Определение по дело №107/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнсе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК - образувано е по въззивна жалба на Д. С. И. с адрес: У. „Г Д” №6, Г. К., общ. К., Б област, против решение №1109/02.07.2009 г. на РС - С по Г.д. №578/2008 г. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявения иск да бъде уважен.

В законоустановения срок ответникът по жалбата е подал възражение, в което поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да остави в сила решението на РС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Пред въззивната инстанция исковата молба, по която е постановено първоинстанционното решение, е оставена без движение с конкретни указания за индивидуализация на предмета на предявения иск. В постъпилата поправена искова молба и в съдебно заседание от 15.10.2009 г. се сочи изрично от ищцовата страна, че наследодателят на ищцата С И Д. – Ш е бил собственик на основание давностно владение на земеделска земя – нива с площ от 10 дка в м. „О”, при съседи: П С, К С, А. С и вада, част от която земеделска земя с площ от 5.185 дка понастоящем попада във възстановения на ответника имот №006070 по КВС. С оглед постъпилата поправената искова молба във въззивната инстанция са събрани допълнително гласни и писмени доказателства.

Като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, Благоевградският ОС намира за установена следната фактическа страна на спора:

Въззивницата е наследник на С И Д. – Ш - починал на 06.01.1964 г. Като един от наследниците на посоченото лице, В Ш е заявил пред ОСЗГ – Г. К. искане вх. №177 от 23.12.1991 г. за възстановяване правото на собственост върху 3 имота в м. „О”, землището на Г. К., както следва: нива с площ 2 дка, нива с площ 1 дка и процесната нива с площ 10 дка, при посочени в заявлението съседи: А. Т, К С и вада. За правото на собственост върху имота е представена данъчна декларация на наследодателя, в която, макар със зачерквания, е описан имот само по площ и местонахождение, без да е индивидуализиран с граници /респ. съседи/ - л. 12 от първ.д. След отказ на ОСЗГ – Г. К. с решение №1394 от 26.01.1994 г. и отмяната му от РС – Г. С в проведено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е постановено решение №3137 от 11.07.2003 г., с което в полза на наследници на С И Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 10 дка в м. „О”, при съседи: А. Т, К С и вада. След извършено заснемане от „Благоевградски териториален кадастър” ЕООД, видно от придружително писмо и схема на заснетия терен, се установило, че процесната нива от 10 дка обхваща части от три имота по картата на възстановената собственост – 2.010 дка в имот №00672, записан на н – ци на С Д., 2.794 дка в имот №006771 – на остатъчен ОПФ и в имот №006070, записан на ответника - училище, попада спорната площ от 5.185 дка.

След извършена проверка по плановете в ОСЗГ – Г. К., експертът по извършените в първата и въззивната инстанции съдебно - технически експертизи – инж. А. дава заключение, че възстановяването в процесната местност е станало по реда на Заповед №215 от 21.10.1992 г. /по – късно чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 122 от 1997 г./. Заснемането на процесния имот е станало въз основа на допълнително анкетиране на заявителите /съдебно заседание от 19.01.2010 г./, като заснетият и така установен имот от 10 дка е при граници, както следва: от запад – имот №006073 – н - ци на П С П, от север – имот №006066 – н - ци на ЕТ А и имот № – н - ци на М И Я, от изток – училищна нива, от юг – вада. Експертът сочи, че не е възможно реалното идентифициране на процесната бивша нива от 10 дка, поради това, че понастоящем коритото на р. С и границите на бившите имоти са променени, не е запазена оземлителната карта, а към картата на Воден синдикат не се съхранява разписен лист. В устния си доклад в съдебно заседание от 02.06.2008 г. в.л. А. сочи, че по картата на Воден синдикат в процесната местност няма нанесен имот, който по индивидуализиращи белези да съответства с претендираната от ищцата нива – с площ от 10 дка, при посочените в исковата молба съседи - П С, К С, А. С и вада.

Ответникът СОУ „Отец П. – Г. К. е правоприемник на бившите училища в с. Г П, с. В и с. О, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, в която връзка е направеното изрично изявление на процесуалния представител адв. А в съдебно заседание от 19.01.2010 г. Училището е заявило за възстановяване по преписки вх. №637 и вх. №638 три ниви в м. „О”, с които като правоприемник на трите бивши училища е било оземлено. Имотите са идентифицирани чрез оземлителния план - №697, №698, №699. Имот №698 е заявен с площ от 28.2 дка, при съседи: трап, мера, училищен фонд с. О, Е Й и М И, имот №697 е заявен с площ от 28 дка, при съседи: училищен фонд с. В, а съгласно представения оземлителен протокол №14/94 от 20.07.1937 г. имот №699 с площ от 26 дка е при съседи: р. С, А Ч, порой и мера. Признатите му за възстановяване имоти от ОСЗГ – Г. К. са общо 60 дка, но по КВС са му записани 64.179 дка. Посочените площи, граници и съседи не съответстват с тези на възстановения имот №006070, предмет на спора, като експертът не е в състояние да установи реалното им местоположението по изложените по - горе причини.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните са имали земя в процесната местност, но имотите им не са не са били съседни. Св. Ю сочи, че между имотите на страните имало разстояние от 50 - 100 м - дере и мера. Като съсед на нивата на наследодателя на ищцата сочат П С, на наследниците на който е възстановен имот №73, съседен на възстановения имот №72 на ищците - скица приложение на л. 106 от първ. д. Същевременно от същата е видно, че записаният на ищците имот №72 е през имот от спорното место, част от имот №60, записан на ответника, който пък е съседен на А Ч – имот №68, училище – имот №69, М И – имот №67 - все съседи на училището съгласно заявителския материал.

Предвид установената фактическа страна на спора, съдът приема следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Правен интерес от предявяване на този иск е налице, ако страните спорят за една и съща земеделска земя като принадлежаща към патримониума на наследодателите им към миналия момент - обобществяването на земите в ТКЗС. Целта на производството е да се установи чия собственост е била спорната земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС, относимо за разрешаване на въпроса в чие лице следва да се извърши възстановяването на собствеността от органа на поземлената собственост. За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства ищцата следваше да проведе пълно главно доказване на релевантните за спорното право факти съобразно твърдения придобивен способ. В случая ищцата твърди, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят й е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ от 10 дка в м. „О”, землището на Г. К., Б област, при съседи: П С, К С, А. С и вада, част от която с площ от 5. 185 дка понастоящем попада в имот №006070 по КВС, възстановен на ответника. Ищцата има правен интерес да установи твърдението си, че нейният наследодател С И Д. – Ш е имал имот в м. „О”, част от който се идентифицира понастоящем със спорното место от 5.185 дка, което попада в границите на възстановен на ответника имот. В тази връзка следва да се отбележи, че правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице при съществуването на спор за всяко имуществено право, което има отношение към възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ /в този смисъл - решение №1956/12.02.2002 г. на ВКС - V г.о. по Г.д. №544/2001 г. - Бюлетин на ВКС - бр.1/2002 г./. Като такъв спор следва да се квалифицира настоящата хипотеза, в която ищцата претендира, че признатият за възстановяване имот на наследници на С И Д. – Ш попада върху имот възстановен на ответника, който пък претендира спорното место като част от свой имот, притежаван от него преди ТКЗС и възстановен му понастоящем от ОСЗГ – Г. К..

По съществото на спора събраните доказателства не мотивират извод за основателност на иска. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата е да установи релевантните за спора факти съобразно сочения придобивен способ, от които да може да се установи твърдяното право на собственост на нейния наследодател към момента на образуване на ТКЗС именно върху спорното место от 5.185 дка като част от описаната в исковата молба земеделска земя.Въпреки процесуалните усилия чрез служебно събиране на доказателства – заключение от изслушаната СТЕ за идентификацията на процесния имот с възстановения поземлен имот на ответника, това спорно обстоятелство не бе установено. Теренът е претърпял промени и старите имотни граници не съществуват на място, а не е възможно да бъде установено реално местоположението на процесната нива от 10 дка по наличния стар картен материал, тъй като няма запазена оземлителна карта и липсва разписен лист по картата на Воден синдикат. Установено е също, че по картата на Воден синдикат дори няма нанесен имот, който да съответства по площ и съседи на описаната в исковата молба нива с площ от 10 дка, при съседи - П С, КС, А. С и вада. В заявлението, подадено от наследниците на посочения наследодател, заявената за възстановяване земеделска земя, макар посочена със същата площ, е описана при други съседи. Липсата на основния индивидуализиращ белег на недвижим имот - граници или съседи по данъчната декларация на С И Д. – Ш също препятства идентификацията на възстановените на отвеника имоти в м. „О” с процесния имот. Свидетелските показания сочат безспорно установеното обстоятелство, че страните са обработвали имоти в процесната местност, но не могат да обосноват извод, че именно спорното место, възстановено на училището, е част от терена, за който ищцата претендира, че представлява притежаваната от наследодателя й земеделска земя, обособена в самостоятелен имот към релевантния минал момент – внасяне на земята в ТКЗС. Следователно ищцата не доказа, че спорното место от 5.185 дка, индивидуализирано чрез скицата – приложение към заключението на в. л. А. на л. 106 от първ. д., е част от описаната в исковата молба нива от 10 дка в м. „О”, респ. не доказа придобиване на собствеността от наследодателя й С И Д. – Ш именно върху спорното место от 5.185 дка като част от по - голям самостоятелен земеделски имот от 10 дка в м. „О” по твърдения придобивен способ - изтекла 20 г. придобивна давност към момента на образуване на ТКЗС. При положение, че не е проведено успешно пълно главно доказване за установяване на правото на собственост на наследодателя на ищцата върху спорното место от 5.185 дка като част от описаната в исковата молба нива от 10 дка в м. „О”, е безпредметно да се обсъжда дали ответникът е бил действителен собственик на имота, в който понастоящем попада спорното место, доколко същото правилно е отразено към настоящия момент в КВС и дали законосъобразно е приобщено към възстановения на ответника имот.

Съобразно изложеното постановения от РС резултат - отхвърляне на иска за спорното место от 5.185 дка, е правилен. В останалата част правилно производството е прекратено поради липса на правен интерес, тъй като спорът не касае земеделска земя, претендирана от ответника. Обжалваното решение следва да се потвърди, тъй като и във въззивното производство не се събраха доказателства за основателност на предявения иск.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1109/02.07.2009 г. на РС - С по Г.д. №578/2008 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 – чл. 284 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: