Определение по дело №2888/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260317
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20201100202888
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 Гр. София,  09.10.2020г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 7 състав в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

 

Председател:

МИЛЕН МИХАЙЛОВ

Съдебни заседатели:

1.С.Л.

2.С.К.

 

 

Секретар:

КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Прокурор:

Светослав Милушев

сложи за разглеждане докладваното от съдия МИХАЙЛОВ НОХД  № 2888 по описа за 2020г.

 

На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

ПОДСЪДИМАТА Е.Ж.М. – редовно уведомена, явява се лично.

За нея адв. Ц.Т.М., упълномощен защитник на подсъдимата.

Ощетеното юридическо лице – М. НА Ф. се представлява от юрк. Я.Б..

 

За СГП СЕ ЯВЯВА прокурор Милушев.

 

Съдът ДОКЛАДВА на страните граждански иск от М. на Ф..

 

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм.

Адв. М.: Видях, че има, но не съм го чела.

 

СЪДЪТ връчи препис на защитата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

 

Съдът като намери, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

 

Снема самоличността на подсъдимата:

Е.Ж.М., ЕГН: **********, родена *** *** Загора, българка, български гражданин, неосъждана, със средно техническо образование, вдовица, безработна, с адрес в гр. София, бул. „********ап. **, моб. Тел. ********/самоличността е установена по данни от документ за самоличност - лична  карта с № ********,  след което същата беше върната на подсъдимата/

 СЪДЪТ разясни правата на подсъдимата в настоящето производство.

 

ПОДСЪДИМАТА: Разбирам правата си. Няма да правя отводи.

 

СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните да изразят становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на нечии права. Искания по доказателствата нямам. Към настоящия момент не са налице основания за отмяна или изменение на мярката за неотклонение  „подписка“. Считам, че предявеният граждански иск следва да бъде приет за съвместно разглеждане, като по останалите точки  по чл. 248, ал.1 НПК нямам искания или бележки.

 

Юрк. Я.Б.: Присъединявам се изцяло към казаното от прокурора. Моля да допуснете за съвместно разглеждане гражданския иск в настоящото производство.

 

Адв. М.: Делото е подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения. Не са налице основания за разглеждане на делото по особения ред или при закрити врати. Взетата мярка за процесуална принуда е правилна. Нямаме искания към настоящия момент за нови доказателства. Считаме, че лицата, които са  посочени в обвинителния акт трябва да се призоват.

 

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от адвоката ми. Няма какво да добавя.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание намери следното:

 

Делото е подсъдно на СГС с оглед на родова и местна компетентност на този съд.

Съдът намери, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия, изразяващи се в нарушение на правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, тъй като Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

В Обвинителния акт не са посочени изчерпателно фактите, отнасящи се до престъплението за което подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност.

На първо място е необходимо да се посочи, че целта на обстоятелствената част на обвинителния акт е да очертае рамките, пределите на доказване в хода на съдебната фаза на наказателния процес, при разглеждане на делото по същество. Ето защо прокурорът, който съставя обвинителния акт, следва да посочи пълно, точно, ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими към обективната и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им към съответните доказателства, за да може обвиняемият да организира своята защита в хода на съдебната фаза, в пълнота. В тази връзка е необходимо да се посочат не само действията /бездействията/, чрез които обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние от състава на престъплението по 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, но така също и всички съставомерни елементи от обективната и субективна страна на престъплението, в това число какъв точно доход представлява получената от нея сума и от къде произтича задължението на подсъдимата да декларира тази сума, като и начинът и механизмът по който е причинена вредата.

В Обвинителния акт, прокуратурата не е посочила какъв е източникът на дохода за който се твърди, че подсъдимата е следвало да подаде декларация, респективно да заплати начисления върху този доход данък, поради което и за настоящия състав е налице неяснота на какво основание се твърди, че за подсъдимата е налице задължение да декларира този доход и защо прокуратурата приема, че това изобщо е доход, който подлежи на деклариране и облагане.

Следва да се отбележи, че не всяка постъпила сума по сметката на едно физическо лице, представлява облагаем доход, поради което и задължение на прокурора е ясно да посочи от къде произтича задължението за деклариране и заплащане на данъците, което не може да стане, без да бъде посочено точно какъв е този доход, респективно, неговият източник. Постъпилата сума може да е такава, която не представлява доход, подлежащ на облагане и дори би могла да е получена в следствие на престъпление, като в тази хипотеза отново не би представлявала сума, която подлежи на облагане по ЗДДФЛ, доколкото не представлява законен доход.

Прокурорът реално е възпроизвел съдържанието на Ревизионния акт, съставен на подсъдимата М., като безкритично е възприел записаното в него, че преведената по нейната банкова сметка *** *** лв., представлява „доход с неустановен характер“, поради което и следвало да се обложи на основание чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Понятието „доход с неустановен характер“, каквото реално липсва в ЗДДФЛ, не се покрива с понятието, посочено в разпоредба на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. Този текст визира „всички други източници /на доход/, които не са изрично посочени в този закон“. Източникът на дохода обаче винаги трябва да е установен и ясно посочен от прокурора в обвинителния акт, за да може съдът да прецени, дали за подсъдимата е възникнало задължение да го декларира и  да заплати дължимите данъци върху него, както и в какъв размер се дължат същите.

Следва да се отбележи, че изначално са налице множество противоречия в обстоятелствената част на Обвинителния акт. В нея, прокурорът хаотично изрежда текстове от ЗДДФЛ, които касаят различните източници на доходи, без реално да посочва какъв е източника на дохода, получен от подсъдимата, като в същото време прокуратурата твърди, че инкриминираната сума, получена от подсъдимата по банковата й сметка следва да бъде обложена на основание чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, който текст визира неупоменатите в закона източници на доходи.

Реално в обвинителния акт са налице две взаимоизключващи се тези – от една страна се сочат текстове, касаещи различните източници на доходи, основание за формиране на данъчната основа по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ, без реално да са изложени факти в тази връзка - не става ясно отново дали се претендира доход от трудови правоотношения, доход дължим от морско лице, доходи от наем, прехвърляне на имуществени права или доходи от други източници, а от друга страна се сочи разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, която касае доходи от „всички други източници, които изрично не са посочени в този закон“.

В Обвинителният акт, в обстоятелствената част е посочено, че подсъдимата е данъчно задължено лице по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ, но не са посочили коя от двете хипотези визират – дали е доход от стопанска дейност или е доход от разпореждане с имущество, който подлежи на облагане и на какво основание, както и дали се касае за някое от изключенията, посочени в чл. 12 и чл. 13 от ЗДДФЛ, също цитирани в Обвинителния акт.

СГП цитира разпоредбата на чл. 16 от ЗДДФЛ, която сочи, че „Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно“, но отново не посочва източника на дохода, поради което и не става ясно какъв е механизмът за определяне размера на вредата, тъй като данъчната основа, формирана от различните източници на доходи се намалява с различни данъчни облекчения и се облага с различни данъчни ставки, поради което и според настоящия състав в Обвинителният акт липсват факти за причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, като тази неяснота изначално произтича от липсата на ясно посочване в обвинителния акт какъв точно доход представлява сумата, постъпила по сметката на подсъдимата. СГП следва ясно да посочи характера на щетата и механизмът на нейното причиняване, като задължително условие за съответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, което не може да стане без да бъде изрично посочен източникът на дохода и неговия вид.

Отделно от това, в обстоятелствената част на Обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е действала и като ЕТ „Е. – 51 – Е.М.“, без реално да е посочена никаква връзка с повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, което поражда още веднъж неяснота, дали се твърди, че получената сума е във връзка с нейната дейност като ЕТ или представлява доход с друго основание, получен от М. като физическо лице, което също следва да се изясни в обвинителния акт.

С оглед на гореизложеното настоящия състав намира, че прокуратурата не е изпълнила задълженията си да очертае ясно и точно предмета на доказване и участието на обвиняемия в него. Липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно прецизно посочени обстоятелства и факти, касаещи съставомерните признаци на деянието, предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на база на събрания доказателствен материал, дали твърдяните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани, а оттам и да се произнесе по виновността на лицето по всеки пункт на обвинението.

 

Посочените нарушения засягат съществено правото на защита на подсъдимия, тъй като същия няма възможност да разбере в извършването на какво конкретно престъпление е обвинен.

 

 

Водим от горното СГС, НО , 7-ми състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2888/2020г. ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Определението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  14:00   часа.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                     1.

 

                                                                                     2.

 

                                                                           СЕКРЕТАР: