бяла единична непрекъсната линия. ПТП е настъпило при добра метрологична
видимост. Процесният лек автомобил Пежо се е движил по Пернишко шосе в дясната
пътна лента, с посока от гр.Перник към гр.С.. В същото време лек автомобил Сеат
Толедо се е движил върху пътната лента за насрещно движение на лек автомобил
Пежо и в обратната му посока. Преди да се разминат двата автомобила, по
неустановени причини лек автомобил Сеат се е отклонил вляво като е навлязъл в пътната лента за насрещното
му движение, при което се е реализирало пътнотранспортно произшествие. Лек автомобил
Сеат с предната си част челно се е ударил в предната част на лек автомобил Пежо. Лек автомобил Пежо е
бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците, включително
на задна седалка.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на св.А.Д.А., от които се установяват сочените неимуществени вреди, както и обстоятелството,
че ищцата и пострадалия са живеели в общо домакинство.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът
разглеждащ гражданско правните последици от деянието намира за установено извършено от водача на МПС Сеат Толедо противоправно деяние, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП. Водачът И.С. е осъществил нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДВП и чл.16, ал.1 от ЗДВП- не е осъществен достатъчен контрол над МПС и предвид
реализиране на произшествието поради навлизане в лентата за насрещно движение.
Налице е
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента И.С. с ответното застрахователно дружество З.Б.и. АД, за процесния период, съгласно което
искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата-дъщеря на починалия е активно материално
правно легитимирана да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от
смъртта на баща си. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени в размер на 130000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази възрастта на починалото лице -67години при настъпване на ПТП, родствената
връзка между ищцата и пострадалия/пълнолетно дете -родител/, възрастта на ищцата-39 год. към датата на ПТП, която
макар и пълнолетна, е имала дълбока емоционална връзка с баща си, обстоятелството,
че са живели в общо домакинство, били са в много добри отношения основани на
взаимопомощ и грижа, а ищцата е разчитала на грижите на баща си в отглеждането
на децата си. Установи се, че ищцата е преживяла тежко загубата на родния си
баща като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от свидетелските
показания, предприела е употреба на успокоителни медикаменти/. Не са ангажирани
доказателства относно общественото положение на пострадалият налагащо
завишаване размер на обезщетението. Ето защо
съобразявайки горните критерии, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на застрахователното покритие към датата на застрахователното събитие,
съдът определи размера на обезщетението от 130000,00лв.
Възражението за съпричиняване от
страна на пострадал Г.Б.И. е
основателно. Установи се по делото същият
да е пътувал без предпазен колан. Въпреки събраните данни да не е налице нарушение, с оглед нормата на чл.137а,
ал.2, т.2 от ЗДВП, доколкото се събраха данни поради влошено здравословно
състояние да е било невъзможно ползването на обезопасителен колан, то това обстоятелство не изключва съпричиняване
на резултата. Без значение за наличието
или липсата на съпричиняване е вината на пострадалия, като единствено
меродавно е наличие на поведение допринесло за
увреждането. В конкретната хипотеза заключението на СМЕ сочи, че при
поставен предпазен колан пострадалият би
получил само коланна травма и леки по
степен увреждания, без да настъпи летален изход. Така установеното
съпричиняване, съдът определя в размер на 20%, което следва да се
приспадне от дължимото обезщетение.
Съобразно изложеното и след приспадане на процента съпричиняване предявения иск
следва да бъде уважен в размер на 104000,00лв.
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200000лв. като
неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 15,10,2018год. е дължима от 16,01,2019год. до
изплащане на вземането като е неоснователна претенцията за присъждане
на лихва от 03,09,2018год. до
15,01,2019год..
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на общо 4160,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от
спора на ищеца се дължат разноски в
размер на 78,00лв. от общо 150,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 2870,40лв. от общо 5980,00лв., от които 5530,00лв.-адв.възнаграждение,
150,00лв.-в.л., 300,00лв.в.л. /Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно,
с оглед фактическа и правна сложност
на делото, брой съдебни заседания и вида
на извършените процесуални действия. Ето защо съдът определя възнаграждение
съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 5530,00лв./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв. С.Н. се дължи
адв.хонорар в размер на 2875,60лв. от
общия размер 5530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. Г. А., с ЕГН **********,*** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 104000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г.Б.И. по повод възникнало на 03,09,2018г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 104000,00лв. до пълния предявен размер от 200 000,00лв., както и за законна лихва от 03,09,2018год. до 15,01,2019год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4160,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. Г. А., с ЕГН **********,*** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 78,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С.Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 2875,60лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Г. А., с ЕГН **********,*** да заплати на З.„Б.и.“ ” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 2870,40лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ТЛП –И. В. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: