Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Панагюрище, 25.05.2018 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
При секретаря Нонка Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия СТОЯНОВА гр.д. №
11/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК:
*********, представлявано от Г.С.С. срещу „С.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.В.М. за делба на поземлен недвижим имот с № ******, находящ
се в землището на град С. с ЕКАТТЕ ***** – производствен терен с площ
39 733 кв.м.
в местността „Радин дол“ по картата на възстановената
собственост за землището на град С., с граници и съседи: имот с № 062120 –
земеделско образувание, собственост на Община С.; имот с № 062125 – нива,
собственост на П.В.С.; имот с № 062202 – нива, собственост на Община С.; имот с
№ 062*** – пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 062118 –
нива, собственост на Р.Д.Г.; имот с № 002115 – полски път, собственост на
Община С.; имот с № 000687 – друга селскостопанска територия, собственост на И.Ф.Ч.;
имот с № 000688 – друга селскостопанска територия, собственост на Държавен
поземлен фонд – МЗГ; имот с № 000682 – ведомствен път,
собственост на Община С.; имот с №
031002 – пасище, мера, собственост на Община С.;
имот с № 000682 – ведомствен път, собственост на Община С.; имот с № 031043 –
пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 031012 – полски път,
собственост на Община С..
Твърди се, че процесният недвижим имот е придобит от
ищеца на 28.11.2005 г. от „В.“ АД. На 06.06.2008 г. ищцовото търговско
дружество продало на „Б.М.- С.“ АД 35 000/39 733
идеални части от имота за
производствени нужди. В резултат на това между двете търговски дружества
възникнала съсобственост върху
недвижимия имот.
На 12.04.2010 г. с
цел удовлетворяване на производствените нужди на дружествата – съсобственици на
имота, между същите се сключил договор за разпределение на ползването, съгласно
който „Б.И.“ АД имало право да ползва част от имота с площ
4 733 кв.м., представляващи 4 733/39 733 идеални части от целия имот. В тази част ищцовото дружество
монтирало скъпоструваща производствена трошачно-пресевна инсталация за добив на
Ф, която била единствено средство за осъществяване дейността му. Останалата
част от имота се ползвала от „Б.М.- С.“ АД, което дружество впоследствие било
обявено в несъстоятелност и част от имуществото му било осребрено.
Притежаваните от „Б.М.- С.“ АД 35 000/ 39 733 идеални части от имота,
представляващи 35 000 кв.м. били
придобити от ответника по иска за делба „С.“ ЕООД на търг с тайно наддаване и впоследствие възложени с
постановление за възлагане на основание чл. 718з от
Търговския закон, влязло в сила на 19.12.2016 г. Ето защо, към настоящия момент
процесният поземлен имот бил съсобствен между „Б.И.“ АД и „С.“ ЕООД като първото търговско дружество притежавало
4 733/39 733 идеални части от имота, а търговското дружество „С.“ ЕООД –
35 000/39 733 идеални части.
Твърди се, че процесният поземлен имот бил реално
поделяем. Поделянето можело да се извърши в съответствие с владените и ползвани
реални части, съгласно договора за разпределяне на ползването на недвижимия
имот от 12.04.2010 г. За установяване на делимостта на имота се представя
одобрен от Общинската служба по земеделие проект за
делба и скица-проект. Твърди се, че „Б.И.“ АД било положило усилия за
доброволно поделяне на имота, но ответното търговско дружество не било
съгласно. Това обуславяло правния интерес от предявяване на иск за делба на
поземления имот.
Ищецът представя заверени копия на документи, подробно
описани в исковата молба (стр. 4) в 10 пункта, приети като писмени
доказателства с определението по чл.140 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника „С.“ ЕООД.
Искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че към
настоящия момент ищецът „Б.И." АД не притежава никакво право на
собственост върху поземлен имот № ******, тъй като неговият праводател „В."
АД не е бил собственик на 39 733 кв.м., каквато е площта на имот № ****** по
графични измервания. След като „В." АД не е притежавало никога право на
собственост върху 39 733 кв.м., то не е могло да прехвърли в собственост на
ищеца нещо, което не притежава.
От нотариален акт № ***, том V, дело № 999, вх. рег. №
1344 от 28.11.2005 г. на Служба по вписвания - гр. Панагюрище било видно, че
праводателят „В." АД се е легитимирал като собственик с констативен
нотариален акт № ***, том V, дело № 998, вх. рег. № 1343 от 28.11.2005 г. на
Служба по вписвания - гр. Панагюрище, издаден на основание
чл. 483, ал.1 ГПК (отм.) въз основа на Акт за частна държавна собственост № 961
от 29.06.1998 г. на Областен управител - Пловдив (АЧДС). Съгласно този АЧДС, „В."
ЕАД – еднолично дружество с държавно имущество, преобразувано с решение №7 от
10.03.1999г. по ф.д. № 22351/1991г. по описа на
СГС във „В." АД е притежавало право
на собственост върху общо 35000 кв.м., представляващи земя на Рудник „Ф",
състояща се от промишлена площадка с площ от 20 000 кв.м. и склад за взривни
материали с площ от 15 000 кв.м., като земята с посочената площ била част от капитала на дружеството.
В Констативен нот. акт № ***, том V, дело № 998, вх. рег.
№ 1343 от 28.11.2005 г. и Нот. акт № ***, том V, дело № 999, вх. рег. № 1344 от
28.11.2005 г. (двата на СВ – Панагюрище) изрично било
записано, че площта от 39 733 кв.м. на производствения терен - Рудник „Ф"
е по графични измервания, а по АЧДС площта на имота е 35000 кв.м. Скицата като документ отразявала актуалното положение на имота, в
т.ч. и площта по действащия план, но правото на собственост преминавало от
прехвърлителя към приобретателя в обема, в който съществува у първия, защото
никой не може да прехвърля повече права отколкото притежава. В случая,
извършеното отчуждаване от държавата на земи и заприхождаването им в капитала
на „В." АД с площ от общо 35000 кв.м., обуславяло
прехвърлянето на правото на собственост именно в този обем. По
тази причина „В." АД и правоприемника „Б.И." АД никога не били
притежавали право на собственост върху площ от 39 733 кв.м., отредени за имот №
****** по картата на възстановената собственост /КВС/ за землището на гр. С.,
м. „Радин дол". Включената допълнително площ от 4 733 кв.м. при
образуването на имот № ****** по КВС попадала върху бивши напоителен канал,
земеделски земи и пътища, и същата площ не била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, поради което собствеността върху тази земя
била държавна по силата на ЗСПЗЗ.
На следващо място се твърди, че със сделката,
обективирана в акт № 134, том ІІ, дело № 379, вх. рег. № 447 от 09.06.2008 г.
на Службата по вписвания - гр. Панагюрище ищцовото дружество се било
разпоредило изцяло с правото си на собственост върху
недвижимия имот, чиято делба се иска. От съдържанието на нотариалния акт било
видно, че се продава целия промишлен обект – „Рудник Ф",
в това число поземлен имот - производствен терен с площ 35 000 кв.м., означен с
кадастрален № ****** в м. Радин дол по картата на възстановената собственост за
землището на гр. С.. Така обективирана, изповяданата от нотариуса сделка ясно и
недвусмислено сочела на изразена воля на страните Продавач и Купувач да се
прехвърли собствеността по отношение на целия имот, а не на части от него. Такова било и вписването в имотния регистър - по партидата
на имота и по партидата на Продавача - ищеца. Твърди се, че ако предмет на
сделката била само част от собствеността върху имота, притежавана от ищцовото
дружество, то в такъв случай в нотариалния акт следвало да се впише, че предмет
на продажбата са 35 000/39 733 идеални части от
правото на собственост на ищцовото дружество.
Обстоятелството, че ищцовото дружество през
Доказателство за волята на ищцовото дружество да продаде
през
Допълнителен аргумент за продажбата на целия процесен имот № ****** било и
обстоятелството, че сред книжата по т.д. № 66/2010 г. по описа
на Окръжен съд - Пазарджик за несъстоятелност на „Б.М.- С." АД не
се съдържал документ за претендираната от ищеца съсобственост върху имота и
конкретно за неговото право на собственост върху 4 733 кв.м. Ищецът бил
кредитор в това производство по несъстоятелност, участвал бил
и на събранието на кредиторите, на което било взето решение за реда и начина на
осребряване на имуществото на „Б.М.- С." АД. На това събрание
ищецът не бил въвел твърдения, че притежава съсобственост с длъжника „Б.М.- С."
АД по отношение на този недвижим имот. На проведения търг за продажба на
недвижимия имот първоначално за купувач било обявено „В.х." АД, което било
свързано лице с ищеца и представлявано от същия изпълнителен директор Г.С.. На
проведения търг също нямало възражения от Г.С., че се
продава недвижим имот в съсобственост с друго представлявано от него акционерно
дружество.
Твърди се, че представения с исковата молба договор от
12.04.2010 г. за разпределение ползването на имота, чиято делба се иска със
скица към него, не е доказателство за притежавано право на собственост от ищцовото дружество върху процесния имот. Оспорва се
достоверността на датата на договора, както и достоверността на скицата в
частта й относно записването на „Б.И." АД като собственик на имота. Твърди
се, че договорът е антидатиран и заедно със скицата са съставени за нуждите на
настоящия процес. Не отговаряло на истината твърдяното от ищеца, че бил ползвал
реална част от имота от 12.04.2010 г. до настоящия момент. След датата 06.06.2008
г. не само ищецът, но и никое друго лице, освен
праводателят на ответника „Б.М.– С." АД не било ползвало имота или част от него.
С оглед на тези твърдения и възражения ответникът счита,
че предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски по делото.
Под формата на евентуалност при условие, че се признае наличие на съсобственост между ищеца и
ответника върху процесния недвижим имот, ответникът моли да не се допуска делба
поради неподеляемостта му, тъй като в имота съществували множество сгради,
които били собственост на различни лица, включително и на такива, които не били
страни по настоящото дело. Поради това теренът представлявал обща
част към сградите и бил изгубил своята самостоятелност.
Към отговора на исковата молба са представени копия на
документи, подробно описани на стр.6 и 7 (л.82-83 в том І в делото), приети
като писмени доказателства с
определението по чл.140 от ГПК.
По искане
на ответника са назначени съдебно-технически и съдебно-счетоводна
експертиза с конкратно поставени
въпроси.
В първото по делото открито съдебно заседание, във връзка с
направеното от ответника оспорване на достоверността на датата на договора за
разпределение на ползването от 12.04.2010г. ищецът е въвел твърдения, че е придобил
4 733/39 733 идеални части от имота въз основа на изтекла придобивна
давност, начиная от датата на придобиване на имота от „В." АД до настоящия момент и е поискал съдът
да се произнесе по този въпрос. Искането е направено под формата на
евентуалност – при условие, че съдът приеме, че ищцовото дружество се е
разпоредело в полза на праводателя на ответника
„Б.М.– С." АД с целия имот,
а не с 35 000/39 733 идеални части от същия.
Съдът като
съобрази твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Видно е от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162, том ІV, рег.№ 5338,
нот.дело №626 от
Възражението на ответника, че нито ищецът, нито неговия праводател „В.“
АД са били собственици на целия имот, така както е индивидуализиран в описания горе нотариален акт, а само на
част от него, представляваща западния и източен терен с обща площ от
Вещото лице
Б. установява, че съставения акт за
частна държавна собственост № 961/29.06.1998г., въз основа на който
праводателят на ищеца „В.“ АД е признат за собственик на процесния имот с
описания горе констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал.1 от ГПК ( актуална редакция) е за имот на рудник „Ф.“,
включващ две площадки: промишлена площадка А с площ 20 дка и склад за взривни
материали – площадка Б с площ 15 дка, които нямат обща граница и отстоят на около
Вещото лице
Б. е онагледило заключението си на скица ( л.28 в том
ІІ ). В съдебно
заседание, вещото лице Б. пояснява, че площта от 4.733 дка, свързваща площадки
А и Б, оцветена в син цвят на скицата към основното заключение не
е била част от имота по акта за частна държавна собственост, като липсва акт като придобивно основание, въз
основа на който терена се включва в
имота. Липсва и акт на
Поземлената комисия, по силата на който тази допълнителна, свързваща площ от 4.
733 дка, се включва в имота по акта за частна държавна
собстевност. За първи път имота в
този си вид, така както е описан в исковата молба, е отразен в картата на възстановената
собственост (КВС) за землището на град С. на
17.09.2005г., когато е открита и партидата на имота.
Според заключението на вещите лица Б. и З. по допуснатата
по искане на ответника допълнителна съдебно-техническа експертиза ( л.5-7 в том ІІІ в делото) КВС за землището на град С. е одобрена през 1998г.,
като е обявена в ДВ бр.55/1998г. Имотите,
за сметка на части от които е образуван върху КВС
процесния имот: №****** с начин на
трайно ползване – друг промишлен терен, целия с площ от 55,36 дка, държавна
собственост; № 000*** с НТП – пасище, мера, временно общинка собственост по
чл.19 от ЗСПЗЗ, целия с площ от 30,12 дка; имот № 062120 с НТП – пасище, мера,
временно общинка собственост по чл.19 от ЗСПЗЗ, целия с площ от 1,72 дка; имот № 031043
с НТП – пасище, мера, временно общинка собственост по чл.19 от ЗСПЗЗ,
целия с площ от 3,16 дка и части от полски пътища №0 031012 и 002115, са
образувани към този момент – 1998г. и фигурират в
регистъра за имотите. Този констатация на вещите
лица не е опровергана от останалите доказателства, и заедно с заключението на вещото лице Б. по основната
съдебно техническа експертиза, в частта касаеща статута на имотите, за сметка
на части от които е образуван процесния с № ****** в землището на град С., мотивират съда да
приеме, че ищецът не доказа правото на собственост на праводателя си,
следователно и своето , върху имота, чиято
делба се иска, така както е
индивидуализиран в исковата молба. Съдът не би могъл да се произнесе по квотите на страните в източната и
западна част на заявения за делба имот, тъй като те не
са индивидуализирани като отделни поземлени имоти. Според чл.25, ал.1 от
ЗСППЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл.19 от ЗСППЗ
стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСППЗ, но са останали незаявени в законните срокове, какъвто е настоящия случай
Според съда тази правна последица е
настъпила за централната част от имота, представляваща 4 733 кв.м. по графични измерения, а по
цифровия модел на КВС – 4 482 кв.м., тъй като КВС е влязла в сила. Ето защо за тези земи е приложима забраната по чл.7,
ал.1 от ЗОбС за придобиване по давност. Само и единствено на това основание
искът за делба на индивидуализирания в исковата молба поземлен имот е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. При тези изводи на съда
безпредметно остава обсъждането на многобройните писмени и устни доказателства,
събрани по повод твърдението на ищеца,
че със сделката, обективирана в акт № 134, том ІІ, дело № 379, вх. рег. № 447
от 09.06.2008 г. на Службата по вписвания - гр. Панагюрище не се е разпоредил изцяло с имота, продавайки го
на праводателя на ответника „Б.М.- С.“
АД, а само с 35 000/39 733 идеални части от имота, тъй като съдът приема,
че ищецът не е притежавал собственост върху имота в такъв обем. Точно по същите
съображения съдът не следва да се произнася и по въпроса за изтекла в полза на
ищеца придобивна давност, тъй като претенцията е за 4 733/39 733 идеални
части. Освен това искането бе направено под условие, че съдът приеме че на 06.06.2008г. ищецът се е разпоредил в полза на
праводателя на ответника „Б.М.- С.“ АД с
целия имот, който въпрос съдът не обсъжда. Тук е мястото да се посочи, че
площта на един имот не е негов индивидуализиращ признак, в какъвто смисъл е константната
съдебна практика, но в случая тя е от съществено значение предвид заявените
претенции и възражания на страните. Ето защо съдът допусна вещите лица Б. и З. да извършат оглед на място на процесния имот, като го измерят по цифровия модел на КВС. В изпълнение на
тази задача, вещите лица установяват, че
площадка А, измерена по цифровия модел на КВС е приблизително 21 125 кв.м, площадка Б – 14 *** кв.м., а „допълнително включената
площ“ , представляваща централната част на имота, свързваща двете площадки, е с
приблизителна площ 4 482 кв.м., като същата няма материализирана на място
ограда. Според вещите лица, измерена по цифровия модел на КВС, площта на имота
показва отклонение от около 200 кв.м. ( за целия
имот), което е допустимо отклонение съгласно Наредба № 02-20 от 15.12.2016 г.
за създаване и поддържане на кадастъра.
Тъй като основава извода си за неоснователност на иска за
делба преди всичко на заключението на вещото лице Б. по основната съдебно
техническа експертиза ( л.22-28 в том ІІ), както и на
заключението на вещите лица Б. и З. по допълнителната
съдебно-техническа експретиза ( л.5-7 в том ІІІ), съдът е длъжен да подложи на анализ доказателствата, събрани в производството по оспорване
на верността на текста в Акта за частна държавна собственост (
л.89 в том І) в частта „вид и описание на имота“, както и скицата, въз основа
на която е издаден АЧДС, под №
350/29.12.1997 г. на Община С., отдел ТСУС, открито по искане на ищеца, след като вещото лице Б. потвърди в
разпита си по приемането на основната СТЕ, че е работила по скица №
350/29.12.1997 г. на Община С., отдел ТСУС ( л.205 в
том І), въз основа на която е издаден АЧДС № 961/29.06.1998г. на Областния управител на ОА Пловдив. В
производството по оспорване истинността на
цитираната скица, ищецът поиска назначаването на СТЕ. Такава бе
изготвена от вещото лице Г., видно от заключението на която (
л.28-32 в том ІV в делото) скица с № 350/29.12.1997г. на Община С. с
№350/29.12.1997г. на Община С. е изработена на базата на графиката на
кадастралния план, но не е идентична с действащия кадастрален и регулационен
план на град С., одобрен с заповед № РД-14-02-873 от 27.08.1985г. Вещото лице
установява, че в скицата има повече нанесени ситуационни елементи, като имот А
от скицата има нанесени повече сгради отколкото в ДКРП, източната му граница е
различна от тази в ДКРП ( по – голям е ), а имот Б е
нанесен от запад така както е в ДКРП, но в кадастралния план на същия няма
данни за имотните му граници и сгради от източната му част. По искане на
ответника, бе назначена допълнителна СТЕ със задача вещото лице да представи
графичен материал, по който да нанесе точките на съвпадение и на различие между
оспорената от ищеца скица –площадки А и Б и
очертанията на същите терени по ДКРП на град С.. Видно е от комбинираната скица
М 1:500, изготвена от вещото лице Г., (л.4 в том V), различията между скицата,
послужила за издаване на АЧДС, касаещи частта, свързваща двата терена, условно
наречени площадка А и Б, са минимални, като
същественото е че както в скицата, така и в ДКРП терените са ясно отделени, без
обща граница, като източната такава на площадка А и западната на площадка Б са
с ясно материализирани на място граници. Тук отново следва да се акцентира на
заключението на вещите лица Б. и З. за наличие на отклонение в площта на имота,
което съгласно действащите правила е напълно допустимо. По
тази причина съдът приема че оспорването, предвид преследваната цел – да се
изключи от доказателствения материал скицата, въз основа на която е издаден АЧДС, не е доказано успешно, като най-същественото
е, че СТЕ, изготвени Г. по никакъв начин не опровергават изводите на вещите
лица Б. и З. за статута на имотите, за сметка на части от които е съставен
процесния, без наличието на какъвто и да било придобивен акт или заповед на компетентен орган. Съдът намира за изцяло неоснователно
твърдението на ищеца в защитата по същество,
че процесният имот е отразен в КВС с тези си
граници и площ въз основа на информацията, записана в Информационния
меморандум, Приложение №2 към договора за продажба на акции от В. ЕАД, където
представляващия В. ЕАД е декларирал имот с площ 41 670 кв.м. в посочената
местност (л.132 в том ІІ). Информацията
в меморандума не е и не би
могла да бъде елемент на какъвто и да било придобивен способ, тъй като не е
придружена от доказателствен акт. Представеното от ищеца удостоверение от
Общинска служба по земеделие – гр.Панагюрище на л.211
в том ІІ в делото за опровергаване верността на съдържанието на АЧДС №961 от
29.06.1998г. в частта на описанието за местонахождението на заявения за делба
имот, видно от което местностите Орела и Динчов камък в землището на град С. не
са идентични с местността Радин дол, а са гранични, съдът намира за ирелевантно.
Този извод на съда следва от поясненията на вещото лице Б. в разпита по приемането
на основната СТЕ, че за местностите няма картен материал, като наименованията на същите не са неизменни, а
условни, поради което не могат да служат за ориентир за местонахождение
на имоти. Ето защо съдът намира за неуспешно доказано от ищеца и оспорването на
коментирания АЧДС.
По изложените съображения, искът е неоснователен.
При този изход на делото в полза на ответника следва да
се присъдят претендираните разноски, направени за изготвянето на експертизи в размер на 565 лева.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран ответника, чийто размер е 6 000 лева и за плащането
на който са представени доказателства, съдът намира за основателно, като счита
че следва да го намали до 3 000 лв, съответно на действителната
фактическата и правна сложност на делото. При това положение ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски за един адвокат
в размер на 3000 лв.
Ищецът дължи държавна такса съгласно чл.9 от ТДТССГПК в размер на 100 лева, която следва да бъде
платена в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда.
По изложените съображения Панагюрският районен съд ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК: *********, представлявано от Г.С.С. срещу „С.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.В.М. за
делба на поземлен недвижим имот с № ******, находящ се в землището на град С. с
ЕКАТТЕ ***** – производствен терен с площ 39 733 кв.м. в местността „Радин
дол“ по картата на възстановената собственост за землището на град С., с
граници и съседи: имот с № 062120 – земеделско образувание, собственост на
Община С.; имот с № 062125 – нива, собственост на П.В.С.; имот с № 062202 –
нива, собственост на Община С.; имот с № 062*** – пасище, мера, собственост на
Община С.; имот с № 062118 – нива, собственост на Р.Д.Г.; имот с № 002115 –
полски път, собственост на Община С.; имот с № 000687 – друга селскостопанска
територия, собственост на И.Ф.Ч.; имот с № 000688 – друга селскостопанска
територия, собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ; имот с № 000682 –
ведомствен път, собственост на Община С.; имот с № 031002 – пасище, мера, собственост на Община С.;
имот с № 000682 – ведомствен път, собственост на Община С.; имот с № 031043 –
пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 031012 – полски път,
собственост на Община С..
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК:
*********, представлявано от Г.С.С. да заплати
на „С.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление *** с ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.В.М. сторените по делото
разноски за експертизи и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 565 лв.
( три хиляди петстотин шестдесет и пет
лева ).
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: *********, представлявано от Г.С.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Панагюрище държавна такса по чл.9 от ТДТССГПК в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: